Фридрих Незнански
Избор на оръжие (20)

2.

— Извинете, Иля Наумович, при вас е дошъл един човек. Николай Иванович Ермолаев. Няма записан час.

— Кой е той?

— Консултант на външнотърговско дружество „Възход“. Ето визитната му картичка. Да му кажа ли, че сте зает?

— „Възход“ ли? Поканете го.

Пауза.

— Заповядайте. Седнете, моля… С вас не се познаваме, нали?

— Познаваме се. И то много добре. Но задочно.

— Припомнете ми.

— Фондът за социално развитие. „Трейдинг интернешънъл“. Спомнихте ли си?

— Не разбирам за какво говорите.

— Двата куршума в бронежилетката ви.

— За това писаха вестниците.

— Тези куршуми бяха в нея още сутринта, когато я облякохте. И за това ли писаха вестниците? С вас разговаряхме преди четири дни, когато ми се обадихте от телефонен автомат.

— И какво ви казах?

— Че трябва да се осъществи операцията за прикритие. Да отклоним вниманието. И ние я осъществихме.

— Моля да ме извините, Николай Иванович, но в момента съм много зает. Защо не се срещнем след два часа и не обядваме някъде? Тъкмо ще си поприказваме на спокойствие.

— Може и тук да поприказваме. Бръмбърът, от който се страхувате, е мой.

— Кой го е сложил?

— Не е важно.

— Това съгласувано ли е с човека, с когото водих преговорите за „Трейдинг интернешънъл“?

— Да.

— Слушам ви.

— Във вашата банка са постъпили по сметка на Никитин сто двайсет и четири милиона от Дойчебанк. На какъв етап е работата, за която са изпратени тези пари?

— Подготовката е приключена и операцията може да започне.

— И с какво трябва да се започне?

— Ако сте човекът, за когото се представяте, би трябвало да знаете. Аз не съм упълномощен да обсъждам подробности с когото и да било.

— Ситуацията се промени. И то доста.

— Как?

— Моят човек, на когото бе възложено вашето прикритие, беше заловен от ченгетата.

— Но вестниците писаха, че е успял да избяга.

— Нима вярвате на вестниците?

— Какво се е случило с него?

— Вече е труп. Когато са слизали от таванския етаж, той се е отскубнал от ръцете на ченгетата и е паднал от шестия етаж. Това ми съобщи моят човек от МУР.

— Но щом като е загинал…

— Случило се е един час след като е стрелял, и е бил заловен. Не се знае дали през този един час не се е разприказвал.

— Много ли неща знаеше?

— Не. Важен е самият факт. Вие може да сте разкрит от МУР. Ето защо работата трябва да се застрахова.

— Как?

— Като начало ще преведете всички пари по сметка на дружество „Възход“ в Мосстройбанк, за да не увиснат, ако бъде наложен запор върху вашата банка.

— Това никога няма да стане, дори и да изплува случаят с „Трейдинг интернешънъл“. Евентуален крах на Народната банка би предизвикал криза в цялата банкова система. Никой не би се решил на подобно нещо.

— Не се надувайте толкова, че може и да изгърмите. Всъщност работите на вашата банка изобщо не ме вълнуват. Но не така стои работата с тези сто двайсет и четири милиона. Преведете ги незабавно.

— Те са в личната сметка на Никитин. Аз не мога да направя това без писмено разпореждане.

— Предайте му, че това е заповед от Атланта.

— Какво значи това?

— Той знае. Парите трябва да бъдат прехвърлени не в сметка на негово име, а по сметката на „Възход“.

— И на какво основание?

— Вие по-добре ги разбирате тези неща, безлихвен кредит може би. Или нещо от сорта.

— Ами ако той не се съгласи?

— Трябва да се съгласи. От няколко дни го следят плътно, без да го изпускат от очи.

— МУР ли?

— Агенция „Глория“. Но все едно, че е МУР. Той трябва да бъде изкаран от играта.

— Но Никитин разполага с информация, без която работата няма да се осъществи.

— Каква информация?

— Нямам представа. Но ми се струва странно, че вие не го знаете.

— Сега това няма значение. Той ще участва в работата, но отстрани. А ние сме длъжни да опазим парите. Не бива да рискуваме.

— Ами ако въпреки всичко откаже?

— Постарайте се да го убедите. Трябва да се съгласи. Разбирате ли? Трябва. И това е преди всичко във ваш интерес.

— Оставам с впечатлението, че ме заплашвате.

— Аз никога не заплашвам. Със заплахи си служат онези, които нямат друг начин да убедят партньора си. А ние с вас сме партньори, нали така? Утре очаквам да ми съобщите, че парите са преведени. Позвънете на същия телефон, на който се обадихте миналата седмица. Тогава ще получите по-нататъшни указания. Довиждане, Иля Наумович.

— Всичко хубаво.

— Впрочем, когато разговаряте с Атина, предайте много поздрави на Светлана Николаевна… Нали разбирате какво ви казвам?

— Разбирам. Да предам поздрави… От кого?

— От мен. Всъщност ние с нея не се познаваме. Но съм чувал, че е много хубава жена. И че дъщерите ви са направо прекрасни! И още нещо. Предупредете Никитин, че от днес нататък връзката с Атланта ще се поддържа само чрез мен. Сега за него е твърде опасно. Предайте му, че това е заповед.

— От кого?

— От мен…

Денис Грязнов извади касетата и извика секретарката:

— Свалете записа и го разпечатайте в три екземпляра. — Секретарката излезе и той обясни на Турецки: — Единият ще остане в папката по случая, другият е за вас.

— А третият за кого е?

— За когото потрябва. МУР или главната прокуратура.

Турецки попита:

— А не те ли е страх, че могат да отнемат лиценза на „Глория“? Законът забранява употребата на подслушвателни устройства.

— Да употребяваме подслушвателни устройства?! — възмути се Денис. — Какво говорите, чичо Саша? Как можа да ви хрумне подобна мисъл?! Ние просто намерихме бръмбар в телефона на нашия клиент Дорофеев и открихме честотата, на която е работил. Това е всичко.

— И дешифрирахте сигнала?

— А защо не? Техниката, с която разполагаме, ни дава тази възможност. И това не е забранено от закона — кимна към касетофона: — Какво ще кажете?

— Засега нищо конкретно… Във всеки случай не е от страхливите, трябва да му се признае.

— Дорофеев ли имате предвид? — уточни Денис. — Да, добре се държа. Макар че разговорът беше труден за него. И доколкото разбрах, съвсем неочакван.

— Може би — съгласи се Турецки. — Но аз говоря за Бурбона. Малцина биха се решили да тръгнат срещу чудовище като Корееца, освен може би хора, които не знаят какво представлява. А Бурбона знае, и то много добре.

— Смятате, че е тръгнал срещу Корееца?

— Нека започнем с фактите — предложи Турецки. — Първо от онова, за което сме сигурни. А после ще продължим с догадките и предположенията. Какви са фактите? Корееца не е запознал Бурбона с тази операция. Съгласен ли си?

— Ами да — каза Денис след кратък размисъл. — Особено като вземем предвид вашия разговор с Бурбона в офиса на „Възход“.

— И неговия с Дорофеев. Дорофеев на два пъти го засече. Първия път — когато Бурбона попита с какво трябва да започне работата. „Ако сте човекът, за когото се представяте, би трябвало да знаете!“ Така ли е? А втория — когато стана дума за информацията на Никитин, без която операцията не може да се осъществи. Какво отговори Дорофеев?

— Нещо от рода на: „Аз нямам представа, но странното е, че вие също не знаете.“ Но Корееца и Бурбона са стари партньори, работят заедно при „Трейдинг интернешънъл“, при фонда за социално развитие, а вероятно и при още много други афери, за които не знаем. Бурбона държи в ръцете си цяла Москва. С негова помощ Корееца лесно би могъл да реши всичките си проблеми. И все пак не го е включил в играта. Защо?

— Доста си блъсках главата над тоя въпрос — отговори Турецки. — Първо предположих, че между тях е имало някакъв конфликт, след който Корееца е изгубил доверие в Бурбона. Но мисля, че не е така. Всичко е много по-просто. Изглежда, отговорът е съвсем очевиден, както се случва твърде често, а ние не го виждаме просто защото ще ни извади очите. Спомни си за какви пари става дума.

— Минимум за десет „дини“. Сега казват така: „лимон“ за милиона и „диня“ за милиарда.

— Нека говорим за парите с онова уважение, което те заслужават.

— Заслужават уважение?! — учудено попита Денис.

— Да — потвърди Турецки. — И то немалко. За любов не съм сигурен, но безспорно заслужават уважение. В тях е трудът на хората, на обикновените и честните хора. Включително и нашият труд — твоят и моят. Парите не идват от въздуха и не е тяхна вината, че стават причина за престъпления и машинации. Залогът в тая игра е минимум десет милиарда американски долара. Можеш ли да си представиш подобна сума?

— Не — искрено призна Денис. — Милион мога, десет — с големи усилия. Но милиард не, за десет да не говорим. А вече за какво може да се изхарчат, нямам абсолютно никаква представа.

— И аз — кимна Турецки. — Но Корееца вероятно има. И може да си представи десет милиарда. Слушай сега нататък. Фактът, че зад всичките тези афери стои Корееца, не буди съмнение, надявам се?

— Ни най-малко — съгласи се Денис.

— Ако той проведе цялата тази операция и за нея стане известно в Москва, ще му се наложи да задели за общата каса не по-малко от десет процента. С други думи, един милиард. Разбираш ли каква е ситуацията?

— Ами ако се направи на разсеян?

Турецки поклати глава:

— Не, дори Корееца не би дръзнал да извърши подобно нещо. Всички ще се надигнат срещу него и ще го докопат, където и да се скрие, дори в лондонския Тауър. За Атланта да не говорим. И той прекрасно го знае. Ако вземе за партньор Бурбона, тогава вече ще трябва да се изръси не само един, а три или четири милиарда. Четири милиарда долара — в тях е разковничето. Именно затова не е включил Бурбона в играта.

— И затова Бурбона така се натиска да влезе в нея?

— Мисля, че той изобщо няма представа за какви астрономически суми става въпрос. И затова действа така грубо и недодялано.

— Защо пък недодялано? — възрази Денис. — Той извъртя нещата доста хитро. Нова ситуация: Гъсока е бил в ръцете на ченгетата, след Никитин е пусната опашка. Той полага грижи за парите на Корееца — какво може да се каже против за това?

— Той направи една много голяма грешка, като каза, че да се преведат парите е заповед от Атланта. Корееца не е давал такава заповед. И когато научи за това, не е трудно да се досетим какво ще бъде решението му.

— Ще заповяда да очистят Бурбона, а?

— И то незабавно.

— А на кого ще заповяда?

— Кой взриви „Восток-5“? Кой уби Кузнецов? Кой изтезава Гармаш и взе от него документацията?

— Едва ли всичко това е работа на един човек.

— Нали и аз това казвам. Корееца си има хора в Москва, които ще изпълнят заповедта му. И то много бързо.

— Значи вие мислите, че Никитин-Погодин няма да се уплаши от Бурбона и все пак ще се свърже с Атланта?

— А ти съмняваш ли се?

— Май не. Навярно сте прав: мизата е прекалено голяма. Ако Бурбона подозираше това, не би се пъхнал в играта. Или поне би го направил по-предпазливо.

Турецки се съгласи:

— И добрите плувци се давят понякога.

— Как да действаме в тая ситуация?

— Не знам. Трябва да помислим сериозно. Кога са се видели Дорофеев и Бурбона?

— Преди около час и половина. След това Бурбона се върна в офиса на „Възход“. Не мога да си обясня защо не си смени базата. Нали знае, че „Възход“ е разкрит?

— Ясно му е, че не разполагаме с нищо срещу него — отговори Турецки. — Оперативната информация не влиза в сметката. Какво е направил Дорофеев след разговора?

— А вие какво мислите?

— Незабавно се е свързал с Погодин? — предположи Турецки.

Денис весело се подсмихна:

— Не познахте. За втори път ви подвежда интуицията, чичо Саша. Той незабавно ми се обади и ме помоли да ви поканя с чичо Слава на разговор. Обадих се в МУР, чичо Слава не може да дойде. Има работа, старши лейтенант Володин е бил убит в престрелка в района на Шереметиево-2. Най-вероятно са хора от химкинската групировка. Отишли там да арестуват някого и онези открили огън и… Днес е погребението на Володин, на Востряковското гробище. А Дорофеев ще бъде тук след около петнайсет минути. Така че трябва да помислим какво да му кажем.

Турецки уточни:

— По-скоро какво няма да му кажем. Но първо ще чуем той какво ще ни каже.

Денис се позамисли и също уточни:

— По-скоро какво няма да ни каже…