Патриша Сканлън
Градско момиче (10)

Девета глава

Меги Райън уби една муха с ненужна сила и уморено се отпусна на дивана, мебел, включена в апартамента, даден на Тери заедно с работата му в Саудитска Арабия. Климатикът продължаваше да не работи вече трети ден и ако Тери не оправи проблема бързо, тя ще се качи на следващия полет до Лондон. Божичко, трябваше да има поне десет хиляди инженери в тази забравена от бога дупка. Със сигурност един от тях беше способен да оправи климатика!

Струйки пот се стичаха между гърдите й, влажната коса се бе слепила за врата й. С въздишка на раздразнение тя отиде в банята, облицована с бели плочки, и пусна студената вода на душа. По-късно, когато дневната горещина поотмине малко, ще излезе, ще се срещне с някои други отегчени съпруги, може дори да поплува.

Животът в Саудитска Арабия бе започнал да й втръсва някак си, макар че в началото бе толкова вълнуващ. Хора от всички националности живееха в комплекса, който беше голям поне колкото целия Дън Лауар. Имаше купони сутрин, обед и вечер, а в самия комплекс светският живот бе страхотен. Ако беше необвързана и със свободно сърце, имаше свободно поле за действие, писа тя на Карълайн и Девлин.

В началото й хареса много, ходенията до големия пазар, гмуркането с акваланг, забавленията. Но след шест месеца вълнението и новите преживявания се поизтъркаха. Ограниченията започнаха да тежат на независимата Меги. При напускането на комплекса трябваше да облича черната аба, която я покриваше от главата до петите, не й бе разрешено да шофира, защото е жена, не й се разрешаваше да я вози друг мъж, освен съпруга й. Саудитска Арабия беше мъжко царство; жените определено бяха втора ръка граждани. Съпругът й Тери се наслаждаваше на всяка минута в кралството. А пък и горещината. Жестокото, безмилостно слънце беше толкова потискащо, колкото и религиозните закони, които понастоящем управляваха живота й. Но пък парите бяха добри!

Ръцете й се плъзнаха надолу по подутия корем и тя усети как детето вътре в нея рита енергично. Тери я уверяваше, че сигурно е момче, и тя се надяваше, заради него, да не е разочарован. Той свикна с факта, че е бременна, и за да е напълно откровена, тя самата свикна с идеята. Бебето не беше планирано. Но кога ли нещата се бяха развивали според план?

Тъй като й прилошаваше по време на бременността, трябваше да престане да работи като сестра в един от най-големите медицински центрове на Риад и бе изключително отегчена. Дните сякаш безконечно се влачеха. Живееха в Риад откакто се ожениха преди осемнадесет месеца и вече бяха събрали достатъчно пари, за да купят къща и да може Тери да създаде собствена счетоводна фирма у дома. Опитът му във финансовите дела тук и в Щатите ще му помогне доста, защото възнамеряваше да специализира международни вложения.

По време на една от ваканциите си се върнаха у дома, за да започнат да уреждат нещата и да присъстват на сватбата на Карълайн. Меката ирландска мъгла, която погали лицето на Меги при пристигането им на дъблинското летище, й се стори божествена и тя стоеше и вдишваше на големи дихания от свежия, вилнеещ дъблински въздух. Никога не бе била по-щастлива както при вида на мрачното мъгливо небе, закрило и най-малката следа от червената гореща топка, която й бе ужасно опротивяла.

Какво не би дала, за да усети сега мека ирландска мъгла по лицето си! Дори Ню Йорк със своята влажност не я бе накарал да се чувства така. Трябва да е заради бременността. Колко различно се чувстваше сега от деня, в който сияеща мина по пътеката под ръка с Тери, готова да се изправи пред приключенския нов живот в чужбина.

Тя излезе от банята, уви се в хавлиена кърпа и отиде в спалнята. Взе сватбения албум от гардероба, изтегна се на леглото и лениво започна да обръща страниците. Гледаше поруменялото, жизнерадостно момиче от онези дни и се чудеше дали въобще е същият човек сега. Нещо в тази страна изсмукваше енергията ти и те изсушаваше. Меги се чувстваше като грозде, което се е съсухрило и е станало сбръчкана стара стафида.

Погледна към снимката на съпруга си, който с широка, глуповата усмивка на лицето режеше сватбената торта. Животът тук му подхождаше. Би останал още пет години, ако му позволи, така че може би бременността потвърди поговорката Всяко зло за добро. Тя със сигурност нямаше да отглежда детето си в Саудитска Арабия. Снимка на самата нея, гордо усмихната в своята девствено бяла рокля, привлече погледа й. Носеше бяло, въпреки факта, че тя и Тери станаха любовници три месеца след първата им среща. Освен това Тери не беше първият й мъж.

Очите й се замъглиха и тя почти можа да усети миризмата на прясно окосено сено, мъжкия аромат на мускус на Джо Конуей, който доведе чувственото й седемнадесетгодишно тяло до първия му прекрасен оргазъм. Беше горещ августовски ден, небето бе лазурносиньо с малки бели облачета, носени от топлия, еротичен вятър, който рошеше косата й и галеше младото й, загоряло, голо, възбудено тяло.

Винаги ще си спомня тези малки, носещи се по вятъра облачета, как тя лежи в мекото сено и полюлява тялото на Джо върху своето, а той диша накъсано, пот оросява стройното, мускулесто тяло, после той започва да стене от удоволствие, отново възбуден от сладострастната Меги, седем години по-малка от него. Тя в никакъв случай не беше първата му жена, знаеше това. Джо Конуей притежаваше земя, докъдето поглед стига и се считаше за най-добрата партия в областта. Но до срещата си с Меги, с нейната открита, естествена прямота, никога не бе се замислял за женитба. Той я бе виждал из селото, облечена с къси панталони и тениска, младото й тяло, дълги, добре оформени крайници, стройни бедра и стегнати гърди, караха много мъже да изповядват нечистите си мисли в изповедната.

Както и да е, Меги въобще не осъзнаваше собствената си красота, така че невинност бе прибавена към трептящата чувственост. Един ден Джо я откара със своя ленд роувър до ливадите, където баща й събираше сено, помогна й да пренесе голямата кошница с храна и охладените бутилки бира за работниците там. Блестящите й зелени очи, ясни и искрящи от добро здраве, срещнаха неговите директно, а за възрастта си тя бе удивително хладнокръвна, нямаше ги хихиканията и престорената свенливост на връстничките й. Меги, от своя страна, почувства как тялото й потреперва, когато Джо Конуей я погледна уверено с топли, възхитени, черни очи.

Джо Конуей беше мускулест, строен младеж в разцвета на живота си. Напомняше й за силен жребец, необуздан, готов за предизвикателства и приключения. Когато наследи огромната мандра на баща си, той напълно я модернизира, въведе нови технологии и след две години беше на път да стане най-големия фермер с мандра в областта. Това, което искаше, го получаваше, а той поиска Меги.

И тя го искаше. Уроците на монахините, предупрежденията на майка й, проповедите на неделните литургии въобще не промениха мнението на Меги за секса. Тя притежаваше открита, простичка представа за секса и сексуалността. Според нея това беше най-естественото нещо на света и когато беше с Джо и усещаше топлите, възбудени трептения на тялото си, на нея й се искаше още и дори на седемнадесет и за разлика от съученичките си тя съвсем не се терзаеше от каквото и да е чувство за вина.

Нещо толкова хубаво като правенето на любов не може да е греховно. Нямаше да стане лицемерка, не и като половината вярващи блюдолизци, които ходеха на литургии всеки ден, а после си прекарваха времето в клюкарство и обсъждане характерите на хората.

Бих се заклела, че младото девойче нарочно е забременяло, за да се ожени той за нея! Не е ли срамота!

Тя се омъжва за този старец само защото се страхува да не си остане така. Той кара най-малко шестдесет лазарника, а тя е прехвърлила тридесет и пет и не е картинка за гледане.

Младият Нийл Дойл оправя парното на Уида Малън! Бих казала, че оправя не само парното.

Лицемерието на хората отвращаваше Меги; тя виждаше как някои личности предявяват претенции за обществено благополучие, а не заслужават и едно пени, забелязваше други, които натрупваха богатства за сметка на съседите си.

Селският кръчмар продаваше алкохол на всички, които си плащаха, независимо дали са пълнолетни или непълнолетни. Не се интересуваше, че половината от мъжете в селото много често се прибираха вкъщи обрани до шушка и че най-често жената оставаше без достатъчно пари за семейните нужди, без парите, които звънтяха в неговата каса.

Или пък докторът, който правеше повече посещения, отколкото бяха наистина необходими, и който караше пациентите си да идват в кабинета му за резултатите от тестовете, а не ги съобщаваше по телефона. Телефонните разговори не се включваха в заплащането и медицинския картон!

Ами сержантът, който притежаваше три къщи в района, даваше ги под наем и никога не декларираше доходите си за данъци? Но, разбира се, никой не го закачаше, защото той умееше прекрасно да си затваря очите при среднощни пиянства или когато колата на някого няма платени данъци и застраховка.

И свещеникът в голямата си къща, за когото се грижеха монахините от съседния манастир, хранеше се с най-отбрани ястия и вино, можеше да си позволи почивка в чужбина, голяма луксозна кола и членство в най-добрия голф клуб — въпреки че, тя трябваше да го признае, той работеше усилено за своето охолство.

Тези почтени, страхуващи се от Бога, самодоволни членове на общината биха заклеймили Меги като разпусната жена, ако знаеха, че няколко седмици след първата им среща тя загуби девствеността си, като с удоволствие се отдаде на Джо Конуей. Меги караше колело, наслаждаваше се на миризмата на прясно окосено сено и вдишваше дълбоко от топлия, напоен с аромата на цветя ветрец. Докато щастливо въртеше педалите на велосипеда, видя Джо да стои до ленд роувъра в края на ливадата и забърза към него. Той протегна ръце да й помогне да слезе и сякаш най-естественото нещо на света беше да срещне плътните, чувствени устни, които бяха толкова близо до нейните. Тръгнаха със сплетени ръце към нова купа току-що окосено сено и на километри откъдето и да е, и в изгарящата следобедна горещина се любиха страстно и съвсем необуздано. Трябва да е било божие милосърдие, че не забременя, често си мислеше тя по-късно, но оттогава нататък каза на Джо да си носи презерватив. Меги обичаше да се люби, но не беше безотговорна.

Когато навърши осемнадесет, Джо й предложи брак, ала Меги му отказа. Искаше да опознае света и се бе уморила от ограниченията на селския живот. Осигури си стажантско място в болница в Дъблин и нямаше търпение да отиде и да стане медицинска сестра. Един мъж, изпълнен с горчивина, видя как тя отхвърля живот заради който много момичета биха дали и мило, и драго. Като съпруга на най-големия износител на добитък в област Уиклоу тя щеше да общува със земевладелците на Ирландия, щеше да има годинак за Къра^[1], щеше да предприема пътувания с Конкорд до Париж, за да гледа надбягвания с коне в Лонгчемпс, щеше да общува със семейства Смърфитс и Сенгстърс, О’Брайън и О’Райли, да пие шампанско и да яде ягоди в Епсъм.

Джо не повярва на ушите си, когато му каза, че всичко това звучи ужасно скучно и че вече е взела своето решение.

Нейните родители не й говориха един месец, не можеха да повярват на отказа й от такъв шанс — да се омъжи в семейството на Конуей, едно от най-богатите и най-известните на югоизток. Никой от тях не я разбра, нито един. Единственият човек, който подкрепи решението й беше Мериън.

Сред изпепеляващата горещина на Саудитска Арабия Меги въздъхна дълбоко и извади стара снимка на Мериън Гилхули от края на албума си. Тъга се появи в очите й, докато гледаше засмяното, русокосо, къдрокосо, синеоко момиче от снимката.

Къде ли е Мериън сега? Дали е омъжена и тя? Има ли вече деца? Ако някой беше казал на Меги, че няма да остарее заедно с най-добрата си приятелка, щеше да му каже, че е полудял. Мериън й беше по-близка, отколкото една сестра би могла да й бъде. С Мериън си споделяха всички тревоги на порастването. Мериън, която толкова внезапно сложи край на приятелството им, и то по все още неразбираеми за Меги причини. Дори след всички тези години Меги откри, че клати глава в недоумение.

 

 

Срещнаха се в училище, две пъпчиви, недодялани тринадесетгодишни ученички, Меги — буйна и палава, Мериън — темпераментна и общителна. Меги се захили, като си припомни първата им среща. Колко добре си спомняше как се промъкна в тоалетната, за да изпуши една цигарка. Надникна под преградните стени, но не видя нито крака с бели чорапи, нито с кафяви, груби обувки. Някои от момичетата в училище изпортваха другите.

Предната седмица се бе състояла следната драма.

— О, сестро! Сестро! От една тоалетна излиза дим. Елате бързо! Може да се е запалила.

Горката Ани Мери Уорли бе изхвърлена от кабинката, пушекът почти излизаше от ушите й, хубавата й, успокоителна цигара тлееше позорно в тоалетната чиния. Очите на сестра Майрийд зад дебелите, старомодни очила бяха две парченца леден гняв.

— Трябваше да се сетя, госпожице Уорли! — изсъска тя драматично, забрадката й потрепваше от възмущение.

— Задъхвах се, сестро! — каза безочливата Уорли, която вече бе хващана в такова престъпление.

— Ще се задъхаш, преди да свърша с теб, госпожице! — възкликна сестра Майрийд зловещо и задърпа злочестата Ани Мери, която въпреки затрудненото си положение започна да се кикоти на ужасения израз на лицата на приятелките й, нагоре към предния салон за интервю с директорката.

Сестра Консепта, директорка на католическото училище, нареди Ани Мери да излезе пред цялото училище и да признае ужасното си престъпление. След това трябваше една по една да скъса на малки парченца останалите си цигари. Сестра Майрийд беше във възторг от наказанието; тя обичаше да вижда как унижават другите, нейните лукави, късогледи очи не можеха да скрият изпитваното удоволствие, докато гледаше как сестра Консепта качва ученичката си нагоре по стълбите към сцената на залата.

Притихнало, цялото училище наблюдаваше как Ани Мери с любов погалва всяка възможност за грях, преди предизвикателно да я скъса на парчета. Както и да е, сестри Консепта и Майрийд не разбраха, че момичето успя да скрие две цигари в гънките на дрехата си, които изпуши пред възбудената и възхитена публика в спалните същата нощ. Училището се сдоби с нова героиня.

Меги пък нямаше желание да е герой. Не искаше сестра Нищо Не Сполучи, прякор, даден от непоправимата Уорли на сестра Майрийд, да я хване с цигара. Ако баща й разбере, ще я убие, а сестра Майрийд първа ще му издрънка при подобно провинение. Оттук предпазливостта й и проверката всички тоалетни да са празни. Тя затвори вратата на кабинката след себе си, скочи горе, сложи крака на ръба на тоалетната чиния и запали. Ооо, радост! Безшумно издиша дълга, тънка струйка дим и размаха ръце да го разсее. Тъкмо си дръпваше втори път, когато си помисли, че чува приглушено покашляне. От изненада димът влезе накриво и тя започна да пръска слюнки. Беше така сигурна, че няма никой друг в тоалетните. Сълзи се стичаха по бузите й, тя кашляше и се задавяше, и се задъхваше, и хриптеше, а в нещастието си загуби равновесие и единият й крак се потопи във влажните дълбини на керамичната тоалетна чиния. Вой на изненада проехтя през затъмнената, облицована с тъмнозелени плочки кабина на порока.

— Боже мой! Какво правиш там вътре? — дочу се смътно познат глас и русокоса глава надзърна над кабинката.

Меги си измъкна крака от тоалетната, погледна нагоре и видя Мериън Гилхули, съученичка от новия й клас, да наднича надолу към нея.

— Как влезе, без да те чуя? — попита Меги.

— Аз вече си стоях тук в тоалетната — усмихна се другото момиче и си дръпна от своята собствена цигара. — Помислих, че си ледената Нищо Не Сполучи. Едва не умрях, Меги! — Тя видя мокрите обувка и чорап на Меги и продължи простичко: — По-добре да ти дам назаем от моите обувки и чорапи, иначе ще си имаш неприятности. Хайде.

Мериън живееше на общежитие, а Меги — не, затова с чувството за голямо приключение тя последва новата си приятелка до мистериозните спални помещения, които бяха абсолютно забранени за идващите за деня ученици.

Така се роди едно приятелство. Мериън, която живееше в Корк, но майка й бе ходила в католическото училище и искаше същото и за дъщеря си, се превърна за Меги в сестрата, която й бе липсвала досега. През почивните дни Мериън получаваше специално разрешение от монахините да остане в дома на приятелката си и с времето тя се превърна в дъщеря за родителите на Меги, както и самата Меги. Всеки петък вечер, освен редките случаи, когато си отиваше у дома, нахълтваше през вратата, прегръщаше майката на Меги и казваше Здравейте, скъпи мои! Някой да иска чай? Когато извадиха сливиците на Мериън в местната болница, първите хора, които видя до болничното легло при събуждането си, бяха родителите на Меги и те я посещаваха всеки ден и носеха шоколад, плодове и списания.

— Родителите ти са прекалено добри към мен — каза Мериън на Меги.

— Разбира се, те обичат теб, колкото и мен — засмя се Меги.

Братята й също харесаха жизнерадостния, открит характер на Мериън и след известно време Меги не можеше да си спомни как е живяла без Мериън.

Заедно изкараха училището във водовъртеж от забавни приключения, всяко споделено преживяване затягаше възела на приятелството им все по-здраво. Меги отиде да посети дома на Мериън в Корк и намери, че семейството й е дружелюбно и сплотено и особено много хареса майка й. Сякаш ги беше познавала цял живот, незабавно се почувства като у дома си. Меги и Мериън доверяваха една на друга проблемите и мечтите си и хората в селото свикнаха да ги виждат все заедно.

— Къде ти е половинката? — питаше госпожа Кленси, пощальонката, ако Меги отидеше в пощата сама.

Наистина точно това бе Мериън за Меги, другата й половинка. Мериън бе много ентусиазирана за любовната връзка с Джо Конуей, но разбра повече от всеки друг защо независимата Меги не иска да улегне и да се омъжи. Докато всички други реагираха с изненадано слисване на отказа на Меги да се омъжи, Мериън я подкрепи непоколебимо и настояваше Меги да се придържа към плана си за медицинска сестра.

Прекалено скоро ученичеството им приключи, но преди най-накрая да стъпят на пътя към кариерата и зрелостта, Мериън да учи в Дъблинския университет, а Меги — за медицинска сестра, решиха да си подарят ваканция в чужбина.

Напуснаха училище през юни и организираха почивката през август. Меги нямаше търпение. Въпреки че Мериън си беше вкъщи и работеше в Корк през лятото, а Меги беше в Уиклоу и работеше във фермата с баща си, те редовно си говореха по телефона и си пишеха. Мериън си намери ново гадже и ентусиазирано бърбореше за него на Меги, която я разбираше чудесно: в края на краищата не беше ли и тя същата, когато за първи път срещна Джо.

След това Меги я сполетя леко нещастие: счупи си крака, сложиха я в гипс и подскачаше наоколо на патерици. Мериън дойде да я посети през почивните дни, но за изненада на Меги изглеждаше някак си оживена. Най-накрая каза, думите се изтъркаляха навън:

— Меги, имаш ли нещо против да не ходим на тази ваканция? Аз… аз мисля, че не е толкова добра идея с твоя счупен крак. Няма да можем да ходим на танци и подобни неща, само ще прахосаме пари, нали?

Зашеметена бе думата, която може да опише как Меги се почувства, но като поразмисли, прие, че Мериън е права. Ще прахосат пари сега, а ще имат и други възможности. Решиха вместо това да попътуват по западния бряг на Ирландия няколко дни, преди и двете да отидат в Дъблин да учат.

Мериън се върна в Корк, след като бяха направили плановете за обиколката си. Ще заминат веднага след двадесет и петата годишнина от сватбата на родителите на Меги. Мериън бе първата поканена и щеше да седи на масата на семейството. Меги очакваше с огромно нетърпение събитието. Всички приготовления вървяха; местният хотел бе резервиран и щеше да бъде страхотно тържество.

Няколко седмици по-късно, по време на един от телефонните им разговори, Мериън случайно спомена, че приятелят й я е поканил да отиде с него някъде за няколко дни. Като съвпадение това беше същата седмица, в която тя и Мериън щяха да ходят в чужбина. Но разбира се, ние ще изкараме нашата ваканция по-късно тази година.

За миг Меги не можа да се сдържи и се зачуди дали плановете да отиде на почивка с приятеля си са били създадени преди или след провалянето на техните собствени планове за ваканцията. Моментално изхвърли тази мисъл от ума си. Мериън беше най-добрата й приятелка, най-почтения човек. Тя никога не би била толкова нечестна, че да удари на Меги текмето само защото гадже я е поканило да отидат на почивка заедно. Приятел никога не би направил подобно нещо…

Лятото отлетя, поканите за тържеството по случай годишнината бяха разпратени и Меги започна да очаква с нетърпение предстоящата ваканция. Ужасно имаше нужда от почивка и няколко дни на забавления с Мериън бяха точно това, което й се искаше. Меги звънна на приятелката си да доуточнят плановете, тъй като трябваше да тръгнат в деня след тържеството на родителите й.

Мериън се изненада от обаждането.

— Резервирала съм място, където да отседнем.

Винаги Меги правеше резервациите, когато ходеха някъде.

— Ооо… Ооо! — Мериън звучеше малко смутена. Попита. — За кога?

— Веднага след тържеството, разбира се. — Меги се засмя. — Изпратила съм и депозит.

Честно, Мериън можеше да е толкова разсеяна понякога.

— О, значи не си получила писмото ми? — каза Мериън и се опита въпросът й да прозвучи небрежно.

— Не, все още не — весело отговори Меги. Чудесно бе да се чуе отново с Мериън.

Те побъбриха още малко, преди Мериън, винаги предпазлива с телефонните сметки, да каже със смях довиждане.

— Нямам търпение за празненството и ваканцията — информира тя майка си, която гладеше купчина ризи в голямата, уютна кухня на къщата.

Нелси Макнамара се усмихна.

— Доколкото ви познавам вас двете, ще се позабавлявате. Наистина очаквам с нетърпение да видя Мериън на тържеството. Липсва ни тук.

— Да, наистина — съгласи се Меги и прегърна леко майка си.

На другия ден пристигна писмото на Мериън, бъбриво и безгрижно, в обичайния насмешлив стил на приятелката й. Меги се засмя на глас няколко пъти, докато го четеше, но на последната страница Мериън й казваше, че може да отиде в чужбина със сестра си и следователно ще трябва да скъсят ваканцията си с Меги. Зная, че това няма да ти хареса, но трябва да ти го кажа, значи тук… — пишеше тя.

Меги препрочете писмото. Не можеше да повярва на очите си. Но го имаше черно на бяло. Тя тихо се извини, стана от масата за закуска и се качи в стаята си.

Не че имаше нещо против Мериън да отиде в чужбина. Нямаше. Но вече втори път тази година приятелката й объркваше плановете за ваканцията и дори нямаше здрав разум да го каже направо по телефона. Това я нарани най-много. После Меги осъзна, въпреки че Мериън може би не го усещаше, че тя винаги прави и осуетява планове.

Както когато госпожа Гилхули тръгна от Корк за Дъблин и се обади, че ще посети Мериън в училище. Мериън я увери, че ще доведе майка си на чай във фермата и Меги помогна на своята майка да опече плодов кейк, кифлички и други такива. Чакаха цял следобед, но гостите не се появиха. На следващия ден Мериън й каза безгрижно, че не са имали време за това гостуване.

Друг един път компанията, с която излизаха, реши да наеме кола в Бритъс Бей за няколко дни. Щяха да ходят пет момичета. В последната минута Мериън попита дали ще имат нещо против тя да доведе настоящето си гадже.

— Бих искала всички да се запознаете с него — каза тя на приятелките си.

Меги беше слисана. Ако е така, тя можеше да покани Джо, Ани Мери можеше да покани Том, а Джули и Мишел можеха да поканят своите приятели.

Ани Мери се ядоса много, когато Меги й каза за молбата на Мериън.

— За бога, не е ли типично! Всичко трябва да се направи така, че да е удобно за Гилхули. Защо, по дяволите, иска да го доведе? Ходи с него само една мижава седмица. Той дори не познава никоя от нас, освен това не трябваше ли да се отървем от тях за известно време? Можеш ли да си представиш лицето на Том, ако го поканя да дойде с тълпа момичета? Тя просто обича хората да се въртят около нея.

Другите също не бяха във възторг от идеята. Но Меги ги успокои и ги убеди да не се карат. Така че гаджето бе поканено и Мериън още веднъж постигна своето.

Тази черта в характера на приятелката си Меги недоглеждаше, защото я обичаше. В края на краищата никой не е съвършен. Но последният епизод отиваше твърде далеч. Тя мрачно взе тетрадка, седна на бюрото си и написа писмо. То беше много открито писмо, в което Меги посочваше, че не е изтривалка, в която Мериън да си бърше краката, когато й е удобно. Изтъкна, че два пъти тази година Мериън прави планове да отидат заедно на ваканция и после ги разваля. Според Меги приятелите не постъпват така един към друг, особено най-добрите приятели. Приятелство означава уважение. Приятелите имат отговорности един към друг. Мериън не се бе отнесла към Меги нито с уважение, нито с отговорност. Подписа и запечата писмото. Що се отнася до нея, тя бе обърнала внимание на проблема, бе разкрила позицията си и сега само й се искаше да забрави случилото се. Поне Мериън ще дойде на тържеството и ще могат да поговорят.

Три дни по-късно майка й получи картичка с извинения от Мериън, в която пишеше, че няма да може да присъства на тържеството. Нямаше друго съобщение, нямаше спомената причина и нямаше писмо за Меги. Нелси беше изумена, но не така шокирана както Меги. Момичето не можеше да повярва, че Мериън ще се отнесе към майка й по такъв груб и обиден начин след всичката добрина от страна на Нелси. Със същия успех можеше да зашлеви майка й по лицето.

Меги даде седмица на приятелката си, после, тъй като не получи обаждане, й звънна тя в Корк. Мериън не си беше у дома, но сестра й я увери, че ще предаде съобщението и ще й каже да се обади.

Нямаше обаждане.

Меги не можеше да разбере. Обида, горчивина, гняв, тъга. Не знаеше какво изпитва. Това е краят, закле се тя. Никога няма да се обади отново на Мериън. Гордостта й трая седмица. Не заслужава приятели, тази Мериън Гилхули. Каква гъска!

Меги не можеше да поддържа яда си. Не беше в природата й да таи злоба. При мисълта за това всичко, което си спомняше, бяха хубавите им моменти заедно. Смехът! Споделените тайни. Как можеше Мериън да захвърли дългогодишно приятелство, без да се замисли? Такова нещо Меги не можеше да направи, никога не би направила.

Отново позвъни на Мериън. Ще преодолеят тази бариера в приятелството си. Бяха имали някои спънки и досега, без съмнение ще имат отново. Така е с човешките отношения. При сигнала на телефона Меги почувства да я залива огромно облекчение. Скоро всичко ще бъде наред между нея и най-добрата й приятелка. Нетърпеливо зачака някой да вдигне телефона.

Самата Мериън.

— Здравей, аз съм — каза Меги спокойно.

— Ооо… здравей! — Гласът на приятелката й беше хладен и сърцето на Меги се сви. Господи! Не можеше ли да направи някакво усилие?

— Защо не ми писа или позвъни? — тихо попита Меги.

После с ледено безразличие, което ясно премина по телефонната линия, Мериън каза:

— Не мислех, че има някакъв смисъл!

След всичко, което бяха преживели заедно, Мериън не мислеше, че има някакъв смисъл!

Меги беше така шокирана, че не знаеше какво да каже. Мълча известно време и после невярващо попита:

— Ако аз не бях звъннала, ти никога ли нямаше да се обадиш?

— Не — чу се смайващо студеният отговор.

Меги едва не падна от телефонната кабина. Тя бе позвънила от селото, за да си осигури максимално уединение. Спомняше си, че тогава си помисли Не вярвам в това, трябва да е лош сън. Приятелите не постъпват така. Но не беше лош сън; телефонът глътна последните й монети и се чуха пиуканията. Меги възвърна самообладанието си и каза на най-добрата си приятелка:

— Ако това искаш, Мериън, всичко добро!

В гласа й нямаше гняв; тя няма да приключи приятелството им с яд. Нека Мериън да го направи, това просто не беше в стила на Меги. Тя можеше да се обърне назад с високо вдигната глава заради споделяното приятелство. Нямаше за какво да се извинява; направи крачка към сдобряване и я отхвърлиха. Нямаше нищо срамно в това.

Пиуканията свършиха.

Връзката прекъсна.