Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (11) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Дневници

1 май 1938 г. В 9 часа имахме: „Аз вярвам в Хитлер“. Получихме по една значка и изречение. Моето беше: „Ти можеш да направиш много, само ако мислиш, че можеш да направиш много“. В 11 часа отидохме да маршируваме и там говореше Хитлер. В 14 часа се върнахме. Аз писах на Рупрехт, после танцувахме.

* * *

Лятото на 1938 г. Имаше танцова забава. Няколко момчета, последователи на Хитлер и млади момичета пееха и танцуваха. Нищо интересно. В 20 часа се върнахме в лагера в селото и легнахме да спим.

* * *

Има много работа. Аз почиствам, грижа се за някои болни. Радвам се, когато мога да свиря на пианото.

* * *

Често отивам в града да се опозная с едно голямо куче, което трябва да докарат в лагера да ни пази.

* * *

Есента на 1938 г. Вечерта имаше празник с войниците за откриване на паметник.

* * *

Една флейтистка дойде в дома, където живея, за да свирим класическа музика.

* * *

24 ноември 1938 г. Вечерта имаше задължително четене и както винаги завърши с „Вярвам в Германия“.

Тъй като Анемари може да свири на пиано, да рецитира и пее, тя е избрана да работи в канцеларията, поверена й е пишеща машина, документация. Тук, както и на полето, има много работа по приемане на нови бригади, призоваване на момичета и момчета, подходящи да се трудят след 1939 г. Войната е в разгара си. В дневниците от следващите години се чете:

* * *

14 юни 1940 г. Париж падна…

* * *

Лятото на 1940 г. Сирени предупреждават за бомбардировка, трябва да тичаме в скривалищата.

* * *

18 декември 1940 г. От 10:30 до 11:30 имаше въздушна тревога от преминаващи самолети. Следобед искаха да заколят две прасета, аз избягах, скрих се на тавана, за да не чувам и гледам…

19 декември 1940 г. Днес три пъти свириха сирените за тревога. Имаше много работа, затова работих до три през нощта.

На 30 януари 1941 г. в една от поредните си речи по радиото Хитлер казва: „Всеки отделен германец даде своята помощ. Нацията работи във всички области и, преди всичко, работи германската жена, като заместник на мъжа. Нека нашият обет бъде: «Всевишният да не ни изоставя в тази борба и през идната година»…“ (Борба за Нова Европа, Адолф Хитлер, изд. 2002 г.)

Фюрерът вярва, че Бог вижда всичко и всичко зависи от Него. Но мъжът в униформа презира духовенството и всяка религия, изповядвана извън традиционното немско християнство, затова е заповядал да бъдат иззети и унищожени всички документи на вярата от други религиозни общности. При обиск, извършен от ГЕСТАПО, от дома на Марта Браунс са иззети всички книги на все още новата бахайска вяра. Останали завинаги в паметта й са десетина молитви, повтаряни много пъти през годините. Чужда на всякакво насилие и принуда, Марта не може да разбере този акт към нея и децата й. През нощта на 31 август 1939 г. Свен Браунс е призован в армията като пилот на боен самолет. Той е студент по медицина; във войната взема участие като летец на нощни полети и като помощник-лекар в лазарет. Волф също е в действаща група за разузнавачи. До началото на най-тежкия удар — войната на Германия и Русия, само Йорг не е повикан във войската за фронта. Марта не иска да напише на Анемари за истината по изземването на книгите за вярата, защото това би могло да нарани душата й. Нима пророчеството на Абдул Баха за Първата световна война се повтаря отново с по-страшна сила? И нима неговият благороден баща е сгрешил, като е обещал благодатен мир между човеците? А как ли би понесъл тези ужасни събития в Германия хуманният дух на Август Форел? Марта е в състояние на непрестанна тревога, а трябва да приеме, че Бог е справедлив и милостив.

От ноември 1941 г. до март 1942 г. Анемари осъществява мечтата си да учи педагогика и история в Йена. Но едно падане от велосипед при безобидно наглед произшествие предизвиква голяма травма на мозъка й с временна загуба на съзнанието. После събитията около нея се задвижват така главоломно, че тя самата не може да ги контролира. През април 1942 г. се сгодява с Рупрехт Крюгер, но той отново заминава на фронта, за да остави любимата си в непрестанно очакване на известия. През лятото на 1942 г. Анемари отново е в бригада, където работи като помощник-ръководителка на момичетата.

* * *

Лятото на 1942 г. Имахме репетиция с малък хор на девойки. В 17 часа дойдоха всички ръководители да правим спортни упражнения…

7 юли 1942 г. Сутринта дойдоха всички да ме поздравят, защото бях станала главна ръководителка. Дадоха ми цветя и пяхме.

10 юли 1942 г. Едно от момичетата падна, трябваше да й помогна — да я заведа на лекар.

17 юли 1942 г. Цял ден работихме за подготовката на една конференция; тичахме, имаше игри… Накрая се разсърдих за дребни неща, които са важни. Още продължавам да чакам писмо от Р.

* * *

Анемари отбелязва малки за нея събития, а за онова, което вълнува душата й, не се осмелява да пише, защото то е неотразимо. Най-често по страниците на нейните дневници се чете думата работа, музика, писма. Името на годеника Рупрехт съкращава само с Р., а известия от Карлсруе не е получавала скоро. В ранната пролет на 1942 г. Йорг Браунс е призован в армията и е изпратен на Източния фронт в Русия като пехотинец, макар че той носи миротворящата душа на майка си, която го е поискала като символ на бъдещ мир и любов…

В речта на фюрера „Какво знае отечеството?“ за войната в Русия той рисува такава истина: „Марширувайки из безкрайните равнини, измъчвани от горещина и жажда, спъвани често до отчаяние от дълбоката кал на разорани пътища, изложени на атмосферните промени на климата от Бяло до Черно море, изтезавани от насекоми, страдащи от нечистотии и паразити, мръзнейки в сняг и лед — се биха германци и финландци, италианци, словаци, унгарци, румънци, хървати, доброволци от северните западноевропейски страни. Всички те — войници на Източния фронт… Днес няма да споменавам отделните родове оръжия и не ще похваля ничие командване, защото всички проявиха най-големи усилия. И все пак, признателността и справедливостта ме задължават да констатирам едно — от всички наши германски войници, както преди, така и днес, най-тежкото бреме от борбата се изнесе от нашата несравнима пехота!“ (Борба за Нова Европа, Адолф Хитлер, изд. 2002 г.)

„Може би Свен и Волф са по-добре?“ — лъч надежда минава през мисълта на Марта, защото знае, че те не са пехотинци.