Кандис Бушнел
4 блондинки (3)

III

На всеки пет минути, докато пътуваше с автобуса от Хамптъните след Деня на падналите във войните, Джейни усещаше непреодолимо желание да стане и извика: „Аз съм Джейни Уилкокс, модел, и прекарах почивните дни със Зак Манърс, английския музикален продуцент милиардер. Така че майната ви. На всички“, просто за да се почувства по-добре. Седеше на една от предните седалки с бейзболна шапка, слънчеви очила и прибрана на конска опашка коса и се опитваше да чете „Спокойно небе“. Ала една досадна мисъл се беше забила в мозъка й като връх на молив в пластелин: Зак Манърс не й бе в кърпа вързан. Не беше, както Джейни обичаше да казва, напълно „вътре“. Поканата му звучеше неясно — беше оставил на секретарката си нареждане да я уведоми, че ще се срещнат в петък вечерта „някъде към шест“ да пийнат по нещо в „Палмата“ в Ийст Хамптън. Джейни не беше сигурна дали поканата важи и за почивните дни, а с тази несигурност Зак я вълнуваше повече от всеки друг. Предишната вечер беше отишла в „Моомба“ и когато различни мъже се приближаваха до масата й, за да й изкажат тъпите си почитания, Джейни им отговаряше дръзко: „О, да, чудесно се чувствам. Най-сетне намерих мъж, в когото да се влюбя до полуда. Той е страхотен, забавен и секси.“ Освен това го казваше по начин, който предполагаше, че за разлика от Зак, тези мъже определено не са нито едно от трите неща.

Удивителното бе, че това не отблъсна никого. Мъжете се тълпяха около масата й, поръчваха си питиета и пушеха цигари. Напоследък Джейни започваше да осъзнава, че колкото по-зле се отнасяш с мъжете, толкова повече те желаят. Питър отпреди три лета дойде на масата й, обърна един стол и го яхна, провесвайки ръце от облегалката.

— Променила си се, Джейни. Изглеждаш страшно уверена — каза й той.

— Не съм онова момиче отпреди две години, Питър — отвърна Джейни и му се усмихна злобно. — Днес не бих се примирила с твоето отвратително отношение.

— Аз никога не съм се отнасял отвратително с теб.

— Върхът беше на Деня на труда. Докато се връщахме от Хамптъните, валеше пороен дъжд. Спомняш ли си? Ти ме остави насред града, точно след тунела. На пресечката между Тридесет и пета улица и Трето авеню. Каза ми: „Хвани си такси.“

— Всичко беше приключило — ухили се Питър. — Ти живееше на другия край на града. Защо да закарвам едно момиче на другия край на града, след като дори няма да я чукам?

Джейни пристигна в „Палмата“ в шест и петнадесет. Очакваше, че Зак ще е на бара. Не беше. Десет минути по-късно още не се бе появил и тя прие предложението на двама мъже да я почерпят. Поръча си маргарита. В шест четиридесет и пет отвън настана някаква суматоха. На кръглата алея спря зелено ферари 1954 250 GT Елена Боди. От него слезе Зак. Носеше стари обувки за тенис и вървеше с ръце, пъхнати в джобовете на панталони в цвят каки. Джейни заговори по-оживено на двамата мъже. След малко Зак застана зад нея и й прошепна:

— Ей, здрасти.

Джейни се сепна леко.

— О, здравей — отвърна тя и си погледна часовника. — Щях да те сгълча, задето закъсня, но колата ти компенсира всичко.

— Колата е безценна — рече Зак. После седна на високото столче до нея и я хвана за ръката. — Ако искаш да бъдеш с мен, Джейни, никога, ама никога не се опитвай да ме гълчиш. Освен ако не те помоля.

— Това звучи обещаващо.

— Така е. Ако си изиграеш добре картите. — Той се наведе към нея. — Имаш ли си тъмна страна, Джейни? Изглеждаш като момиче, което има тъмна страна.

Джейни се засмя, Зак също. Тя преметна коси през рамо. Зак запали цигара. Без филтър. На дневна светлина не изглеждаше толкова привлекателен. Имаше развалени английски зъби, чийто цвят варираше от противно жълто до светлосиво. Пръстите му бяха пожълтели от никотина, с мръсни нокти. Но, от другата страна, стоеше колата му. И парите му. И цяло едно лято, а може би дори по-дълго с него.

— Да караме по-бавно, а? — рече тя.

— Предполагам, това означава, че искаш първо да видиш къщата ми, преди да решиш дали ще ме чукаш — рече Зак.

— Стига — каза Джейни. — Аз се интересувам от теб. Всички казват, че си очарователен.

— Всички са глупаци — отбеляза Зак. — Но ще се влюбиш в къщата. Съвършена е.

Той стана, дръпна я от столчето, прегърна я с една ръка и двамата тръгнаха към вратата. Беше по-висок от нея. „Идеалният ръст“, помисли си Джейни.

— Взех къщата само заради теб — каза той.

— Разбира се, че е заради мен — отвърна Джейни.

Вярваше му, без изобщо да й мине през ума, че е странно един напълно непознат да наеме къща в Хамптъните с надеждата, че тя ще бъде с него. Джейни кимна на пиколото, който й отвори вратата на колата, и се качи на предната седалка. Автомобилът беше в перфектно състояние. Тя си свали бейзболната шапка, разпусна коси и се засмя.

— Красива е — каза, като се чувстваше великодушна.

Зак запали двигателя.

— А, да — отбеляза, докато потегляше. — Предполагам, че именно тук трябваше да кажа: „Не, ти си красива, Джейни.“ — После я погледна. — Чувстваш се като във филм?

— Да.

— Ти си едно много глупаво момиче. Не знаеш ли, че е опасно да си толкова глупава?

— Може би не съм глупава — отвърна Джейни. — Може би това е просто игра.

— Може би всичко е игра — рече Зак. — Но какво говори това за теб?

Той зави към Фърдър Лейн.

— Казах на брокерката, че искам къща на най-хубавата улица в най-хубавото градче от Хамптъните. Надявам се да не ме е подвела, Джейни.

Той изръмжа леко, докато произнасяше „подвела“, и Джейни отново реши, че е възхитителен. Завиха по една дълга, настлана с чакъл пътека.

— Знам тази къща — каза Джейни. — Тя ми е една от любимите.

— Наистина ли?

— Един мой приятел я нае преди пет години. Това е идеалната къща за лятото. Басейн, тенис кортове…

— Играла ли си тенис без гащи?

— О, моля те, Зак!

— Точно така си те представям, цялата в бяло, но без гащички…

Къщата беше разположена доста навътре от шосето. Пред нея имаше зелена морава, приготвена за крокет. Сградата бе класическа, покрита с дъски. Беше строена през 20-те от едно богато семейство с цяла орда деца и прислуга. Зак спря отпред.

— Ела, ела, красавице моя, и двамата ще видим… — изрецитира той, слезе от колата и я хвана за ръка.

Отпред имаше широка веранда и балкон от единия до другия край на втория етаж. Зак отвори вратата.

— Същинска къща на ужасите — каза той, като се обърна. — А сега очаквам от теб много палави игрички.

— Като например?

Зак порови в една хартиена торба.

— Провизии — каза, като вдигна високо шише водка и пластмасова бутилка тоник.

Джейни се изсмя малко нервно. Зак отиде в кухнята и след малко се върна с два коктейла.

— Дзън-дзън — каза той, като вдигна своята чаша.

— Наздраве — отвърна Джейни. — Да пием за предстоящото страхотно лято.

Зак мина зад нея, прегърна я с една ръка през кръста и я притисна към себе си.

— Какво се крие зад тия глупости за страхотното лято?

Джейни се изплъзна от прегръдката му.

— Нищо — отвърна тя.

— Все нещо трябва да има. За пръв път виждам някой да е толкова вманиачен по лятото. Аз например си прекарвах летата, като работех в една фабрика.

— Разбира се, че си го правил — отвърна меко Джейни.

Той посочи с пръст към нея и го размаха.

— Трябва да отговаряш на въпросите ми. Това е едно от правилата. Много лесно се отегчавам, а точно сега съм заинтригуван. Чувам какви ли не неща за теб. За всичките мъже, които си имала.

— Какво? — ахна Джейни.

— Ще бъде забавно — продължи Зак. — Вземаш ли кока?

— Кока-кола?

— Кокаин — каза Зак със зле прикривана досада. — Май не си много умна, а? Разбрах го още като те видях за пръв път, но после реших, че може да съм сгрешил. — Той седна на дивана до масичката, вдигна поглед към нея и се усмихна. — Но пък за това не е нужна интелигентност. Само вкус към приключенията.

— Не вземам кокаин — каза хладно Джейни.

— Колко жалко — забеляза Зак. — Мислех те за играч.

Той изтръска малко кокаин на масичката, нави на руло една банкнота и смръкна. После отметна глава назад и вдиша дълбоко, без да измъква банкнотата от ноздрата си. Джейни го зяпаше слисано. Той срещна погледа й.

— Стига си се правила на добро американско момиче, ако обичаш.

— Откъде знаеш, че не съм?

— О, стига! — рече Зак, стана, отиде до нея и я докосна по косата. — Не съм те поканил тук, за да ми бъдеш гадже.

— Тогава защо си ме поканил?

— Не съм. Ти се самопокани. Спомняш ли си?

— Майната ти — промълви Джейни.

— Ела тук — рече той. — Седни. Скъпа моя, ти си прозрачна като блузката, дето си я облякла. Всички знаят каква е твоята игра. Ти си достъпна. За лятото. Стига мъжът да е достатъчно богат. Аз поне искам да знам защо.

— Защото просто искам да си прекарам добре лятото! — кресна Джейни. — Има ли нещо лошо в това?

— Но ти не се занимаваш с нищо — подхвърли Зак и смръкна още малко кокаин.

— Не се занимавам с нищо, защото не искам. И не ми се налага.

— Нищо не ти допада особено, нали, Джейни?

— Така е — отговори тя и сви рамене. — Дори когато сексът е страхотен, това не означава нищо. Понеже мъжът никога няма да се задържи. Защо тогава да не ги бия в собствената им игра, да не ги използвам? Аз съм феминистка, Зак — добави Джейни и това я накара да се почувства по-добре.

— Ах, сега говори модерната жена — рече Зак. — На колко си години?

— На двадесет и осем — излъга по навик Джейни. Лъготеше за възрастта си по професионални причини. Правеше го толкова отдавна, че наистина си вярваше.

— Изглеждаш на повече — рече той и се засмя. — Използваш мъжете, но ти самата си абсолютно безполезна. Мислиш, че възгледите ти са революционни, но не са. Те са само дразнещи и незрели.

— А твоите не са?

— Всъщност не са — рече Зак. — Аз съм, както казвате вие, американците, самоиздигнал се човек. Всичко, което имам, съм го постигнал сам. — После запали цигара. — Но през това време забелязах нещо любопитно. Загубих емоциите си. Способността си да чувствам. Това е, защото постоянно ми се налага да прецаквам хората, за да получа онова, което мисля, че искам. — Той се усмихна. „Ах, тези зъби!“, помисли си Джейни. — Виждаш ли? Двамата с теб доста си приличаме.

— Аз си имам причини — рече Джейни.

— Не се съмнявам в това. Но вероятно причините ти са изцяло лишени от духовност.

Джейни се пресегна и го зашлеви. Той я сграбчи за китката.

— Много добре — каза. — Започваш да схващаш идеята.

— Не съм лишена от духовност! — процеди Джейни.

— О, да, лишена си.

После я притисна към канапето. Тя не оказа особена съпротива.

— Деградация! — изсъска Зак в лицето й. Дъхът му миришеше лошо. — Друго не е останало за хора като нас. Деградация. Само така можем да чувстваме.

— Напълно си откачил — каза му Джейни.

— Ела горе. Бързо! — заповяда той, сграбчи я за ръката и хукна по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Когато стигнаха на площадката, я дръпна в спалнята. — Цяла седмица чакам този момент.

Започна да си сваля ризата и панталоните. Отдолу носеше стари, лекьосани гащета с оръфани крачоли. Той се обърна и ги събу. Задникът му бе целият в пъпки.

— Удари ме, мамо! — извика той.

— Не съм ти майка — рече Джейни.

— Удари ме, мамо! Моля те!

Тъй като не знаеше какво да прави, Джейни изпищя и заотстъпва към прозореца. Беше отворен. Тя излезе на балкона, изтича до края му и се прехвърли на покрива на пристройката. После, като се спусна до ръба, скочи на земята.

— Аууу! — изписка, когато се приземи.

Няколко минути лежа, без да може да се помръдне. После чу стъпки по стълбите и входната врата се отвори с трясък. Зак, все още гол и с цигара в уста, тръгна към нея.

— Ставай, тъпа краво! Нищо ти няма.

— Върви на майната си! — отвърна Джейни.

— Ще ти бъда задължен, ако напуснеш имота ми по най-бързия начин — рече Зак. После се върна в къщата и смръкна още малко кокаин.

Джейни влезе, куцукайки, и го подмина. Зак не вдигна поглед. Тя влезе в кухнята, за да се обади по телефона.

— Моля те, моля те, бъди си у дома! — зашепна. После промълви. — Слава Богу! — И захлипа. — Аз съм! Случи се нещо ужасно. Бях с онзи англичанин и той откачи. Страх ме е. Да, да — каза, подсмърчайки, даде адреса и излезе да чака на верандата.

Двадесет минути по-късно един рейндж роувър се приближи с рев по Фърдър Лейн. Без да го е грижа за алеята, шофьорът зави по моравата, събаряйки приспособленията за игра на крокет. Роувърът спря пред къщата и от него слезе Харолд. Без да затваря вратата, той каза:

— Колата ви е тук.

Зак изхвръкна от къщата с увита около кръста хавлия.

— Ти наистина прецака всичко — каза той на Джейни. — Имаше възможност. Можехме да прекараме цялото лято заедно. Но прецака всичко.

— Махни се от нея — рече Харолд.

Без да му обръща внимание, Зак тръгна след Джейни, която куцукаше към джипа.

— Върни се при твоите еврейчета. Където се чувстваш в безопасност.

Харолд направи крачка напред.

— Хей, слушай, задник такъв. По-кротко. Тук е Америка. Не можеш да говориш така.

— О, така ли? — засмя се Зак и дръпна от цигарата. — Ще говоря каквото си искам.

— Ако адвокатите ми се заемат с теб, няма да излезеш от съда с години — каза спокойно Харолд, качи се в джипа и затръшна вратата.

— Да бе, да, разбира се, че ще го направиш! — кресна Зак. — Всичките янки сте такива. Убивате всичко забавно с проклетите си адвокати. — После пристегна хавлията около кръста си и се върна в къщата.

Харолд потегли по обратния път през моравата.

— Боже Господи, Джейни — каза той.

— Харолд — смотолеви Джейни и покри очите си с ръце. — Точно сега не бих могла да понеса нито една лекция, ясно?

— Няма да ти чета лекции, бебчо. Просто искам да се уверя, че всичко е наред. Той не…

— Не — отвърна тя.

— Коя е тази отрепка?

— Зак Манърс. Английският музикален продуцент.

— Скапани британци! — процеди Харолд. — Защо не си вървят в Англия, където им е мястото? Не се тревожи — каза той, като потупа Джейни по ръката, — ще се погрижа този да стане персона нон грата в Ийст Енд. Никъде няма да получи резервация.

— Ти си чудесен, Харолд. Наистина си чудесен — каза Джейни.

— Знам — отвърна Харолд.

 

 

— Просто исках да си прекарам добре лятото — промълви Джейни един час по-късно, докато лежеше в отделна стая в Саутхамптънската болница. — Както когато бях на шестнадесет.

— Ш-ш-т — отговори сестрата. — Всеки иска отново да бъде на шестнадесет. А сега пребройте от сто до едно и заспивайте.

На шестнадесет. Лятото, когато Джейни внезапно се разхубави. До този момент бе дундестото грозновато хлапе на едно семейство от красавци. Баща й беше метър осемдесет и осем висок, типичен американец и лекарят на градчето. Той искаше Джейни да стане медицинска сестра, за да може да си намери свестен съпруг. Майка й беше французойка и просто съвършена. Джейни бе средното дете, сплескана между безукорните си брат и сестра. Докато останалите ядяха телешко с гъбен сос, майка й й сервираше половин маруля.

— Ако не отслабнеш, няма да си намериш съпруг. Тогава ще трябва да работиш. Няма по-неприятна гледка от жена, която работи — казваше й тя.

— Но аз искам да стана ветеринарен лекар — изхленчваше Джейни.

Летата, прекарвани в извънградския клуб, бяха истинско мъчение. Майка й, слаба, загоряла, облечена в бански костюм от „Пучи“, постоянно пиеше леден чай и флиртуваше със спасителите, а по-късно и с приятелите на сина си, които я обожаваха. Братът и сестрата на Джейни, и двамата в плувния отбор, неизменно ставаха шампиони. Джейни, която имаше тлъст корем и дебели крака, никога в нищо не успяваше да се отличи. На четиринадесет, когато й дойде за пръв път, майка й каза:

— Джейни, трябва да внимаваш с момчетата. Те обичат да се възползват от момичета, които не са хубавички, защото познават кога едно момиче е… как се казваше… отчаяно. За внимание.

После Джейни стана на шестнадесет и се източи с десетина сантиметра. През лятото, когато влезе в клуба, никой не я позна. Започна да носи банските „Пучи“ на майка си. Крадеше от червилото й. Пушеше цигари зад сградата на клуба. Момчетата се тълпяха около нея. Веднъж майка й я хвана да се целува с едно момче под масата за пикник и я зашлеви. Тогава Джейни разбра, че е победила.

— Ще ти покажа — каза тя на майка си. — Ще постигна повече от теб.

— Не можеш да постигнеш повече от мен — отвърна майка й.

— О, да, мога — заяви шестнадесетгодишното момиче.

В съботата, след като скочи от покрива на Зак, дойде на плажа „Медия“ в Сагапоник с Редмън Ричардли. Кракът й беше гипсиран и тя куцукаше по пясъка, подпомагана от Редмън. Той я настани на хавлията и отиде да плува. Алисън незабавно дотича до нея.

— Вярно ли е? — попита задъхано тя.

— Кое от всичките? — отвърна Джейни и се поизправи на лакти, за да покаже още по-добре великолепното си тяло. — Това, че двамата с Редмън сме заедно?

— Не. За снощи.

— Не казвай нищо на Редмън. И в никакъв случай не споменавай пред него името на Зак — предупреди я Джейни.

Предната вечер Джейни и Редмън бяха спрели в клуб „Двадесет и седем“ на път за Хамптъните. Зак беше там. Той се приближи до Редмън и каза:

— Всяка минута на света се ражда по един мухльо. Нали така казвахте вие, янките?

Редмън го цапардоса и оттогава разправяше на всички, че Зак е влюбен в Джейни, но тя го е напуснала заради него и затова Зак се е разбеснял.

Това бе едно малко недоразумение, което Джейни нямаше никакво намерение да му изяснява.