Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (63)

Глава седма

Полицейският инспектор Графърти бе вперил глупаво неподвижен поглед в ръката си. Единият полицай гледаше в тавана, вторият в пода, третият се бе извил с лице към своя шеф.

Катзбрейн бе отворил уста насред изблик на бясна ярост.

Графинята отиде при доктора и си прибра стреличката. Върна я на мястото й в чантата.

Мина край всеки полицай — изваждаше патроните от револверите и ги пускаше в пазарската си чанта. После връщаше оръжията в кобурите. Как ли се е научила да прави това? Чудех се, докато ми хрумна, че Бумбум по цял ден се въртеше из офиса на Хелър. На какво ли я учеше този побъркан бомбаджия? Кожата ми настръхна въпреки задуха в килера. Никак не ми харесваше! Какво ли ще предприеме сега графинята? Нещо демонично, без съмнение.

Тя облече жакета си. Нагласи на раменете си наметката от черен самур. Застана пред огледалото да оправи русата си коса. Опъна на пръстите си червените ръкавици.

Открехна едва-едва един прозорец. От здрача навън долитаха писъците и крясъците на съседските хлапета.

Тя старателно нави кабела на микрофона и заедно с хипношлема го прибра в чантата. Огледа се да провери не е ли забравила нещо.

Накрая извади от чантата мъничък предмет.

Вцепених се.

БОМБА!

Най-лошите ми опасения се сбъдваха.

Тя се озърна към петимата мъже. Приличаха на восъчни престъпни фигури, изложени в музей. Но това престъпление не принадлежеше на миналото, не беше поучителна инсценировка, а беше тук и сега! Предстоеше да се случи с целия си отвратителен ужас!

Тези нещастници щяха да усетят с пълна сила безмилостния гняв на графиня Крек!

Горкият Катзбрейн. Ако някой можеше да го предупреди, че тя е убила трима, само защото най-невинно са посегнали да я опипат! Знаех, че тя никога не прощаваше това. Само бе отложила отмъщението, защото имаше да върши и друго. Обаче сега светът на психологията щеше да преживее сгромолясването на едно от своите светила. Питах се дали в последния си миг той ще проумее, че дължи гибелта си на безобидното предложение за малко забавления на дивана? С неговата професия не би му хрумнало, че така си навлича съдба, по-страшна от смъртта. Уви, нещастникът Катзбрейн си имаше професионални навици… не, дори професионален дълг да изнасилва момичета и съпруги, но те не го бяха подготвили за срещата с живото въплъщение на Дявола от Манко, със зловещата графиня Крек.

Тя нагласи бомбата малко по-близо до Катзбрейн, отколкото до останалите. За последен път огледа хола. За миг очите й се впиха в доктора.

И пусна закъснителя на бомбата!

Времето до взрива започна да тече!

Взе си чантата и излезе, като остави вратата широко отворена.

Най-спокойно слезе по стълбата.

Прекоси смрачената улица. Точно срещу жилищния блок имаше странична алея.

Графинята се скри там в очакване да се наслади на мъките на своите жертви.

Едната й ръка се плъзна в чантата. Палецът докосваше превключвателя на генератора.

Не отместваше очи от прозореца на апартамента, сякаш очакваше нещо да се случи. И то се случи!

БЛЯСЪК!

От пролуката, която тя остави, започна да бълва дим.

Тя натисна превключвателя и освободи вцепенените мъже.

ПИСЪЦИ!

Издаваха такива звуци, че сигурно си раздираха гърлата!

Дори от другата страна на улицата бяха оглушителни.

Тропот на обувки!

Още по-ужасени викове!

Полицейският инспектор изхвърча от блока.

Скочи в една патрулна кола, спряна на ъгъла. Трескаво се опитваше да намери ключовете. И неспирно крещеше!

Още двама полицаи се втурнаха през вратата. Виеха от непоносима паника.

Те се набутаха във втората патрулна кола. Подкараха я на секундата. Гумите скърцаха и димяха, докато автомобилът се отдалечаваше на зигзаг.

Третият полицай бе паднал по стълбата. Изтърколи се през фоайето, без да млъкне и се метна като снаряд към патрулната кола.

Двамата с Графърти се боричкаха кой да сграбчи волана, крещяха страшно.

Накрая ченгето успя да запали двигателя.

Патрулната кола профуча по улицата, а Графърти и полицаят още си оспорваха кой да кара.

През това време Катзбрейн успя да отвори прозорец в апартамента. Но предпочете да скочи през стъклото. Пищеше.

С писък се приземи в един храст.

С писък се надигна и затича в кръг.

— Гонят ме, гонят ме — изскърца гласът му.

Чак тогава разбрах що за бомба избра графинята. Беше от емоционалните бомби на „Очи и уши на Волтар“, а от всички предлагани емоции Крек бе предпочела онази с надпис „Непоносим ужас“.

Но графинята, това коварно адско изчадие, не бе приключила с нещастния Катзбрейн.

Разбрах защо изчакваше.

Държеше малък предмет — еднократен пистолет за стрелички. Пристъпи напред и се прицели. Жалката въртяща се фигура на Катзбрейн се изпречи пред нея.

Тя натисна спусъка!

Докторът продължаваше да тича в кръг.

Изведнъж писъците му се промениха!

Той заподскача нагоре-надолу и смъкна сакото си.

Както крещеше, той се втурна право към скупчените деца, събрали се да погледат неочакваното представление.

По пътя разкъсваше ризата си.

После на бегом смъкна панталона.

— Гонят ме! — писна той и се освободи от потника и слипа!

Чак тогава препусна с пълна сила.

Лукавата твар Крек го бе простреляла със стреличка, която причиняваше усещане за топлина и сърбеж и хората веднага се събличаха.

Какво невероятно отмъщение!

Децата тичаха след Катзбрейн като опашка на комета и врещяха:

— Смахнат! Смахнат!

Страшна врява. Всички наоколо се присъединяваха към малките преследвачи.

Графиня Крек подреди нещата в пазарската чанта и си оправи прическата.

Невъзмутимо тръгна към станцията на метрото. Не се съмнявах, че това садистично чудовище е доволно от свършената работа за деня. Дори си купи шоколадче „Милки Уей“ и весело си го похапваше по пътя към дома.

Обаче аз въобще нямаше на какво да се радвам.

И не можех да се измъкна от килера:

Бях принуден да повикам Рат по радиостанцията и да го моля да се обади на мис Пинч по телефона, за да премести мебелите и ме освободи.

Вбесих се не от присмеха в гласа на Рат. Не и от подигравките на мис Пинч и Кенди, че съм бил затворен в килера като „лошо момче“. Не и защото декораторите не си бяха свършили работата, всичко още беше в пълен хаос. Не и заради бълхите. А заради самодоволството на графиня Крек, с което дъвчеше онова шоколадче!

Яростта не само заслепява ума. Понякога го стимулира. Това се случи и сега.

ВДЪХНОВЕНИЕ!

Мис Симънс имаше докторат не само по педагогика, но и по психология. А и нейният баща беше психолог. Тя твърде добре знаеше какво е хипноза!

Ще й обясня, че е била хипнотизирана и ще разруша внушението!

Тогава ще видим кой се смее последен!