Елена Павлова
Раздумка от автора

Кръв на корицата? Абсурд!

В книжния свят си има правила, но правилата не са каквито бяха и тази книга разчупва голяма част от тях — затова е и самиздат и няма да я намериш по книжарниците.

През 2016 г., след близо две години родилни мъки, бял свят видя сборникът ми „Две луни“, дело на изд. „Изток-Запад“ и в брилянтната редакция на Калин Ненов. Там са събрани The best of the best от последните двайсетина години мои писателски умотворения и натам очаквам да те напътя, драги читателю, ако имаш желанието да прочетеш качествено епично ърбън фентъзи, много софт хорър, малко фантастика и да ти дръпна мелодично струните на душата. Хубав сборник се получи, да си го самопохваля, нищо че появата му беше игра на случайността. Затова пък го има в добрите книжарници.

Но ако „Две луни“ е специалната подборка от творчеството ми, ангелът на моето перо, то „Белязани лебеди“ е злият му близнак. Един лИбезен (по)читател определи „Луните“ като хубави разкази, които обаче накуп не правят книга. Е, разказите в „Лебедите“ със сигурност не правят книга, а са си чист сбирток от шашави хорърии с няколко от най-старите ми неща в притурка, поне две от които никога не съм смятала за годни за публикуване. Но… човек невинаги става на 42 — а това е възраст, в която си стигнал най-сетне до отговора и очакваш да научиш и въпроса; и трябва да се отпразнува някак си жълтият булдозер на това адамсианско число, паркиран под прозорците на очите ти. Признавам, силен тласък към печатната преса бе и едно възгищително мнение в ShadowDance, изказано по повод ревю на сборника „Писъци“. За авторите от клуб Lazarus то предсказа, че „от тези момченца и момиченца нищо няма да излезе“ и аз се запалих да докажа, че авторът му, чума да го тръшне, е ужасно прав.

„Лебедите“ е сглобен по изпитана рецепта: нещо ново (една камара къси хорърии), нещо старо — някои от най-значимите ми умотворения от периода, необхванат от „Две луни“ (сиреч 1989–1994) и нещо назаем: главозамайващата художническа четка на Живко Петров, автор на корицата, и талантливото перо на Ганка Филиповска в ролята на редактор. Какво й е било, само тя си знае :)

И в заключение… Както казах — в книжния свят си има правила и тази книга разчупва повечето. Надявам се все пак да не те разочарова, понеже ти — да, тъкмо ти! — си човекът, заради когото все още сме тук всички ние, графоманите от съседния вход. Благодаря, че те има. И приятно четене!