Илияс Есенберлин
Омагьосаният меч (10)

Сега вече е воин. Зорките му очи виждат плячката в чистото поле не по-лошо от степния орел, а опасността чува отдалеч. Малцина успяват да се доберат незабелязано до къпчакския стан.

Четирима сина имал Чингизхан: Джучи, Джагатай, Угедей и Туле. Още приживе той разделил между тях завоюваните земи.

Най-отпред върху тъмносиви аргамаци препускаха султаните Жанъбек и Керей.

Дори появата на Кобландъ батър всяваше ужас в сърцата на хората. Той беше човек с грамаден ръст, огромна глава, с ръце като ковашки чукове.

Бездънни и печални бяха песните на Асан-Кайгъ и както могъщата река приема в себе си безбройните потоци, те събираха в себе си надеждите и копнежите на всички казахски родове и племена.

Аккозъ смръщи красивите си, извити вежди…, „Кълна се да се омъжа само за теб, батъре мой!“ Орак батър усети огромна радост…

На седемнайсетгодишна девойка приличаше четвъртата жена на хан Абълхаир — Рабиа-султан-бегим, макар вече да беше на повече от трийсет.

На най-почетното място… се издигаше синьо-черната, направена от вълната на специална порода овце, шестнадесетстранна траурна юрта, издигната специално за погребението на главния аргънски батър Акжол.

Щом армията на Абълхаир приближи Самарканд, управителят на града излезе да го посрещне и падна на колене, сложил ръце на главата си в знак на покорност.

В чест на пристигането на Мохамед-Джоки четвъртата жена на хана организира голям пир. Отново се състезаваха джигити и борци, от сутрин до вечер в ханския парк се люлееха люлки.

Хан Абълхаир неволно погледна назад… откъдето се взе Орак, неговият бивш пастир.