Лъчезар Станчев
Братя юнаци

Нейде живееха братя юнаци

с черни калпаци, с дълги мустаци.

 

Първият — храбър, безстрашен юнак,

кривна калпака, стана моряк.

Още се бори с бури и пяна,

сто пъти вече сече океана.

Дълго след туй ще разказва с вълнение

своите морски безброй приключения.

 

Вторият брат космонавт бе — с ракета

тръгна да дири далечна планета.

Сто пъти вече кръжи край Земята,

праща сигнали на своите братя.

Дълго след туй ще разказва с вълнение

своите звездни безброй приключения.

 

Третият беше мечтателен, млад,

силно обичаше целия свят.

Той бе на книгите верен приятел,

с мисли крилати — стана писател.

Сам бе — тъжеше за двамата братя,

с книги летеше в кръг край Земята.

Грабна хартия, топна писалка

и съчини я таз приказка малка:

„Нейде живееха братя юнаци,

с черни калпаци, с дълги мустаци.

Първият — храбър, безстрашен юнак,

кривна калпака, стана моряк…“.

 

Цялата приказка пак прочетете,

сто пъти всичко докрай разкажете,

дружно Земята обиколете.