Фридрих Незнански
Избор на оръжие (41)

3.

На другата сутрин Ирина едва успя да го събуди.

— Търсят те от прокуратурата. Секретарката на главния прокурор каза, че той спешно те вика при себе си.

— Я ги прати всички по дяволите. Кажи, че съм в отпуска.

— Казах, но тя ми отговори, че със заповед отпуската ти е прекратена и незабавно трябва да се явиш при него.

Мърморейки ядосано, Турецки пъхна глава под силната струя студена вода, набързо се облече и тръгна към „Пушкинска“, като усещаше как всяка клетка от тялото болезнено му припомня за трупаната дни наред тежка умора, непобедена от краткия сън.

Щом влезе в приемната на главния прокурор, секретарката стана.

— В момента при него има съвещание. Но ме помоли веднага да му съобщя, когато дойдете. Почакайте, ей сега ще му кажа.

След секунди главният прокурор излезе в приемната. В ръцете си държеше някакъв документ на бланка от канцеларията на президента.

— Александър Борисович, от днес отпуската ви е прекратена — официално му съобщи той. — Възложиха ми да ви уведомя, че вашата докладна записка до президента на Русия и до секретаря на Съвета за сигурност е разгледана от съответните инстанции и по нея е взето положително решение.

— Което ще рече? — попита Турецки.

— Вашите предложения са одобрени. Във връзка с това още днес ще трябва да заминете за Мюнхен, а оттам — за Гармиш-Партенкирхен. Командировъчното и всички документи за пътуването ви в чужбина са готови. Ето ви и официалната заповед.

Той му връчи заповедта и се върна в кабинета си.

Турецки внимателно я прочете. Старши следователят от Главна прокуратура, старши юридическият съветник А. Б. Турецки се командироваше в Гармиш-Партенкирхен, Германия, за да вземе участие във втората сесия на международния симпозиум „Научнотехническият прогрес и жизнената среда на човека“.

— Самолетът ви излита след час и петдесет минути — предупреди го секретарката. — Ето ви документите и парите. Разпишете се тук. Побързайте.

Лесно беше да се каже. Турецки се обади в „Глория“. За щастие Денис беше в кабинета си.

— Спасявай ме, Денис — помоли го той. — Обаждам ти се от прокуратурата. След час и петдесет минути излита самолета от Шереметиево-2, а преди това трябва да прескоча до къщи за багажа.

— Ще успеем, чичо Саша! След три минути съм при вас, чакайте ме пред входа.

И наистина, Турецки тъкмо слезе по стълбището и отвори вратата, когато Денис се появи светкавично и закова пред него. Но сега не беше със своя фиат, а с чисто нова червена лада. Започна се истинско надбягване с времето. Турецки нахвърля в куфара най-необходимите вещи и дрехи за официални случаи, надраска на Ирина бележка, че заминава, и помоли Денис после да й обясни по-подробно. След един час те бяха на Шереметиево-2, по радиоуредбата вече викаха пътниците за полета до Мюнхен.

Денис откара ладата на платения паркинг, взе квитанцията и я даде на Турецки заедно с документите на колата и ключовете.

— За какво ми са? — не разбра Турецки.

— Колата е ваша — обясни Денис. — Вие загубихте жигулата докато работехте за нашата агенция. Сметнахме за свой дълг да ви компенсираме понесената загуба. Всичко е наред, чичо Саша! От това дело спечелихме добри пари, благодарение на него получихме още две големи поръчки. Така че ако имате време и желание да припечелвате по нещо допълнително… — Той се сепна: — Време е, чичо Саша! Бързо!

Едва в залата за митнически контрол Турецки се усети:

— Денис, купи ми вестници!

— Какви?

— Няма значение. Днешни! Но по-бързо!

Денис успя да накупи цял куп вестници и му ги прати по един митничар.

— Добър път! — помаха му той с ръка.

Веднага щом самолетът на Луфтханза се издигна във въздуха, Турецки започна внимателно да преглежда вестниците. Отначало разлисти „Московски комсомолец“:

„Собственик на верига барове убит със снайпер в Москва…“

„Властите няма да допуснат грипна епидемия…“

„Четири месеца въоръжен дезертьор кръстосва краймосковските села…“

„Труд“:

„Неизвестни в Чечня отвличат настоятеля на църквата…“

„Евгений Примаков: «Икономическите санкции не бива да ни плашат…»«

»«Сотби»: Под ударите на чукчето си отиват руски шедьоври…“

„Независимая газета“:

„Елцин предложи на Лукашенко фактическо обединение на Русия и Беларус…“

„Нефтът е винаги политика…“

И нито дума за самоубийството на генералния директор на една от най-големите банки в Русия!

„Мегаполис-експрес“:

„Самоубиец получи заплатата си на кулокран…“

„Екстрасенската Елена умъртвена с ритници…“

„Мир новостей“:

„Производители на алкохол-менте…“

„Спешно снабдяват журналистите с оръжие…“

„Комерсант дейли“:

„Външнотърговският оборот на Русия нараства…“

„Приоритет в търговията са недвижимите имоти…“

„Правда“ — нито дума за самоубийството на банкера.

„Днес“ — нито дума.

„Нова Русия“ — също.

Но какво означаваше това?!

И неочаквано в колоната за правителствените вести на „Нова Русия“ Турецки съгледа кратка бележка и когато я прочете, просто не повярва на очите си.

Пак я прочете.

И пак.

В нея пишеше:

„Ново назначение в министерския кабинет на РФ. По наши сведения вече е издаден указ за назначаването на поста първи вицепремиер на един от най-големите финансисти на Русия, бившия генерален директор на Народната банка господин И. Н. Дорофеев. Ресорът на новия вицепремиер са икономическите въпроси.“

А от сърцето му се надигна вопъл към Всевишния: „Господи! Докога ще търпим всичко това?!“

И му беше отговорено с гласа на протопоп Авакум: „До свършека на дните ти, господин Турецки! Чак дорде склопиш очи!“