Фридрих Незнански
Избор на оръжие (9)

3.

Из оперативния бюлетин на МВР на РФ:

На 19 юли т.г. в 5 ч. и 30 мин. сутринта е избухнала експлозия в машинното отделение на товарния кораб „Восток-5“, тип ледоразбивач, стоящ на външен рейд в Мурманското пристанище. Товарът е бил хранителни продукти за гр. Дудинка и гр. Норилск в Красноярския край. Корабът е трябвало да отплава сутринта на 20 юли т.г. и да осигури проходимост по Северния морски път на многотонажни хладилни съдове и товарни кораби, натоварени с продукти за гр. Норилск.

Според заключението на специалистите от експертно-криминологичния отдел на Мурманското управление на вътрешните работи в машинното отделение на ледоразбивача „Восток-5“ е било заложено взривно устройство с часовников механизъм, равняващо се по мощност на 400 грама тротил.

Човешки жертви няма. Двигателите на кораба са фактически унищожени. При взрива в кърмовата част се е образувала пробойна, но благодарение на експедитивните действия на екипажа течът е бил спрян и корабът се е задържал над водата. По-късно е откаран на буксир в доковете на Мурманското пристанище, където в момента чака за ремонт… Анализът на материалите на оперативно-следствената група дава основания да се предположи, че взривното устройство е било внесено на борда от носач по време на товаренето или от външен човек, който се е възползвал от липсата на сигурна охрана на територията на пристанището. В момента тази версия се проверява…

Из оперативния бюлетин на Главното управление на вътрешните работи, гр. Москва:

На 20 юли т.г. в дежурната част на ГУВР бе получено телефонно съобщение от капитана на самоходния шлеп СТ-34, превозващ пясък от Южното речно пристанище в гр. Химки, че в 14 ч. и 20 мин. моряците от неговия екипаж са извадили от Москва-река в района на „Краснопресненска крайбрежна“ труп на неизвестен мъж с дълбока рана в тилната част на главата. Пристигналата на шлепа оперативно-следствена група е установила, че в джобовете на убития няма документи и пари, но в панталона е намерен ключ с халка и номер от хотел „Русия“, стая 1166.

Както е пояснила дежурната служителка от рецепцията на хотела, в тази стая на 19 юли т.г. се е настанил гражданинът Олег Яковлевич Кузнецов, пристигнал в командировка от гр. Норилск в Красноярския край. Администраторката и камериерката са разпознали в убития гражданина Кузнецов. В показанията си камериерката на етажа е заявила, че предишната вечер около 23 часа гражданинът Кузнецов е излязъл от стаята си с непознат мъж, който не е гост на хотела, и е казал, че отива да изпрати приятеля си, ще се върне след петнайсет минути и затова няма да й остави ключа. Но до края на смяната й Кузнецов не се е завърнал.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза смъртта на О. Я. Кузнецов е настъпила в резултат от силен удар в тилната част на главата с тъп предмет (вероятно дръжка на пистолет). Времето на смъртта е определено между 23 и 24 ч. на 19 юли.

На запитването, изпратено по факса до УВР на гр. Норилск, се получи следният отговор: О. Я. Кузнецов, род. през 1954 г., минен инженер, женен, с две деца, жител на гр. Норилск, е председател на стачния комитет на миньорите. На 18 юли т.г. е заминал с вечерния полет за Москва по повикване на председателя на обединения комитет на свободните профсъюзи в Русия. В секретариата на обединения комитет не бе открито копие от телеграма с такова повикване, а председателят и неговият заместник твърдят, че никой от тях не е викал Кузнецов в Москва.

В обединения комитет характеризираха О. Я. Кузнецов като талантлив организатор и волеви човек с голям авторитет сред миньорите и металурзите в концерна „Норилски никел“. Той е заемал умерена позиция. Благодарение на неговото влияние и авторитет преди първия тур на президентските избори, както и между първия и втория тур, са били избегнати стачни действия на норилските миньори, за каквито са настоявали част от най-екстремистки настроените членове на стачния комитет.

По описание на служителките от хотел „Русия“ — администраторката и камериерката — е бил изготвен портрет на неизвестния мъж, с когото О. Я. Кузнецов е излязъл от стаята си. Засега той не е идентифициран…

Из телекса на агенция „Интерфакс“:

Ще има ли стачки в Норилск? Днес се състоя съвместно заседание на стачните комитети на норилските миньори, металурзи и строители. С мнозинство бе прието решение да се обяви стачна готовност по всички рудници, строежи и предприятия на Норилския минно-металургичен комбинат „А. П. Завенягин“, които влизат в концерна „Норилски никел“. Исканията на трудещите се от заполярния град са: незабавно да им бъдат изплатени всички дължими заплати, да бъде осигурено редовно снабдяване на Норилск с хранителни продукти, решително да се засили борбата с престъпността. Последната точка от резолюцията е била внесена след вестта за убийството на председателя на стачния комитет на миньорите О. Я. Кузнецов, извършено в Москва. В случай че бъде обявена обща стачка, ръководителите на стачните комитети не изключват вероятността стачниците да предявят освен икономическите си искания и политически: оставка на правителството на Черномирдин, тъй като то не е съумяло да спре общия спад в производството и понижаването на жизнения стандарт на трудещите се, както и заради безсилието му да въведе ред в страната…

Из вестник „Комерсант дейли“:

За последните три дни курсът на акциите на „Норилски никел“ падна 2,2 пъти. Ако стачната готовност, за която е взето решение в Норилск, прерасне във всеобща стачка, катастрофалният спад на акциите на „Норилски никел“ неизбежно ще продължи…

Из седмичника „Икономически вестник“:

Странен търг. На 23 юли т.г. Държавният комитет по имуществото на РФ обяви открит търг за концесия за разработка на Имангдинското находище на медно-никелови руди, което се намира на 120 км северно от Норилск. Единствената заявка за участие в търга е подадена от дъщерна компания на Народната банка. Очевидно предложената от нея стартова цена в размер на 24 млн. щ. долара ще остане непроменена, тъй като други претенденти за получаването на концесията няма и едва ли ще се явят за един месец, какъвто е обявеният срок за подаване на заявките. Традиционните конкуренти на Народната банка като Менатеп, Инкомбанк, Мостбанк и др. фактически не проявиха интерес към търга, макар че изпратиха свои наблюдатели.

Както заяви генералният директор на Народната банка господин Дорофеев, концесията за разработването на Имангда, която банката се стреми да получи, е за чуждестранен инвеститор, чието име ще бъде оповестено след официалното обявяване на резултатите от конкурса.

История: геологопроучвателните работи в Имангда бяха започнати през 1958 г. и значително разширени през 1960 г., когато Норилският минно-металургичен комбинат, част от концерна „Норилски никел“, преживяваше остра криза за руда във връзка с изчерпването на старите находища „Норилск-1“ и „Норилск-2“. За остротата на тази криза говори фактът, че през 1960 г. бе публикувано постановление на министерския съвет на СССР за замразяване на производството на предишното му ниво, което, както е известно, представлява първи етап към закриване на предприятието. Положението бе усложнено от факта, че Норилският минно-металургичен комбинат е единственото предприятие в Норилск, а неговото затваряне поставяше на дневен ред въпроса за съществуването на целия град, чието население е над 120 хиляди души. При пробните сондажи, проведени в Имангда от Норилската комплексна геологопроучвателна експедиция, бе открита интрузия до пръснати в нея медно-никелови руди, близки по състав до бедната на метал скална маса от находищата „Норилск-1“ и „Норилск-2“. През 1961 г., след сензационното откриване на най-богатите залежи от медно-никелови сулфидни руди в Талнах, в непосредствена близост с Норилск, проучвателните работи в Имангда бяха прекратени.

В тази връзка интересът на анонимния чуждестранен инвеститор към имангдинското находище изглежда доста странен. Експертите на „Икономически вестник“ са единодушни, че той може да бъде оправдан само в случай, че бъдещият притежател на концесията разполага с някаква принципно нова технология за преработка и обогатяване на бедната медно-никелова руда, чрез която може да бъде произведена конкурентноспособна продукция. След консултации с водещи специалисти в областта на цветната металургия се оказа, че те не са чували за подобна технология. Или такава изобщо не съществува, или се държи в най-дълбока тайна…