Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gesammelte Werke. Chronologisch geordnet (unter Mitw. von Marie Bonaparte, Prinzessin Georg von Griechenland). Hrsg. von Anna Freud (etc.). London: Imago Publ.; Frankfurt a/M: Fischer., ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2011 г.)
Разпознаване, начална корекция и форматиране
Mandor(2013 г.)
Форматиране
pechkov(2013 г.)
Допълнителна корекция
zelenkroki(2014-2015 г.)

Издание:

Автор: Зигмунд Фройд

Заглавие: Детската душа

Преводач: EAP

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: немски (не е посочено)

Издание: първо

Издател: Eurasia Academic Publishers; Евразия

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: научен текст (не е посочено)

Националност: австрийска

Печатница: ДФ „Абагар“

Редактор: Пламен Възланов

Научен редактор: д.ф.н. П. И. Градинаров

Коректор: Чавдар Витов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1673

История

  1. —Добавяне

5. Намирането на обект

В резултат на процесите на полово съзряване се утвърждава приматът на гениталната зона и появата на ерекция на мъжкия полов член властно демонстрира новата сексуална цел — проникването в една телесна кухина, възбуждащо гениталната зона, докато в психично отношение се извършва процес на намиране на обект, подготовката за който започва от ранното детство. Когато първото сексуално удовлетворение бе свързано с приемането на храна, сексуалното влечение има сексуалния си обект в майчината гръд, т.е. извън собственото тяло. По-късно то е лишено от него, може би точно тогава, когато при детето се появява възможност да получи обща представа за лицето, на което принадлежи доставящият му удовлетворение орган. Обикновено тогава половото влечение става автоеротично и само след преминаване на латентния период първоначалното отношение отново се възстановява. Не без основание бозаенето на детето от гръдта на майката се смята за първообраз на всички любовни отношения. Намирането на обекта представлява всъщност повторна среща.[1]

a) Сексуалният обект в кърмаческа възраст

От тази първа и най-важна от всички сексуални отношения връзка обаче и след отделянето на сексуалната дейност от приемането на храна се запазва важна част, която помага да се подготви изборът на обект, т.е. да се върне загубеното щастие. В продължение на целия латентен период детето се научава да обича другите хора, които му помагат в неговата безпомощност и задоволяват неговите потребности, следвайки образеца на сукалческото си отношение към кърмачката сякаш опитвайки се да ги продължи. Може би не всеки ще се съгласи да отъждестви нежните чувства и оценката на детето, които то проявява към своите бавачки, с половата любов. Но аз мисля, че едно по-точно психологично изследване ще докаже, че тъждествеността на тези и другите чувства не подлежи на съмнение. Общуването на детето с неговите бавачки представлява за него непрекъснат източник на сексуална възбуда и удовлетворение чрез ерогенните зони, още повече че тази бавачка — обикновено това е майката — сама изпитва към детето чувства, които произлизат от областта на нейния сексуален живот, тя го гали, целува и приспива и се отнася към него като към явно сексуален обект.[2] Майката сигурно ще се изплаши, ако й обяснят, че със своите нежности тя събужда у детето сексуални влечения и подготвя бъдещата интензивност на тези влечения. Тя разглежда своите действия като проява на несексуална „чиста“ любов, тъй като старателно избягва да предизвиква в гениталиите на детето повече възбуда, отколкото е необходимо при грижите за детето. Но половото влечение, както вече ни е известно, може да се събуди не само с възбуждане на гениталната зона. Това, което ние наричаме нежност, един прекрасен ден несъмнено ще окаже своето влияние върху гениталната зона. Ако майката по-добре разбираше какво голямо значение имат влеченията за целия душевен живот, за всички етични и психични прояви, тя — дори и научила това — все пак би се чувствувала неуязвима за каквито и да било упреци по отношение на себе си. Тя изпълнява само своя дълг, когато учи детето да обича. Нали то трябва да стане добър човек с енергична сексуална потребност и да извърши в живота си всичко онова, към което тази потребност тласка човека. Прекалената родителска нежност може да стане, разбира се, вредна, тъй като ускорява половата зрялост, а също и поради това, че прави детето „разглезено“, неспособно да се откаже в по-нататъшния си живот от любовта или да се задоволява с по-малки количества любов. Един от несъмнените признаци на бъдеща невроза е, че детето е ненаситно в своето търсене на родителски ласки, а, от друга страна, именно невротичните родители, склонни в по-голямата си част към прекалена нежност, с ласките си най-много събуждат у детето предразположение към невротични заболявания. От този пример става ясно, че невротичните родители имат един още по-пряк от наследствеността път да предадат на децата своята болест.

b) Инфантилният страх

Самите деца от ранни години се държат така, сякаш привързаността им към бавачката има характера на сексуална любов. Страхът на децата първоначално е израз на обстоятелството, че им липсва любимият човек. Затова те посрещат всеки страничен човек със страх. Страхуват се от тъмнината, защото на тъмно не виждат любимия човек, и се успокояват, когато им позволяват да държат ръката му в тъмното. Значението на всички детски страхове или страшни приказки на бавачките се надценява, когато ги обвиняват в това, че култивират страхливост у децата. Децата, склонни към страх, са възприемчиви към такива приказки, които на другите деца не правят впечатление, а към страхове са склонни деца с много силно или преждевременно развито — и благодарение на изнежеността станало твърде взискателно — сексуално влечение. Детето се държи като възрастен, превръщайки своето либидо в страх, когато не е в състояние да намери удовлетворение, а възрастният, който благодарение на своето неудовлетворено либидо е станал невротичен, се държи в своя страх като дете, започвайки да се страхува, когато остане сам, т.е. без лицето, в чиято любов е сигурен, и се мъчи да успокои този свой страх с детински мерки.[3]

c) Бариерата на инцеста

Ако нежността на родителите към детето благополучно е заобиколила възможността преждевременно, т.е. преди настъпването на съответните физически условия от периода на пубертета, да събуди половия му нагон с такава сила, че душевната възбуда да си пробие път към гениталната система, тя е изпълнила своята задача — да ръководи това дете в зряла възраст при избора на сексуален обект. Ясно е, че най-лесно за детето е да избере като свой сексуален обект онези лица, които от детството си то обича, така да се каже, с приглушено либидо.[4] Но благодарение на отлагането на сексуалната зрялост има достатъчно време — заедно с другите задръжки на сексуалността — да се издигне и бариерата на инцеста, да се задействуват онези нравствени прескрипции, които при избора на обект категорично изключват обичаните от детството хора, кръвните роднини. Спазването на това ограничение е преди всичко културно изискване на обществото, което трябва да се бори срещу поглъщането от семейството на всички интереси, нужни за създаването на по-високи социални единици. Затова обществото с всички средства се стреми да разклати у всеки поотделно, особено при юношите, връзките със семейството, които имат решаващо значение само в периода на детството.[5]

Но изборът на обект става първо в представите и половият живот на съзряващия юноша може да се разиграе само във фантазията, т.е. в представите, които не са длъжни да се осъществят.[6] В тези фантазии при всички хора отново се проявяват инфантилните наклонности, засилени сега по соматичен път. Сред тези фантазии, закономерно и често повтарящи се, на първо място се намира диференцираният вече благодарение на половото притегляне сексуален стремеж на детето към родителите, на сина към майката и на дъщерята към бащата. Едновременно с преодоляването и изоставянето на тези инцестуозни фантазии се извършва една от най-значителните и най-болезнени психични дейности в пубертетния период — освобождаването от авторитета на родителите, благодарение на което се създава толкова важната за културния процес противоположност между новото и старото поколение. Всяка от спирките по пътя на развитието, който предстои на отделните индивиди, може да се окаже последна за някои. По такъв начин има дори и лица, които никога не успяват да се освободят от авторитета на родителите и да отделят — напълно или отчасти — своята нежност от тях. В по-голямата си част това са момичета, които за радост на родителите съхраняват напълно своята детска любов далеч зад пределите на пубертетния период, и тук е много поучително да се види, че в последващия брак тези момичета не успяват да дадат на съпруга си това, което той заслужава. Те стават хладни жени и остават фригидни в своя сексуален живот. Оттук става ясно, че несексуалната любов към родителите и половата любов сякаш се захранват от един и същ източник, т.е. че първата съответствува на инфантилното фиксиране на либидото.

Колкото повече се доближаваме до дълбоките смущения в психосексуалното развитие, толкова по-очевидно става значението на инцестуозния избор на обект. Вследствие на отрицателното отношение към сексуалността значителна част или цялата психосексуална дейност на психоневротиците, насочена към намиране на обекта, остава в границите на несъзнаваното.[7] За момичетата, които имат много голяма потребност от нежност и изпитват голям ужас пред реалните изисквания на сексуалния живот, като непреодолимо изкушение се появява желанието, от една страна, да осъществят в живота си идеала за сексуална любов, а, от друга, да прикрият своето либидо под нежността, която те могат да проявят без упреци към себе си, запазвайки за цял живот инфантилната, освежена в периода на половата зрялост предразположеност към родителите или към братята или сестрите. Психоанализата лесно може да докаже, че в истинския смисъл на думата такива личности са влюбени в своите кръвни роднини, скривайки с помощта на симптомите и другите болестни прояви своите несъзнавани мисли и довеждайки ги до прага на съзнанието. Дори и в онези случаи, в които човек, който е бил преди това здрав, е заболял след нещастна любов, може несъмнено да се открие, че механизмът на неговото заболяване се състои в насочването на неговото либидо към предпочитаните в детството лица.

d) Влиянието на инфантилния избор на обект

Този, който успешно е избегнал инцестуозната фиксация на своето либидо, все пак не е напълно свободен от нейното влияние. Явен отзвук от тази фаза на развитие е сериозната влюбеност на младежа, както често става, в зряла жена или по-възрастно момиче, притежаващо мъжки авторитет, които могат да събудят у него образите на майката и на бащата.[8] Изборът на обект става изобщо под по-отдалеченото влияние на тези първообрази. Преди всичко мъжът търси обект под влияние на спомените за майката, тъй като те го владеят от най-ранно детство. Ако майката е жива, в пълно съзвучие с това тя се противопоставя на подобно подновяване и го посреща враждебно. При това значение на детските отношения към родителите за избора на обект в бъдеще е лесно да се разбере, че всяко нарушение на тези детски отношения има тежки последствия за сексуалния живот след настъпването на полова зрялост и че ревността на обичащите винаги има инфантилни корени или поне е подкрепена с инфантилни преживявания. Раздорите между самите родители, нещастният брак обуславят по-силната предразположеност на децата към смущения в сексуалното развитие или невротични заболявания.

Инфантилната привързаност към родителите е най-важната, но не и единствена от следите, които по-късно, освежени от половото съзряване, посочват пътя за избор на обекта. Други предразположения от същия произход позволяват на мъжа, все още опиращ се върху преживяванията от детството, да насочи своя избор към повече от една сексуална редица и да създаде напълно различни условия за избора на обект.[9]

e) Предотвратяване на инверсията

Възникващата при избора на обекта задача се състои в това да се уцели противоположният пол. Тя, както се знае, се решава не без известно налучкване. Първите стремежи след настъпване на полова зрялост, често без особена вреда, са насочени по лъжлив път. Десоар[10] правилно обръща внимание на закономерността на мечтателната дружба на юношите и младите момичета с лица от същия пол и възраст. Най-голямата сила, която пречи на инверсията на сексуалния обект да стане перманентна, несъмнено е онази притегателна сила, която оказват един върху друг противоположните полови признаци. За обяснението на тази сила нашето изложение не може да посочи нищо.[11] Но сам по себе си този фактор не е достатъчен, за да изключи възможността от инверсия. Към него се присъединяват и други моменти. Преди всичко сдържащият авторитет на обществото. Там, където инверсията не се разглежда като престъпление, може да се убедим, че тя напълно съответствува на сексуалните наклонности на много индивиди. Можем да допуснем по-нататък, че детските спомени на мъжа за нежността на майката и другите жени, на чиито грижи той е бил оставен в детството, енергично съдействуват за насочването на неговия избор към лица от женски пол, докато изпитаната от страна на бащата в детството сексуална заплаха и съперничеството с него го отблъскват от същия пол. Но двата момента обаче са в сила и при момичето, чиято сексуална дейност се намира под опеката на майката. По такъв начин се създава враждебно отношение към собствения пол, което оказва решително влияние върху избора на обекта в смисъла, който се приема за нормален. Възпитанието на момчетата от мъже (от робите в древния свят) явно е помагало за развитието на хомосексуализма. Малко по-ясна става фреквентността на инверсиите сред съвременните благородници благодарение на услугите на мъжката прислуга и по-малките грижи от страна на майката. При някои истерици се получава така, че поради липсата в ранното детство на един от родителите (смърт, развод, отчуждение), при което останалият родител привлича към себе си любовта на детето, се създават условия, предопределящи пола на избирания по-късно за сексуален обект човек, а заедно с това и възможността за трайна инверсия.

Резюме

Сега му е времето е да се опитам да резюмирам изложеното по-горе. Тръгнахме от отклоненията на половия нагон от неговия обект и цели и се сблъскахме с въпроса, дали тези отклонения се появяват вследствие на вродено предразположение, или възникват в резултат на житейски влияния. Отговорът на този въпрос идва от нашето виждане за проявите на половия нагон при психоневротиците, една многочислена и близка до здравите хора група, и това виждане се основава на резултатите от психоаналитичното изследване. По такъв начин открихме, че при тези лица склонността към перверзии може да се докаже като несъзнавана сила, която се проявява при образуването на симптомите. Успяхме да формулираме извода, че неврозата представлява нещо като негатив на перверзията. Поради известното ни сега голямо разпространение на склонностите към перверзия ние сме принудени да приемем становището, че предразположението към перверзии е общото първично предразположение на половия нагон у човека, от което в периода на полово съзряване под влиянието на органичните изменения и психичните задръжки се развива нормалното сексуално поведение. Надяваме се, че ще можем да докажем съществуването на това първично предразположение в детската възраст. Сред силите, които определят границите на насоченост на сексуалния нагон, ние подчертаваме срама, отвращението, състраданието и социалните конструкции на морала и авторитета. По такъв начин във всяко фиксирано отклонение от нормалния сексуален живот би трябвало да видим задръжка в развитието и инфантилизъм. Значението на изменчивостта на първичното предразположение би трябвало да бъде изтъкнато на преден план, а между нея и жизнените влияния би трябвало да допуснем отношения на кооперация, а не на противопоставяне. От друга страна, тъй като първичното предразположение би трябвало да бъде комплексно, то самото полово влечение ни изглеждаше като нещо, което се състои от много фактори, които при перверзиите като че ли се разпадат на своите компоненти. По такъв начин перверзиите ни изглеждаха, от една страна, като задръжки, а от друга — като дисоциации на нормалното развитие. Двата възгледа се сляха в предположението, че половото влечение на възрастния човек се образува благодарение на съединяването на многото стремежи в детския период в едно единство, в един стремеж с една-единствена цел.

Добавихме още и обяснение за преобладаването на перверзните наклонности у психоневротиците, схващайки ги като колатерално запълване на страничните пътища след преграждането на главното русло вследствие на изтласкването, и тогава пристъпихме към разглеждането на сексуалния живот в детската възраст.[12] Изказахме съжаление по повод на това, че сексуалното влечение в детска възраст се отрича и че често наблюдаваните сексуални прояви на детето се описват като изключителни явления. Струваше ни се, че детето носи в себе си наченките на сексуална дейност и още при приемането на храната получава сексуално удовлетворение, което непрекъснато се старае да изпитва отново с помощта на добре познатата дейност на смученето. Но сексуалната дейност на детето не се развива наравно с другите функции, а регресира след кратък период на разцвет, от 2 до 5 години, по време на така наречения латентен период. Производството на сексуално възбуждане през това време не се прекратява, а продължава и създава запас от енергия, която в по-голямата си част се използува за други сексуални цели, а именно, от една страна, за присъединяването на сексуалните компоненти към социалните чувства, а от друга (с помощта на изтласкването на реактивните образувания) — за изграждането на по-късните сексуални ограничения. По такъв начин силите, предназначени за сдържане на сексуалното влечение в определени граници, в детската възраст се създават за сметка на до голяма степен извратените сексуални стремежи и с помощта на възпитанието. Една друга част от инфантилните сексуални стремежи не намира подобно приложение и може да се изрази като сексуална дейност. В такъв случай става ясно, че сексуалната възбуда на детето има различни източници. Преди всичко удовлетворението възниква благодарение на съответното сетивно възбуждане на така наречените ерогенни зони, в качеството на каквито вероятно може да функционира всяко място от кожата и всеки сетивен орган, а може би и всеки орган. Между другото, съществуват известни забележителни ерогенни зони, чието възбуждане от определени органични механизми е осигурено от самото начало. Освен това сексуалната възбуда възниква като страничен продукт при цял ред онанистични процеси, щом те достигнат определена интензивност, и особено при всички по-силни душевни вълнения, дори и от мъчително естество. Възбудите от всички тези източници все още не се комбинират, всяка преследва своя собствена цел, която се състои просто в изпитването на определено удоволствие. Следователно половото влечение в детството не е центрирано и отначало няма обект, то е автоеротично.

Ерогенната зона на гениталиите започва да се отделя още в периода на детството, било като доставя удовлетворение при определено деликатно дразнене подобно на всяка друга ерогенна зона, било като по не съвсем понятен начин едновременно с удовлетворението от другите източници предизвиква сексуална възбуда, която има особено отношение към гениталната зона. Трябва само да съжаляваме, че не успяхме достатъчно определено да изясним това отношение между сексуалното удовлетворяване и сексуалната възбуда, а също и между дейността на гениталната зона и другите източници на сексуалността.

Изучаването на невротичните смущения показва, че от самото начало в детския сексуален живот се наблюдава зачатъчна организация на сексуалните компоненти на влеченията. В първия, много ранен стадий, на пръв план излиза оралната еротика, втората от тези прегенитални организации се характеризира с преобладаването на садизма и аналната еротика, едва в третата фаза сексуалният живот се определя от участието на гениталната зона.

Един от най-неочакваните резултати бе, че този ранен разцвет на инфантилния сексуален живот (от 2 до 5 години) включва в себе си също така и избора на обект с цялата му присъща богата душевна дейност, така че свързаната с него съответствуваща фаза трябва да се приеме като предвестник на по-късната сексуална организация въпреки недостатъчното обединение на отделните компоненти на влечението и неопределеността на сексуалната цел.

Фактът на двукратното начало в сексуалното развитие на човека, т.е. прекъсването на това развитие благодарение на латентния период, ни се стори достоен за особено внимание. В него явно се крие условието за способността на човека да развива по-висока култура, но също и склонността му към невроза. Доколкото знаем, при сходните с човека животни не може да се открие нищо аналогично. Източникът на тази човешка особеност би трябвало да се търси в най-древната история на човешкия род.

Не успяхме да кажем в какви размери сексуалната дейност в детска възраст може да се приема като нормална и безвредна за по-нататъшното развитие. Оказа се, че сексуалните прояви имат мастурбационен характер. По-нататъшният опит показа, че външното влияние на съблазняването може да доведе до преждевременно прекъсване на латентния период преди неговото завършване и че половото влечение на детето по един фантастичен начин се оказва полиморфно-извратено, по-нататък, че всяка подобна ранна сексуална дейност понижава податливостта на детето към възпитание.

Независимо от непълнотата на нашите знания за детския сексуален живот ние трябваше да направим опит да изучим неговите промени, предизвикани от настъпването на периода на пубертета. Избрахме две от промените, които имат най-голямо значение: подчиняването на всички други източници на сексуална възбуда на примата на гениталната зона и процеса на избор на обект. И двете имат първообрази още в детския живот. Първото изменение става благодарение на механизма на използуване на предварителното удоволствие и възбуждането, при което обикновено самостоятелните сексуални актове, свързани с удоволствието и възбуждането, стават подготвителни актове за приемането на нова сексуална цел — отделянето на полови продукти, постигането на която е съпроводено с огромно наслаждение. Трябваше да се вземе под внимание започналото диференциране на половите същества на мъже и жени, и ние открихме, че за да се превърне в жена, момичето трябва да осъществи ново изтласкване, унищожаващо известна част от инфантилната мъжественост и подготвящо жената за промяна във водещата генитална зона. Накрая открихме, че изборът на обект се ръководи от набелязаната в инфантилна възраст и обновена с настъпването на пубертета сексуална предразположеност на детето към неговите родители и бавачки. Благодарение на възникналата през това време инцестуозна бариера тази предразположеност се пренасочва от тези лица към сходни с тях. Накрая ще добавим и това, че през преходния пубертетен период соматичните и психичните процеси на развитието протичат известно време паралелно и не са свързани един с друг, докато посредством едно стигащо до инервация на гениталиите интензивно любовно вълнение не се създаде търсеното нормално единство на любовната функция.

a) Моменти, които нарушават развитието

Както вече обяснихме с помощта на различни примери, всяка стъпка по този дълъг път на развитие може да доведе до фиксация, всяка пролука в този сложен комплекс може да стане повод за дисоциация на половото влечение. Остава ни още да разгледаме различните вътрешни и външни фактори, които пречат на развитието, и да добавим къде в механизма възниква предизвиканото от тях смущение. Това, което тук поставяме в една редица, може, разбира се, да се окаже неравноценно, и ние трябва да държим сметка за трудностите при установяване значимостта на отделните моменти.

b) Конституция и наследственост

На първо място тук можем да подчертаем вроденото различие на сексуалната конституция, което вероятно има решаващо значение, но за което, близко е до ума, може да се заключи само по неговите по-късни прояви, и то невинаги с пълна увереност. Ние го схващаме като доминиране на един или друг от разнообразните източници на сексуална възбуда и смятаме, че подобни различия във вродената предразположеност трябва във всеки случай да намерят своя израз в крайния резултат, дори и да могат да останат в рамките на нормалното. Разбира се, възможни са и такива вариации на първоначално вродената предразположеност, които по необходимост и без странична помощ трябва да доведат до образуването на ненормален сексуален живот. Те могат да бъдат наречени „дегенеративни“ и да се разглеждат като израз на наследствена обремененост. Във връзка с това трябва да отбележа един интересен факт. При повече от половината от третираните с помощта на психоанализа тежки случаи на истерия, натрапчиви неврози и др. аз успях несъмнено да докажа наличието на сифилис при бащата преди брака — било то tabes[13] или прогресивен паралич, било то някакво друго установено от анамнезата сифилитично заболяване. Изрично подчертавам, че невротичните впоследствие деца нямат никакви телесни признаци на сифилис, така че ненормалната сексуална конституция трябва да се разглежда като последна издънка на сифилитичното наследство. Колкото и да съм далеч от мисълта да представям произхода от сифилитични родители като неизменно или необходимо етиологично условие за невропатичната конституция, все пак смятам, че наблюдаваното от мен съвпадение съвсем не е случайно и маловажно.

Наследствените условия на позитивно извратените не са толкова добре известни, защото такива хора умеят да се предпазват от даване на сведения. Все пак имам основание да смятам, че при перверзиите действува същият фактор, както и при неврозите. Често в едни и същи семейства се откриват перверзии и психоневрози, и то разпределени между различните полове така, че мъжките представители на семейството, или някои от тях, са позитивно перверзни, а женските — съобразно със склонността на техния пол към изтласкване — негативно перверзни, истерични, което е добро доказателство за установената от нас съществена връзка между двете заболявания.

c) По-нататъшна преработка

Не бива да се придържаме към мнението, че само зачатъците на различните компоненти на сексуалната конституция определят формите на сексуален живот. Съществува обусловеност и от други причини и по-нататъшните възможности възникват в зависимост от съдбата, която имат сексуалните ориентации, произлизащи от отделните източници. Тази по-нататъшна преработка е очевидно окончателно определящият фактор, докато, съдейки по описанието, еднаквата конституция може да доведе до три различни крайни изхода.

 

 

[1] Ако всички вродени предразположености се запазят в тяхната относителна взаимовръзка, която се приема, за нормална, и се затвърдят с настъпване на зрелостта, то крайният резултат може да бъде само перверзен сексуален живот. Анализът на такива ненормални конституционални предразположения все още не е достатъчно разработен, но все пак са ни известни случаи, които лесно се обясняват с подобни предразположения. За цял ред фиксационни перверзии например авторите смятат, че необходимо условие за тях е вродената слабост на сексуалното влечение. В такава форма това положение ми се струва неправилно, но то придобива смисъл, ако се има предвид конституционалната слабост на единия фактор на сексуалното влечение — гениталната зона, която впоследствие поема върху себе си функцията за обединяване на отделните сексуални действия с цел продължаване на рода. В такъв случай това необходимо с настъпването на пубертета обединяване става невъзможно и най-силният от останалите компоненти ще прояви своята дейност като перверзия.[14]

d) Изтласкване

[2] Друг е крайният резултат, когато в процеса на развитие някои от свръхсилно заложените компоненти стават обект на изтласкване, за който трябва да кажем, че не е идентичен с прекратяването. При това съответните възбуди се причиняват както обикновено, но различни психични пречки не им позволяват да постигнат своята цел и те биват изтласквани по други пътища, докато се проявят като болестни симптоми. Резултатът тук може да бъде приблизително нормален сексуален живот — в повечето случаи ограничен, но допълнен с психоневротично заболяване. Точно тези случаи са ни добре известни благодарение на психоаналитичното изследване на невротици. Сексуалният живот на такива лица е започнал така, както и животът на инвертираните, значителна част от детството им е изпълнено с тяхната извратена сексуална дейност, която понякога продължава дълго след периода на половото съзряване, после по вътрешни причини — в повечето случаи още преди настъпване на половата зрелост, а понякога дори доста по-късно — настъпва обрат в изтласкването и от този момент вместо перверзията се появява неврозата, въпреки че старите стремежи не изчезват. Идва ни наум поговорката: „Блудница на младини, моралистка на старини“, само че тук младостта преминава много бързо. Тази замяна на перверзията с невроза в живота на даденото лице трябва също както споменатото по-горе разпределяне на перверзиите и неврозата между отделни лица от едно и също семейство да бъде съпоставена със схващането, че неврозата е негативът на перверзията.

e) Сублимация

[3] Третият изход при ненормално конституционално предразположение става възможен благодарение на процеса на сублимиране, при което пред изключително силната възбуда, произлизаща от отделните източници на сексуалността, се открива изход и приложение в други области, така че от опасното само по себе си предразположение се стига до значително повишаване на психичната работоспособност. Тук може да бъде открит един от източниците на художественото творчество и в зависимост от това, дали сублимацията е пълна или непълна, анализът на характера на високонадарените, особено на притежаващите художествени заложби лица ще установи наличието на работоспособност, перверзия и невроза, смесени в различни пропорции. Разновидност на сублимацията е може би потискането чрез реактивни образувания, което, както вече установихме, започва още в латентния период от развитието на детето, за да продължи при благоприятни обстоятелства през целия живот. Това, което наричаме характер на човека, е изградено в значителна степен от материала на сексуалните подбуди и се състои от фиксирани още в детството нагони, от придобити чрез сублимиране конструкции и от такива конструкции, които са предназначени да потискат ефективно перверзните, осъзнати като неприложими мотиви.[15] По този начин общото перверзно сексуално предразположение от периода на детството може да бъде оценено като източник на редица наши добродетели, доколкото чрез реактивни образувания дава тласък за тяхното изработване.[16]

f) Случайно преживяното

Ако сравним освобождаването от сексуалните продукти с поривите на изтласкване и сублимиране, ще установим, че последните два процеса, чиито вътрешни условия ни са напълно неизвестни, далеч не отстъпват на всички други влияния по значението си. Който отнася изтласкването и сублимацията към конституционалните предразположения, разглеждайки ги като жизнени прояви на тези предразположения, той има право да твърди, че окончателната форма на сексуалния живот е преди всичко резултат от вродената конституция. Но проницателният човек няма да оспори, че в тази съвкупност от фактори остава място и за модифициращите влияния на случайно преживяното в детството, а и по-късно. Съвсем не е лесно да оценим правилно влиянието на конституционалните и случайните фактори и тяхното взаимоотношение. Теорията винаги е склонна да надцени значението на първите. Терапевтичната практика подчертава значението на последните. Никога не бива да забравяме, че между двата типа фактори съществува взаимовръзка, а не взаимоизключване. Конституционалният фактор винаги трябва да чака преживяване, което да способствува за неговата проява. Случайният момент се нуждае от поддръжка от страна на конституцията, за да окаже определено въздействие. За повечето от случаите можем да си представим така наречения „допълнителен ред“, в който понижаващата се интензивност на единия фактор се балансира от повишаващата се интензивност на другия, но няма никакво основание да се отрича съществуването на екстремални случаи в краищата на реда.

Ако отредим на преживяванията от ранното детство доминиращо положение сред случайните моменти, то това още повече ще съответствува на психоаналитичното изследване. В такъв случай етиологичният ред се разлага на още два, единият от които може да се нарече диспозиционален (dispositionelle), а другият — дефинитивен (definitive). В първия ред конституцията и случайните преживявания от детството действуват съвместно в същата степен, в която във втория — предразположението и травматичните преживявания. Всички нарушаващи сексуалното развитие моменти проявяват своето действие по такъв начин, че предизвикват регресия, връщане към предишната фаза.

Тук ние продължаваме да осъществяваме поставената задача — да изброим всички известни ни фактори, които имат влияние върху сексуалното развитие, било то като действуващи сили, или само като техни проявления.

g) Преждевременната зрялост

Такъв фактор е и спонтанната сексуална преждевременна зрялост, която несъмнено може да се докаже най-малкото в етиологията на неврозите, въпреки че сама по себе си тя, както и другите фактори, е недостатъчна за предизвикване на невроза. Тя се изразява в нарушаване, съкращаване или прекратяване на инфантилния латентен период и става причина за заболявания, предизвиквайки сексуални прояви, които, от една страна, благодарение на отсъствието на сексуални задръжки, а от друга — вследствие на недоразвита генитална система, могат да носят характера само на перверзии. Тези перверзни наклонности могат да си останат такива или след настъпилото изтласкване да станат движеща сила на невротичните симптоми. Във всеки случай преждевременното сексуално развитие затруднява реализирането на желаната по-нататък възможност за овладяване на сексуалния стремеж от страна на висшите душевни инстанции и повишава натрапчивия характер, който и без това придобиват психичните представители на влечението. Често ранната сексуална зрялост върви паралелно с преждевременното интелектуално развитие. Като такава тя се среща в историята на детството при най-значителните и способни индивиди. Тогава тя явно не действува така патогенно, както в онези случаи, когато се появява изолирано.

h) Преходни моменти

Точно както и преждевременната зрялост трябва да се разгледат и други фактори, които позволяват да бъдат обединени с преждевременната зрялост и обозначени като преходни моменти. Явно съществува филогенетична предопределеност, диктуваща в какъв порядък се активизират едни или други влечения и колко дълго могат да се манифестират, докато не се подложат на влиянието на появилото се ново влечение или изтласкването. Обаче както по отношение на тази последователност във времето, така и по отношение на продължителността на активността на влеченията очевидно съществуват вариации, които трябва да окажат влияние върху резултата от тези процеси. Не може да няма значение дали някаква ориентация се появява преди или по-късно, отколкото противоположната й ориентация, защото въздействието на изтласкването не може да бъде отстранено. Временното изменение в състава на компонентите винаги довежда до изменение и на резултата. От друга страна, особено интензивно възникващите влечения често протичат невероятно бързо, например хетеросексуалните връзки на лица, които впоследствие са станали явни хомосексуалисти. Възникващите в детските години бурни стремежи не оправдават опасението, че трайно ще преобладават в характера на възрастния. Може също така да се очаква, че те ще изчезнат, за да отстъпят място на своята противоположност („Всяко чудо за три дни“). С какво се обясняват подобни временни смущения в процесите на развитие, не можем дори бегло да изложим. Тук се открива перспектива към една по-плътна фаланга от биологични, а може би и исторически проблеми, до които още не сме се приближили на бойна дистанция.

i) Способност за закрепване

Значението на всички ранни сексуални прояви се увеличава благодарение на един психичен фактор с неизвестен произход, който засега може да бъде описан като особен психологичен феномен, разбира се, само предварително. Говоря за повишената способност за закрепване или фиксация на ранните впечатления от сексуалния живот, които при бъдещите невротици, както и при перверзните, допълват фактическите данни, тъй като подобни преждевременни сексуални прояви не могат да се запечатат у други лица толкова дълбоко, че да изискват натрапчиво тяхното повтаряне и да предначертаят пътя на половия нагон за цял живот. Обяснението за това закрепване се крие отчасти може би в друг психичен фактор, от който не можем да се откажем при обясняване причините за неврозите, а именно — превеса, който следите от спомените имат в душевния живот в сравнение с по-скорошните впечатления. Този момент очевидно зависи от интелектуалното развитие и неговата значимост нараства заедно с висотата на личната култура. Противно на това дивакът се характеризира като „нещастното дете на момента“.[17] Вследствие на противоположната зависимост, съществуваща между културата и свободното сексуално развитие, чиито последици могат добре да се проследят в нашия начин на живот, особено важно значение при едно по-високо стъпало на културата и обществото има обстоятелството как е протекъл сексуалният живот на детето, за разлика от маловажността на този проблем при една по-ниска степен на култура и организация на обществото.

k) Фиксация

Току-що споменатите благоприятно въздействуващи психични фактори увеличават значението на случайно преживените влияния върху детската сексуалност. Последните (на първо място съблазняването от страна на други деца и възрастни) дават материал, който може да се фиксира с помощта на първите и да повлече след себе си трайни смущения. Значителна част от по-късно наблюдаваните отклонения от нормалния полов живот при невротиците и перверзните от самото си начало се основават върху впечатления от привидно свободния от сексуалност период на детството.

Бележки

[1] Психоанализата сочи, че има два начина за намиране на обекта: първо, описаният в текста, който се извършва въз основа на първообразите от ранното детство, и, второ, нарцистичният, който търси собственото Аз и го открива в Alter Ego. Този последен момент има важно значение за патологията, но не е пряко свързан с обсъжданата тук тема.

[2] Онези, за които това ще се стори „кощунствено“, трябва да прочетат изследванията за отношенията между майката и детето, направени от X. Елис, които почти съвпадат по смисъл с нашите (Das Geschlechtsgefühl, S. 16).

[3] Обяснението на произхода на детския страх дължа на едно тригодишно момче, което чух да се моли от една тъмна стая: „Леличко, говори с мен, страхувам се, защото е толкова тъмно.“ Лелята му отговаря: „Защо ти е нужно това? Нали не ме виждаш?“ „Това няма значение — отвръща детето, — когато някой говори, става светло.“ Следователно то се страхува не от тъмнината, а от липсата на любимия човек и е в състояние да обещае, че ще се успокои, когато получи доказателство за неговото присъствие. Фактът, че невротичният страх произлиза от либидото, както оцетът от виното, е един от значителните резултати на психоаналитичното изследване. По-нататъшното обсъждане на този проблем вж. в моите „Лекции по увод в психоанализата“, където обаче все пак не е дадено окончателно обяснение.

[4] Вж. казаното за избора на обекта при детето и по-точно параграфа за двукратния избор на обект и „нежната ориентация“ в първия раздел на настоящата книга.

[5] Ограничаването на кръвосмешението навярно принадлежи към историческите завоевания на човечеството и подобно на другите нравствени изисквания е фиксирано у много индивиди чрез органично наследяване. (Вж. моя труд „Тотем и табу“, 1913.) Все пак психоаналитичното изследване показва колко интензивно все още се бори всеки поотделно в своето развитие с изкушенията на кръвосмешението и колко често му се поддава в своята фантазия и дори в действителността.

[6] Фантазиите в периода на половото съзряване са свързани с прекратяването на инфантилното сексуално изследване в детството и обхващат още част от латентния период. Те могат да бъдат напълно или в по-голямата си част несъзнавани и затова често е невъзможно да се открият моментите на тяхната поява. Те имат голямо значение за възникване на различните симптоми, тъй като са непосредственото предварително стъпало към тях, но представляват онези форми, в които изтласканите компоненти на либидото намират своето удовлетворяване. Същото важи и за това, което се намира в основата на нощните фантазии, достигащи до съзнанието като съновидения. Съновиденията често представляват само фантазии от този род, възкръснали под влиянието и във връзка с някакъв дневен дразнител, останал от състоянието на бодърствуване („остатъци от впечатленията през деня“). Сред сексуалните фантазии от периода на пубертета се открояват някои, които са общоразпространени и достатъчно независими от индивидуалните преживявания на отделния човек. Такива са фантазиите за наблюдаването на полово сношение между родителите, за съблазняванията в ранното детство от страна на любимо лице, за заплахата от кастриране, фантазии за пребиваване и дори преживявания в утробата на майката и така нареченият „семеен роман“, в който юношата реагира на различията в неговата насоченост към родителите в настоящето и в детството. Близкото отношение на тези фантазии към мита е доказал О. Ранк в своя труд Das Mythus von der Geburt des Helden, 1909. Правилно е твърдението, че Едиповият комплекс е комплексното ядро на неврозите, представлявайки съществена част от тяхното съдържание. В него завършва инфантилната сексуалност, оказваща със своето действие решаващо влияние върху сексуалността на възрастните. Всяко новородено дете е изправено пред задачата да преодолее Едиповия комплекс. Който не може да направи това, се разболява от невроза. Успехите на психоанализата все по-ясно демонстрират това значение на Едиповия комплекс: признаването му е станало ключовата дума, която разделя привържениците на психоанализата от нейните противници.

[7] Вж. казаното за неизбежността на съдбата в преданието за Едип („Тълкуване на сънищата“).

[8] За особения тип избор на обекта при мъжете вж. Фройд З. Психология на сексуалността. София, 1991, с. 158–167.

[9] Безброй особености на любовния живот на човека, както и натрапчивостта на самата влюбеност могат да бъдат разбрани като остатъци от детството едва когато се установи отношението им към него.

[10] Max Dessoir. Zur Psychologie der Vita sexualis. In: Ailgemeine Zeitschrift für Psychiatrie, 1984, Bd. 5, S. 941.

[11] Тук е мястото да посочим един в много отношения фантастичен, но изключително остроумен труд на Ференци (Опит за една генитална теория, 1924), където половият живот на висшите животни се извежда от филогенезата им.

[12] Това важи не само за възникващия при неврозата „негатив“ на склонността към перверзии, а също и за позитивните, така наречени същински перверзии. Последните се обясняват следователно не само с фиксацията на инфантилните наклонности, но и с регресията към тях вследствие преграждането на другите пътища на сексуалната ориентация. Затова позитивните перверзии са и достъпни за психоаналитична терапия.

[13] Заболяване на гръбначния мозък.

[14] При това често се вижда, че с настъпването на полова зрялост отначало възниква нормална сексуална ориентация, която обаче впоследствие, благодарение на своята вътрешна слабост, търпи крушение още при първите външни препятствия и се сменя с регресия към първоначалната фиксация.

[15] При някои черти на характера бе установена дори връзка с определен ерогенен компонент. Така инатът, пестеливостта и любовта към реда произхождат от аналната еротика. Честолюбието се обуславя от силно уретрално-еротично предразположение.

[16] Такъв познавач на човешката природа като Емил Зола описва в „Радостта да живееш“ момиче, което с весело себеотрицание отдава безвъзмездно в полза на любимите си хора всичко, което има и за което би могло да претендира — имущество и надежди, без да очаква награда от тяхна страна. В детството си това момиче се е намирало под властта на ненаситната потребност от нежност, която в случай че е пренебрегнато заради друго дете, се превръща в жестокост.

[17] Възможно е по-голямата способност към закрепване да е резултат и от особено интензивни соматични сексуални прояви в по-ранни години.

Край