Жул Верн
Матиаш Шандор (5)

Четвърта глава
Шифрованата бележка

Два дни по-късно Саркани се настани в дома на Ласло Затмар. Представен бе от Сайлас Торонтал и по негова препоръка приет от граф Шандор. Така бе установено пълно съучастничество между банкера и неговия агент в подготвяните от тях машинации. Цел: да открият една тайна, която можеше да струва главите на организаторите на съзаклятието. Резултат: като награда за доноса цяло състояние щеше да падне в джоба на един негодник, готов на всичко, за да постигне целта си, и в касата на един банкер, стигнал дотам да не може вече да устоява на задълженията си.

Излишно е да казваме, че между Сайлас Торонтал и Саркани бе установено споразумение, според което предвидените облаги щяха да се делят поравно между двамата. Освен това Саркани трябваше да има на свое разположение необходимите пари, за да може да живее спокойно в Триест със своя приятел Зироне и да посреща разходите, налагани от действията му. В замяна на това и за гаранция предаде на банкера копието от бележката, в която се криеше — той беше уверен в това — тайната на конспирацията.

Бихме могли да обвиним Матиаш Шандор в непредпазливост. При такива обстоятелства вкарването на чужд човек в дома, където се подготвяха такива важни събития, в навечерието на един заговор, чийто сигнал можеше да бъде даден всеки момент изглеждаше наистина рядка непредпазливост. Но графът постъпи така по необходимост.

Преди всичко той имаше належащ интерес личните му работи да бъдат в ред в момента, когато щеше да се впусне в това съдбоносно дело, което щеше да заплати с живота си или най-малко с изгнание, ако бъде принуден да бяга в случай на неуспех. От друга страна, предполагаше, че въвеждането на чужденец в дома на граф Затмар може да отстрани подозренията. От няколко дни му се струваше — и както знаем, не се мамеше, — че някакви съгледвачи се мяркат по булевард Акведото; това бяха всъщност Саркани и Зироне. Дали триестката полиция бе насочила поглед към тяхната група и към действията им? Граф Шандор имаше основание да вярва, че е така, и да се страхува. Ако мястото, където се събираха съзаклятниците, можеше до тоя момент да буди подозрения поради абсолютното недопускане на външни лица, сега тези подозрения се отстраняваха с приемането на един служител, който щеше да се занимава само със счетоводство. Но дали присъствието на този служител нямаше да представлява опасност за Ласло Затмар и неговите гости? Не, в никакъв случай. Нямаше вече размяна на шифрована кореспонденция между Триест и главните унгарски градове. Всички книжа, които се отнасяха до предстоящото въстание, бяха унищожени. Не бе останала никаква писмена следа от конспирацията. Всички мерки бяха вече взети и не предстоеше да се вземат нови. На граф Шандор оставаше само да даде знак, щом настъпи моментът. Така че, ако властите бяха подушили нещо, въвеждането на един служител в този дом можеше по-скоро да отстрани подозрението.

Да, тези разсъждения щяха да са навярно правилни и взетите мерки — уместни, ако служителят не беше Саркани, а поръчителят — Сайлас Торонтал.

Впрочем Саркани, ненадминат майстор в двуличието, щеше да се възползува скоро от външните качества, които притежаваше: открито лице, искрено изражение, честна и скромна външност. Граф Шандор и двамата му приятели не можеха да не се уловят на тази клопка и се уловиха. Младият счетоводител се показа усърден, любезен, услужлив и много вещ в сметките, с които му предстоеше да се занимава. Пък и нищо не можеше да го накара да се усъмни — ако не знаеше предварително, че се намира при водачите на съзаклятие, готово да разбунтува унгарския народ срещу немското владичество. По време на своите съвещания Матиаш Шандор, Ищван Батори и Ласло Затмар даваха вид, че се занимават само с въпроси на изкуството или науката. Никаква тайна кореспонденция, никакви загадъчни движения около къщата. Но Саркани знаеше каква е истината. Желаният случай не можеше да закъснее и той го чакаше.

С влизането си в дома на Ласло Затмар Саркани преследваше само една цел — да пипне мрежата, която служеше за дешифриране на криптограмите. Но не пристигаха вече никакви шифровани съобщения и той се питаше дали от предпазливост не са я унищожили. Това много го безпокоеше, защото цялото дело беше изградено върху надеждата да разчете бележката, донесена от пощенския гълъб, от която бе снел копие.

Така че, докато работеше върху счетоводството на Матиаш Шандор, той оглеждаше, наблюдаваше, дебнеше. Достъпът в кабинета, където се събираха Ласло Затмар и неговите другари, не му беше забранен. Дори често работеше сам в него. Тогава пръстите и очите му се занимаваха с друга дейност, съвсем различна от правене на сметки и подреждане на цифри. Той ровеше из книжата, отваряше чекмеджета с връзка шперцове, които Зироне, много сръчен в този занаят, бе приготвил сам. Но се пазеше много от Борик, защото предполагаше, че не му вдъхва никакви симпатии.

През първите пет дни издирванията на Саркани се оказаха безплодни. Той идваше всяка сутрин с надеждата, че ще успее; и всяка вечер се прибираше в хотела си, без да е постигнал нещо. Започваше да се опасява, че престъпното му начинание може да не успее. И наистина конспирацията, ако имаше конспирация — а в това той не се съмняваше, — можеше да започне действия още днес-утре, т.е. преди да я е открил и издал.

— Вместо да загубим наградата за издайничеството — казваше Зироне, — по-добре да предупредим полицията, дори без веществени доказателства, като й дадем копието от бележката.

— Да — отговори Саркани, — и това ще направя, ако се наложи!

Излишно е да казваме, че той държеше Сайлас Торонтал в течение на всичките си издирвания. И не му беше много лесно да успокоява нетърпеливия банкер.

Но случайността му дойде на помощ. Тя му бе помогнала вече веднъж, като прати шифрованата бележка в ръцете му; щеше да му услужи и втори път, като му даде възможност да я разчете.

Беше последният ден от месец май, към четири часа следобед. Както обикновено, Саркани щеше да напусне дома на граф Затмар в пет часа. Обезсърчението му бе стигнало своя връх, тъй като издирванията не бяха по-напреднали, отколкото през първия ден, а работата, с която го бе натоварил граф Шандор, наближаваше своя край. Щом я свършеше, щяха естествено да го уволнят, с благодарности и възнаграждение. Но той нямаше да има вече никакъв повод да идва тук.

В този момент обаче Ласло Затмар и двамата му приятели бяха излезли. В къщата нямаше никого освен Борик, зает в една стая на партера. Саркани, който можеше да се движи съвсем свободно, реши да влезе в стаята на граф Затмар — дотогава не бе успял да стори това — и да започне най-внимателно издирване.

Вратата беше заключена. С помощта на своя шперц Саркани я отвори и влезе.

Между двата прозореца с изглед към улицата се намираше бюро с ролетка в старинен стил, който би възхитил някой любител на стари мебели. Спуснатата ролетка не позволяваше да се види вътрешното му разположение.

Саркани имаше за пръв път работа с такава мебел, но той не беше човек, който се обърква. Трябваше само да насили ключалката, за да може да претърси различните чекмеджета. Това той направи с помощта на шперца, без да остави по ключалката някаква следа от тия действия.

В четвъртото чекмедже, което преглеждаше, под разни безинтересни книжа имаше някаква неправилно надупчена картичка. Тя привлече веднага вниманието му.

— Мрежата! — си каза той.

И не се излъга.

Първата му мисъл беше да я вземе; но като поразмисли, реши, че изчезването й би могло да възбуди съмнения, ако граф Затмар го забележи.

— Добре — помисли той, — както взех копие от бележката, така ще прекопирам и мрежата. Тогава Торонтал и аз ще можем да прочетем съвсем спокойно съобщението!

Мрежата представляваше обикновен картонен квадрат по шест сантиметра от всяка страна, разделен на тридесет и шест равни квадрата от един квадратен сантиметър. От тези тридесет и шест квадрата, разположени на шест хоризонтални и вертикални линии, като в таблицата на Питагор, ако беше построена на шест цифри, двадесет и седем бяха пълни, а девет празни, т.е. деветте квадрата в картата бяха изрязани и зееха.

За Саркани беше от значение да има: 1. Точния размер на мрежата и 2. Разположението на деветте празни квадрата.

Той взе размера, като очерта контурите с молив върху лист бяла хартия, отбелязвайки грижливо мястото, където се намираше малко кръстче, направено с мастило, за да посочва навярно горната част на мрежата.

Разположението уточни, като отбеляза празните „квадрати“ (през които се виждаше листът с очертаните вече контури на картончето), както следва: на първия ред — три празни, заемащи местата 2, 4 и 6; на втория ред — един празен, заемащ 5-то място; на третия ред — един празен, заемащ 3-то място; на четвъртия ред — две празни, заемащи местата 2 и 5; на петия ред — един празен, заемащ 6-то място; на шестия ред — един празен, заемащ 4-то място.

Ето впрочем в естествена величина тази мрежа, която Саркани щеше скоро да използува за една престъпна цел в съучастничество с банкера Сайлас Тороитал^[1].

С помощта на тази мрежа, която лесно щеше да възпроизведе с парче изрязан картон, той не се съмняваше, че ще успее да дешифрира преписа от бележката, оставен у Сайлас Торонтал. Той върна мрежата в чекмеджето под книжата, които я покриваха, и излезе от стаята на Ласло Затмар, а после и от къщата му, като побърза да се върне в хотела си.

Четвърт час по-късно Зироне го видя да влиза в общата им стая с такова тържествуващо изражение, че не можа да сдържи възклицанието си:

— Какво има, приятелю? Внимавай! Ти прикриваш по-умело неприятностите, отколкото радостите си; а човек се издава и като не сдържа чувствата си…

— Стига приказки, Зироне — отговори Саркани. — На работа, без да губим нито миг!

— Преди вечеря?

— Преди!

Като каза това, Саркани взе парче тънък картон и го изряза точно по размерите на копието от мрежата, като не пропусна да отбележи и кръстчето на горната страна. После го раздели с линия на тридесет и шест съвсем еднакви квадрата.

След това девет от тези тридесет и шест квадрата бяха отбелязани, според мястото, което заемаха в копието, и изрязани с върха на остро ножче, така че през тях биха могли да се прочетат определени букви или знаци от бележката, върху която се поставяше тази мрежа.

Застанал срещу Саркани, Зироне го гледаше как действува, с широко разтворени очи и завистлива възбуда. Тази работа го интересуваше извънредно много, защото бе разбрал великолепно криптографичната система, употребена за въпросната кореспонденция.

— Гениално — казваше той, — извънредно гениално и ще може да ми послужи! Като си помисля, че във всеки от тези празни квадрати се крие може би по един милион…

— И повече дори — отговори Саркани.

Щом свърши, той стана и прибра картончето в чантата си:

— Утре рано отивам у Торонтал.

— Горко на касата му!

— Ако бележката е у него, аз пък имам мрежата!

— Този път вече ще трябва да се предаде.

— И ще се предаде!

— Тогава можем ли вече да вечеряме?

— Можем.

— Хайде!

И Зироне, винаги гладен, оказа нужното внимание на превъзходната вечеря, която си бе поръчал, както винаги.

На следния ден, 1 юни, още в осем часа сутринта Саркани се яви в банката и Сайлас Торонтал нареди веднага да го въведат в кабинета му.

— Ето мрежата — се задоволи да каже Саркани, подавайки картончето, което бе изрязал вечерта.

Банкерът го взе, повъртя го в ръцете си и поклати глава, сякаш не споделяше самоувереността на своя съучастник.

— Да опитаме все пак — каза Саркани.

— Да опитаме.

Сайлас Торонтал взе факсимилето от бележката, което бе в едно от чекмеджетата на бюрото му, и го постави на масата.

Спомняте си, че тази бележка имаше осемнадесет думи, всяка съставена от шест букви — думи, които бяха съвсем безсмислени. Явно беше, че всяка буква трябва да отговаря на един от шестте пълни или празни квадрата, образуващи всеки ред от мрежата. Следователно от пръв поглед можеше да се установи, че първите шест думи от бележката, съставени от тридесет и шест букви, бяха последователно получени чрез тридесет и шестте квадрата.

И наистина — това се установи лесно — разположението на празните квадрати бе така остроумно комбинирано в устройството на тази мрежа, че като поставиха последователно всяка една от нейните четири страни за горна страна върху бележката, празните квадрати заемаха мястото на пълните, без да се дублират някъде.

Веднага може да се провери, че това е така. Например: ако при първото поставяне на мрежата върху бялата хартия напишем цифрите от 1 до 9 във всеки празен квадрат; после, при второто поставяне, когато лявата страна на мрежата става горна, напишем цифрите от 10 до 18; след това, при третото поставяне, когато долната страна идва на мястото на горната, номерираме от 19 до 27; и при последното, когато дясната страна на мрежата се окаже на мястото на горната страна, поставим цифрите от 28 до 36, ще видим най-сетне, че върху хартията са написани числата от 1 до 36, като заемат тридесет и шестте квадрата, образуващи деленията на мрежата.

Естествено, Саркани бе принуден да действува най-напред с шестте думи от първата колонка на бележката, с четирите последователни поставяния на мрежата. Той смяташе да повтори това действие върху другите шест думи и да го потрети — върху последните шест, или общо върху осемнадесетте думи, от които беше съставена криптограмата.

Разбира се, споменатите по-горе разсъждения бяха изложени от Саркани на Сайлас Тороитал, който не можеше да не оцени съвършената им точност.

Но щеше ли практиката да потвърди теорията? В това именно се криеше целият интерес на опита.

Ето осемнадесетте думи от бележката, които е необходимо да припомним на читателя^[2]:

IHNALZ ZAEMEN RUIOPN

ARNURO TRVREE MTQSSL

ODXHNP ESTLEV EEUART

AEEEIL ENNIOS NOUPVG

SPESDR ERSSUR OUITSE

EEDGNC TOEEDT ARTUEE

Най-напред трябваше да се дешифрират първите шест думи. За да постигне това, Саркани ги написа върху бял лист, раздалечавайки буквите и редовете по такъв начин, че всяка буква да отговаря на един квадрат от мрежата.

Така се получи следното разположение:

I   H   N   A   L   Z

A   R   N   U   R   O

O   D   X   H   N   P

A   E   E   E   I   L

S   P   E   S   D   R

E   E   D   G   N   C

После мрежата бе сложена върху него така, че страната, белязана с кръстчето, да се окаже отгоре. Тогава през деветте празни квадрата се появиха следните девет букви, докато останалите двадесет и седем бяха скрити от плътния картон:

После Саркани обърна мрежата отляво надясно, така че горната страна стана този път дясна страна. При това второ налагане през празните квадрати се появиха следните букви:

При третото налагане на мрежата видимите букви, отбелязани така грижливо, както и първите, бяха следните:

Сайлас Торонтал и Саркани бяха особено озадачени от това, че постепенно образуваните думи нямаха никакъв смисъл. Те очакваха, че ще ги прочетат свободно, защото ги бяха получили чрез последователното налагане на мрежата, но тези думи, както и първоначалните в шифрованата бележка, не означаваха нищо. Нима бележката щеше да остане неразгадаема?

Четвъртото налагане на мрежата даде следния резултат:

Пак нищо конкретно, пак същата неясност.

И наистина, четирите думи, които бяха получили чрез четирите налагания, бяха тези:

HARZRXEIRG

NOHALEDEC

NADNEPEDN

ILRUOPESS

което не значеше абсолютно нищо.

Саркани не можа да скрие гнева си, предизвикан от това разочарование. А банкерът се задоволи да поклати глава и да каже малко иронично:

— Възможно е все пак конспираторите да не са употребили тъкмо тази мрежа за кореспонденцията си.

Забележката накара Саркани да подскочи.

— Да продължим! — извика той.

— Да продължим! — съгласи се Сайлас Торонтал.

След като успя да овладее нервните тръпки, които го побиваха, Саркани поднови опита си върху шестте думи, образуващи втората колонка на бележката. Четири пъти наложи мрежата върху тези думи, като всеки път я обръщаше на нова страна. И получи следното съчетание от букви, което нямаше никакъв смисъл:

AMNETNORE

VELESSUOT

ETSELRTED

ZERREVNES

Този път той захвърли мрежата на масата, ругаейки като моряк. За разлика от него Сайлас Торонтал бе запазил хладнокръвието си. Той проучваше думите, получени от започването на опита, и стоеше замислен.

— По дяволите и мрежите, и тези, които си служат с тях! — извика Саркани, като стана.

— Я седнете! — каза Сайлас Торонтал.

— Да седна ли?…

— И продължавайте!

Саркани изгледа Сайлас Торонтал, после седна, взе отново мрежата и съвсем автоматично, напълно обезсърчен, започна да я налага върху последните шест думи от бележката.

Ето думите, получени при четирите последни налагания на мрежата:

UONSUOVEU

QLANGISRE

IMERPUATE

RPTSETUOT

И те, както и другите, нямаха никакъв смисъл.

Прекалено раздразнен, Саркани грабна белия лист, на който бяха написани смешните думи, появили се последователно от налаганията на мрежата, и понечи да го скъса.

Сайлас Торонтал го възпря:

— Спокойно!

— За какво ни е тази неразбираема бележка? — извика Саркани.

— Напишете всички думи една след друга! — отговори спокойно банкерът.

— Защо?

— За да видим!

Саркани послуша и получи следния низ от букви:

HAZRXEIRGNOHALEDECNADNEPEDNILRUOPESSAMNETNOREVELESSUOTETSEIRTEDZERREVNESUONSUOVEUQLANGISREIMERPUATERPTSETUOT.

Едва ги бе написал, и Сайлас Торонтал дръпна листа от ръцете му, прочете го и възкликна. Сега той бе изгубил хладнокръвие. Саркани се чудеше дали банкерът не бе внезапно полудял.

— Четете, четете! — извика Сайлас Торонтал, като подаде листа на Саркани.

— Какво да чета?…

— Та не виждате ли, че преди да съставят тези думи с помощта на мрежата, кореспондентите на граф Шандор са написали в обратен ред изречението, което те образуват!

Саркани взе листа и ето какво прочете, като започна от последната буква и продължи нататък в обратна посока:

„TOUT EST PRET. AU PREMIER SIGNAL QUE VOUS NOUS ENVERREZ DE TRIESTE, TOUS SE LEVERONT EN MASSE POUR L’INDEPENDANCE DE LA HONGRIE. XRZAH“.^[3]

— А последните пет букви? — извика той.

— Условен подпис! — отговори Сайлас Торонтал.

— Най-сетне са в ръцете ни!…

— Но не и в ръцете на полицията!

— Това е моя грижа!

— Ще действувате в най-голяма тайна, нали?

— То си е моя работа — отговори Саркани. — Единствено управителят на Триест ще знае имената на двамата доблестни патриоти, които ще са пресекли още в началото му един заговор срещу Австрийската империя!

Докато говореше, както с тона, така и с израза на лицето си негодникът никак не криеше иронията, продиктувала тия думи.

— Тогава аз нямам вече никаква работа? — запита хладно банкерът.

— Никаква — отговори Саркани, — освен да получите вашия дял от облагите на това дело!

— Кога?

— Когато паднат трите глави, всяка от които ще ни донесе повече от един милион.

Сайлас Торонтал и Саркани се разделиха. Ако искаха да оползотворят тайната, която случайността им бе разкрила, трябваше да побързат с издаването на съзаклятниците, преди да е избухнало въстанието.

След това Саркани, както обикновено, отиде в дома на Ласло Затмар. Там продължи счетоводната си работа, която беше на привършване. Като му благодареше за проявеното усърдие, граф Шандор каза, че след една седмица не ще има вече нужда от услугите му.

За Саркани това означаваше съвсем ясно, че тогава очакваният сигнал ще бъде изпратен от Триест до главните градове на Унгария.

Затова продължи да наблюдава внимателно, но без да възбужда и най-малкото съмнение, онова, което ставаше в къщата на граф Затмар. Същевременно се показваше така разумен, така овладян от либералните идеи, проявяваше такова непреодолимо отвращение към всичко немско и така сполучливо водеше тази игра, без да се издава, че граф Шандор реши да го привлече по-късно, когато — след въстанието — Унгария щеше да стане свободна страна. Дори самият Борик промени първоначалните си предубеждения към младежа.

Саркани наближаваше вече своята цел.

Граф Шандор, в съгласие със своите двама приятели, бе решил, че сигналът за въстанието ще бъде даден на 8 юни и този ден щеше да настъпи.

Но издайничеството бе извършило вече своето дело.

Към осем часа вечерта полицията нахлу внезапно в дома на Ласло Затмар. Всякаква съпротива се оказа безсмислена. Така граф Шандор, граф Затмар, професор Батори, самият Саркани, който дори не протестира, и Борик бяха задържани, без някой да узнае за арестуването им.