Фридрих Незнански
Избор на оръжие (15)

1.

В кабинета на заместник-директора на МУР полковник Грязнов се провеждаше оперативно съвещание. През открехнатата врата Турецки видя началника на Втори отдел Володя Яковлев и старши оперативния служител Олег Софронов и разсеяно плъзна поглед по майорските звезди върху пагоните на Олег. През април, когато бяха заедно с него в командировка в Иркутск по делото за убийство на професор Осмоловски^[1], Олег беше капитан. Издигаха се хората! На съвещанието присъстваха още двама души — лейтенант и старши лейтенант, които Турецки не познаваше. Но щом като участваше Яковлев, значи се обсъждаше някакво убийство — именно с подобен род човешка, или по-скоро нечовешка дейност се занимаваше Втори отдел.

Забелязал, че Турецки стои до вратата в съседната с кабинета му стая, Грязнов прекъсна съвещанието, излезе при него и му подаде сива картонена папка.

— Хвърли й един поглед, Денис ме помоли да ти я предам. След двайсетина минути свършваме.

— А той къде е?

— Нима не си ходил в „Глория“?

— Ходих. Но хората му са добре школувани и не ми казаха нищо, бил по задачи.

— Той е в Твер. Замина рано сутринта.

— По дяволите! Защо не вчера?

— Беше зает…

Грязнов остави приятеля си ядосано да се пита с какво ли толкова е бил зает директорът на „Глория“ и се върна в кабинета си. Турецки седна до едно от бюрата и разтвори папката.

Факс от Ню Йорк. 26. VII. 96. Приет в 2,10 московско време. За А. Турецки от К. Уилсън. Превод от английски…

Беше се справила изключително бързо! Само за непълни четири дни. Колко ли траеше полетът от Ню Йорк до Претория — към шест часа? Шест натам, шест обратно и два дни в града. Да, не беше като да се чудиш как да се измъкнеш от Норилск…

Докладвам, мистър Бонд!

И. К. Никитин. Понастоящем гражданин на САЩ, от 1978 г. живее в Ню Йорк. Отказва да стане сътрудник на радио „Гласът на Америка“ и на радио „Свобода“, не поддържа връзки с политическата емиграция. Получава социална помощ — около 300 долара на месец и купони за хранителни продукти. Наема евтина мебелирана стая в Гринич Вилидж. Води типичен руски начин на живот: не работи, пие.

През 1979 г. се запознава с Джоан Мелруни — род. през 56 г. във Ванкувър, завършила славянска филология, която е превела на английски книгата му „Наказателна психиатрия“ и е пристигнала в Ню Йорк, за да получи от него разрешение за публикуването й. През 1980 г. Никитин сключва брак с нея. След като получава американско гражданство, се премества в Канада. Намира работа в геоложка експедиция с база в Томпсън. Кариера: работник-колектор, старши техник, началник-отряд, началник на експедиция. През 1988 г. подписва договор с южноафриканската компания „Никел инкорпорейтид“. Кариера: началник-група, главен геолог, директор на Северната експедиция. Получава 180 хил. долара годишно плюс премии. Отзиви на колегите му и президента на „Ник. инк.“: ерудиран, целеустремен, взискателен, добър професионалист.

Има собствена къща в престижно предградие на Претория. Три деца: синове — Константин — 14 год., Пол — 11 год., дъщеря Олга — 8 год. Добър баща и верен съпруг, за разлика от някои други. В банковата си сметка има около 300 хил. долара. Сметката е обща с жена му. Информацията е получена от Джоан Никитина. От нея за него: никакъв алкохол, никакви наркотици, пуши много. Джоан е най-голямото откритие в геоложката му кариера. Никитин има още една дъщеря от първия си брак, голяма, живее в Ленинград, Джоан знае за нея.

Информацията за открито голямо находище на никел в ЮАР е мит. За нея президентът на „Ник. инк.“ научи от мен, представих му се за експерт от нюйоркската фондова борса. Той беше принуден да публикува официално опровержение. Думите му се потвърждават от факта, че през юни от работа са освободени около 200 души, съкращенията продължават. Относно борсовата игра на Никитин: Играе рядко, най-големият му удар е 120 хил. долара, понякога е губил по 15–20 хил.

В края на юни Никитин е ходил в Ню Йорк за пет дни. Когато се е върнал, е казал на Джоан, че Р. Мафърти му е намерил съдружник с капитал за съвместен бизнес в Русия, в някакъв си Норилск. Джоан не помнеше името на съдружника, откри го във файловете на семейния компютър. Казва се Майкъл О’Конър, американец от ирландски произход, собственик на нюйоркската фирма „ЕКСПО импорт-експорт“. Експорт: съвременни технологии, електроника, промишлени съоръжения. Импорт: суровини. През последните години фирмата на О’Конър се е специализирала в търговията с Русия и страните от ОНД. В нашите досиета няма нищо за него…

Турецки се замисли. „ЕКСПО“… Звучеше му познато. Спомни си, че Никитин бе посочил на Дорофеев тази фирма като бъдещ доставчик на рудодобивни съоръжения за разработката на Имангда. Сега вече всичко си идваше на мястото. О’Конър финансираше проекта на Никитин и, естествено, искаше да получи договора за правото върху доставките от Имангда. Чудесна сделка: за десет милиарда долара. Направо невероятна. Но когато прочете следващото изречение, Турецки едва не подскочи:

Основен партньор на „ЕКСПО“ в Русия е московското външнотърговско дружество „Възход“…

Боже Господи! „Възход“ — та това беше Бурбона! Ама че работа! Най-сетне бе попаднал на истинска следа!

На 4 юли Никитин заминава за Ню Йорк. За последен път се обажда на Джоан по телефона на 12 юли. Казал е, че на другия ден пътува за Франкфурт на Майн, а после ще замине за Москва. На 16 юли й изпраща телеграма от Москва, че е пристигнал благополучно и всичко е наред, не й се е обадил по телефона, защото връзките са лоши.

А сега внимавай! Рей Мафърти, борсов посредник на Нюйоркската фондова борса. Много тъмна личност. Голяма и съмнителна клиентела. Многобройни дребни клиенти. Има информация — непотвърдена, за връзки с колумбийския наркосиндикат на Ромеро Караскильо. Само не питай откъде знам това. Дебел, олигавен женкар. От аерогарата се отбих направо при него, в офиса му в Сити, и го помолих да ме консултира за състоянието на пазара за цветни метали. Пожелах да узная какви са условията в споразумението между Никитин и О’Конър. Съгласи се да ми даде сведенията, ако разговаряме във вилата му в Лонг Айлънд. Кучи син!

А сега внимавай още повече! Още по пътя от летище „Кенеди“ ми се стори, че за мен се е лепнал един син додж. На връщане от Сити пак го видях. Свързах се с моите хора в отдела, засякоха доджа и арестуваха шофьора и пътника с него. И двамата са руснаци: И. С Кирпичов и М. А. Антохин, пристигнали от Москва преди около една година с туристически визи и останали в Щатите. Отричаха да са ме следили. Оказа се, че срокът на визите им е изтекъл, двамата са предадени на имиграционните власти.

И най-важното. Разговорът с Р. Мафърти не се състоя — снощи около 22,00 ч. той е бил убит при неизяснени обстоятелства. Боя се, че никога няма да успеем да разберем от кого и защо. Всички материали по случая веднага бяха иззети от полицията от агенти на ФБР. Прави си изводите.

Това е всичко. Надявам се информацията ми да ти бъде от помощ. А за самото дело, стига да не е с печат „Да се унищожи, без да се чете!“, ще ми разкажеш в Гармиш. Продължението на симпозиума е насрочено за август. Но ти вероятно и бездруго вече знаеш това. Този път обаче аз ще те черпя — от възнаграждението на твоя клиент. Прилагам ти номера на банковата ми сметка.

Успех, Алекс! Кейт.

Турецки внимателно прочете факса още веднъж.

Разбира се, не знаеше, че вече е насрочена втора среща в Гармиш, но пък в момента това ни най-малко не го интересуваше. Виж, връзката Мафърти — О’Конър — Бурбона заслужаваше особено внимание. А към тях се добавяше и колумбийския наркосиндикат, и ФБР, което моментално бе иззело от полицията делото за убийството на борсовия посредник.

Дали Кейт е била проследена? Или двамата руснаци със синия додж случайно се бяха оказали на неподходящото място в неподходящия момент? Едва ли, особено като се имаше предвид убийството на Мафърти.

Каква връзка имаше Никитин с всичко това?

Очевидно никаква, изглеждаше чист. Как бе попаднал на Мафърти? „Многобройни дребни клиенти.“ Той е бил именно дребен клиент. Станал е едър, когато е дошъл със своя проект. Какъв процент от печалбата са му обещали? Десет? Петнайсет? Надали повече. Но защо О’Конър не е учредил някакво смесено предприятие, не е оформил законово съдружието с Никитин, а е превел на негово име всичките 124 милиона долара? И то през две банки. Не, това си имаше своите обяснения: искал е да скрие съмнителния им произход. Оттук се появяваше и версията за големите печалби от борсата на Никитин. Да, О’Конър е превел парите на негово име, защото Никитин е чист. А О’Конър очевидно е искал да остане в сянка.

Всичко се подреждаше чудесно.

Вече ставаше ясно защо бяха лепнали бръмбара на Никитин.

Естествено, те сигурно са наясно, че Никитин е честен човек. Но това не им пречеше да го държат под око. Но какво би могло да означава „честност“ за тях? За тези хора такова понятие няма. Според Щирнер моралът не съществува. Но как така са се решили да оставят в ръцете на Никитин толкова много пари, без да се застраховат с нищо? Не, все пак бяха взели мерки — тяхната застраховка беше семейството на Никитин. Значи бяха засекли Кейт Уилсън още в Претория и след срещата й с Мафърти са го очистили, за да заличат връзката между О’Конър и Никитин. Вече нямат нужда от борсовия посредник, а той притежава опасна информация.

Така-така…

Но ако Бурбона и Корееца или останалите на свобода негови хора са от един отбор, защо е било нужно Бурбона да подменя бръмбара? Дали не го бе излъгал? Нима човекът, предал му поздрави от американските приятели, е просто измислица? Тогава сигурно и думите му „не можем да позволим такива сделки да ни подминават“ бяха заблуда с цел отвличане на вниманието…

Турецки се замисли. Едва ли. Бурбона беше напълно сигурен, че ще се отърве от следователя и че той ще напусне сградата на дружество „Възход“ по пътя на Бицепса: в канализацията и оттам нейде навън, където да изгние под крясъка на гаргите. В противен случай нищо нямаше да му каже.

Излизаше, че Корееца и Бурбона не са в един отбор. Но нали двамата заедно са се срещали с колумбийците? Освен това „ЕКСПО“ на О’Конър и „Възход“ са партньори.

Нещо не се връзваше…

Каква роля играеше във всичко това Дорофеев, спасил се вчера само благодарение на бронежилетката? Кой бе поставил мощния подслушвател в директния му телефон? Пономарьов? А тогава защо е бил нужен вторият бръмбар с радиус на действие половин километър? Или по-точно — на кого?

Дай да не се хващам с всичко наведнъж, реши Турецки и отново придърпа папката към себе си. Вътре имаше още няколко компютърни разпечатки.

Иззад тапицираната с черна кожа врата на кабинета се чуваха боботещи гласове. По едно време вътре влезе с голям бежов плик и тутакси излезе без него един бегло познат на Турецки лаборант от експертно-криминологичното управление на ГУВР, а след секунди от кабинета изскочиха лейтенантът и старши лейтенантът с потни и зачервени лица, все едно излизаха от баня.

— Свършихте ли? — попита Турецки. Но старшият само махна с ръка и двамата с лейтенанта тръгнаха към коридора. А гласовете иззад вратата продължаваха да боботят.

Турецки взе поредната разпечатка.

До заместник-директора на МУР полковник Грязнов. В отговор на вашето запитване от 20 юли ви съобщаваме следното: Във връзка с експлозията в машинното отделение на ледоразбивача „Восток-5“ бяха разпитани членовете на екипажа и носачите от дежурната бригада пристанищни работници, работили на кея в навечерието на произшествието. Установи се, че на 18 юли около 16 часа на кея, където е товарен с хранителни продукти корабът, е бил забелязан неизвестен мъж на около 35 години, който твърдял, че търси свой приятел на име Генадий, работещ като механик на „Восток-5“. Възползвайки се от заетостта на вахтения, той проникнал на борда и се заговорил с електротехника Кочкарьов. И. С. Кочкарьов му обяснил, че на кораба няма и никога не е имало механик на име Генадий и че непознатият се заблуждава или са му дали неверни сведения. Според показанията на Кочкарьов непознатият много се е разстроил, обяснил, че е дошъл специално да се види със стария си приятел от Новгород и дори е донесъл водка да се почерпят, след което предложил на Кочкарьов да я изпият заедно, за да не връща бутилката. Кочкарьов се съгласил. Слезли в машинното отделение, за да не привличат вниманието на останалите моряци и вахтения, и там изпили водката. По собствените му признания Кочкарьов се напил бързо и непознатият мъж го отвел в кубрика, след което си отишъл. Други свидетели твърдят в показанията си, че когато се е качвал на борда, непознатият е носел със себе си спортен сак, но по-късно е слязъл с празни ръце.

По описанията на Кочкарьов и останалите свидетели беше изготвен портрет на непознатия мъж. Той бе показан за разпознаване на всички хотелски служители и работници, които са били дежурни същия ден. Служителката на рецепцията в хотела при спортния комплекс „Арктика“ разпозна в неизвестния мъж наемателя на една от техните стаи — гражданина Лев Анатолиевич Веркин, р. 1960 г., с постоянно местожителство в гр. Новгород, ул. „Озерна“ 26. На нашето запитване от новгородското управление на вътрешните работи пристигна отговор, че въпросният гражданин не живее и никога не е живял на посочения адрес, а също така не фигурира в регистрите на населението на Новгород и Новгородска област. Прилагаме портрета на заподозрения.

Широки полегати рамене, ниско чело, малки хлътнали очи. Турецки дори не понечи да извади снимката на Никитин — между двамата нямаше никаква прилика.

Сред компютърните разпечатки имаше още един портрет — на неизвестния мъж, който на 19 юли в 23 ч. е излязъл заедно с Кузнецов от стаята в хотел „Русия“: наглед около 50-годишен, със слабо скулесто лице и леко дръпнати като на азиатец очи, с квадратна волева брадичка, раздвоена от трапчинка по средата.

Още един господин Х!

Съвещанието при Грязнов най-после завърши. Яковлев и Софронов набързо се здрависаха с Турецки, но дори за минута-две не останаха при него да си поприказват, да разменят по някоя дума. Съдейки по загрижения им вид, те не се интересуваха от чуждите проблеми — имаха си свои предостатъчно.

— Ама какво става тук при вас? — попита Турецки, влизайки в задимения кабинет на заместник-директора на МУР.

— На, прочети това — побутна към него някаква разпечатка Грязнов.

— Не милиция, ами читалня в някаква обществена библиотека — отбеляза Турецки.

— Аха, право в раздел „Театър“ — с мрачна ирония кимна Грязнов. — Поне една от комедиите да беше попаднала тук случайно. Обади ми се Денис. От Ленинградската гара. След двайсетина минути ще бъде тук. Чети де, чети.

Спешно съобщение. Дежурният на ГУВР-Москва съобщава: На 25 юли т.г. в 22 ч. и 13 мин. на „02“ се обади един от живеещите в сградата на „Трьохпрудни переулок“ 16 и съобщи, че току-що е чул два гърмежа от огнестрелно оръжие. В 22 ч. и 16 мин. пак на „02“ постъпи съобщение, че е направен опит за убийство на генералния директор на Народната банка И. Н. Дорофеев, когато той е слязъл от колата и се е отправил към входа на жилището си на „Трьохпрудни переулок“ 16. Мъжът, който телефонира, се представи за телохранителя на Дорофеев. В 22 ч. и 24 мин. на местопроизшествието пристигна групата за бързо реагиране и подразделение на ОМОН от 25 души. Дворът и граничещите с него сгради бяха отцепени.

Установи се, че в 22 ч. и 10 мин. шофьорът, който е и телохранител на Дорофеев, докарва шефа си с колата — мерцедес-лимузина — и спира в непосредствена близост до входа на сградата. Обикновено Дорофеев е изчаквал водача да слезе, да провери входа и двора и чак тогава да му отвори задната лява врата. Този път Дорофеев слиза пръв и тръгва да изкачва стъпалата на площадката пред входа. В същия миг се чуват два последователни изстрела. Куршумите уцелват Дорофеев в гърба, в областта на лявата плешка, на нивото на сърцето. Смъртта на Дорофеев е била предотвратена от бронежилетката, която е носел под сакото и шлифера…

— За това писаха днес в „Московски комсомолец“ — проговори Турецки.

— Писаха, ама не всичко — отговори Грязнов. — Най-интересното го няма.

Когато чува изстрелите и вижда как Дорофеев се олюлява, телохранителят го натиква във входа, блокира вратата с резето и извиква асансьора. В апартамента, след като се уверява, че шефът му не е пострадал, телохранителят се обажда в дежурната част на ГУВР. Членовете на оперативно-следствената група разпитаха Дорофеев, телохранителя и съседа му от същата сграда, който чул изстрелите, докато разхождал кучето си и се обадил на „02“. Иззети са за експертиза бронежилетката, сакото и шлиферът на Дорофеев. Той отказа медицинска помощ с обяснението, че се чувства добре и има на гърба си само най-обикновени синини.

Турецки отново вдигна очи от листа.

— А изрично му се каза, че телохранителят не трябва да кара колата. Денис го предупреди специално. Нали помниш? И ти беше на разговора.

— Да, каза му — промърмори Грязнов.

Проверката на жилищния сектор при местопроизшествието започна от сградата, откъдето по предположенията на шофьора е било стреляно. В таванското помещение, близо до прозореца с изглед към двора, членовете на групата за бързо реагиране старши лейтенант Дворцов и лейтенант Гриценко откриват неизвестен мъж с вързани зад гърба ръце и прикован за една греда с белезници чуждестранно производство. Недалеч от него под прозореца е намерена пушка калибър 5,6, произведена в Германия, марка „Аншутц“ №1193405 с оптичен мерник. При огледа са намерени и две празни гилзи. В пълнителя на пушката не са открити други патрони. Членовете на оперативно-следствената група откриват мъжа в безсъзнание, въпреки че по него не са забелязани следи от удари по главата или други физически травми. Когато идва на себе си, той пояснява, че е усетил удар като от електрически ток и моментално е припаднал. Отказва да каже името си и да обясни причината за присъствието си в таванското помещение. Извиканият по радиостанцията ръководител на групата майор Софронов е разпознал в задържания един от членовете на химкинската престъпна групировка на име Гусаков, по прякор Гъсока…

— Гъсока ли? — възкликна изненадано Турецки. — Та той е от приближените на Бурбона, издирван е за особено тежки престъпления. Обвинен е в убийството на началник-конвоя в престрелката при опита за освобождаване на Бурбона, във въоръжен грабеж преди година, в убийството на Очиларя и сегашното покушение срещу Дорофеев! МУР разкри наведнъж четири тежки престъпления! Браво, Славка, честито!

— Не бързай толкова — намръщено отбеляза Грязнов. — Първо го изчети докрай.

Според експертите, както медици, така и криминалисти, задържаният е бил зашеметен с електрошокова палка или друг уред с подобен принцип на действие. Кой го е нападнал и с каква цел, Гъсока не знае. Не може да каже и колко души са били нападателите му. При по-старателния оглед на помещението са забелязани едва различими следи от стъпките на трима души. Според събраните досега улики, след като са приковали Гусаков към гредата, неизвестните са отишли в другия край на тавана, оттам по покрива са влезли в една от съседните сгради и са излезли на улицата извън кордона на блокадата. Разпитът на постовите милиционери, на продавачите в близките павилиони и на няколко минувачи не дадоха никакъв резултат. Докараното на местопроизшествието служебно куче мина целия маршрут по тавана, покривите и стълбището, но загуби следата в края на тротоара. Очевидно на това място неизвестните са се качили в кола и са заминали. Тъй като белезниците не могат да се срежат с обикновена ножовка, се наложи да бъде извикан специалист с хидравлични клещи. Задържаният Гусаков е откачен от гредата и окован с белезници руско производство. На стълбището на шестия етаж той неочаквано се отскубва от ръцете на придружаващите го старши лейтенант Дворцов и лейтенант Гриценко и хуква да бяга, но се препъва или подхлъзва между петия и шестия етаж. Тъй като сградата е в основен ремонт и перилата на стълбите са били демонтирани, Гусаков не успява да запази равновесие и пада долу върху стоварените за ремонта железобетонни греди със стърчащи арматурни железа. Когато дежурните на партера служители на МУР достигат до него, той вече е бил мъртъв…

— Такива ми ти работи — проговори Грязнов, забелязал, че Турецки дочита съобщението. — А ти ми честитиш.

— Дворцов и Гриценко — да не са ония двамата, които сапунисва днес? Изскочиха от кабинета ти като след баня.

— Сапунисвах ги я. И още има да ги сапунисвам. Стореното не може да се поправи, но поне другия път няма да блеят и ще си отварят очите. Не умеем да работим и това си е! Но както и да е, тук случаят е особен. Ами ако бяха попаднали на професионален убиец? Щеше да ги натръшка всичките до един.

— С какво? — попита Турецки. — В пълнителя е нямало други патрони. Впрочем Гъсока само с два патрона ли е отишъл да върши подобна работа?

— Нали затова ти казвам, че случаят е особен.

— Е, по-особен не може и да се измисли — съгласи се Турецки. — Кой ли го е ударил и го е приковал към гредата? — И изведнъж се досети: — Денис?

— Не. Неговите хора.

— А той къде е бил?

— Долу. Да контролира ситуацията. Поддържали са връзка с радиостанция. А после ги е чакал в колата.

— Какъв ден е днес, пълен със събития и новини! А кой го подучи Денис за тая работа? Ти ли?

— Аз?! — възмути се Грязнов. — Ти!

— Аз?! — на свой ред възкликна Турецки. — Та аз се върнах от Норилск само преди три часа!

— А чий е тоя глупав навик: „Да речем, аз съм Хари К. Никитин?“ Или още някой там. Не е ли твой, а?

— Добре де, мой е. А какво общо има с това Денис?

— Ами и той взе да разсъждава така. Пообикаляха неговите хора след Дорофеев ден-два и разбраха, че усилията им са безполезни — ако убиецът е професионалист, няма да го опазят. И се започна: да речем, че аз съм поръчков убиец и са ми възложили да ликвидирам Дорофеев, как ще постъпя? И така намерили решението. Започнали да наблюдават дома на Дорофеев, засекли Гъсока. Когато той се появил на тавана, те вече били там — чакали го три часа.

— Поне не се ли посъветва с теб?

— Да бе! Затърчал се е Денис да ми иска съвети! Нали знае, че аз веднага щях да й туря катинара на тая проклета „Глория“, а него самия щях да върна в Барнаул. Ще се съветва той…

— Млъкни за малко. Ти каза, че са го чакали три часа. И все пак са го оставили да стреля два пъти?

— Не са го оставили. Отклонили са цевта на пушката. И той е стрелял два пъти във въздуха.

— А онези два куршума в бронежилетката на Дорофеев откъде са дошли?

Грязнов хвърли пред Турецки големия бежов плик.

— Можеш да го прочетеш.

— Какво е това?

— Протокол от съдебно-балистична експертиза.

— Още нещо ли са открили?

— Патроните са чуждестранно производство. Съдейки по гилзите — с усилен барутен заряд. Двата куршума от този „Аншутц“…

— Има едно „но“? — предположи Турецки.

— Да. Не са изстреляни под необходимия ъгъл.

— Тоест?

— Ако се стреля от таванския прозорец надолу, към входа, ъгълът ще бъде около 40 градуса. Положението на куршумите в бронежилетката и съчетанието на дупките в шлифера и сакото доказват, че е стреляно не по-високо от втория етаж. И най-важното: тези куршуми не са изстреляни същия ден от аншутца… Но къде се бави Денис? Още е рано за задръствания по улиците.

— Нищо не разбирам. В такъв случай кога са попаднали в бронежилетката?

Грязнов извади от сейфа малка найлонова торбичка, в каквито обикновено се поставят веществените доказателства, и изсипа на писалището пред Турецки четири патрона.

— Това са патроните от аншутца на Гъсока. Момчетата на Денис са ги извадили от пушката.

Турецки ахна: патроните бяха без куршуми.

— Халосни?!

— Точно така. И това не е било покушение, а инсценировка. Шлиферът, сакото и бронежилетката са били простреляни предварително. Най-вероятно някъде извън града. Сложили са ги на някой пън и са стреляли в тях от петдесет метра. Домързяло ги е да се качат на някой бор, за да се получат нужните 40 градуса. Очевидно са решили, че номерът им ще мине. А после са устроили този малък спектакъл с градски декор. И ако Денис не беше възприел твоя идиотски метод за поставяне на мястото на престъпника, всички щяха да са сигурни, че в историята с „Трейдинг интернешънъл“ и онези милиони долари Дорофеев е бил жертвата. А най-важното — в това щяха да бъдат сигурни МУР и Главна прокуратура. И ако случаят изплава на повърхността — а той със сигурност ще изплава, — двамата с тебе щяхме да доказваме по всички инстанции, че Дорофеев е чист като света вода ненапита. А самият факт на нападението щеше да бъде най-неопровержимото доказателство за това.

В този контекст думите „твоя идиотски метод“ изглеждаха доста неуместни, но Турецки реши да не се заяжда.

— Значи според теб тази роля ни е била отредена в комбинацията на Дорофеев, а?

Грязнов кимна:

— Така изглежда.

— Къде ли са се дянали тези осемдесет и четири милиона долара?

— Добър въпрос.

— Кой знае, че това не е било покушение, а инсценировка?

— Аз, ти, Володя Яковлев и Олег Софронов. И, разбира се, Денис и хората му.

— И никой друг?

— Точно това обсъждахме днес. Решихме засега да си остане така — несполучлив опит за убийство на банкер. Убиецът се е укрил.

— А Яковлев и Софронов знаят ли, че Гъсока е бил обезвреден от момчетата на Денис?

— Не. Като му дойде времето, ще им кажа. Разбирам интимната ти мисъл. В теб се е пробудил следователят, а? Нека спи спокойно тоя приятел. Разпитал съм всички участници в тая патаклама, включително Денис и хората му. Изготвих и протокол за изземането на веществените доказателства. Ето ги — кимна Грязнов към патроните. — Но засега всички протоколи ще останат в сейфа ми.

Вътрешният телефон кратко иззвъня. Той вдигна слушалката.

— Полковник Грязнов… Ти къде си?… По дяволите! Извинявай, забравих. Дай ми дежурния! — После обясни на Турецки: — Забравих да му поръчам пропуск. Дежурният?… Грязнов. Пуснете при мен Денис Андреевич Грязнов. — Затвори и се обърна към Турецки: — Ей сега ще дойде. Имаш ли още въпроси?

— Само един. Как е определил Денис деня на нападението?

— На инсценировката — коригира го Грязнов. — Вчера сутринта Макс се е натъкнал на някакъв хакер в компютрите на Народната банка и е успял да разбере, че той е проникнал от външнотърговско дружество „Възход“. Схващаш ли каква е работата?

— Не съвсем.

— И аз не можах да разбера веднага. Та значи приказките, че нивото на защита на компютрите в Народната банка било Б-2, са чиста измислица. Защитата им е А-1, и не просто А-1, ами с още някакви си там добавки. Макс ми обясни, ама аз така и не успях да го разбера напълно — тия момчета говорят на свой си измислен език. Но основното е, че с ниво Б-2 е защитена само несекретната информация и тази, на чието изтичане разчитат. Схващаш ли? Специално разчитат. Хакерът от „Възход“ е влязъл само за да узнаем ние, че вътре се тършува. Все едно е открил, че сведенията за сделката с оня „Трейдинг“ са изтрити от паметта и следователно вече е дошъл моментът да ударят ножа на Дорофеев. Как го каза на Денис онова за детската картинка? Очертай и оцвети? Е, ние за малко да се хванем на въдицата и да оцветим гащите… Впрочем — сети се той — ти нали ме помоли да ти намеря сведения за Алексей Сергеевич Погодин…

Турецки небрежно махна с ръка:

— Такъв човек изобщо не съществува.

— Как така? — възрази Грязнов. — Съществува, но не работи в Министерството на цветната металургия, а на съвсем друго място.

— Къде?

— Сега ще разбереш. Регистрацията му е на адрес „Благовешченски переулок“, 7-А. Това говори ли ти нещо?

Разбира се, че му говореше. Там се намираше ведомствената сграда на бившето КГБ, където всесилна служба за сигурност безконтролно настаняваше, а най-често само регистрираше своите хора, за да им осигури прикритие^[2].

— Но…

— Именно. Преди около две години тази сграда бе съборена. И точно преди две години твоят човек полковник Погодин от бившето КГБ, а сега ФСС, е заминал в служебна командировка. Според някои сведения — в Съединените американски щати. И не се е върнал до ден-днешен.

— Това сигурно ли е?

— Абсолютно сигурно. Изпратихме запитване до всички гранични пунктове. В обратна посока Погодин не е прекосявал руските граници. Още нещо: онези двамата, дето са следили Кейт Уилсън — Кирпичов, по прякор Кирпича, и Антохин, по прякор Тохата, фигурират в нашата картотека. И двамата са хора на Корееца…

„Е, сега вече нищо не разбирам“, помисли си Турецки и тъкмо да го изрече на глас, в кабинета, без да чука, връхлетя Денис. Приличаше на човек, изминал с кола за половин ден разстоянието до Твер и обратно. Не носеше нищо, което да отговаря на описанието на документите от архива за сондажите, които трябваше да вземе от Твер. В ръцете му се мотаеха единствено ключовете от фиата. Турецки усети, че се е случило нещо лошо. Единствената му надежда беше Денис да е оставил документацията в колата.

Грязнов-младши преполови гарафата с топла вода, тръшна се на съседния стол и запали цигара.

— Е? — не издържа Турецки. — Къде е документацията?

— Добър въпрос, както обичате да казвате вие с чичо Слава.

— Срещна ли се с Гармаш? Беше ли си вкъщи?

— Може и така да се каже. В немския език има едно много по-точно време за вече случили се действия — Плусквамперфект. Не само минало, а отдавна минало време.

Турецки нямаше никакво намерение да обсъжда лингвистични тънкости:

— Не ти ли даде документацията?

— Не.

— Защо?

Денис смачка в пепелника току-що запалената цигара и отговори:

— Тази нощ Тимофей Евсеевич Гармаш е бил убит.

И като помълча, добави:

— А преди това е бил изтезаван…