Алма Йохана Кьониг
Младият бог (47)

— Трябва да ви благодаря, приятели мои! — каза Нерон. — Задоволете се на първо време с този дом, докато се върнем заедно в Рим, за да не караме народа и сената да чакат много дълго!

Те минаха мълчаливо и бавно покрай седемте отдаващи чест стражи и когато заслизаха по многобройните стъпала, Сенека се подпря на ръката на Пизон с цялата си тежест.

„Дали той би тръгнал с нас, когато Пет и аз ще нанесем удара? — помисли си Пизон. — Всички са страхливци… Има ли смисъл да посвещавам този изморен, болен човек в нашите планове?“

Сенека спря на стъпалото.

— Тразеа Пет напусна сената, преди да се гласуват решенията, а Мнестър последва Агрипина. Не бива да се отчайваме съвсем от човечеството — каза той, като че ли е бил на път да стори това.

— Да, но такива неща стават много рядко. И какво огромно съчувствие трябва да проявяваме спрямо хората, за да не потърсим спасение в презрението.

Сенека, който беше слязъл още две-три стъпала, отново се спря.

— Колко странно, че чувам тези думи от теб, Пизоне! През цялата минала дълга нощ си мислих за Нарцис… Някога той ми предрече как аз, обвит в моето наметало, вече умиращ, ще прозра, че съм заложил цялото си имущество на непечеливш кон. И ми каза — още чувам думите му: „Не знам кое е по-силно — презрението ми или съчувствието ми към хората!“

— Трибуни и статуи! И блюдолизничене без край! Не!

— Не изпитвам никакво съчувствие към хората! — изрече Бур. — Те не заслужават нищо друго, освен боговете, на които се молят.