Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (38)

Глава осма

След доста тегели из стаята се върнах и прочетох историята отново.

ВДЪХНОВЕНИЕ!

Намислено — сторено. Трябваше да атакувам!

Изтърсих по-голямата част хлебарки от сакото си и с решителна крачка тръгнах към метрото.

Петнайсет минути по-късно стоях пред една порутена сграда. На първия етаж имаше порномагазин. На втория етаж имаше салон за масажи. Местният клон на Националната асоциация за душевна потайност беше на третия етаж. На мен ми трябваше четвъртият.

Качих се по стълбите.

Стиснах зъби.

Влязох в кабинетите на „Дингълинг, Чейс и Амбо“.

Имах намерение да пусна в действие най-ужасното оръжие, което някога е било изобретявано: американската правна система!

Секретар нямаше. През празната приемна влязох направо във втория офис.

Плешив мъж с лисичи подвижни очи вдигна поглед от едно надраскано бюро. Той потри ръце. Каза:

— Прегазили са ви? Или сте се подхлъзнали на нечий под? Точно ние сме хората, които ви трябват. — Той повиши глас: — Чейс! Амбо! Имаме клиент!

Отвориха се две други врати. Втурнаха се двама други плешиви мъже с лисичи подвижни очи.

— Тук съм по случая Уистър — казах аз.

Те застанаха нащрек. Тогава Чейс се приближи и ме претърси, за да е сигурен, че не нося репортерско касетофонче или оръжие.

— За или против? — попита Дингълинг, първият мъж.

— Против — отвърнах категорично.

Те бързо ми дадоха стол, а после и тримата ми помогнаха да седна.

— Вие сте от?…

— Сигурен съм — казах строго, — че Медисън трябва да ви е ангажирал от името на Мейзи Спред. — Те се накокошиниха. — Аз съм шефът на Медисън. Името ми е Смит. Можете да проверите при него, но не му казвайте, че съм тук.

Чейс изчезна. Чух го да телефонира. Върна се и кимна на другите двама.

— Става въпрос за истинско дело — казах аз.

— О, я стига — рече Дингълинг. — Това просто поддържа публичността, мистър Смит. Максимална шумотевица в медиите. Обичайно. Адвокатска фирма като нашата прави това през цялото време.

— Могат да се направят пари — казах аз.

— О, хайде, хайде, мистър Смит — каза Амбо. — Знаете много добре, че тоя Уистър няма пари.

— Има нещо, което Медисън е пропуснал да ви каже — казах аз. — Съществува истински Джером Терънс Уистър.

Те се намръщиха.

— Който има милиони, даже милиарди в наличност — казах аз.

Те замръзнаха и се вторачиха.

— Мъжът, към който ви е прикрепил Медисън, е двойник. ИСТИНСКИЯТ Уистър живее в надстройка на жилищен блок за десет милиона долара в западната част на Сентръл Парк, има домашен персонал от дванайсет души и го откарват до шикозния му офис в Емпайър Стейт Билдинг с ролс-ройс „Силвър Спирит“.

Те бяха абсолютно сащисани. Обсипаха ме с въпроси, а аз отговарях.

Започнаха да си мърморят:

— Истински случай! Беззащитен милионер!

— Ако занесете съдебната призовка на истинския Джером Терънс Уистър в апартамента му в пет часа този следобед, когато той се прибере в къщи, сте на път да натрупате състояние!

Дадох им допълнителни подробности.

Когато си тръгнах, те бяха направили кръг и танцуваха из офиса, крещейки от истерична радост.