сди
Няколко думи от редактора за „Довиждане!“

Читателю,

Дойде и моят ред да споделя с теб някои мисли за нашия проект.

Ще опитам да ти разкажа с няколко думи, чрез една аналогия, в какво се превърнахме, докато работихме по преводите, стига да успееш да си представиш какво би било усещането при реставрацията на Сикстинската капела. Имам предвид уникалните фрески на Микеланджело. Как биха могли да бъдат запазени оригиналните бои, как да им върнем блясъка и искрящата жизненост, без да ги унищожим — ето това ни очакваше.

Разбира се, моята работа се състоеше в това да мърморя отстрани дали синята боя не е прекалено ярка, да тропам с крак, че трябва да е в друг тон, а нт (без него нямаше дори да забележа, че боята е синя) смело да нанася мазките с четката.

Нима е възможно да се роди още веднъж някой Микеланджело? Нима изобщо е възможно да се появи отново толкова замайващ и вълшебен изказ, както на Селинджър? Докато това не стане, но дори и да се случи, защо да не ти подарим късче красота, която никъде другаде не съществува?

За нас беше огромно удоволствие да направим това, а най-голямата благодарност е усмивката ти… дълбоко в сърцето, докато прочиташ „Несъбраните“ разкази. Моля погледни на нашия труд както на реставрирането на Сикстинската капела — усилие да се запази оригиналната мелодичност и изказ, така типични за таланта на Селинджър и едновременно с това новата форма да е разбираема, правилна, шлифована и също красива по своему, с отпечатъците от нашите пръсти, някъде там в протегнатите ръце под „Сътворението на Адам“, дори и ако се е наложило да оставим пукнатините. Защото както добре разбираш, какво е „Сътворението“ без пукнатини? Те са онази част от съвършенството му, която напомня за преходността в непреходното значение на истински красивото и стойностното.