Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (30) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Заедно да се молим и вярваме

Стара немска поговорка гласи: „Когато ангели пътуват, слънцето изгрява!“… След десетина дни дъждовно ветровито време утрото на 15 юни 2002 г. изведнъж просия. Този ден бяхме избрали за обща молитвена среща в планината над село Пасарел, на тридесет километра от София.

В десет часа на площада в селото пристигна таксиметровата кола с Анемари Крюгер и г-жа Нушин от САЩ, пътуваща учителка за преподаване на вярата. След няколко минути от автобуса слязоха още десетина човека към групата, която трябваше да се изкачи пеша до една местност на четиридесет минути от центъра. Сред хората имаше вярващи от различни църкви и когато започнахме да се изкачваме по пътя, още от началото стана ясно, че всички молитви си приличат, защото Бог е един за всички хора.

Природата над планинското селце, скътано между хребетите по шосето към Самоков, е наистина много красива. От пъстроцветните поляни се носеха благоухания на билки, птици огласяха горите наоколо. Но когато стигнахме височината на хълма, където преди столетия е било разположено селото, всички ахнаха от величието и великолепието на тази красота: високи планински върхове, пасбища, борови гори, езеро… Чувство на възторг, опиянило душата на една жена от евангелската църква, я накара да вдигне високо ръцете си и да славослови Бог с благодарност за Неговата голяма милост. После, насядали върху тревата, започнахме да четем бахайски молитви за мир, разбирателство, единство между хората. Анемари прочете молитвите си на немски език, г-жа Нушин — на английски и персийски; от християнските църкви се отправиха молитви към триединния Бог. Когато помолихме един човек от селото да каже молитва, той вдигна рамене, огледа простора наоколо и отвърна: „Какво да каже човек при толкова красота? Нали това е Божия работа! Макар вярващите хора да се определят с различни имена, вярата е една!“.

Някога, когато селото е било в този район, височината се е наричала Църквище. Преди две години една жена от местните хора, като била на хълма през двете височини, видяла този хълм, облян в слънчева светлина, и чула силен глас извън себе си: „ТУК“. Тя не разбрала за какво става дума, но след дни, когато се изкачила на посоченото място, пред погледа й се открила внушителна сграда и тя разбрала, че на това място трябва да се изгради дом за общи молитви на хора от различни религии. Истина ли е това или илюзия? На този въпрос Анемари отговори: „Нали за такова единство пише и Бахаулла?“.

Общности за събиране на вярващи хора от различни религии вече има в много страни, където хората са осъзнали, че догмите не са пречка за общуване между вярващите, а молитвеният живот трябва да се съсредоточи над животрептящи грижи за младото поколение.

Малко по-късно, докато размишлявахме за реалното строителство на дом за общи молитви във време на дълбока икономическа криза, си дадохме сметка, че навярно и това добро пожелание ще се изпълни след много години. А може би основите на този храм бяха положени на 15 юни 2002 г., когато живите камъни на дома — нашите души, възнасяха молитви към Небесното Царство? И Той ще извърши нужното на земята във време, обещано като нестихваща междучовешка радост!