Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (6)

Глава втора

Докато кършех ръце, часовникът попадна пред погледа ми.

Оставаха само два часа до излитането на самолета!

Ако работех бързо и точно, можех поне да я махна от Турция. По дяволите, какво ми пукаше дали щеше да изтреби цял Ню Йорк!

Извадих нейните билети и джобни пари. И се поколебах. От базата обикновено отпускаха по петстотин долара за непредвидени случаи. Отворих нейния плик. Такси от летище „Джон Ф. Кенеди“ до самия Ню Йорк обикновено струваше петдесетина долара. Щях да й оставя само толкова. Пъхнах другите четиристотин и петдесет в своя портфейл. Нали бях разорен. Така че парите щяха да ми дойдат добре. А тя заслужаваше отплата за мръсните си номера.

Рат! Трябва да се качи на същия самолет. Взех междинния приемник и Предавател 831, поставих ги в кутиите им. Хрумна ми още една светла мисъл — взех четиристотин и петдесет долара от неговите пари и също ги пуснах в джоба си.

На бегом стигнах до неговата стая. Тъкмо се надигаше от леглото, но падна обратно, щом ме видя.

— Край на ваканцията, мързелив безделнико — казах му. — Тръгваш за Ню Йорк със самолета тази сутрин. С него ще лети жена с наметало, качулка и воал. Паспортът й е щатски, на име Хевънли Джой Крекъл. Ръст сто седемдесет и седем сантиметра. Руса коса. Очи сини или сиви — зависи дали иска да измъкне услуга от тебе или да те убие. Ще внимаваш този уред винаги да е на по-малко от двеста мили от нея, а когато излетите от Истанбул, ще включиш другия. Отбележи този комплект с буквата К, за да не ги объркаш в случай, че двата обекта се разделят.

— Ама тук парите са съвсем малко — той държеше петдесетдоларовата банкнота. — Да не са орязали джобните? Май ще имам време да отскоча до базата, за да поговоря с Фахт Бей преди самолета. Нали с нещо ще трябва да живея в Ню Йорк.

Бре, да го „бибипам“. Лукава твар. Обаче аз бях готов за хитрините му. Сграбчих попадналата пред погледа ми пачка рецепти, измъкнах електронната си карта и светкавично подпечатах всички до една на мястото за подпис.

— Попълни ги и ги дай в нашия нюйоркски офис. Те ще ти намерят пари.

— Дано мога да си купя храна с тези рецепти за фенобарбитал — кисело промърмори той.

Изгледах го втренчено. След това лечение и позакърпване на раните изглеждаше с много години по-млад. За разлика от преди ми се стори здрав.

— Май си понадебелял — отбелязах. — Натрупал си тлъстинки от излежаване. И си пуснал мустаци. Тя не бива да те познае. Обръсни се!

Знаех, че това ще го довърши. Щръкналите мустаци бяха негова гордост и радост.

Разтрепери се.

Измъкнах специалния нож от калъфа зад врата си толкова ловко, че той дори не разбра как оръжието се появи в ръката ми. Замахнах към мустаците му.

Той нададе вой и се сви.

— Ще ги обръсна! Обещавам!

Ето така беше по-добре. Наложих властта си над него.

Побързах да се върна в кабинета на Прахд. Хвърлих поглед към екрана. Тя излизаше от склада, награбила три големи чанти. Не ми оставаше много време.

С припряни движения събрах частите на наблюдаващото устройство. На бегом се изнесох във фоайето. Отворих две-три врати, но все попадах на сънени пациенти. Накрая открих празен кабинет за прегледи. Напъхах кутията с екрана в празен шкаф и го заключих. Заключих и кабинета. Затичах се към самостоятелната стая, където я бе настанил Прахд. Щом наближих, забавих крачка.

Прахд вече беше там, избръснат и сресан, облякъл нова лекарска престилка.

Крек влезе в стаята с всичките си чанти. Пътьом бе забърсала и два хипношлема. Приличаше на гаров носач. Прахд веднага пое нещата от ръцете й и ги нареди на леглото.

Очите й блестяха ярко. Не изглеждаше като човек, наскоро подложен на операция. Тя изпъна ръка изпод наметката си и каза на Прахд:

— Надзърнах под превръзките — посочи китката си с другата ръка. — Май ме отървахте от тези белези. И даже отново имам загар. Мисля, че сте свършил чудесна работа. А как блестят зъбите ми!

Тя му ги показа. Аз трепнах.

Но Прахд грейна и запристъпва неловко като смутено момченце. Идиот! Тази вече го въртеше на малкия си пръст!

— Толкова се радвам, че сте доволна — промълви той. — За мен е чест да помогна на такава прекрасна пациентка. Следобед можете да свалите всички превръзки, дотогава червенината по оперираните места ще е избледняла.

Той огледа чантите. Бяха бели, с надписи „Занко“ на волтариански. Сериозна опасност за нарушение на Кодекса. А аз не можех да й попреча да ги вземе!

— Почакайте малко — помоли Прахд.

Изфуча от стаята като светкавица и се върна след миг. Носеше кутия с всякакви стикери. Порови вътре и избра пет-шест.

Навлажняваше ги с вода от мивката и ги лепеше върху надписите на фирмата „Занко“ по чантите и хипношлемовете.

СВЕТОВНА ЗДРАВНА ОПЕРАЦИЯ

ЛАБОРАТОРНИ ОБРАЗЦИ

ДА СЕ ПРЕНАСЯТ ВНИМАТЕЛНО

ДА НЕ СЕ ОБЛЪЧВАТ НА РЕНТГЕНОВИ АПАРАТИ

МЕЖДУНАРОДНА СЛУЖБА ЗА КОНТРОЛ

НА ЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ

ТУРЦИЯ

По тях изобилстваха червените кръстове, червените полумесеци и емблемите на ООН.

Взе восъчен печат от кутията, върза чантите с тел и ги запечата.

— Слушайте внимателно — започна да я наставлява той, — ако някой поиска да ви спре, кажете му, че ги носите в Международната лаборатория за контрол на заразните болести в Ню Йорк. Там изпращаме образците от бацили. Кажете му, че в чантите пренасяте херметически запечатани епруветки с гръбначномозъчен менингит.

— Гръбначномозъчен менингит — повтори тя. — Докторе, не зная как да ви се отблагодаря за лечението и помощта.

— Беше удоволствие да работя за ваша милост — Той се поклони. Божичко, сякаш беше някой велможа от Имперския двор! — Желая ви приятно пътуване и скорошно завръщане.

Въобще нямах настроение да се присъединя към последното пожелание. Щом графиня Крек тръгнеше от тук — край, нямаше връщане! А този тъпанар излезе от стаята с поклони, с гърба напред!

Тя вече пъхаше сгънатите космонавтски дрехи в сака си. Исках по-бързо да я разкарам. От необходимостта да съм близо до нея ръцете ми трепереха. Подадох й билетите и паспорта.

— Това е името ви за тази планета.

Тя се зачете в паспорта.

— Хевънли Джой Крекъл! Солтан, сигурно ти си измислил това. Много мило!

— А това са пари. Ще ви потрябват, когато наемете такси след пристигането.

Дадох й петдесетте долара.

Тя се взря любопитно в банкнотата. Да ви кажа, тези съвременни щатски банкноти, мърляво черно-зелени на сивозелен фон, въобще не изглеждат добре в сравнение със златния блясък на волтарианските пари. Тя прочете надписа под портрета.

— Грант ли? На английски това означава „раздавам безплатно“. Тази хартийка едва ли струва нещо, щом я раздават ей така. На колко кредита се равнява?

— Те още нищо не знаят за нас — напомних, — затова щатският долар няма обменен курс спрямо нашия кредит. Но един долар се равнява приблизително на една пета от кредита.

— Олеле — въздъхна тя. — Значи това са само десет кредита. Солтан, нямам никакви дрехи. Не бих позволила Джетеро да ме види такава. Не можеш ли поне да ми дадеш назаем малко пари?

Няма начин, казах си мислено. Нали в това беше целият майтап. При последното си пътуване до Съединените щата на свой гръб изпитах готовността на жените да харчат безогледно за дрехи. Но благодарение на усилията ми Хелър в момента беше доста закъсал. Още няколко хубави рокли и кожени палта щяха да го довършат. Пращах му истинска финансова катастрофа. И си я заслужаваше напълно заради всички неприятности, които ми причини.

Сигурно прекалено дълго се отдавах на безмълвното си ликуване. Когато й обърнах внимание, тя пак говореше.

— Солтан, зная, че ти ръководиш Мисия Земя. Когато в Спитеос ми доведе Джетеро за езиковото обучение, ти съвсем ясно каза това. Ръководителят на мисията разполага и с отпуснатите за нея средства. Зная и друго — твоят шеф Ломбар Хист смята тази мисия за особено важна. Наблегна на значението й, когато ме изпращаше тук. Каза ми, че идвам тук, за да се грижа за главния изпълнител на мисията, за да е той щастлив и да не се преуморява. От тайните документи, които ми показа ти, научих колко е важна тази мисия и за Негово Величество. Затова не мога да си представя, че са отпуснали толкова оскъдни средства!

Ха, Негово величество! Ако само знаеше, че „имперските“ документи са най-обикновени фалшификати, с които я измамих. Щеше ми се да отклоня ума й от тази тема. Осени ме вдъхновението.

— Графиньо, всъщност те не използват често пари на тази планета. Имат неща, които наричат кредитни карти. — Ах, какъв капан готвех за Хелър! — Нужно е само да си набавите цял куп кредитни карти и да ги използвате колкото ви душа иска. Купувайте, купувайте, купувайте! Така правят тук. Щом пристигнете в Ню Йорк, използвайте кредитни карти и си купете каквото пожелаете. Пазарувайте на воля!

— Кредитни карти ли? — повтори тя. — Тоест „парични“ карти. О, значи ТОВА използват вместо тази неприятна хартия?

— Именно — уверих я аз. — Тук съвсем рядко парите минават от ръце в ръце. Всичко се върши с КРЕДИТНИ карти.

Извадих цяла пачка от тези „бибипски“ неща от джоба си и й ги показах.

— Аха, значи затова нямаш пари!

— Правилно! Съвсем правилно заключение! — с най-честното си изражение казах аз.

— Странна планета — отбеляза тя. — Казваш ми, че само показваш една такава карта и те ти дават каквото поискаш? Чудаци.

— Напълно споделям мнението ви — допуснах в гласа ми да се промъкне горчива нотка.

Пъхнах всички кредитни карти в джоба си. Тя се замисли.

— Но аз нямам от тези. Ще трябва да направя нещо. Не ще позволя Джетеро да ме види такава. — Въздъхна и стана. — Все едно, благодаря ти за съветите, Солтан, ти си истински приятел.

Тя ме потупа по рамото.

Щях да трепна, но навреме се спрях. Не бива да се усъмни, че току-що я подлъгах да унищожи напълно Хелър. Погледнах си часовника.

— О, Небеса! — възкликнах. — Ще закъснеем за самолета!

Какво облекчение — тя щеше да ми се махне от главата!