Фридрих Незнански
Избор на оръжие (23)

5.

Из обясненията на гр-на Б. Г. Глузман, р. 1967 г., живеещ в гр. Москва, ул. „Черьомушкинска“ 34, ап. 125:

Въпрос: Бяхте задържан от служителя на МУР майор Софронов в кабинета на генералния директор на Народната банка в момент, когато се опитвахте да подмените подслушвателното устройство в телефона му. С каква цел искахте да направите това?

Отговор: Така ми беше наредено.

Въпрос: От кого?

Отговор: От моя бивш колега Артур Блохин, началник на компютърния отдел във външнотърговско дружество „Възход“. Той ми се обади в работата и каза, че спешно трябва да подменя устройството.

Въпрос: Откъде взехте бръмбара, който искахте да сложите в телефона на Дорофеев?

Отговор: Донесе ми го един младеж.

Въпрос: Кой е той?

Отговор: Не знам как се казва, но е от охраната на „Възход“. На няколко пъти съм го срещал, докато работех там, и съм го запомнил по физиономия. Има малко кривнат нос, като на боксьор, затова го помня.

Въпрос: В банката ли ви го донесе?

Отговор: Не. Обади се от уличен телефон, аз излязох и той ми го предаде.

Въпрос: Разкажете за работата си в дружество „Възход“. Как попаднахте там?

Отговор: След като завърших икономическия институт, бях разпределен в Центробанк. Работата там не ми харесваше. Бях специализирал изчислителна техника, а там всичко беше само счетоводство. И заплатата ми беше ниска. Веднъж срещнах в една компания Артур Блохин. С него се познаваме още от института, беше два курса преди мен, три-четири пъти сме ходили заедно на туристически походи. Та той ме разпита какво правя и къде съм на работа. Каза, че ще се опита да ми помогне. След няколко дни се обади и ме извика на събеседване във фирма „Възход“. После ме изпратиха на специализация в руско-американския институт, след което бях назначен за заместник на Блохин.

Въпрос: Кой водеше събеседването, когато кандидатствахте за работа във „Възход“?

Отговор: Беше само един човек. Консултант или завеждащ кадри, не знам, не си каза името. Много неприятен тип. Намръщен, с тежък поглед и малък белег на лявата буза. Изглежда, там той е най-важният шеф. Разбрах това от начина, по който се държеше към него Артур Блохин, като с някакво много важно началство. И дори ми се стори, че се страхува от него. По-късно на няколко пъти случайно видях този мъж да влиза в двора на дружеството с джип „Лендроувър“. И две коли с охрана — едната отпред, другата отзад.

Въпрос: За какво разговаряхте на събеседването?

Отговор: Той ме разпита за родителите ми, женен ли съм, имам ли деца. Попита ме дали мога да му посоча сред познатите си талантливи младежи, например мои колеги от института или от работата. Казах му имената на няколко души. По-късно случайно узнах, че някои от тях са получили много хубава работа — в Менатеп, в „Московски недвижими имоти“ и в други големи фирми.

Въпрос: Колко време работихте във „Възход“?

Отговор: Около една година. После Блохин ми каза, че в Народната банка имат нужда от началник на отдела за анализи и са съгласни да ме вземат. Заплатата беше един път и половина по-висока, плюс премиални. И аз приех.

Въпрос: Поставени ли ви бяха някакви условия, когато ви предложиха тази работа?

Отговор: Не.

Въпрос: Гражданино Глузман, съветвам ви да отговаряте честно на всичките ни въпроси. Във ваш интерес е. Какви условия ви бяха поставени?

Отговор: Артур каза, че всеки месец трябва да подготвям и да му предавам информация за работата на Народната банка. В случай, че узная за някаква много голяма сделка, незабавно да го уведомявам.

Въпрос: И вие се съгласихте?

Отговор: Нямах голям избор. Разбрах, че в противен случай ще остана без работа. По същото време се роди синът ми, жена ми беше безработна, аз трябваше да се грижа за семейството.

Въпрос: И вие изготвяхте тези справки, така ли?

Отговор: Да, редовно.

Въпрос: Какви други поръчки сте изпълнявали?

Отговор: Веднъж, беше преди три години, Артур ми нареди да направя дубликати на ключовете от кабинета и приемната на Дорофеев. Каза, че за тази работа ще ми бъде платено допълнително. Даде ми някакво меко вещество, нещо като пластилин, и ми обясни как да го използвам. Изпълних поръчката, не беше трудно. Често ми се налага да оставам до късно на работа. Един ден, когато предавах ключовете си, пазачът излезе от стаята и аз извадих образците. Същата вечер ги дадох на Артур. След няколко дни той ми донесе ключовете и едно подслушвателно устройство, и ми каза как да го поставя в телефона на Дорофеев. Когато си тръгва, Дорофеев често забравя да включи видеокамерата в кабинета си. Аз се възползвах от това и поставих бръмбара. По-късно трябваше да го сменям — приблизително веднъж в годината. А днес неочаквано ми наредиха да сложа нов, макар че предишният не беше изкарал и два месеца.

Въпрос: Колко ви плащаха?

Отговор: Различно. Обикновено по петстотин долара на месец. Понякога и по хиляда, ако информацията беше важна.

Въпрос: Напоследък каква важна информация сте предавали на Блохин?

Отговор: Че Дорофеев се интересува от „Норилски никел“.

Въпрос: Защо решихте, че тази информация е важна?

Отговор: За нея ми платиха необичайно много — хиляда и петстотин долара.

Въпрос: Хората, които по ваша препоръка са получили работа в големи банки и фирми, също ли предават информация на „Възход“?

Отговор: Не мога да го твърдя със сигурност, но мисля, че да.

Из списание „Комерсант“:

През изминалата седмица акциите на концерна „Норилски никел“ отбелязаха спад, който надмина и най-песимистичните прогнози. Ако тази тенденция се задържи и занапред, в най-близко бъдеще цената на тези акции ще се изравни с тази на хартията, върху която са отпечатани…