Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (58)

Глава втора

С наближаването на часа за заседанието на Съвета за сигурност — два следобед в петък — започваше да ме тресе.

От четири дни бях в Ню Йорк и вече четири дни чувах само бръмчене и съскане по радиостанцията. Никакъв отговор от Рат.

Работниците все още се мотаеха навсякъде, напъваха се да завършат всичко преди края на седмицата, затова апартаментът се бе превърнал в лудница.

Реших да направя последен опит. Свих се в един килер, по който вече нямаше какво да довършват и полузадушен от прясната боя, отново започнах да натискам и въртя бутоните и регулаторите на радиостанцията. Не бях взел указанията за работа и затова налучквах случайно. Най-отгоре под едно стъкло имаше стрелка, а до нея — червено прозорче, което би трябвало да светне. Опитвах да се настаня по-удобно и да не се наплескам с боя и без да искам го докоснах. То светна! Случи се за първи път. Нима е светило и предишните пъти, когато съм говорил по радиостанцията? Тези апарати бяха съвсем просто устроени. В армията ги използват, за да разговарят генералите на бойното поле и точно затова трябва да са съвсем прости.

Разклатих радиостанцията, за да проверя дали нещо се е откачило вътре.

— Да?

Гласът на Рат!

— Спиш на работното си място, а! — изревах в микрофона. — Вече имам доказателство!

— Офицер Грис? Къде сте?

— В Африка съм, идиот такъв! Къде бих могъл да съм?

— Офицер Грис, твърде силно ви чувам, за да сте в Африка. Едва не ми пробихте ухото. Вече намалих звука почти докрай.

— Сигурно е от някаква отразена вълна — уверих го. — Все още съм в Африка и недей да забравяш това. Аз пък едва те чувам! Веднага изключи и трите Предавателя 831!

— Щом ги искате изключени, значи сте на не повече от двеста мили от мен. И виждам, че пеленгаторът…

Побързах да изключа радиостанцията. Не можеше да ме изнуди да му кажа къде съм и да оставя следа. В никакъв случай!

Излязох в хаоса на моята задна стая, взех си трите екрана и едно преносимо телевизорче. Върнах се в килера. Беше ужасно неуютно с миризмата на боя и сърбежите от бълхите. Но аз съзнавах дълга си. Животът на офицера от Апарата е труден, особено точно в този апартамент.

Екраните все още не показваха нищо смислено — на Рат му трябваше време, докато се покатери до антените на Емпайър Стейт Билдинг. Но образът на телевизорчето беше съвсем ясен. И трите големи телевизионни мрежи усърдно отразяваха събитието.

Някакъв политически коментатор разправяше надълго и нашироко историята на проекторезолюцията и всички препирни около нея по целия свят. Усмихнах се снизходително — та нали тези национални препирни се решаваха в леглата на бардака „Грейшъс Палмс“!

След половин час задушаване и почесване, на трите ми екрана се появи образ.

Първо се стабилизира екранът на Кроуб. Бе проснал една жена на кушетка и явно провеждаше с нея сеанс по психоанализа, защото тя неспирно повтаряше как нейният тригодишен брат я изнасилил, когато била само на шестнадесет години. Не знам дали Кроуб я слушаше, но проникващото му око изследваше половите й органи в пълни подробности. Веднъж откъсна погледа си за малко и успях да забележа, че са му дали великолепен кабинет — цели рафтове, затрупани с черепи, а дипломата му на психиатър бе окачена на стената в златна рамка. Но освен да си отбележа, че възможностите за използване на доктора не са прахосани и че в „Белвю“ му осигуряват всичко необходимо, днес нямах намерение да се занимавам с него. Изключих неговия екран, за да не ме разсейва.

Графиня Крек седеше в голямото помещение на офиса в Емпайър Стейт Билдинг. Поправка — лежеше по корем, подпряла брадичка на дланите си и четеше книга. Заглавието беше „Кухнята на всички страни“. В момента преглеждаше индийските рецепти. После цъкна с език и страницата се обърна. Тъкмо да се стресна и видях, че котаракът направи това. Графинята се зае с индонезийските рецепти.

Екранът на Хелър ми показваше същата телевизионна програма, която и аз следях на своето телевизорче, но с много по-ясна картина и по-ярки цветове. Хитрец. Този път бе решил да не присъства лично. Момичетата от „Грейшъс Палмс“ щяха да се настанят в ложите за наблюдатели и той доста трудно би обяснил на Крек цялата история.

Тя изгледа Хелър с крайчеца на окото — той седеше на стол пред телевизора.

— Мили, изглеждаш ми притеснен. Нещо лошо ли се е случило?

— Заради този шум в ООН — обясни Хелър. — Не ми харесва накъде вървят нещата. Документът, който ме интересува, бе приет от Общото събрание. Но за да влезе в сила, трябва да го приеме и Съветът за сигурност. В работата му участват петнадесет члена, но е достатъчно една велика сила да наложи вето и — край на документа.

— Какви велики сили? — полюбопитства графиня Крек.

— Съединените щати, Франция, Обединеното кралство, Русия и Китай. Дори ако всички останали гласуват „за“, а една велика сила наложи вето, всичко е свършено.

— Скъпи, а какъв е този документ?

— За правата на жените.

— Хъммм — проточи графинята. Стана и се настани на диванче до Хелър. — Всъщност не разбирам защо е необходимо да дават права на жените със специален закон. Жените сами си определят правата. Мили, а ти защо толкова се интересуваш от това?

— Важно е — каза Хелър.

— Хъммм — пак проточи графиня Крек.

По телевизията показваха панорама на тълпите. Множество жени бяха наобиколили сградите на ООН, носеха плакати, размахваха знаменца, пееха, скандираха.

Камерата се спря на една група с огромен плакат и Хелър тихо се засмя. Графинята го погледна остро. Той се усмихваше на екрана.

На плаката бе написано:

СЪВЕТЪТ ЗА СИГУРНОСТ НА ООН ЩЕ БЪДЕ БОЙКОТИРАН В „ГРЕЙШЪС ПАЛМС“, АКО НЕ ПРИЕМЕ РЕЗОЛЮЦИЯ 678-546-452

Графиня Крек пак се обърна към екрана. Камерата се завъртя към огромната снимка, носена от групата. Под нея бе написано:

В ПАМЕТ НА ХУБАВОТО МОМЧЕ

Снимката беше лоша, но приликата с Хелър се виждаше ясно!

Графинята попита:

— Мили, кои са тези дами?

— Кои? — Хелър се направи, че не я разбра.

— Хъммм — измънка графиня Крек.

Сега включиха камерите в залата на Съвета за сигурност. Показваха в близък план фигурите от стенописа — Мира и Свободата, Равенството и Братството. После един по един показаха представителите на държавите членки. Те се готвеха оживено за началото на заседанието.

През този месец руснакът председателстваше заседанията на Съвета за сигурност. Имаше голямо квадратно лице и монголоидни очи. Преводачът на телевизионната мрежа веднага предаваше думите му на английски.

— Призовавам към ред това заседание, което е празна загуба на време.

— Олеле — изпъшка Хелър.

— Трябваше да измина целия път от Якутия в Сибир до тук — изрече руснакът — само за да присъствам на това специално свикано заседание. И само защото тъпото Общо събрание приело някаква си тъпотия.

— Олеле, олеле! — каза Хелър.

— Така че ще я прочета — продължи руснакът. — Значи — „Резолюция на ООН“… а бе, ако това е резолюция, аз да си ходя в Сибир… номер 678-546-452. И така нататък, и така нататък. Та стигнахме до края, значи.

„РЕШИХА: ЖЕНИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА НЕ БЪДАТ ПОДЛАГАНИ НА ТЕРМОЯДРЕНИ БОМБАРДИРОВКИ И ДА НЕ БЪДАТ ПРИНУЖДАВАНИ ДА МЪЛЧАТ ЧРЕЗ ПОБОЙ ИЛИ ИЗТЕЗАНИЯ“.

— Добра резолюция — обади се графиня Крек. — Първият смислен закон, който чувам на тази планета. Но съм учудена, че отдавна не е влязъл в сила. Мили, ти все пак проявяваш прекален интерес. Имаш ли нещо общо с това?

— Това е политически въпрос — заяви Хелър.

— Хъммм — рече графиня Крек.

Руснакът пак взе думата.

— Сега ще започнем обсъждането. И аз пръв ще обсъждам. Я ме чуйте, другари — Всеизвестно е, че единствените работници, които можеш да принудиш да работят, са жените. Ако жените не свършат цялата работа, на мъжете не им остава време да се излежават и да си къркат водката. Освен това — той прониза със свиреп поглед останалите представители, — вие знаете, аз знам, че и всички знаят, пък и Карл Маркс, който имал скапан семеен живот, също знаел — ако не пляскаш жените, те дърдорят денонощно. И ако само дърдорят и дърдорят, какво ще стане с петилетните планове, а? Ако петилетните планове се провалят заради тях, значи те са контрареволюционерки и трябва да им пуснем на главите термоядрените бомби, та да свършим с тях веднъж завинаги и да си отдъхнем. Ей това е всичко, другари. Тази резолюция би подкопала и без това вече твърде подкопаната теория на марксизма-ленинизма. Русия гласува срещу нея — нет, нет, нет — и плюе на тази резолюция. Няма смисъл нищо да обсъждаме, нито да гласуваме, защото една от великите сили наложи вето. Закривам заседанието!

Той стана, наметна се с коженото си палто и с тежка стъпка се отправи към коридора, където го заобиколи многобройната охрана от КГБ, за да го отведе до хеликоптера.

— Ох, да гръмнат дано тези руснаци! — изруга Хелър. — Момичетата ще бъдат ТОЛКОВА разочаровани след този упорит труд!

— Какви момичета? — графиня Крек незабавно се наежи.

— И край на шансовете ми при мис Симънс! — възкликна Хелър. — Проклети да са тези руснаци!

Графиня Крек попита много гръмко:

— КОЯ е тази мис Симънс?

Хелър усети, че се е увлякъл. Обърна се към графинята.

— Моля?

— Попитах те „КОЯ е тази мис Симънс?“.

— Моята преподавателка по „Удоволствие от природата“. Това е курсът, на който съм принуден да ходя лично всяка неделя.

— О, значи с това се занимаваш в неделя? Както забелязвам, ти употреби израза „принуден съм“. Обаче Изи лично ми обясни, че работата ти в университета върви чудесно, при това без да посещаваш никакви занятия. Бумбум пък ми разправя, че великолепно се справяш с курсовете за запасни офицери, обаче ти не си длъжен да ходиш на строева подготовка или учебни стрелби. Хайде, Джетеро, кажи ми ЗАЩО си принуден да посещаваш неделния курс на тази мис Симънс?

— Защото тя ме принуди — каза Хелър.

— Джетеро, напълно разбирам защо тя се е увлякла по тебе, но и с цената на живота си не бих могла да проумея защо ти си се увлякъл по нея?

— НЕ СЪМ!

— Джетеро, не е нужно да се оправдаваш. За нищо не съм те обвинила. Просто искам да зная защо си се увлякъл по нея.

— МРАЗЯ тази долна жена! — натърти Хелър.

— О, внимавай с омразата — спря го графиня Крек. Поетът е казал, че тя е сестра на любовта.

— О, Богове, значи не е познавал мис Симънс! Чуй ме, тази жена упорства ден и нощ, за да провали плановете ми. Тя не само ще ме скъса на изпита, но и обикаля като побесняла и убеждава останалите да ме изхвърлят от университета!

— Джетеро, — промълви графинята, — сигурно е най-добре съвсем точно да ми разкажеш всичко.

Хелър й обясни защо искал да получи диплома, за да обръщали хората внимание на думите му, каква ненавист изпитвала мис Симънс към ядрената физика и как го принудила да се запише допълнително в курса „Удоволствие от природата“, в който преподавала самата тя. После той дълбоко си пое дъх и подробно й описа как проследил мис Симънс в парка Ван Кортланд, как избил нападателите и я отнесъл в болницата. И как преди новия семестър била освободена от психиатричното отделение, за да преподава отново.

Графиня Крек кимна мрачно.

— Вече всичко ми е ясно. Тя е навлязла в онзи парк, като отлично е знаела какви безсрамни типове се навъртат там и те е подмамила да я последваш. Тя е от жените, които жадуват да бъдат изнасилени. О, Джетеро, боя се, че не може да продължава така. Предварително бях сигурна, че всички красавици на тази планета ще те следват по петите и вече научих, че и най-лошите ми опасения са се сбъднали. Бих могла да ти простя историята с Мис Америка, но това продължава под носа ми всяка неделя.

— Моля те — отчаяно каза Хелър. — Ако те заведа на театър и ти купя грамаден букет рози и цяла седмица ставам пръв да затопля стаята, ти ще престанеш ли да говориш за мис Симънс?

— Хъммм — отвърна графиня Крек.

Стана и отиде в стаята на секретарките.

Закрачи напред-назад. Внезапно седна на ръба на дивана, натисна бутон и веднага се свърза с Мейми Буумп.

— Мейми, — заяви тя, — случи се. Трябва да се посъветвам с тебе.

— Непременно, миличка. Я сподели всичко с Мама Мейми.

— Той е толкова объркан, че съм сигурна — хлътнал е по друга жена и това може да го задържи на тази планета. А ние още не сме женени. ТРЯБВА да го отведа от тук. Какво да направя?

— Издери й очите на онази — веднага отговори Мейми.

— Хъммм — несигурно произнесе Крек. — Добре, благодаря ти. Само исках да се уверя, че и на тази планета постъпват по същия начин. Как върви бизнесът?

— Направо превъзходно, миличка. След като сложихме светлинни реклами с моето име, играем пред пълна зала всяка вечер. Миличка, не занимавай хубавата си главица с грижи за тукашните истории. Така съм подкарала всичко, че диамантите валят като дъжд. А ти си имаш твоя страшно готин моряк. Само забий нокти в онази „бибипка“ и я разкъсай. Да я ритнеш по задника от мен. Миличка, не бива да изпускаш свестен мъж. „Бибипски“ трудно се намират в тези времена!

Изпаднах в паника. Въобще не потръгна според предвижданията ми. И макар винаги да съм подозирал, че когато си споделят, жените винаги заговорничат, никога не съм си представял такива кръвожадни замисли.

Ох, налагаше се да следя всичко много отблизо.

Изведнъж усетих прилив на надежда. Може би ще насадя графиня Крек за убийство!