Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (55)

Глава девета

Щеше ми се да застрелям и двете. Всъщност май само това ми оставаше.

Случайно погледнах надолу.

Кръв!

Озовах се в странното положение да се отървавам от улики, преди да съм извършил престъплението. Убийството на една девствена ципа е достатъчно тежка вина, но две поред оставиха по мен улики, които биха стигнали да ме обвинят за всички престъпления на Джек Изкормвача. Само един тест в полицейската лаборатория и ще ме осъдят!

Обикновено не ме смятат за особено придирчив човек. Всъщност някои стигат чак дотам да твърдят, че също като Апарата, аз съм бил твърде мръсен.

Но този път нямаше какво да направя — преди да довърша това клане, налагаше се да осигуря невинността си. Трябваше бързо да се измия под душа, за да прикрия следите си.

Ядно изгледах двете жени, които още не можеха да се опомнят. Отвратено нагласих на раменете си черното кимоно на нинджа. Отидох в стаята на Кенди и затръшнах вратата.

В банята имаше какви ли не сапуни. Не съм специалист в тази област, но американските сапуни, с техните евтини „аромати“, вонят още по-зле от мен. Производителите използват особено силни миризми, за да не личи още по-страшната смрад на съмнителните съставки, които слагат в сапуна, като например гранясала свинска лой. Накрая намерих един калъп, който бил „здравословен“ и придавал „невинен вид“. Пъхнах се под душа.

Сапунисвах се и обмислях затрудненото си положение. Да си призная, чувствах се съвсем объркан.

Сметките ми излязоха криви, колкото и да се стараех. Всеки би си помислил, че за една лесбийка най-жестокото мъчение е да я подложиш на гледката на нормален секс.

Самият маркиз дьо Сад е защитавал твърдението, че възможно най-садистичната постъпка е „анархистичното сексуално насилие“. Аз само следвах напътствията му. А той би трябвало да си разбира от занаята. Нали лично е практикувал онова, което проповядвал. Няколко десетилетия по-късно Фройд би се оказал напълно безпомощен, ако не се е опирал на усърдната работа на дьо Сад.

Бях сбъркал някъде. Но стига съм се двоумил. Бях устремен към бъдещето, а не към миналото. Поиграх си с идеята просто да ги убия, да се отърва от труповете, после да извикам камион за пренасяне на мебели, с който да откарам сейфа при производителя му. Бих могъл да обясня, че съм забравил комбинацията. Но се отказах, защото така бих събудил подозрения. Нали все трябваше да си прикривам следите.

Изкъпах се. Гнусно миришех на чистота — или това беше от сапуна?

Навлякох черното кимоно. Взех пистолет. И тъкмо посягах към дръжката на вратата, когато чух гласовете им. Свестили са се! Заслушах се. Току-виж ми подскажат какво да предприема.

Гласът на Пинч:

— Добре де, тогава ти му кажи.

Кенди възрази:

— Не. Ти му кажи. Много те бива да правиш номера.

— Ама той няма да ми повярва — оплака се Пинч. — Въобще ми няма доверие.

— Трябва да го накараш да ти вярва — заяви Кенди.

— Не ми се вярва, че ще успея да го измамя.

Кенди настояваше:

— ДЛЪЖНА СИ да опиташ! Иначе ще стане непоносимо. Може да направи най-ужасното нещо, което съм способна да си представя.

Пинч се съгласи:

— Като нищо ще го направи. Нямаме изход!

Аха! Значи мислят, че нямат изход? Сърцето ми подскочи от прилива на надежда. Имаше нещо, което ги ужасяваше. Реших да се възползвам от шанса. Влязох в голямата стая с насочен пистолет.

И двете впиха погледи в мен — Кенди вързана на дивана, Пинч сигурно окована на леглото. Нима съзирах страх в очите им? Аха! Точно така беше. Никакви съмнения. Тресяха се от ужас!

Мис Пинч дълбоко си пое дъх.

— Ако ми свалиш белезниците и излезеш от стаята, ще отворя сейфа и ще ти дам парите.

Олеле. Без да искам, бях ги уплашил, че ще направя нещо твърде стряскащо за тях. Трябва да се престоря, че знам какво е то.

Но познавах и мис Пинч. Тя беше още по-коварна от останалите жени, като нищо ще ми забие нож в гърба. Реших да я надхитря. Поне ще чуя от какво се боят, преди да ги убия.

Тръгнах из стаята и събрах всяко оръжие, попаднало ми пред очите. Дори намерих старите си дуелни пистолети, събудили в душата ми болезнени спомени. Наложи се три пъти да отивам с товара си до стаята на Кенди, преди да махна всичко опасно.

Откъснах кабела на телефона. Откъснах и кабелите на банковата камера, след като се уверих, че няма да включа някоя алармена инсталация. Надникнах в шкафа и прибрах пипера, горчицата и соса „Табаско“. Прибавих ги към купчината оръжия.

С ловки и опитни движения отвързах краката на Кенди от дивана и отново стегнах глезените й. Тя благоразумно не опита да се бори с мен, защото стисках нож между зъбите си.

Опрях пистолета в главата й, завлякох я в нейната спалня и я вързах за бюрото.

Върнах се и с готов за стрелба „Ругер Блекхоук“ в лявата ръка откопчах белезниците на мис Пинч. Побързах да се дръпна назад.

— Само една глупост да направиш и ще пръсна главата на Кенди — предупредих я. — Сега отваряй сейфа.

— Когато излезеш от стаята и затвориш вратата — обеща тя.

Поемах ужасен риск. Но имах нужда от тези пари, за да продължа по пътя си към премахването на причината за всичките ми беди — Хелър.

Излязох заднишком и затворих вратата. Насочих пистолета към Кенди, за да предотвратя всеки опит за нападение.

В другата стая се чуваха някакви тихи шумове. Повярвайте ми, това беше един от най-тежките моменти в цялата ми кариера. Трябваше да си придавам невъзмутим вид, но това ми се удаваше твърде трудно.

Почти чувах как моето сърце се опитваше да ми влезе в гърлото. Жените са винаги опасни, а когато са лесбийки, стават двойно по-опасни. А когато си имаш работа с мис Пинч — опасността не може дори да се измери.

Глас от другата стая:

— Вече можеш да влезеш.

Нямаше да й се оставя. Вдигнах голата вързана Кенди като жив щит пред себе си. Отворих вратата с ритник.

Мис Пинч бе коленичила пред сейфа, сякаш за да ме умилостиви. Криеше ръце зад гърба си. Измама! Сейфът беше затворен! Опрях своя „Ругер“ в челото на Кенди, пръстът ми не се отделяше от чувствителния спусък.

— Що за коварство е това? — попитах ядосано.

Мис Пинч показа ръцете си. В едната стискаше банкнота от хиляда долара.

— Твоя е, ако не ни направиш онова.

Страхът преливаше в очите й.

Време беше да науча от какво се плашеха.

— Ако не ви направя какво? — изчегърта гласът ми.

Но ми отговори Кенди. Избълва всичко на един дъх, обладана от неудържим ужас:

— АМИ АКО ИЗЛЕЗЕШ ПРЕЗ ВРАТАТА И СИ ОТИДЕШ! АМИ АКО НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ ТЕ ВИДИМ!

Примигнах. Някаква нова хитрост. Бяха ми подготвили клопка и ми прилагаха заблуждаващата тактика — страница два милиона и трета от наръчника на Апарата по надлъгване с врага.

Мис Пинч заговори умоляващо:

— Парите ти са на сигурно място в сейфа. А ако подпишеш празна разписка, ще ти донеса още. Но засега можеш да получиш само тези. Имаме условия.

— Е? — подканих я, измъчван от подозрения.

— Ще получаваш по хиляда долара всеки ден, ако живееш тук с нас и обещаеш да ни правиш същото всяка нощ.

— И на двете — допълни Кенди. — И всяка нощ.

О, това беше твърде съмнително.

— Ами къде остава Психиатричният контрол на раждаемостта? — заядох се.

Мис Пинч изрече:

— Вдън земя да пропадне всичко, което ни пречи да се радваме на нещо толкова прекрасно.

— По дяволите Психиатричния контрол на раждаемостта! — възкликна Кенди.

Мис Пинч подхвана:

— Те ни излъгаха. Ние се хапехме, драскахме и се мажехме с червило години наред в тези стаи. Изпълнявахме точно указанията от Психиатричния контрол на раждаемостта. Дори се съветвахме с психиатъра, който отговаряше за нас. И никой нито веднъж не ни каза, че усещането трябвало да идва ОТ ТАМ! Нали така, Кенди?

— Вярно си е — потвърди Кенди. — Никъде нищо не споменават за това! — Беше ми дошло до гуша от преструвки и изведнъж получавам този… този…

— Оргазъм ли? — помогнах й да се сети.

— А, на това ли му викат „организъм“?

— ОРГАЗЪМ — произнесох буква по буква. — Оргазъм.

— Ах, че е хубава тази дума — промълви Кенди. — Ако хората така се чувстват в рая, вече разбирам защо стават християни.

— Те ни излъгаха — горчиво повтори мис Пинч. — Само ни разправяха, че за да изпълним програмата на Роксентър за намаляване на населението, трябвало да станем лесбийки. Аз трябваше да играя ролята на мъжа, а Кенди — на съпругата. Пък и нямахме избор, защото бяха превърнали всички мъже в педерасти и обявиха, че е престъпление да нарушаваме връзката помежду им.

Тя изведнъж се изправи. Нервите ми се опънаха докрай. Огледа се. Не намери нищо подходящо за хвърляне, затова стовари цялата Желязна дева с лицето напред на пода.

— Да ги „избибипам“! — Зъбите й заскърцаха. — Те ни подложиха на лишения! През всички тези години са ни отказвали правата на жените! Но ще им го върна тъпкано!

Разтревожих се.

— Ей, почакай малко. Че това си е измяна. Ами Роксентър?

Тя плю! Докопа кутия бира и я удари с все сила в пода.

— Роксентър да се „бибипа“ самичък, ако ще! Психиатричен контрол ли! Плюя на Психиатричния контрол! — Тя запрати следващата кутия в стената. — Плюя и на Главния психиатър! Плюя на психиатрията! Проклет да е Роксентър, защото налага психиатрията! Отнеха ни толкова години!

Тя диво се озърташе за още нещо, което да хвърли.

Реших да спра това избухване. Всеки миг можеше да се обърне срещу мен. Това ми подсказваше не психологията, а обикновеното чувство за самосъхранение.

— Не можете да очаквате от мен, че ще живея сред всички гнусотии тук, наоколо е пълно с инструменти за изтезания. Ще сънувам кошмари и накрая ще си отида.

— Не, не — припряно каза Кенди.

— Не, не — мис Пинч изведнъж също започна да се умилква. — Слушай, всичко ще разместим. Ще обзаведем наново апартамента. Можеш да се настаниш в задната стая. Ще ти монтираме и ключалка, ако искаш. Ще разчистим и градината, за да имаш приятна гледка, когато си почиваш. Можеш да излизаш и да се прибираш, когато пожелаеш. Само трябва да спиш с нас всяка нощ и да ни правиш все същото.

— А, не и в това легло — твърдо отсякох аз. — Никакви белезници и горчица.

— Ще купим голямо хубаво легло за трима — подсказа Кенди.

— Никакви белезници, никаква горчица — обеща мис Пинч. — Хайде де, миличък Инксуич, не бъди толкова твърдоглав „бибипец“. Моля те, много те моля, кажи „да“.

Тя като че се канеше да заплаче най-искрено. И аз казах „да“.

— О! — писна Кенди. — Миличък, бързо ме развържи, за да те целуна!

Имах леки затруднения в развързването й, защото мис Пинч ме прегръщаше и ръмжеше гальовно.

Кенди най-сетне се освободи и ме целуна. Мис Пинч заяви:

— Всеки ден ще си получаваш хилядарката. И ще го оправим тоя апартамент. — После добави: — Договорихме ли се?

Май още не беше сигурна в съгласието ми.

— Да — повторих.

— Ох, че хубаво — Кенди запляска с ръце. — Хайде да се издокараме и да отидем в ресторант, за да отпразнуваме дефлорацията си.

— Не — възрази мис Пинч, вперила в мен гладен поглед. — Хайде да останем тук и да го направим пак. Имаме цяла нощ. Само че тоя път аз съм първа, Кенди. А ти ще гледаш, ако обещаеш да не пищиш. Аз ще пищя, като получа пак един от тия ВЪРХОВНИ оргазми. Задъхвам се, само като си помисля.

Ето как отворих този сейф. По-точно — цели три сейфа. Е, не стана точно както го замислих, но човек се учи да импровизира. И да задълбава в нещата по-навътре, отколкото е имал намерение.

Човек се учи как да взима това, което му се предлага.

За съжаление не всичко вървеше добре, както през първата нощ.