Лъчезар Станчев
Веселата люлка

Люлка от дъска голяма

си направихме за двама.

От една страна бе Спас,

после стана, седнах аз.

После — Пенка. А отсреща

се люлее само Юлка,

да отстъпи не се сеща.

— Моя си е тази люлка!

Как да я накажем ние

тази Юлка неразбрана?

Всеки хукна да се крие,

тя едничка там остана

и не мърда от дъската

долу — ниско до земята.

Кой отсреща й ще седне?

Кой засмян ще я погледне?

Никой! Дълго Юлка чака.

Кацна срещу нея сврака!

Юлка плаче, сврака грака.

Но не мърда тая люлка.

Сврака как ще вдигне Юлка?

 

Нарисувайте, другари,

тази Юлка упорита,

как седи сама сърдита

и със сврака разговаря!