Том Кейн
Специалист по злополуките (25)

23.

Двама руснаци дойдоха да приберат Курск и го напъхаха в един прекалено голям японски джип.

— Майчице божия, Григори Михайлович — възкликна шофьорът, — смърдиш като чеченски кенеф. Почистването на колата ще ми струва цяло състояние.

— Млъквай, Димитров. Имам нужда от силни болкоуспокояващи. Веднага.

— Разбира се, Григори, каквото поискаш.

Закараха Курск в евтин хотел. Собственикът ги очакваше. Той също беше руснак. Щеше да прави каквото му кажат и нямаше да се раздрънка. Димитров изчезна. Десет минути по-късно се върна. Хотелиерът му каза, че Курск е в стаята си и се къпе. Когато Димитров почука, Курск отвори вратата само по хавлиена кърпа. Тялото му беше покрито със светлосини и морави натъртвания и насечено от кървави охлузвания.

Димитров го последва в стаята и му подаде две хапчета.

— Това е „Демерол“ — обясни той. — Последните ми. Веднага щом мога, ще взема още.

Курск прокара хапчетата с чиста водка и избърса с длан устата си.

— Добре, а сега се махай, защото трябва да си почина.

 

 

Той беше спал по-малко от час, когато на вратата отново се почука. Курск стана и както си беше чисто гол, прекоси стаята, за да отвори вратата.

— Нали ти казах да ме оставиш на мира?

Димитров му подаде телефона си.

— Юри се обажда — обясни той.

Нямаше предисловие или любезности, от другата страна на линията се чу просто един глас:

— Качи се на следващия влак за Милано. Вземи и Димитров.

Курск прогони с търкане съня от очите си.

— Да, добре. Защо?

— Твоята партньорка си е оставила мобилния телефон включен. Проследихме я, че пътува през Франция в югоизточна посока. Изглежда е във влака за Милано. Почти сигурно е, че англичанинът, името му е Самюъл Карвър, е с нея. Били са видени да танцуват в някакъв парижки клуб. Платон бил там с две от последните си жени. Той ми се обади. Освен това ми казаха, че този Карвър носи лаптоп с информация, която не искам да става публично достояние. Ще се погрижа да имаме хора, които да посрещат влака на всяка гара. Ако Петрова и Карвър слязат, ще бъдат проследени, докато вие пристигнете.

— А после?

— После, Курск, ти ще убиеш Карвър и ще вземеш компютъра.

— А жената?

— Доведи я тук. Аз ще реша какво ще стане с нея.