Елена Павлова
Граничните земи

Граничните земи сред Облаци ме чакат.

Затворя ли очи, след миг пропадам в мрака.

Отчаяна ли съм, то те са сиви, сухи,

прорязани от път, за сълзите ми глухи.

Самотна съм? Добре, и те са празни значи;

корито на река, от тинята затлачено.

Ако тревожна съм, тревожни са Земите —

бушува буря там и скрива планините…

Ако пътувам днес, то път ги е прорязал,

два коловоза, прах и слънцето залязва…

Щастлива съм? Е, те са, може би, красиви —

руини, кръстопът… Следи — и всичко в сиво.

 

Но, чудя се, дали, ако се влюбя силно,

то там ще завали, ще напои обилно

Граничните земи, за сълзите ми глухи

прорязани от път, студени, сиви, сухи…

Затворя ли очи, след миг пропадам в мрака.

Граничните земи сред Облаци ме чакат.