Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (64)

Глава пета

Събудих се в късния следобед. Изненадващо! Главата не ме болеше, освен при силно тръсване. Колкото и невероятно да изглеждаше, онова „бибипано“ дете беше право за едно нещо: може да е било от алкохола!

Направих си силно кафе и — чудо на чудесата — можех да мисля. А мисленето ме накара да насоча вниманието си към екраните. Отвих ги и ги включих.

Капитан Битс обучаваше Хелър на някаква игра на карти. Те очевидно бяха в главния салон на яхтата, стая, украсена с кехлибар, бежови килими и месинг. Покер. Битс обясняваше коя ръка какво бие, а Хелър следеше много внимателно. Помислих си, по-добре си отваряй очите, капитан Битс, че тоя подъл Хелър вероятно ще те вкара вътре с едногодишната ти заплата, ако не ме лъжеше опитът ми с него. Но кой го беше грижа какво ще се случи на капитан Битс?

Кроуб беше на път за лекцията си.

Екранът на графиня Крек беше празен.

Отново погледнах екрана на Хелър. Той виждаше простряното празно море през една отворена врата. Помислих си, знаеш ли, че тоя Рат може наистина да се е поправил: ето ти я яхтата, право надолу в Карибско море и въпреки всичко Хелър беше все още на екрана. Така че Рат може би е също някъде надолу в Карибско море. И той можеше да ми каже точно къде е тази яхта, в случай че решех да й направя нещо.

Взех радиото за двупосочна връзка и го включих.

— Да? — гласът на Рат.

— Къде си?

— В офиса в Ню Йорк — отвърна той.

Аха, той беше инсталирал активатора-приемник някъде.

— Кога се върна?

— Не съм отсъствал — отвърна Рат.

— Чакай — казах аз. — Ти не последва ли онзи Имперски офицер „бибипеца“ надолу към Атлантик сити?

— О, той ходил ли е там? — попита Рат.

Започнах да се обърквам.

— Той е в открито море на една яхта. Даже до Атлантик сити ли не си ходил? Трябва да го преследваш. Екранът му все още работи.

— Ретранслаторът 831 все още е изключен — каза Рат. — Всъщност той е още на телевизионната антена на Емпайър Стейт Билдинг.

Започнаха да ме побиват ледени тръпки от тревога.

— Слушай, виждах ясно всичко на екрана му чак до Атлантик сити, така че ти ТРЯБВА да си го следвал. Мисля, че някъде си се объркал по пътя. Може би нещо като съвсем необичаен пристъп на неефикасност на използването.

— Е — каза Рат, — не съм се объркал, поне мога да кажа, че някой друг не е. Според вас приспособлението върши работа до обхват от двеста мили. Атлантик сити по права линия е само на около стотина мили. Така че той все още трябва да е в рамките на двеста мили от вас.

— Той е по-далече. Той е в Гълфстрийм, а това е право надолу в Карибско море.

— Простете, офицер Грис. Гълфстрийм минава между Куба и Флорида, качва се по целия път нагоре по американското крайбрежие, минава доста близо до Ню Джърси, минава покрай Ню Йорк, а след това прекосява Атлантическия океан до Англия и се връща до Карибско море. Така че той е в рамките на двеста мили от Ню Йорк или нямаше да е на екрана ви.

— Почакай — казах аз. — Нещо не е наред. Всичките ти изчисления трябва да са грешни. Жената се качи на яхтата, отиде в Атлантик сити и изчезна от екрана ми.

— Е, вие я следите, офицер Грис. Не аз. Да не сте изпускал екрана или нещо такова?

— Да не искаш да кажеш, че боравя неправилно със съоръженията?

— Е, ако Имперският офицер беше все още на екрана в Атлантик сити, тогава не ви ли хрумва, че и жената трябва да е била там? По-добре проверете кутиите, офицер Грис. Нищо не им се случи, докато бяха под моя отговорност.

Бях получил достатъчно от наглостта му. Затворих.

Седнах, доста вбесен от обвиненията му. Тогава ми скимна, че може би активаторът-приемник на графиня Крек е изляза от строя. Спърк не беше непогрешим. Може би, ако го разклатя или го ритна, ще да се включи отново.

Опитах се да се сетя къде съм го сложил. Тръгнах да обикалям и да го търся. Помнех смътно, че бях вдигнал една възглавница и бях поставил кутията под нея. Но не беше на канапето, не беше паднала и зад него. Тогава с приток на памет си спомних, че съм го поставил на най-горния рафт в килера.

Там имаше една възглавница. Подскочих и хванах крайчето й. Съоръжението полетя от рафта и се удари с трясък в пода.

Вдигнах го и както си бях планирал, го разклатих. Нищо не тракаше. Обърнах го обратно.

На гърба имаше бутон. Той беше изключен. Съвсем разсеяно го натиснах. Може би, като бях поставил възглавницата отгоре или от самата й тежест се беше изключил.

Някакво движение хвана погледа ми. Екранът си стоеше там. Той светна.

Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная пълното значение на това. И тогава вледеняващ ужас започна да втвърдява костите ми.

ГРАФИНЯ КРЕК БЕШЕ В РАМКИТЕ НА ОБХВАТА МИ!

Дни наред тя беше останала ненаблюдавана!

Точно в този момент тя може да отключва предната врата, за да влезе и да ме убие!

Нещо повече от ужас ме сграбчи за гърлото.

Хукнах към предната врата. Не. Тя не беше там.

Втурнах се обратно към градината и огледах.

Не, не беше и там.

Кършех ръце от крайно вълнение.

КЪДЕ БЕШЕ ГРАФИНЯ КРЕК?