Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (61)

Глава пета

Графиня Крек влезе в спалнята. Мис Симънс беше просната на леглото, с голи гърди, корем и бедра. Графинята пак се пресегна и заметна Симънс с халата. Въобще не проумявах защо правеше това. За мен тази голота беше доста възбуждаща.

Крек се настани на стола и взе микрофона.

— Тъкмо е завършил първият час по „Удоволствие от природата“ миналия семестър. Вие сте излязла от ООН и тъкмо влизате в парка Ван Кортланд. Къде сте сега?

— Тъкмо влизам в парка Ван Кортланд — приглушено каза мис Симънс.

Тялото й започна да се вцепенява.

— Виждате, че Уистър върви след вас. Знаете, че не го заслужавате. Молите го да си тръгне.

— Моля те, Уистър, отивай си.

— Добре. Той вече си е тръгнал. Навлизате в парка. Виждате, че ви следят осем мъже. Обърнете се към тях. Какво виждате?

Изпънатото тяло на мис Симънс започна да потрепва.

— Виждам осем мъже, които ме следят.

Крек продължаваше:

— Търсите уединено място. Намирате го. Как изглежда?

Мис Симънс се напрегна още повече.

— Дълбока падина, до която се слиза по пътека от хълма. Тревата е зелена, има поточе.

— Добре. Един от мъжете е по-близо до вас от останалите. Какво наистина искате да ви направи?

— Ами каквото е написано в Крафт-Ебинг.

— Какво е Крафт-Ебинг? — озадачено попита графиня Крек.

— Ами книгите като „Сексуална психопатия“. Като книгите на Хавлък Елис или Зигмунд Фройд. Татко ми четеше от тях всяка нощ, преди да заспя. Казваше, че гнусните детски приказки били пълни с фалически символи. Учил ме на същото като останалите деца, защото и в детските градини преподавали психология — тя най-добре потискала възбудата и набивала в детските глави всички ужасни неща, които не бивало да правят, когато пораснат. Правеше го, за да подпомогне развитието на моята естествена фригидност и за да стана като останалите си съученици.

Графиня Крек дръпна микрофона към рамото си.

— О, Небеса! — промърмори на волтариански. После вдигна микрофона към устата си и продължи на английски: — И какво искахте да ви направи първият мъж?

— Ами като в Крафт-Ебинг. Да ме събори в калта и… мрън… мрън… мрън… точно както е в Кра… мммм-мммммммммммм! О, да! Да, ДА! — Думите й се чуваха все по-неясно, дишаше учестено и тежко. — Хайде де… мрън… мрън… Вкарай… мрън… мрън… АХ!

Графиня Крек я гледаше втренчено. Закри микрофона с длан и промърмори на волтариански:

— Тази вече няма спиране — Продължи на английски: — Точно това ви се случва. Виждате го, усещате го, там сте. Продължавайте!

Мис Симънс се напрегна още по-силно. Разпери ръце и крака. Гърбът й се изви. Пръстите й нетърпеливо раздърпаха халата и вече беше съвсем гола.

— Ах, ах… калта… толкова хубаво… толкова мръсно… ах… ОЩЕ!… ОЩЕ!…

Гърбът й вече беше извит като лък.

Някаква рокля се залюля на окачалката си.

— Мрън… мрън… — пъхтеше мис Симънс.

— Какво е това чудо… — промълви стреснато графиня Крек.

Дрехите изпопадаха на пода от мощния писък на мис Симънс.

Графиня Крек я зяпаше като зашеметена.

Мис Симънс се отпусна изтощена, езикът й се показваше в ъгълчето на устата.

Графиня Крек вдигна микрофона към устата си. Но не получи възможност да произнесе дори една дума.

— А сега ТИ! — викна мис Симънс.

И двата й крака се вирнаха нагоре и заритаха ритмично. Нещата по тоалетната масичка заподскачаха.

— Боговете да ни пазят — каза Крек.

— СЕГА! — запиши мис Симънс. — СЕГА! СЕГА! СЕГА!

Дреболиите от тоалетната масичка се изсипаха като водопад на пода.

След малко мис Симънс пак се просна задъхана.

Графиня Крек вдигна микрофона. Никакъв шанс.

— Двама, двама, двама! — разкрещя се мис Симънс. — И двамата… мрън… мрън… НАБУТАЙТЕ ГИ!

Мис Симънс седна на леглото и се затресе нагоре-надолу. А Крек я гледаше съвсем объркана.

Парче мазилка на тавана започна да се пропуква.

— Ауууу! — писна мис Симънс.

Пронизителният звук блъсна мазилката и тя се откърти с трясък.

Мис Симънс падна на леглото, езикът й висеше от устата.

Графиня Крек пак вдигна микрофона.

— Мис Симънс — започна тя, — мисля, че…

Но мис Симънс вече бе застанала на длани и колене.

— О, не! — провикна се тя. — Не ми прави това! АААХ!

Абажурът на лампата до стола на Крек затанцува. Тя уплашено протегна ръка да го закрепи.

— ОЩЕ! ОЩЕ! ОЩЕ! — крещеше мис Симънс.

Вратичките на гардероба се блъснаха силно.

Мис Симънс пак се просна, останала без дъх.

Крек май се успокои. Делово вдигна микрофона към устните си, за да си довърши работата. Но мис Симънс извика:

— А сега трима!

Награби възглавницата и легна върху нея. След миг вече вадеше шепа пух от разкъсаната калъфка.

Графиня Крек я гледаше смутено.

Халатът на мис Симънс литна във въздуха.

— Йехууу!

Графинята прибра халата от пода. А мис Симънс заговори със съвсем нормален глас:

— Сега да преминем към страница 92 от Крафт-Ебинг. Сигурна съм, че вашият учител по психология ви е обърнал внимание на съдържанието й. Шестима от вас да застанат в кръг. Другите двама…

Лампата се заклати. Графиня Крек я сграбчи, за да не падне.

Принадлежностите за гримиране загромоляха по пода от потръпващия писък на мис Симънс.

Целият пълнеж на възглавницата изригна във въздуха.

Графиня Крек опитваше да се предпази от пърхащите пера.

Лампата се пръсна по пода.

Мис Симънс лежеше на гръб и се усмихваше доволно под шлема. Леглото около нея беше подгизнало от пот. Стори ми се напълно изчерпана. Протягаше се лениво.

Графиня Крек поклати глава. Промърмори на волтариански:

— Е, надявам се това да й стигне! Ама че кучка! — В микрофона каза на английски: — Сега всички мъже си тръгват. Махат ви за сбогом. Виждате ги как се изкачват по пътеката и се скриват от погледа ви. Всички са много щастливи. Вие щастлива ли сте?

— О, да! — приглушено възкликна мис Симънс изпод шлема.

— Нещо притеснява ли ви?

— Толкова е приятно и мръсно в калта. Но малко странно си усещам единия крак.

— Счупихте го, докато подскачахте от радост — подсказа графиня Крек.

— А, значи всичко е наред.

Крек силно стисна микрофона.

— Тази случка е истинската, правилната и точно нея преживяхте. Всички други спомени за това място и време са лъжливи и вече изчезват. Току-що си спомнихте истината. Разбирате ли ме?

— Да.

В този миг отвън долетяха гласове и шум от коли.

Някой извика силно:

— Напред към апартамент 21!

Настръхнах. Графърти идваше!