Том Кейн
Специалист по злополуките (68)

66.

Юри Жуковски нареди на хората си да дадат закуска на Алекс. Разпитва я с часове. Вече беше доволен, че няма какво повече да му каже. Сега трябваше просто да реши какво да прави с нея. Щеше да я използва, за да получи това, което иска. Проблемът беше единствено как.

Прислужницата не каза нищо, когато влезе в стаята, но появата й беше достатъчна, за да събуди Алекс от неспокойния сън, който беше по-скоро дрямка на пресекулки. Тя изстена, когато се изправи, и загледа как прислужницата носи таблата към нея. Въжетата вече ги нямаше, но бяха оставили сини следи по китките и глезените й. Той беше използвал и насилие, а спомените за това, което й бе причинил, бяха толкова живи, колкото и натъртванията по цялото тяло.

Тя гледаше прислужницата, още една рускиня, която наместваше таблата на нощното шкафче до леглото. Лицето на жената беше безизразно, а очите мъртви — маската, която прикриваше истинските чувства на поколения слуги, но въпреки това Алекс почувства презрението, което излъчваше.

Тя се стовари обратно на леглото. Знаеше, че трябва да яде, но просто не й бяха останали сили, за да повдига храната до устата си. По-късно, помисли си тя. По-късно щеше отново да опита.