Фридрих Незнански
Избор на оръжие (6)

5.

Значи Гъсока. И Бурбона, признатият бандит^[1].

Признат бандит. Тези две думи навяваха усещане за варварство, първична жестокост, напомняха за времето на черните котки и таласъмите, всявали ужас у жителите на следреволюционна Русия, съдържаха някаква архаичност, която не се съчетаваше с необичайната лексика, навлязла в бита на нова Русия — лизинг, шопинг, маркетинг, трансфер… А едновременно с това архаичността съответстваше на действителността с изключителна точност, за което свидетелстваха сухите като протоколи документи, които Турецки проучваше в архива на Главно управление на МВР — свидетелство по-убедително и красноречиво дори от най-задълбочените и прецизни изследвания на учените криминалисти.

Из информационно-аналитичните материали на МВР на РФ:

В периода от 1926 до 1940 година НКВД на СССР приема редица секретни документи, регламентиращи работата на правозащитните органи за провеждане на външно и вътрешно разузнаване в престъпните организации, бандитски формирования, шайки крадци по всички вертепи и свърталища, както и правилата за работа с тайната агентура. През този период не се забелязва взаимодействие между престъпните формирования. Елементи на организираност се долавят само сред професионалните комарджии и апаши: обмяна на опит, разпределение на териториите и др. Именно в тази среда се заражда т.нар. „бандитско братство“, а по-късно се появяват първите признати бандити. Обединени, те не само че решават проблемите със самоотбраната си, но постепенно започват да вземат под свой контрол всички престъпни групировки. Взаимодействието, материалната подкрепа от общата бандитска каса, съвместните действия им помагат да противостоят ефективно срещу натиска на държавата както в местата за лишаване от свобода, така и извън тях. Признатите бандити (наричани в своята среда само бандити) са длъжни да се придържат към установените строги норми на поведение и безрезервно да подкрепят т.нар. „бандитска идея“. Предателството, дори след изтезания, в състояние на наркотично опиянение или психическо разстройство, се наказва най-строго, без да се вземат предвид никакви смекчаващи вината обстоятелства. Бандитът трябва да е честен към равните си по положение в престъпната йерархия, няма право да оскърбява или удря друг бандит, нито някой спазващ бандитския правилник престъпник. По отношение на хората извън организацията бандитът е свободен да предприема всякакви действия, които биха спомогнали за укрепване на властта на бандитите, включително насилие и убийство. Бандитът е длъжен да следи за дисциплината в затвора или лагера, да наложи там пълната си власт. В противен случай носи отговорност пред бандитското събрание. Има установена процедура за провеждането на събранията, на които бандитите и престъпните босове отиват без жени и оръжие. На тези сбирки се приемат нови членове, провежда се съд над провинилите се. Основни наказания са лишаване от званието бандит („да му отрежат ушите“), прехвърляне в по-ниска категория в йерархията („да го смъкнат“), но в повечето случаи обвиненият в нарушение на бандитския правилник или в отклонение от този закон се наказва със смърт. По данни на Министерството на вътрешните работи на РФ през 1988 г. броят на признатите бандити в Русия е 512 души, през 1990 г. — 660, през 1996 г. — 740. Шейсет и пет процента от тях са от кавказка националност, към тридесет и три процента — руснаци, 2 процента — узбеки, татари, украинци, казаци, евреи. В Москва и московския регион живеят около 120 признати бандити. Повече от половината от тях са родом от Кавказ, т.нар. мургави братя. През последните години между тях и бандитите от славянски произход рязко се засилва противопоставянето, борбата за прекрояване на сферите на влияние, придружена с кърваво разчистване на сметките. Традиционното влияние на признатите бандити и престъпни босове сериозно се подкопава и от новите групировки, сформирани обикновено от бивши спортисти от Москва и Московска област, както и ветерани от войните в Афганистан и Чечня.

Извършваните от тях престъпления се отличават с особена жестокост, в подземния свят ги наричат „безогледните“… По оперативни данни най-силни позиции в столичния регион има т.нар. чеченска общност. Другите престъпни групировки са солнцевската, бауманската, подолската, измайловската и др. В последно време забележимо нарасна влиянието на химкинската групировка, оглавена от признатия бандит Н. И. Ермолаев, по прякор Бурбона…

Из специалното досие на Бурбона. Справка-меморандум:

Николай Иванович Ермолаев, роден през 1941 г. в гр. Химки, Московска област, по прякор Бурбона (произходът на прякора не е изяснен). Бащата загива през Великата отечествена война, майката умира при евакуация. Израснал в сиропиталищата в гр. Казан и гр. Долгопрудни, Московска област. В спортната школа на ЦСКА тренира бокс. Известен е с физическата си издръжливост, смелост и жестокост към противниците си на ринга.

За първи път е съден през 1961 г. по чл. 145 от Наказателния кодекс на РСФСР (грабеж). Осъден е на 3 години лишаване от свобода. В ПТЛ (поправителен трудов лагер) попада под влиянието на признатия бандит Чучулов, по прякор Чучула. Чучула излиза на свобода година преди Ермолаев, организира банда от тридесет и двама души, бивши затворници. Бандата действа на северозапад от Москва, има осведомители сред незаконните търговци на валута, спекулантите с вносни стоки, проститутките. За свои жертви избира забогатели по нечестен начин граждани, корумпирани служители от търговската мрежа, колекционери на антикварни вещи и богати частници, собственици на нелегални цехове, които не смеят да се оплачат на правозащитните органи. Подложени на грабежи и шантажи, нерядко и на изтезания, те обикновено не подават жалба в милицията, тъй като не могат да дадат обяснение откъде притежават такива крупни суми, валута и бижута.

След като излежава присъдата си, Ермолаев-Бурбона се присъединява към бандата на Чучулов и става един от доверените му хора.

През 1970 г. бандата е разгромена от МУР. Чучула е осъден на смърт, останалите арестувани членове на бандата получават максималните присъди за лишаване от свобода. Ермолаев-Бурбона, който е снабдявал Чучулов с оръжие и е вземал пряко участие в престъпленията, успява да се укрие от следствието и не е арестуван. Материалите за него не са обособени в отделно дело и това му дава възможност да избегне наказанието, а в бъдеще да действа с повишена предпазливост. От останалите на свобода членове на бандата Бурбона формира своя групировка. Действията му се характеризират с особена дързост. Под предлог, че са служители на правозащитните органи, той и хората му правят обиски у забогатели по незаконен начин хора, обикалят из страната, правят удари в Рига, Свердловск, Казан и др., нерядко съпроводени с убийства. Към 1980 г. организираната престъпна групировка на Ермолаев-Бурбона наброява около 200 души. Специализира се в грабежи, изнудване, поръчкови убийства, а впоследствие — изнудване, охранителни услуги на търговските фирми, прибиране на невърнати дългове и др. Сферата му на влияние се простира от аерогара Шереметиево-1 и Шереметиево-2, битака и вернисажа в Измайлово, търговските обекти в началото на „Ленински проспект“, в Перово, Вихино, Зеленодолск до ателиетата за художествени занаяти на „Сергиевия посад“ край Загорск.

През следващия период дейността на организираната престъпна групировка на Бурбона приема такъв широк размах, че в работата срещу нея се включва и КГБ на СССР. С оперативно-следствени мероприятия са издирени нелегалните квартири и вили, където живеят членовете на бандата, над 90 автомобила, които използват, открити са също складове за оръжие и наркотици. Въпреки че документирането на престъпленията не е довършено, ръководствата на МВР и КГБ вземат решение за арестуването на Ермолаев-Бурбона и членовете на бандата му. На 14 май 1984 г. с оперативни сили на МУР и специални части на КГБ Ермолаев и 120 души от хората му са арестувани. Ермолаев и по-нисшите главатари на групировката са откарани в следствения изолатор на Бутирския затвор, където биват държани под засилена охрана. Докато трае следствието, признатите бандити, намиращи се по това време в Бутирка, присвояват на Ермолаев-Бурбона званието признат бандит, с което още повече укрепват авторитета му в престъпния свят.

По време на съдебния процес останалите на свобода хора на Ермолаев предприемат безпрецедентен по дързостта си опит да го освободят. По сведения на тайната агентура нападението над конвоя е осъществено под ръководството на младия член на химкинската групировка Гусаков, по прякор Гъсока.

Опитът се оказва несполучлив. В престрелката е убит началникът на конвоя, а Гъсока и съучастниците му успяват да избягат.

Вследствие натиска върху свидетелите и физическото отстраняване на четирима от тях доказателствената база на обвинението е разрушена, от 32 обвинения за криминални престъпления по време на съдебния процес е безспорно потвърдено само едно — изнудване и заплаха с оръжие. Ермолаев е признат за виновен и осъден на 14 години лишаване от свобода в ПТЛ със строг режим.

На 6 март пристига под конвой в Магадан, а на 30 юни вече е наказан за системни нарушения на вътрешния лагерен ред, поради което е прехвърлен в зоната със затворнически режим СТ-2 в гр. Тулун, Иркутска област, където остава до края на присъдата си.

За времето на пребиваването си в СТ-2 Ермолаев-Бурбона нарушава режима 58 пъти, пращан е в наказателния изолатор 35 пъти, за общо два месеца е затварян в единична килия. Въпреки това през 1990 г. в отговор на запитването от секретариата на Върховния съд на РСФСР администрацията на СТ-2 го представя за примерен затворник, който е тръгнал по правия път, осъзнал е вината си и се е разкаял за своите престъпления. След като разглежда молбата на Ермолаев за смекчаване на присъдата, заместник-председателят на Върховния съд на Руската федерация ходатайства пред по-горните инстанции за съкращаване срока на наказанието. Така в края на 1991 г. — след седем години затвор, вместо присъдените четиринайсет — Ермолаев се завръща в Москва. Агентурни източници съобщават, че главна роля за предсрочното освобождаване на Бурбона е изиграл един от мафиотските босове в Москва, признатият бандит Иванов, по прякор Корееца. Той е отделил огромни суми от бандитската каса за подкупи, но доказателства за това не могат да се намерят. Ермолаев-Бурбона отново застава начело на химкинската групировка и увеличава числеността й до 300 души, но той самият не взема лично участие в престъпленията. След заминаването на Иванов-Корееца в САЩ Бурбона става негов приемник като отговорник за общата бандитска каса. Очевидно не е случаен фактът, че именно през този период се изостря борбата на организираните престъпни групировки със славянска ориентация срещу мургавите братя, при което чеченската общност започва забележимо да отстъпва от своите позиции. Стига се до сблъсъци с използване на автоматично оръжие и дори на гранатомети, като в тях вземат участие по 100–150 души, а понякога броят им стига до 200. Запазвайки и развивайки всички действащи методи за престъпно обогатяване, химкинската групировка активно навлиза и в сферите на легалния бизнес. Ермолаев-Бурбона продължава традициите на своя партньор и учител Иванов-Корееца и привлича за свои сътрудници випускници на икономическите университети, примамва най-перспективните служители от Министерството на финансите, от Централната банка и други държавни институции. Интересите на химкинската групировка могат да бъдат проследени в дейността на банките и търговските предприятия, специализирани в сделки с нефтопродукти, дървен материал, стратегически суровини.

През 1994 г. Ермолаев-Бурбона посещава САЩ, където се среща с пребиваващия там Иванов-Корееца (впоследствие осъден на 5 години лишаване от свобода за нарушение на имиграционните закони, понастоящем излежава наказанието си в затвора в гр. Атланта). Има сведения, че за получаването на задграничен паспорт и входна виза, както навремето и на Иванов-Корееца, са съдействали спецслужбите на Русия и на САЩ. Причината за това не може да се изясни. В момента Ермолаев-Бурбона, който фактически има възможност да се разпорежда безконтролно с огромни суми в рубли и във валута, е един от най-богатите хора в Русия. Независимо от това той води скромен живот, рядко посещава обществени места, не пуши, почти не употребява алкохол, нито пък наркотици. Спечелил си е репутация на точен бандит, който безкомпромисно се придържа към бандитския закон. Хора от най-близкото му обкръжение твърдят, че от малък се е увлякъл по бандитската идея и й е дълбоко предан. Това може да се обясни с интелектуалната изостаналост на Ермолаев-Бурбона и условията в средата, оформила неговия характер. Той полага усилия да се самообразова. Има доста, макар и повърхностни познания върху широк кръг от проблеми.

Официално Ермолаев-Бурбона се води консултант на московското външнотърговско дружество „Възход“. Именно от неговия офис, който се намира на адрес ул. „Лесная“ № 12, бл. 6, той ръководи дейността на групировката. При това се вземат всички предпазни мерки, телефонните разговори обикновено се провеждат с условни фрази, по местата за срещи с партньорите предварително се разполагат екипи за наблюдение, при пътуването с автомобил се прилага „въртележка“ с цел да се открие и избяга от евентуална опашка. Веднъж годишно Бурбона се мести в ново жилище. Понастоящем живее в Строгино на адрес: ул. „Маршал Катуков“ №15, ап. 136. Има резервна квартира в Мневники и добре охранявана вила в с. Ивантеевка…

Ето каква се оказа архаичността.

Турецки си записа в бележника адресите на офиса и жилището на Бурбона и завърза връзките на папката със специалното досие. Сега вече можеше да потегли към Шереметиево-2.