Фридрих Незнански
Избор на оръжие (36)

4.

Разработката на общия план за операцията не отне много време. Решиха, че с цялостното ръководство ще се заемат Грязнов и Яковлев, а майор Софронов ще оглави оперативната група. За транспорт се разбраха да вземат два джипа от новите, които наскоро бяха закупени специално за нуждите на милицията; двете ескортиращи коли също нямаше да бъдат лади, а от новите бяло-сини фордове със сирени и буркани. За всеки случай щеше да ги следва и една камионетка с барети.

Турецки остави Грязнов, Яковлев и Софронов да доуточняват подробностите и побърза да отиде в „Глория“: трябваше да се обади в Ню Йорк, за да уговори точния час за излитането на самолета с Кейт Уилсън и сержантите от нейния отдел, а най-важното — да се заеме с публикуването на материалите за Имангда.

Както беше обещал Макс, петте копия от дневниците на сондажите вече бяха готови, размножено беше и обяснението на Смирнов. Денис Грязнов беше успял да отиде до Министерството на промишлеността и да вземе експертно заключение за документите. Той каза на Турецки, че професорът, който е дал заключението, навремето също е работил в Имангда и е смятал за грешка прекратяването на проучванията. А сега, когато прегледал съдържанието на дневниците, бил просто смаян от получените резултати.

Подреждането на материалите в папката за Главна прокуратура още не беше приключено, но решиха, че тази работа може и да се поотложи.

Най-напред отидоха в „Нова Русия“. Главният й редактор беше стар вестникар и подушваше сензацията от километър. Още щом прочете петте страници, които Турецки беше написал специално за вестника, веднага извика отговорния секретар и му нареди да помести материала на първа страница в утрешния брой. Секретарят възрази, че броят вече е готов за печат, но редакторът се намръщи и отсече:

— Сваляш всичко от страницата. На тяхно място пускаме сензация. Заглавието е: „Наш кореспондент откри несметните богатства на Таймир“. Това ще бъде истинска бомба!

— Не е ли малко силничко? — опита се да възрази Турецки. — Може например: „Наш сътрудник намери в архивите документи, които…“

— Е-е, и ти ги заточи едни! „Които“! „Каквито“! Нали донесе сензацията? Благодаря ти. Не ме учи как да я поднасям!

Турецки разбра, че е излишно да спори с него: щом като е сензация — да излезе като сензация.

Заместник главният редактор на „Комерсант дейли“ се оказа журналист със съвсем друг стил на работа, от новата школа. Той бързо вникна в същността на нещата, позамисли се и попита:

— Ще имате ли нещо против, ако публикуваме материала не в този брой, а в следващия?

— Ще имам — рязко отговори Турецки. — И то съвсем категорично. Или ще публикувате материала в утрешния брой, или изобщо няма да ви го дам.

— Но вестникът фактически вече е готов, а вашият материал и всички документи ще заемат половината брой.

— Значи ще се наложи спешно да пренаредите нещата.

— Между другото, едно подобно забавяне само с ден би дало възможност да се спечелят маса пари.

— На кого?

— И на вас, и на нас.

— Точно това не искам да допусна. От тези пари ще капе човешка кръв. Така че вземате ли материалите?

— Ще трябва да се посъветвам с главния редактор. Ще позволите ли да взема документите, за да му ги покажа?

— Добре, съветвайте се — разреши Турецки. — Но не много дълго.

След петнайсетина минути младежът се върна в кабинета.

— Главният се съгласи.

— Кога подписвате броя за печат?

— Обикновено в шест часа. Но с тези промени едва ли ще успеем по-рано от осем.

— Към осем ще се отбия да проверя дали материалът е влязъл.

— Нямате ми доверие, така ли? — засегна се той.

— Уви, не. Защото вие не сте журналист, а икономист.

— Аз наистина съм завършил икономика.

— Точно затова ви нямам доверие — отсече Турецки.

— Хитрец — отбеляза Денис, когато излязоха. — Сега сигурно се е залостил на телефона да звъни на познатите си брокери.

— Късно е. Търговският ден на борсата вече е приключен. Но не е излишно да се презастраховаме. Да отидем и в „Икономически вестник“.

В „Икономически вестник“ се повтори приблизително същата история. Но главният редактор се оказа по-съобразителен и предприемчив:

— Ще пуснем материалите ви още в утрешния брой. Но при условие, че ни предоставите изключителното право за тяхната публикация.

— И дума да не става — възрази Турецки. — Тази документация ще излезе утре във всички наши икономически издания, а освен това ще бъде предоставена и на английския „Иконъмист“.

— С каква цел?

— За да се изключи всякаква възможност за борсови спекулации с курса на акциите на „Норилски никел“.

— Не разсъждавате като икономист, но вашата убеденост прави впечатление. Ще публикуваме материала ви. Това е сензация. А сензацията е реклама. Елате към седем часа, за да се уверите, че материалът е в броя.

— Непременно ще дойда — обеща Турецки.

— Хич не ми харесват тия работи — каза той на Денис, когато излязоха от редакцията на „Икономически вестник“. — Дали наистина ще успеем да изпратим материалите в „Иконъмист“?

— Разбира се. По Интернет.

— Добре. И още нещо. Ще разпечатаме още сто копия и утре рано сутринта ще ги разпратим по куриери в най-големите банки. И то преди борсата да е отворила. А останалите екземпляри ще ги откараме направо до борсата и ще ги раздадем на брокерите. Фактически така ще блокираме всякакви опити за машинации.

Денис се засмя.

— Представям си само каква лудница ще стане там! Земетресение десета степен. Ще ми се да видя как ще се издължи физиономията на нашия приятел господин Дорофеев, когато разбере, че всички тези милиарди долари му се изплъзват от ръцете като пясъка на така мечтаните от него плажове по Азорските острови.

— Аз пък бих искал да видя как ще реагира нафукания баровец, който се представя за Никитин. По принцип злорадството не е хубаво нещо, но все пак… Подобни дреболии придават на живота допълнителна прелест. Както ароматът на едно цвете. Глупост някаква, ама ти прави кеф.

— Защо не, може пък наистина да го видите — предположи Денис.

— Би било малък, но много приятен подарък от съдбата.

Но този път съдбата не беше склонна да глези естетическите потребности на нежната душа на следователя Турецки. Когато се върна в „Глория“ и се свърза с нюйоркската полиция, той разбра, че лейтенант Кейт Уилсън, придружавана от сержантите Харпър и Уески, вече е излетяла от Ню Йорк и ще пристигне в Москва около 23 часа московско време.