Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (19) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Здравей дългоочаквана мечта!

От законите Ми се излъчва сладкото ухание на Моята дреха и с тяхната помощ знамената на победата ще бъдат забити върху най-високите върхове. От небето на всемогъщото Ми величие езикът на моята сила отправи към сътворението Ми следните думи: „Изпълнявайте заповедите ми, от любов към красотата Ми“.

Избрани откъси от Писанията на Бахаулла. С., 1995, с. 259

Закономерно и логично падането на „желязната завеса“ между Изтока и Запада настъпва след десетилетия очакване. Пророците са писали за това и онези от техните последователи, станали свидетели на новата радост, сега ликуват!

След ноември 1989 г. в България отново се отварят вратите на старите затворени църкви. Някога прогонени, охулвани, осъждани, възрастните духовници благодарят на Бог, че са доживели този момент! Вече се приема, че държавата не може и не трябва да оказва въздействие върху желанието на хората да се приобщават към едно или друго вероизповедание. И това е добре. Но икономически отслабналата страна се оказва пред ново нашествие: от САЩ, Канада, Западна Европа, Далечния Изток в България пристигат толкова мисионери, че за три години официално са регистрирани 29 религиозни общности като изповедания; оповестени са 37 сдружения и фондации, които се занимават с религиозно просветна дейност. При това положение работата за нови последователи става неимоверно трудна.

Да се пише за Анемари Крюгер, е все едно да пишеш за историята на бахайската религия в нашата страна през последния четвърт век. В началото на 1991 г. в София бяхме станали бахаи вече няколко човека, а през април същата година беше учреден първият Местен духовен съвет на бахаите в София. Въз основа на този съвет бяха подадени документи и беше поискана регистрация на ново вероизповедание в България — „Бахайска общност“. Така беше получена и първата ни регистрация, която е официално признание от страна на българската държава на бахайската религия с всички права и задължения, произтичащи от това. До избирането на първия Национален духовен съвет на бахаите в България през пролетта на 1992 г. отговорност за състоянието и развитието на бахайската общност у нас носеше Националният духовен съвет на бахаите в Германия. За водене на бахайските дела в България той назначи Национален учебен комитет в състав: Анемари Крюгер, Теодор Бурилков, Милена Танева, Веселин Георгиев, Любомир Леков, и този комитет работи до Първия събор за избор на Национален духовен съвет на България през 1992 г. Зад провеждането на всички бахайски събития стоят преди всичко както организационните, така и финансовите усилия на Анемари Крюгер. На нея дължим и организирането на преводите на първите бахайски брошури на български език. Всъщност тя финансира тези преводи, напечата ги лично на специална машина на български език и организира тяхното издаване в Германия.

Тези редове на Теодор Бурилков са част от новото начало, което започва Анемари, след като е дочакала времето на свободно преподаване на вярата. До късната есен на 1990 г. малък център на молитвени срещи е квартирата й в Драгалевци, където пристигат бахайски гости от чужбина, поканени да говорят за историята на бахайската религия и нейното разпространение по света. В средата на октомври Анемари заминава за Германия и в резултат от консултацията, направена в Лангенхайн, тя получава безплатно бахайска литература, която ще бъде преведена на български език. Националният духовен съвет на бахаите в Германия с радост разбира, че съществува възможност в София да се наеме един апартамент, който да се ползва като бахайски център. За целта в бъдеще Анемари ще получава в личната си банкова сметка сума от 125 марки на месец, необходими за наем. Г-жа Крюгер предлага през пролетта на следващата година да се организира среща с експерти за специализиран превод на бахайски изрази на славянски езици в Германия и да се направи речник на термините. Тази задача е поставена на вниманието на Комитета за източна литература, откъдето Анемари получава и една пишеща машина с кирилски букви.

Завърнала се отново в България, Анемари няма време да си спомни, че е прехвърлила седемдесетте години. Сега, както по времето на секретарската си длъжност в Лангенхайн, тя работи по 10–12 часа не само за разпространение на вярата, но и за доставяне на хуманитарна помощ за болници, сиропиталища, старчески домове. В най-тежкия икономически период на прехода, когато в магазините се виждат само празни рафтове, а за мляко и хляб се чака на опашка поне един час, за много български семейства от Германия пристигат кашони с храна всеки месец; получават се и парични помощи за крайно нуждаещи се, болни, самотни… Ирина и Стефка Бурилкови наричат Анемари „нашата баба“, а мнозина я считат за своя майка, защото им е помогнала във важен момент: отговорила е с грижа и внимание, присъщи на майчиното сърце. Тя наистина иска да помогне на болните хора отново да бъдат здрави: опитва се да подкрепи нямащите с малка помощ. В някои моменти разбира, че тя самата е останала без пари и храна, но така изпитва радост, че е изпълнила на дело думите на вярата в Бахаулла за междучовешка справедливост.

След 1990 г. Православната църква не е благосклонна към представителите на други религиозни общности, намерили почва в България. Това чувство за несъвместимост с „външните“ е познато в света и изглежда естествено; то е присъщо на по-голяма част от духовенството, което служи на традиционно установена църковност от векове.

Бог едва ли иска жертви и мъченичества в Негово име. Онова, което религиозните лидери по света осъзнават в края на XX век, е необходимостта от обща работа по опазване на нравствените ценности в морала на младото поколение; помощ при изкушенията от зараза с наркотици, престъпност, проституция, войни…

От многогодишен опит Анемари Крюгер знае, че не трябва да се противопоставя на която и да е религиозна общност, тъй като бахайската вяра препоръчва премахването на всякакви предубеждения. Затова тя не осъжда, не говори за отрицателните качества в човека и обществото дори да ги вижда с очите си или да е потърпевша от тях. Любезният тон, вниманието, усмивката са неотменно присъствие в поведението й. Нещо повече: когато се говори за основаване на общности в други страни и райони извън родината, не трябва да се забравя, че това е огромен емоционален труд, подплатен от увереността на вярата. За подобно дело са необходими физически, интелектуални усилия и подготовка. Трябва да се познава добре не само езикът на местните хора, но и техният национален бит, особености, привички, слабости, достойнства. Необходимо е да се оценява миналата и новата политическа ситуация и най-важното — личността да притежава непоколебимост при изпитанията в трудни моменти.

От ранната пролет на 1991 г. Бахайският център има нов дом. Нает е едностаен апартамент на ул. „Тотлебен“ в София, където започва да кипи активен живот.

На 15 март 1991 г. в дома на сем. Бурилкови се провежда първата публична среща на бахаи и небахаи. Сред петнадесетте гости има представители от Хайфа — Урсула Мюлшлегел е съпруга на един от членовете на Спомагателното тяло за България и Гърция — Алберт Мюлшлегел; присъства и Изабел Сабри. По инициатива на Анемари Крюгер през 1990–1991 г. тук се провежда първият учебен проект „Адам Бенке“ с международното участие на Анди Аджимине и семейството му, пристигнали от Хавайските острови; Коста и Хелена Контос от Гърция, Шон Хинтън, Теби Роя идват от САЩ… През есента на 1991 г. Анемари е поканила в Червения салон на хотел „България“ в София слушатели, които ще се срещнат с китайския бахай Фу Чек Ву. По това време от чужбина започват да пристигат много бахайски приятели, които пътуват към различни градове на страната и запознават желаещите хора с основни принципи на вярата. Приета е практика да се раздават брошури и листовки на открито, да се канят гости в някой салон на града. Прожектират се видеофилми за живота и учението на Бахаулла и Абдул Баха; общува се с гостите чрез преводачи на български език. Целта е да се създадат местни духовни съвети в големите градове на България.

През октомври 1991 г. в една зала на ресторант „Пълдин“ в Стария град на Пловдив се провежда първата учебна бахайска конференция, където участват отново гости от чужбина. Сред вече известните имена е писателят Джон Хадълстън, автор на бахайски книги, една от които е книгата „Към справедливо общество“, издадена на български език от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.

На въпроса: „Каква е разликата между християнството, исляма, бахайската вяра и някои секти?“ — във вестник „Спектър Силистра“ Анемари отговаря в интервю на 25 април 1994 г.: „В света има само една религия, един Бог, Който изпраща Свои пратеници и пророци с различни имена — Буда, Кришна, Мойсей, Христос, Мохамед, Баб, Бахаулла. Бахайската вяра приема всички останали религии в тяхната основа и чист вид. Бахайството е най-новата религия в света, ние сме срещу наркоманията, алкохола, просията… Ние сме категорично против войните, насилието, терора. Желаем всички хора да живеят заедно, да се приемат без предразсъдъци. Ние сме за равнопоставеността между мъжа и жената, толерираме семейството като основа на живота, но съвместното съжителство преди сватбата е нежелателно; изисква се и вярност към брачния партньор.“

Принципът е един: най-малката клетка е част от множеството подобни на нея клетки, единичното съставлява общото, светът е един в своето многообразие. Всички хора са плод на Божествената любов, макар че не всички хора знаят и вярват в Него. Единството на човечеството е и в прозрението на Бахаулла, който пише: „Религията трябва да обедини всички хора и да накара враждата и войните да изчезнат от лицето на земята; да породи духовност и да даде живот и светлина на всяко земно сърце. Ако религията стане причина за неприязън, омраза и разединение, по-добре да останем без нея. Защото целта на всяко лекарство е да лекува и ако то само влошава болестта, по-добре да не го употребяваме. Религия, която не води към любов и единство, не е религия. Всички свети пророци са били лечители на човешката душа, давали са рецепти за изцеляване на човечеството. Следователно всяко лекарство, което причинява страдание, не идва от Великия Върховен Лечител.“

От 1948 г. Международната бахайска общност е призната за неправителствена организация към ООН, а от 1970 г. има консултативен статут (статут на наблюдател). Целта е възвишена: представителите на бахайската общност се стремят да повлияят на икономическия и социален съвет в по-справедливо насочване на средствата на богатите страни; както и в намаляване на производството на оръжия за масово унищожение…

Бахаите вярват, че на земята непременно ще настъпи траен мир, който е обещан от Бога и в библейското Откровение: „Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана — и го свърза за хиляда години; след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. (Откровение 20:1-3)“

Вярващите от всички религии знаят, че това време ще настъпи за хората на земята. Но човешките представи винаги са ограничени, те се влияят от собствени чувства и преживявания, които са лични, едностранни, крайни. А мирът и любовта в битието на Бог са вечни, безгранични, нерушими. Независимо от всички локални войни животът на света продължава!

Толкова е силна светлината на единството, че тя може да освети цялата земя.

Бахаулла

Тези думи са написани върху бяло платно и е нарисувано слънце. Месецът е май, годината — 1992. Бахаи от цялата страна са пристигнали в столичния Младежки дом, за да празнуват знаменателното събитие — изборът на първия Национален духовен съвет на бахаите в България. Както винаги празникът започва с молитва. Националният духовен съвет се избира от делегати, изпратени от бахаите в страната, които са доказали, че вярват в Бахаулла като в пророк на новото време и са заявили своето изповедание.

За знаменателния ден на бахайската общност в България от Хайфа пристига и висока гостенка — Рухии Рабани, вдовицата на Шоги Ефенди, Пазителя на вярата и тя самата — Довереник на Божието дело. На 28 април 1992 г. тя се среща с г-н Методи Спасов, директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Срещата, преминала в дух на приятелство и толерантност, е съзвучна с демократичните промени в страната след 1990 г. Рухии Рабани запознава домакина с основни моменти от бахайската вяра и с нейните възгледи за обществото в наши дни. Г-н Спасов уверява гостенката, че се радва за високите цели и благородни амбиции на тази нова вяра, както и за личното й гостуване в България. Вдовицата на Шоги Ефенди е пътувала в десетки страни, срещала се е с религиозни водачи, но най-ценна от всички за нея остава срещата през 1985 г., когато лично представя посланието за Световен мир на генералния секретар на Обединените нации Хавиер Перез де Куеляр. Само две години по-късно, през 1987 г. бахайската международна общност и пет национални бахайски общности са отличени от Обединените нации със специалната награда „Посланик на мира“ през 1986 г., обявена за Световна година на мира, която признава приноса на неправителствените организации за тяхната работа по мирно, благоразумно уреждане на спорни въпроси.

Във връзка с първия избор на Национален духовен съвет и гостуването на Рухии Рабани Анемари Крюгер е подготвила изненада. Тя е закупила от Захари Петков около 30 рисунки и снимки от Марион Джак и те са подредени във фоайето на хотел „Шератон“. В началото на колекцията е поставен голям портрет на художничката бахай, живяла в България. Мадам Рухии Рабани познава Джаки и докато разглежда картините й, Анемари й казва, че иска да й подари онези, които тя най-много хареса. Щедростта на Анемари е позната на високата гостенка от много лични дарения и помощи, но сега Рухии Ханум е наистина щастлива.

На втори май 1992 г. — денят след избора на Национален духовен съвет в София, в предаване от 9:30 до 10:00 часа по програма „Хоризонт“ на Националното радио се излъчва подробна информация за бахайската вяра и нейното ново ядро в България.

До заминаването на Рухии Рабани за Хайфа на 8 май програмата на Анемари е така напрегната, че тя не записва нищо в дневника си, освен: „Бях в Шератон в осем часа и взех багажа на Рухии Ханум. Трябваше да заплатя сто долара, а имах само 38…“ Подарените картини от изложбата на Марион Джак остават в София и Анемари сама трябва да ги пренесе до Хайфа след три седмици, когато заминава за специалната среща на всички Рицари на Бахаулла в Световния бахайски център. За това пътуване от България Анемари си спомня: „В багажа ми нямаше нищо смущаващо освен тези 13 пейзажа, които трябваше да пренеса без официалното разрешение от Министерството на културата. Преди митническата проверка се чувствах напрегната, непрестанно се молех на Бахаулла да ми помогне и да стане така, че да не забележат картините. Исках те да красят дома на Абдул Баха, където живееше вече Рухии Ханум… Точно когато проверяваха багажа на човека пред мен, се чу съобщение, че всички пътници трябва да се отправят към самолета и ние трябваше да побързаме. Не провериха багажа ми. Така за пореден път почувствах помощта на Любящия Пазител и му благодарих. Преживяването в Хайфа на 29 май 1992 г., когато пристигнаха Рицари на Божието дело от 103 страни в света, беше празник от огромен мащаб. Навършваха се сто години от смъртта на Бахаулла, а неговите прозрения вече бяха познати във всички части на земното кълбо. Чувствах се много, много щастлива! Тази радост — да бъда частица от общото семейство на Баха, беше моята награда.“

Следващата година — от 29 април до 2 май в Хайфа се провежда новият избор на членове на Световния дом на справедливостта и за това събитие в свещената земя на бахаите пристигат 750 делегати от 135 страни. България е представена от 9 човека, членове на Националния духовен съвет. За този период в дневника на Анемари е отбелязано: „Бях в Хайфа. Изтеглих всичките си спестявания и закрих банковата сметка, за да закупя пет билета за самолета до Тел Авив.“ Анемари пътува до Хайфа за шести път, но за онези, които за първи път пристигат тук, впечатлението е незабравимо! Планината Кармел, върху чиито склонове е изграден бахайският комплекс, наистина доказва възможността за мирно съжителство на различните религии. Тук е пещерата, където е намирал подслон големият библейски пророк Илия, така тази забележителност се превръща в място за поклонение и молитви на вярващи юдаисти. Смята се, че по време на своето пребиваване на Кармел пророкът е живял в две пещери. Над едната от тях, считана за силно мистично място, е построен кармелитският манастир на вярващите в Христос. Бахаулла също чувства силното божествено достойнство на планината, затова през 1891 г. посочва на своя син Абдул Баха постоянното място, където трябва да бъдат погребани тленните останки на Баб, съхранявани на тайно място от неговите последователи. Абдул Баха изпълнил желанието на своя баща и останките на Баб били положени на посоченото място през 1909 г. Четиридесет години по-късно над тях започва да се прави забележителна гробница, богато украсена с орнаменти. Завършена е през 1953 г. и така постепенно се превръща в архитектурен център на бъдещия комплекс, който ще продължи да се обогатява и разширява по площ чрез нови сгради и забележителности, оформяни до началото на XXI век. През май 2001 г. бяха открити великолепните тераси на Световния бахайски център. Така заветната божествена мечта на единство сред вярващите и мир в прослава на Бог, достига до една от своите върховни точки. Трите религии — юдаизъм, християнство, бахайска вяра, съжителстват на Кармел като потвърждение на думите на старозаветния пророк Исая: „И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи.“ (Исая 2:2)

След завръщането си в България членовете на Националния духовен съвет са така вдъхновени от строителството на бахайския център в Хайфа, че започват да се чуват предложения за закупуване на по-голям, самостоятелен дом, където ще се събират повече бахаи; той ще може да се превърне в център за разпространение на вярата в България. По това време предлагането на жилища е по-голямо от търсенето, затова възможността за избор е богата. След споделяне на идеята със Световния дом на справедливостта, започва кампания за избора на конкретния дом. Мненията, желанията, предпочитанията на отделни бахаи в България са различни; дискусиите се превръщат в спорове за това, кое е най-добро и удобно с оглед на бъдещето.

В разгара на работата по преговорите за ремонт на сградата, след едно пътно произшествие с нейната кола, Анемари е откарана в специализираната болница за спешна помощ и лечение „Пирогов“. Лекарите й забраняват да става от леглото поради мозъчна травма. Сега Елена и Стефка Бурилкови са денонощно в квартирата й, но Анемари е като непослушно дете — тя не може да изпълни препоръката на лекарите за спокойно лечение; в съзнанието й непрестанно се връщат задачите за предстоящата работа на новия бахайски център, превеждането и издаването на бахайска литература. Семейство Бурилкови си спомнят как и през нощта болната ставала от леглото, отивала в другата стая при тях да уточни нещо важно, което на всяка цена трябва да се изпълни! Нейната активност на 75 години е изключително висока.

Средствата за закупуване на Бахайския център в София и ремонта на сградата идват не само от Световния дом на справедливостта, а и от лични дарения на бахаи от различни страни. Този акт на солидарност е жив израз на надеждата, че всеки човек може да даде своята лепта за преуспяване на вярата и приближаване на доброто бъдеще, обещано от Бахаулла. Защото сред дарителите и добротворците има хора с невисоки доходи, но всеки от тях от сърце е желал да помогне за укрепване на вярата в страните, където тя току-що е посята.