Том Кейн
Специалист по злополуките (45)

43.

Григори Курск остави мобилния си телефон, изрита от кревата блондинката с махмурлук и запрати подире й малко пари, докато тя си събираше дрехите, отстъпвайки към вратата. После се пресегна за празната бутилка водка на масата пред леглото и я вдигна на светлината, за да провери дали не е останало малко на дъното. Трябваше му нещо, което да му подейства тонизиращо. Беше получил нови заповеди и се връщаше на работа.

Той звънна в стаята на Димитров, която беше в другия край на коридора на техния двузвезден хотел в центъра на Милано.

— Хайде, ставай, мързеливо копеле! Юри се обади. След три часа имаме задача в Женева… Да, зная, че времето не е достатъчно. Затова трябва да измъкнеш задника си от леглото и да го доведеш долу във фоайето. Обади се на останалите. След пет минути пред рецепцията. Лично ще навра узито в гъза на всеки, който закъснее, и ще му пусна куршум право в мозъка. А сега се размърдай, защото имам нужда от душ.

Пет минути и половина по-късно Курск вече седеше зад волана на едно БМВ 750, пробивайки си път в обедното движение по Виа де Ларга. Между него и Женева лежаха 330 километра, а колите наоколо се движеха по-бавно от слепец на пешеходна пътека. Той притисна с ръка клаксона и повече не я вдигна оттам, като същевременно бълваше казармени мръсотии срещу всички други шофьори на улицата. Околните не изглеждаха много впечатлени: в Милано това минаваше за нормално поведение. Курск се облегна назад.

— Шибани италианци. Движат се достатъчно бързо единствено когато ги преследва чужда армия.

Най-сетне светофарът пред тях светна зелено, колите тръгнаха и те отбелязаха известен напредък. Курск малко се успокои. Извади пакет „Болкан Старс“ от джоба на ризата, изтръска една цигара от него и се протегна за запалката на таблото. Когато я запали, си дръпна дълбоко и продължи да кара с едната ръка на волана и с цигара в другата.

Седналият до него Димитров реши, че вече е безопасно да зададе въпрос.

— Какво ще правим в Швейцария?

Курск издуха дима към предното стъкло.

— Ще се срещнем с някакво френско копеле, а то ще ни отведе при онази курва Петрова и нейния английски ебач.

— А после?

— После убиваме французина и отвеждаме двамата при Юри. След това, ако е рекъл господ, убиваме и тях.

Курск свали прозореца и зарева с цяло гърло:

— Курвенски сине, разкарай тази таратайка от пътя!

— Григори Михайлович, не се ядосвай — обади се Димитров, — той не знае руски.

Курск прибра глава и поклати глава.

— Не, приятелю, това копеле знае много добре какво казвам.