Лъчезар Станчев
Птиците заминават

Костенурката

Охльо, чу ли, надалече

птиците отлитат вече.

Виж ги, литват в небесата,

тихо става пак в гората.

Как е хубаво без тях,

че от песни оглушах.

Ами ти? Защо мълчиш?

Радвай се! Защо скърбиш?

Охлювът

Не, не ща да се вълнувам.

Тук добре съм в свойта къща:

в нея скрит, дори не чувам

кой отлита, кой се връща.

Баба Жаба може би

За добрия щърк скърби.

Жабата

Аз ли да скърбя? Глупак!

Щъркелът е моя враг!

Щом е литнал, мога пак

да си крякам: ква-крр-квак.

Чичо Гарван е печален,

той изпраща ги с глас жален…

Гарванът

Аз да жаля? Хайде де!

Светъл час за мен дойде.

Край голямата гора

пръв певец оставам аз!

Чуйте всички моя глас,

сладко гракам: гар-грр-гра.

Зайо Байо

Гарване, прощавай, братко!

Те ни пееха тъй сладко!

Щом са тръгнали на юг,

пусто, глухо ще е тук!

Тъжна есен, люта зима

из гори, поля ще има.

Сбогом, птици, и помнете:

с пролетта се пак върнете!

Аз ви чакам тук в гората,

а децата — по селата!