Джулиан Барнс
История на света в 10½ глави (3)

3.
Религиозните войни

Източник: Les Archives Municipales de Besançon (section CG, boîte 377a). Следното непубликувано досега дело е от особен интерес за историците на правото поради факта, че адвокат на дървоядите е бил знаменитият юрист Бартоломе Шасне (също Шасане и Шасно), по-късно станал първият председател на Провансалския парламент. Роден през 1480 г., Шасне се прочул в църковния съд на Отун като защитник на плъхове, обвинени в престъпно унищожаване на ечемичена реколта. Следващите документи, от първоначалната pétition des habitans до окончателната присъда, не представят цялостната съдебна процедура — свидетелските показания например, които може да са били дадени както от местни селяни, така и от видни експерти по образците на поведение на обвиняемите, не са протоколирани, — но материалите по делото включват и често пъти изрично се позовават на доказателствата, така че не липсва нищо от основната постройка и аргументация на делото. Както е било прието по онова време, пледоариите и les conclusions du procureur épiscopal са били на френски, докато присъдата се произнасяла с подобаваща тежест на латински.

(Бележка на преводача: Ръкописът от начало до край издава един и същ почерк. Следователно в случая не боравим с оригиналните материали, изготвени от писарите на съответните адвокати, а със записките на трета страна, вероятно съдебен служител, който може да е пропуснал части от пледоариите. Едно сравнение със съдържанието на кутии 371–379 навежда на мисълта, че представено в тази си форма, делото вероятно е било част от сборник с примерни или типични процеси, използвани при обучението на юристите. Това предположение се подкрепя от факта, че от всички участници единствено Шасне е споменат по име, сякаш задачата на студентите е била да се поучат от уменията на един прочут адвокат независимо от изхода на делото. Ръкописът е от първата половина на шестнайсети век, така че, ако той — нищо чудно — е копие на нечия интерпретация на процеса, то поне спада към същия период. Постарал съм се да предам екстравагантния на места стил на пледиране — особено на безименния адвокат на жителите — с подходящи английски фрази.)

Pétition des habitans

Ние, жителите на Мамирол, епархия Безансон, богобоязливи и смирено предани на невестата на Господа Всемогъщи, Църквата, при това най-изрядни и покорни платци на своя десятък, настоятелно и неотложно молим съда през този дванайсети ден на месец август, лето хиляда петстотин и двайсето, да ни облекчи и отърве от престъпните набези на онези злосторници, които ни нападат от дълги години, които ни докараха Божия гняв, опозориха селото ни и заплашват всички нас, богобоязливите и покорни слуги на Църквата, със скорошна и катастрофална смърт, която ще ни сполети отгоре като гръмовна мълния, и то неизбежно, освен ако съдът със своето дълбокомъдрие заслужено не прогони час по-скоро тези злосторници от Мамирол и не ги призове, тях, омразните и нетърпими вредители, да се махнат под страх от осъждане, анатема и отлъчване от Светата църква и Божието владение.

Plaidoyer des habitans

Господа, тези бедни и смирени тъжители, злочести и измъчени, се явяват пред вас, тъй както едно време жителите на островите Менорка и Майорка пред могъщия Октавиан Август, молейки го със своята справедливост и могъщество да избави островите им от онези зайци, които унищожавали реколтата им и съсипвали живота им. Щом Август е могъл да помогне на тези предани поданици, то колко по-лесно може този съд да свали от раменете на тъжителите угнетителното бреме, не по-леко от онова на великия Еней, когато изнасял от горящата Троя баща си Анхиз. Старият Анхиз е бил ослепен от мълния и подобно нему тъжителите сега са като слепци, живеещи в мрак подир светлината на Божието благословение в резултат на престъпното поведение на онези, които днес са обвиняеми, но въпреки това дори не се явяват пред съда да отговорят на обвиненията, което е проява на неуважение към този трибунал и на богохулство, и предпочитат да тънат в греховен мрак, вместо да обърнат взор към истината на светлината.

Вслушайте се, господа, в изложеното пред вас от смирено вярващи и безукорно честни свидетели, защото простодушните тъжители от страхопочитание пред този съд не биха допуснали от устите им да бликне друго освен чистият извор на истината. Те дадоха показания в скромната селска църква „Сен Мишел“ относно събитията от двайсет и втори април на това лето Господне, който е денят за ежегодното поклонение на Юго, епископ на Безансон. Те ви описаха в подробности, които горят в съзнанието ви като огнената пещ, от която Седрах, Мисах и Авденаго излязоха невредими, как подобно на всяка друга година са постегнали и украсили своята църква, та да е достойна за окото на епископа, как са обкичили олтара с цветя и неотдавна са укрепили портата срещу нашествието на животните, но въпреки че можели да я залостят, та да не влизат прасета и крави, не били в състояние да възпрат тези проклети bestioles, които пропълзяват и през най-малката дупчица, както Давид намерил пролуката в доспехите на Голиат. Казаха ви как са спуснали с въже от подпокривните греди епископския трон, който е завързан там цяла година и се сваля само за поклонението на Юго, та да не би някое дете или странник да го оскверни, сядайки на него — една традиция, изразяваща покорство и благоговение, напълно достойна за похвала от Господ Бог и този съд. Разказаха ви как, след като спуснали трона, го поставили пред олтара както всяка година, откак се помни най-старият Матусал на селището, и как благоразумните жители поставили охрана в църквата през нощта, преди да дойде епископът, защото треперели тронът да не бъде осквернен. И как на другия ден Юго, епископът на Безансон, наистина пристигнал на ежегодното си поклонение в скромната църквичка „Сен Мишел“, както Гракх сред своя любим народ, и останал доволен от предаността и набожността на местните хора. И как след като по обичайному първо дал своята всеобща благословия на селяните от Мамирол от стъпалата пред църквата, той повел шествието към нефа, следван на почетно разстояние от паството, и с цялото си пищно одеяние легнал по очи пред олтара, също както Исус Христос пред своя Всемогъщ Отец. Сетне се изправил, качил се по няколкото стъпала, обърнал се с лице към богомолците и се отпуснал на трона си. О, злокобен ден! О, злокобни нашественици! Епископът се строполил и така ударил главата си в стъпалата пред олтара, щото пряко волята си изпаднал в състояние на слабоумие. Когато неговата свита потеглила, отнасяйки го ни жив, ни умрял, ужасените тъжители огледали внимателно трона му и открили в крака, дето рухнал като стените йерихонски, противно и неестествено нашествие на дървояди и тези дървояди, подхванали тайно и подмолно своето пъклено дело, така били прояли крака, та епископът подобно на могъщия Дедал се сгромолясал от светлите небеса в мрака на слабоумието. Много уплашени от Божия гняв, селяните се качили при свода на църквата „Сен Мишел“, разгледали люлката, в която тронът почиваше цели триста шейсет и четири дни в годината, и открили, че дървоядите са нападнали и люлката, която се строшила при едното докосване и се стоварила светотатствено върху стъпалата пред олтара, а после се оказало, че и подпокривните греди са подмолно надупчени от тези сатанински bestioles, което накарало тъжителите да се разтревожат за собствения си живот, тъй като те са бедни и набожни и тяхната бедност не ще им позволи да си построят нова църква, а тяхната набожност им налага да се молят на Светия Отец все тъй ревностно както досега, и то на свято място, а не сред гори и поля.

Ето защо се вслушайте, господа, в просбата на тези злочести селяни, по-ниски от тревата под нозете ви. Те са свикнали с много напасти — със скакалците, които затъмняват небето, сякаш Божията ръка затуля слънцето, с пораженията, сторени от плъховете, дето опустошават всичко, както глиганът в околностите на Калидон според разказа на Омир в Първа книга на „Илиада“, или пък с гъгрицата, която нагризва зърното в хамбарите. Но колко по-подла и злобна е обаче тази напаст, която съсипва зърното, дето селяните са скътали на небето чрез своята смирена набожност и плащане на десятъка. Защото тези злосторници, които не зачетоха дори днешното заседание на вашия съд, съгрешиха пред Господ Бог, нападайки Неговия дом, обидиха невястата Му, Църквата с туй, че запратиха епископа на Безансон в тъмата на слабоумието, и наскърбиха тъжителите, заканвайки се да срутят корпуса на техния храм върху невинните главици на дечица и пеленачета точно по време на молитва, поради което е редно, разумно и необходимо съдът да се разпореди и да задължи тези гадини да напуснат обиталищата си, да излязат от Божия дом, а също и непременно да ги анатемоса и отлъчи от Светата ни майка, Църквата, както е предписано от самата нея — нещо, за което тъжителите непрестанно се молят.

Plaidoyer des insectes

Господа, тъй като благоволихте да ме назначите за адвокат на въпросните bestioles, ще се постарая да обясня на съда, че обвиненията срещу тях са безпочвени и нищожни и че делото трябва да се прекрати. Нека първо да си призная, че съм изумен от отношението към моите клиенти, които не са извършили нищо осъдително, но излиза, че са най-върлите престъпници, които този съд познава, а също така съм изненадан, задето моите клиенти, макар да е всеизвестно, че са неми, са призовани да обяснят своето поведение, сякаш са проговорили на човешки език, докато си вършат работата. Ето защо най-смирено ще се опитам да поставя красноречието си в услуга на тяхната безсловесност.

Тъй като сте ми позволили да говоря от името на тези злочести твари, най-напред ще заявя, че на вас ви липсва необходимата юрисдикция да съдите обвиняемите и че призовката до тях е невалидна, защото предполага, че получателите й са надарени с разум и воля, щото да могат както да извършат престъпление, така и да откликнат на призовката за процес по обвинение във въпросното престъпление. Не е обаче такъв случаят с моите клиенти, които са просто едни гадинки, действащи само по инстинкт — факт, който намира потвърждение в Книга първа на Юстиниановия кодекс, по-точно в параграфа „Si quadrupes“, където се казва: „Nec enim potest animal injuriam fecisse, quod sensu caret.“^[1]

Второ, в добавка и като алтернатива твърдя най-учтиво, че дори съдът да има правомощия да призове въпросните bestioles, ще бъде неразумно и противозаконно настоящият трибунал да разглежда тяхното дело, защото един добре известен и отдавна установен принцип гласи, че обвинените не бива да се съдят in absentia. Заявено бе, че дървоядите са получили официална призовка да се явят пред този съд на този именно ден, но безочливо са отказали да го сторят, с което са се лишили от нормалните си права и са позволили да бъдат съдени in absentia. Срещу този аргумент предлагам два контрааргумента. Първо, макар призовката за явяване в съда да е била издадена на законно основание, имаме ли някакво доказателство, че е била получена от насекомите? Защото има един принцип, че призовката не само трябва да се издаде, но и връчи, а адвокатът на жителите не успя да уточни по какъв начин дървоядите са потвърдили връчването на призовката. Второ, има също така един дори по-затвърден принцип в правните анали, според който неявяването на ответника може да бъде извинено, ако се докаже, че пътуването е продължително, трудно или опасно и прави невъзможно безпрепятственото явяване в съда. Ако призовете един плъх, ще очаквате ли да се яви пред вашия съд, прекосявайки град, пълен с котки? В това отношение разстоянието от обиталището на призованите до съда е не само чудовищно дълго, но и такова, което те трябва да изминат под смъртна заплаха от онези хищници, които посягат на нищожния им живот. Ето защо моите клиенти имат законно право при цялото си уважение към този трибунал любезно да откажат да се подчинят на съдебната заповед поради съображения за сигурност.

На трето място, призовката е погрешно издадена, защото е адресирана до les bestioles, които понастоящем обитават църквата „Сен Мишел“ в Мамирол. Отнася ли се тя до всеки отделен дървояд, който е в църквата? Нима там няма безброй много, които си живеят мирно и кротко, без да застрашават с нищо местните хора? Трябва ли цяло село да бъде призовано на съд заради банда разбойници, живеещи в него? Това не е законно! Още повече, че има установен принцип обвиняемите да удостоверят самоличността си пред съда. В момента се разглеждат две обособени престъпни деяния — повредата на крака на епископския трон и щетите на покрива на църквата — и е ясно дори при най-оскъдни познания за природата на обвиняемите, че е невъзможно онези дървояди, които понастоящем обитават крака, да имат нещо общо с покрива, нито пък живеещите на покрива да имат нещо общо с крака. Оказва се, че две различни групи са обвинени едновременно в две престъпления, без никакво разграничение на извършител и деяние в съдебната заповед, което прави призовката невалидна поради липса на конкретност.

На четвърто място, без да е в ущърб на гореказаното, ще се помъча да докажа, че да се съдят по този начин едни насекоми не само противоречи на човешките и на църковните закони — нещо, което вече изтъкнахме, — но и че това противоречи на Божиите закони. Защото откъде са произлезли тези дребни твари, срещу които се изправя тежката мощ на този съд? Кой ги е създал? Не друг, а Всемогъщият Бог, който е създал всички ни, и най-висшите, и най-нисшите. И не четем ли в Първа глава на свещената книга „Битие“, че Бог е създал земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им и е видял Бог, че това е добро? И после, не е ли дал Бог за храна на земните зверове и всяка гадина, която пълзи по земята, всякаква трева, що дава семе, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе? И още повече, не им ли е заповядал на всички да се плодят и множат и да пълнят земята? Творецът нямаше да нареди на земните зверове и гадини да се множат, ако със Своята безкрайна мъдрост не им бе осигурил ядене, а Той го е сторил, давайки им семена, плодове и дървета за храна. Какво друго са направили тези кротки гадинки от деня на Сътворението насам, освен да ползват неотменните права, предоставени им тогава, права, които Човекът няма власт да ограничи или отнеме? Ако на Човека му е неприятно, че дървоядите обитават тези или онези места, то това не е достатъчно основание той да търси начин да се опълчи срещу законите на природата, създадени от Твореца, защото подобен бунт представлява откровено и дръзко неподчинение. Господ е вдъхнал живот на дървояда и му е дал земните дървета за храна: колко самонадеяно и колко опасно ще е от наша страна да се мъчим да отменим Божията воля. Не, аз по-скоро предлагам на съда да насочим вниманието си към престъпленията на самия Човек, вместо към предполагаемите простъпки на най-смирените Божии създания. Бог не прави нищо без промисъл и това, че е позволил на дървояда да се настани в църквата „Сен Мишел“, не може да цели друго освен предупреждение и наказание на човечеството заради неговата греховност. Разрешението дървоядът да обитава не друга сграда, а тъкмо църквата, е, смея да твърдя, още по-сурово предупреждение и наказание. Толкова ли са сигурни тъжителите в своето послушание пред Бог, толкова ли са уверени в своето благочестие и християнска добродетел, та да обвиняват най-смирената твар, преди да погледнат себе си? Вардете се от греха на горделивостта, ще кажа аз на тези тъжители. Извади първом гредата от окото си, преди да се мъчиш да извадиш сламката от окото на другия.

И на пето и последно място, адвокатът на жителите помоли съда да прати онази мълния, известна като отлъчване. Мой дълг е да заявя най-учтиво, без да е в ущърб на нищо от гореказаното, че такова наказание е както неуместно, така и незаконно. Ако отлъчването означава отнемане на грешника правото на причастие, отказ да му се позволи да яде от хляба и да пие от виното, които са плътта и кръвта Христови, и пропъждане от Светата църква, от нейната светлина и топлина, как тогава би било законно да се отлъчи един полски звяр или пълзяща по земята твар, които никога не са се причестявали в Светата църква? Първо на първо, да лишиш обвиняем от това, което никога не е притежавал, не е редно и подобаващо наказание. И това ако е правосъдие. И второ, отлъчването е съпроводено с големи мъчения, с хвърляне на грешника в страховит мрак, с вечно откъсване на грешника от светлината и от Божията милост. Как може това да е подходящо наказание за пълзяща твар, която няма безсмъртна душа? Как е възможно един обвиняем да се осъди на вечни мъки, след като неговият живот не е вечен. Тези животни не могат да бъдат прогонени от Църквата, защото не принадлежат към нея, и както е казал апостол Павел, „Съдете вътрешните, но не и външните“.

Ето защо моля обвинението да бъде отхвърлено и делото прекратено и без да е в ущърб на последващото, моля обвиняемите да бъдат оневинени и освободени от по-нататъшно съдебно преследване.

Réplique des habitans

Господа, за мен е чест да се явя пред вашия авторитетен съд и да моля за справедливост, както е сторила бедната грешна майка, дето отишла при Соломон, за да отсъди той дали е нейно живото дете. Като Одисей срещу Аякс ще водя битка с адвоката на обвиняемите, който ви приведе множество аргументи, вулгарни като Йезавел.

Първо на първо, той заявява, че този съд няма власт и пълномощия да разглежда животинските престъпления, извършени в Мамирол, и с тази цел твърди, че в Божиите очи ние не сме нищо повече от дървоядите, нито по-висши, нито по-нисши, ето защо сме нямали право да ги съдим, както е съдил Юпитер, чийто храм бил на Тарпейската скала, откъдето хвърляли предателите. Но аз ще опровергая това по начина, по който Исус Христос е изгонил лихварите от храма в Йерусалим. Нима Човекът не е по-горен от животните? Не става ли ясно от свещената книга Битие, че животните, които са сътворени преди Човека, са сътворени, за да му служат раболепно? Та нали сам Бог е рекъл на Адам да господарства над морските риби, над небесните птици и над всякакви животни, които пълзят по земята? Не е ли дал Адам имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове? Не е ли господството на Човека над животните потвърдено от твореца на Псалтира и неколкократно изтъквано от апостол Павел? Как може Човекът да има власт над животните и тази власт да не включва правото да ги наказва за простъпките им? Още повече, това право да съди животните, което адвокатът на обвиняемите така разпалено отрича, е изрично предоставено на Човека от самия Господ Бог, както пише във Втора книга Мойсеева, Изход. Та нали Той е внушил на Мойсей свещения закон око за око, зъб за зъб? И не продължава ли ето така: Ако вол прободе до смърт мъж или жена, волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде. Нима свещената книга Изход не изяснява по този начин закона? И не казва ли тя по-насетне, че ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да прободат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина? Не го ли е изрекъл тъй Господ и не е ли предоставил на Човека да съди животните?

Второ, съдебното дирене трябвало да бъде прекратено поради неявяването на дървоядите в съда. Но те бяха правомерно призовани съгласно установената процедура. Бяха призовани както евреите със заповедта за преброяване, издадена от кесаря Август. Нима израилтяните не са се подчинили? И кой от присъстващите тук би попречил на въпросните bestioles да дойдат в съда? Смирените тъжители може и да са пожелали да го сторят и с тази цел да са искали да изгорят крака на трона, докарал слабоумието на Юго, епископа на Безансон, при сблъсъка на главата му със стъпалото пред олтара, но като християни не им посегнаха и предпочетоха да предоставят случая на вашето тежко правосъдие. На какъв враг биха се натъкнали тогава обвиняемите? Видният адвокат намекна за котките, ядящи плъхове. Нямах представа, господа, че котките са взели да лапат дървояди, тръгнали на съд, и ако съм в заблуждение, без съмнение ще ме поправите. Не, има само едно обяснение на отказа на обвиняемите да застанат пред вас и то се нарича сляпо и своеволно неподчинение, враждебно мълчание, вина, която гори като яркия пламък, явил се на Мойсей изсред една къпина — къпина, дето гори в огън, но не изгаря, досущ като тяхната вина, която се разгаря с всеки час на твърдоглавия им отказ да се явят пред съда.

Трето, привежда се доводът, че Бог е създал дървояда също както и Човека и че му е дал за храна семената, плодовете и дърветата, и че каквото си избере да яде, е благословено от Него. Това е всъщност основата и есенцията на пледоарията на защитата, която опровергавам със следното: свещената книга Битие ни казва, че Бог със своята безкрайна милост и щедрост е дал за храна на полските зверове и на пълзящите гадини всички семена, плодове и дървета. Той е дал дърветата на тези твари, които имат инстинкт да ядат дърво, ако и това да създава спънки и мъчнотии за Човека. Но Той не им е дал обработеното дърво и мебелите. Къде в тази Първа книга Мойсеева е позволено на гадините, що пълзят по земята, да обитават дърворезба? Нима когато е разрешил на пълзящите твари да се настанят в дъба, Бог е имал предвид, че могат да се нанесат и в Божия дом? Къде в Светото писание Всевишният е дал на животните правото да гризат храмовете му? И дали Той е заръчал на своите слуги да не ги е грижа, когато храмовете му се рушат и епископите му огламавяват? Този, който обитава жилището Господне, е също такъв нечестивец като прасето, дето изяжда светопричастната нафора и бива обесено.

По-нататък, в допълнение към гореказаното, се твърди, че Господ е създал и дървояда, както е създал Човека, и следователно Неговото творение е благословено, все едно колко проклето и зловредно е то. Но дали Всемогъщият, тъй велемъдър и благодетелен, наистина е създал гъгрицата, за да съсипва тя реколтата, а дървояда, за да съсипва дома Му? Най-умните ни църковни отци векове наред грижливо изучават всеки стих на Светото писание, досущ както войниците на Ирод са разпитвали грижливо за младенци, и не са открили нито една глава, нито един ред, нито един-едничък израз, където да се споменава дървоядът. Ето защо въпросът, който повдигам пред съда като първостепенен за това дело, е следният: бил ли е изобщо дървоядът в Ноевия ковчег? В Библията никъде не пише, че той се е качил или слязъл от здравото морско корито на Ной. Но можело ли е да бъде другояче, нали Ковчегът е бил от дърво? Как така Господ със своята безкрайна мъдрост ще допусне на борда твар, чиито всекидневни занимания могат да доведат до корабокрушение, до пагубната смърт на Човека и всички животни от Сътворението? Нима това е възможно? Ето откъде следва, че дървоядът не е бил в Ковчега и не е природно същество, а изродена твар, която не е съществувала по времето на гибелния, разрушителен Потоп. Откъде тогава се е взел родът му — дали се е пръкнал от само себе си, или някаква зла сила има пръст в гнусната му поява? Няма как да узнаем, но неговата ненавистна злонамереност е явна. Това долно същество се е продало на Дявола, с което само се е поставило извън покровителството и закрилата на Господ Бог. Какво по-убедително доказателство за това от начина, по който светотатства, от отвратителната лукавост, с която видиоти Юго, епископа на Безансон? Не е ли това дело на Дявола — години наред да действа подмолно в мрака и накрая триумфално да постигне скверната си цел? Адвокатът на обвиняемите обаче твърди, че дървоядът има Божията благословия да върши каквото си иска и да яде каквото си иска. С което се мъчи да ни внуши, че преяждането на епископския трон е благословено. И отива по-нататък, твърдейки, че Господ е поразил със собствената Си ръка един от епископите на Своята Света църква, точно както е поразил Валтасар, както е поразил Амалик, както е поразил мадиамците, както е поразил хананейците, както е поразил аморейския цар Сихон. Не е ли това богохулство, с чиято гнусота съдът трябва да се разправи, както Херкулес е очистил авгиевите обори?

И четвърто, поддържа се тезата, че този трибунал няма правомощия да издаде заповед за отлъчване. Но това означава да се отрече властта, дадена от Бог на невестата му, Църквата, която той е направил по-висша от целия свят, покорявайки всичко под нозете й, както заявява авторът на Псалтира, овци и волове, а също и зверовете полски, птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища. Напътвана от Светия дух, Църквата не може да сгреши. Не четем ли всъщност в свещените текстове за змии и други влечуги, чиято отрова е обезсилвана по чудотворен начин? Та нали в Еклесиаста пише, че змията наистина хапе, преди да е обаяна? Следователно тъкмо в свещено съгласие с Божието учение Църквата векове наред използва своята могъща и справедлива власт да анатемосва и афоресва вредните животни, чието гнусно присъствие е оскърбление за Божия взор. Нима проклятията Давидови на Гелвуйската планина да не пада ни роса, ни дъжд не се сбъднаха? Не повели ли Исус Христос, Божият Син, всяко дърво, което не дава добър плод, да бъде отсичано и хвърляно в огъня? А щом едно нещо без разум бива унищожено, задето не ражда плод, то може да бъде проклинано много повече, понеже по-голямото наказание включва по-малкото: cum si liceat quid est plus, debet licere quid est minus^[2]. Нима змията в Райската градина не бе прокълната да се влачи по корем през всичките дни на живота си? А когато град Екс бил нападнат от змии, които плъзнали из топлите бани и ухапали смъртоносно много народ, не ги ли е афоресал светият епископ на Гренобъл, при което те изчезнали? По същия начин епископът на Лозана очистил гъмжащото от змиорки езеро Леман. И същият епископ прогонил от водите на същото езеро онези пиявици, които се хранели със сьомгата, дето вярващите често ядели по време на пости. Нима Егберт, епископ на Трир, не е анатемосал лястовиците, чието чирикане е смущавало молитвите на вярващите? И нима Свети Бернар не е проклел по подобен начин и причини рояци мухи, които на сутринта до една били трупове, като войниците на цар Сенахирим? И нима жезълът на свети Магнус, апостола на Алго, не е прогонил и афоресал всевъзможните плъхове, мишки и хлебарки? Следователно, не е ли редно и законно този съд да порази с мълнията на отлъчването осквернителите и рушителите на свещения Божи храм? Адвокатът на защитата твърди, че след като дървоядът няма безсмъртна душа, той не може да бъде отлъчен. Но не показахме ли, че, първо, дървоядът не е природно същество, след като не е бил на Ноевия ковчег, и второ, че деянията, заради които е призован да се яви пред съда, са ясно доказателство, че е обладан от зъл дух, по-точно от духа на Луцифер. Ето защо заповедта за отлъчване, за която моля и настоявам пред този съд, е вопиющо необходима.

Réplique des insectes

Господа, приведоха ни много аргументи, някои от които отидоха на вятъра като отвята плява, други останаха на земята като драгоценно зърно. Сега ще се възползвам още малко от търпението ви, за да отговоря на твърденията на адвоката на жителите, чиито аргументи ще се срутят като стените йерихонски при тръбния глас на истината.

На първо място, адвокатът споменава колко дълго са живели дървоядите в крака на епископския трон, осъществявайки тъмната си цел, и привежда това като доказателство, че деянието им е вдъхновено от дявола. Поради тази причина призовах пред вас добродетелния брат Фролибер, който познава изтънко навиците на пълзящите земни твари, и на вас ви е известно, че той гледа пчелните кошери в абатството Сен Жорж. Е, не потвърди ли той, че според учените тези bestioles не живеят повече от няколко кратки лета? Ние всички обаче знаем, че набезите на дървоядите могат да продължат десетки, стотици години, преди дървото да се разцепи както в случая с Юго, епископа на Безансон, доведен до състояние на слабоумие. От което следва да направим заключението, че призованите на съд дървояди са чисто и просто потомците на много поколения, обитавали църквата „Сен Мишел“. Ако ще се търси умисъл при извършване на деянието, то тя несъмнено трябва да се припише само на първото поколение, а не на невинното им потомство, което не носи отговорност, че се е оказало именно там. На това основание отново изисквам делото да бъде прекратено. Още повече, обвинението не е представило доказателства за мотивите и времето, когато дървоядите, както се твърди, са влезли в дървото. Адвокатът на тъжителите се опита да заяви, че Светото писание не признава правото на въпросните bestioles да обитават дърворезба. На което ние отговаряме, че Библията никъде не отрича явно това им право и че ако Бог не е желаел да ядат дърво, нямаше да им вроди този инстинкт и, трето, че поради липса на доказателства — а обвиняемият е невинен до доказване на противното, — трябва да се допусне, че дървоядите имат приоритет по владение, що се отнася до дървения материал, а именно, че вече са били в трупите, когато секачът ги е нарязал на дъски и ги е продал на столаря, който е направил от тях трона. Далеч не дървоядът е нападнал творението на Човека, а Човекът умишлено е разрушил жилището на дървояда, отнемайки му го за собствени цели. На което основание също така молим делото да бъде прекратено.

На второ място, твърди се, че дървоядът не е бил допуснат на Ноевия ковчег, което означавало, че е обладан от зъл дух. На което ще отговорим, че, първо, Светото писание не изброява всеки животински вид, създаден от Господ Бог, и че правната презумпция трябва да е, че всяка жива твар е била в Ковчега, с изключение на специално упоменатите като отсъстващи. И второ, че ако адвокатът настоява, че дървоядът не е бил в Ковчега, значи е още по-очевидно, че на Човека не му е дадена власт над това създание. Бог е изсипал гибелния Потоп, за да очисти света, и когато водите се оттекли и светът бил наново роден, Той е предоставил на Човека господство над животните. По къде пише, че също така им е дал господство над всяко животно, което не е пътувало в Ковчега.

На трето място, чудовищно очерняне на защитата е да се твърди, че според нашата пледоария Бог със собствената Си ръка е запратил в мрака на слабоумието Юго, епископа на Безансон. Ние не изричаме подобни твърдения, защото това биха били богохулствени допускания. Но не е ли истина, че Божиите пътища често са най-тайнствено скрити от погледа ни? Когато епископът на Гренобъл падна от коня си и загина, не обвинихме нито Господ, нито коня, нито дървояда. Когато епископът на Констанц падна от лодка и се удави в Боденското езеро, ние не заключихме, че Господ Бог го е хвърлил във водата или че дървоядът е проял кила на лодката. Когато една подпорна колона в манастира „Сен Теодорик“ падна върху крака на епископа на Лион и той окуця за цял живот, не обвинихме Господ Бог, колоната или дървояда. Вярно, че Божиите пътища често са неведоми, но не е ли също тъй вярно, че Той е изпратил не една пораза на онези, които не я заслужават? Не е ли задръстил с жаби владенията на фараона, не е ли загъмжало от въшки и песи мухи по цялата Египетска земя? Не е ли Бог наказал този фараон и с гнойни струпеи, и с гръм и град, и с рояци скакалци? Не е ли Той запратил едри камъни градушка върху петимата аморейски царе? Не е ли поразил с люта проказа дори своя раб Йов? Поради тази причина призовах пред вас отец Годрик и го разпитах за протокола относно плащането на десятъка от жителите на Мамирол. Е, нямаше ли твърде много извинения, които изтъкваха суровия климат, лошата реколта, болестите в селото и безчинстващите войници, които минали оттам и убили неколцина от най-силните мъже? Така или иначе, стана от ясно по-ясно, че десятъкът, който Църквата изисква, не е плащан и се проявява умишлено пренебрегване на задълженията, равносилно на неподчинение на Господ Бог и неговата земна невеста, Църквата. Следователно, не е ли там работата, че както е пратил рояци скакалци и песи мухи на фараона, за да го бичува, Той също така е пратил и дървояда в църквата, да бичува жителите за тяхното непослушание? Как би могло да стане това без Божието позволение? Нима смятаме Всемогъщия за тъй слаб и боязлив, че да не може да защити Своя храм от тези ситни твари? Да предполагаме, че Бог няма сила да се справи с тях, е богохулство, дума да няма. От това следва заключението, че тази напаст е по Божия повеля и с Божието разрешение, че Господ е изпратил дървояда да накаже непослушните грешници и че те трябва да треперят пред Неговия гняв и да се самобичуват за греховете си, и да си плащат десятъка, както им е заповядано. Самата истина, нещата се свеждат до молитва и пост, самобичуване и надежда за Божия милост, а не до анатема и афоресване на посредниците, на същинските проводници на целта и намеренията Господни.

На четвърто място, приемайки, което и правим, че дървоядът е Божие създание и като такова има право на храна, както Човекът има право на храна, и приемайки също така, че Правосъдието ще бъде смекчено с милост, ние предлагаме в допълнение към горното съдът да изиска от жителите на Мамирол, които досега са били толкова мудни в плащането на данъците си, да посочат и отделят за въпросните bestioles някое друго пасище, където те да могат кротко да си гризат дърво, без да повреждат повече църквата „Сен Мишел“, а на дървояда да бъде разпоредено от съда, който има всички правомощия за това, да се премести на въпросното пасище. Защото какво друго искат и молят моите смирени клиенти, освен да бъдат оставени да си живеят мирно и тихо в мрака, без да бъдат обезпокоявани и несправедливо обвинявани? Господа, в заключение призовавам съда да прекрати делото, а също и да обяви дървоядите за невинни, както и да ги задължи да се преместят на ново пасище. От тяхно име предоставям решението на съда.

Conclusions du procureur épiscopal

Изложените от адвоката на защитата аргументи бяха поднесени правдиво и убедително и заслужават дълги и сериозни размишления, защото не бива с лека ръка и наслуки съдът да праща мълнията на отлъчването, тъй като в противен случай може поради прекомерната си мощ и скорост тя да не улучи обекта на прицела, а да се върне върху онзи, който я праща. Аргументите, изложени от адвоката на обвинението, също бяха поднесени с ерудиция и компетентност и пред нас е едно дълбоко море, до чието дъно е невъзможно да стигнеш.

Що се отнася до въпроса, повдигнат от адвоката на дървоядите — за многото поколения и твърдението, че призованото поколение не е същото, което е извършило престъплението, — бихме казали следното: първо, в Светото писание в книгата Изход е заявено, че за греха на бащите Бог наказва децата до трета и четвърта рода, следователно съдът има правото най-безкористно да съди няколко поколения дървояди, до едно съгрешили пред Бог, което наистина ще е грандиозна проява на справедливост. И второ, ако приемем аргумента на адвоката на тъжителите, че дървоядите са обладани от Дявола, какво по-естествено — в случая по-гнусно неестествено — от това подобно обладаване да позволи на дървояда да надхвърли обичайните си земни години, при което да се окаже, че само едно-единствено поколение пълзящи твари са причинили щетите по трона и тавана. Така или иначе, бяхме много повлияни от аргумента на адвоката на тъжителите, че дървоядите няма как да са били на Ноевия ковчег — защото кой благоразумен капитан би допуснал с цялата си мъдрост на борда на своя кораб такива причинители на корабокрушения? — и следователно те не бива да се причисляват към първоначалните Божии творения. Какъв е статутът им в могъщата йерархия — дали малко или много са природни създания, дали са оцелели мутанти или творения на Дявола, — е въпрос за разрешаване от онези велики църковни учени, които преценяват тези неща.

Няма как да разберем и безчетните причини Господ да позволи нападението на дървоядите в тази скромна църква. Може би от прага й са били прогонени просяци. Вероятно десятъкът не е бил плащан редовно. Или, току-виж, вътре в църквата е имало задевки и Божият дом се е превърнал в място за срещи, заради което Господ е пратил тези червеи. Не бива никога да забравяме дълга на милосърдието и потребността да даваме милостиня, защото нима Евзебий не е сравнил ада с мразовито място, където воплите и стенанията са причинени от ледения студ, а не от вечния огън, и нима милосърдието не е път към Божията пощада? Ето защо, препоръчвайки въпросните bestioles да се осъдят на отлъчване, задето подло и нечестиво са съсипали храма Господен, ние препоръчваме също така от жителите на Мамирол да бъдат изискани всички обичайни в такива случаи покаяния и молитви.

Sentence du jude d’Église

В името и по волята на всемогъщия Бог, Отец, Син и Свети дух, и на Дева Мария, преблажената майка на нашия Господ Исус Христос, и по волята на Светите апостоли Петър и Павел, а също и на онази, която ми възложи да служа по това дело, с подкрепата на Светия кръст и с богобоязън в сърцето заклеймявам гореспоменатите дървояди като противни зловредници и им заповядвам под страх от проклятие, анатема и отлъчване в седемдневен срок да напуснат църквата „Сен Мишел“ в село Мамирол, епархия Безансон, и да се отправят без протакане и спънки към пасището, предложено им от жителите, да се настанят там и никога повече да не нападат църквата „Сен Мишел“. За да бъде законна тази присъда и да е в сила всяко проклятие, анатема и отлъчване, които могат да бъдат произнесени по всяко време, на жителите на Мамирол се нарежда да съблюдават грижливо дълга си към милосърдието, да внасят своя десятък, както го изисква Светата църква, да се въздържат от лекомислие в Божия дом и веднъж годишно, в онзи омразен ден, когато Юго, епископът на Безансон, бе запратен в тъмата на слабоумието…

 

 

Тук ръкописът от Градския архив на Безансон прекъсва без уточнения по ежегодното покаяние или възпоменание, наложено от съда. От състоянието на пергамента си личи, че в продължение на последните четири и половина века той неведнъж е бил подлаган на набезите на някаква порода термити, които са изяли заключителните думи на църковния съдия.