Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (44)

Глава шеста

Принуден да преглътна горчивото поражение, излязох да се поразходя в двора. Денят беше леденостуден. Небето сивееше тежко над мен. Вятърът виеше в храстите като излязъл на лов вълк. Сякаш бе подгонил мен.

Видях Терс. Отидох при него и го попитах:

— Къде е таксиметровият шофьор?

Той се ухили мръснишки.

— Май отишъл да покаже на Утанч как кара нова кола.

— Каква нова кола?

— Пратили днес. „Мерцедес-Бенц“. Съвсем нова. Много хубава. Негов приятел продал на Утанч.

Намръщих се. Изведнъж се сетих, че през цялото това време Утанч не дойде да ме моли на колене за пари. А сега се е сдобила с нов „Мерцедес“! Та тези автомобили са дяволски скъпи! И откъде е взела пари? Пак ли кредитните карти? Обзе ме страшна ярост. Ще й дам да се разбере!

— Накъде тръгнаха? — троснато попитах Терс. — По кой път?

— Май към стопанството.

Пак този гаден кикот.

Метнах се към моята лимузина.

— Бързо ме откарай там! — заповядах на стареца.

В стопанството беше и официалният кабинет на Фахт Бей. Това да не е някакъв нов заговор срещу мен?

Понесохме се напред сред мощния тътен на двигателя. Оглеждах навсякъде, с надеждата да зърна Утанч и новата кола. Стигнахме до стопанството. Никъде никаква кола.

Бързо влязох в преддверието на кабинета. Тъкмо щях да прекрача прага. За щастие реакциите ми са много бързи. Фахт Бей май имаше сериозен разговор. Спрях. Няколко турски жени и мъже седяха в кабинета с гръб към мен.

Фахт Бей ме забеляза. С леко движение на китката ми показа да се махам. Веднага се прикрих.

В този миг една от жените се обърна към друга.

Бре! Дори през булото познах една от първите жени, с които имах нощна среща в колата!

Фахт Бей излезе от кабинета си и грижливо затвори вратата.

— На твое място точно сега не бих влязъл — рече той.

— Някакви неприятности ли? — попитах го.

— Още не знам. А бе, въобще не знам каква е цялата тая история. Преди около час тая твоя Утанч дойде да ми каже, че някакви хора искали да говорят с мен. Току-що влязоха.

— Но какво ти казаха? — умолително разпитвах аз.

— Само нещо бърборят за бременност. Ей, защо не наминеш по-късно, а? Може и да ми стане ясно дотогава.

— Бременност ли? Слушай, ако това е проблемът, може да се уреди. Нищо не им обещавай! Но може да се уреди!

Излетях навън. Скочих в колата.

— Открай ме в болницата!

Ако някоя от онези жени беше бременна, имаше си очевидно решение. Не напразно бях семеен „шпеонин“ на Роксентър. Щом има бременност, непременно трябва да има и аборт! И точно Прахд беше човекът, длъжен да се погрижи за това. Ще го накарам да направи аборт на жената и всичко ще бъде наред.

Нахълтах в болницата и се насочих право към кабинета на Прахд. Втурнах се вътре. Той най-спокойно си седеше зад бюрото.

— Бременност! — заявих му. — Трябва да оправиш проблема!

Младият доктор Прахд Битълстифендър ме погледна и тъжно промълви:

— Радвам се, че най-после дойдохте да си признаете.

— Не съм искал да стане така — оправдах се. — Обикновена случайност. Беше толкова прекрасна, че не можах да се въздържа.

— И не сте се погрижил за никакви предпазни мерки.

— Откъде да знам, че ще забременее от един път! Нейна работа е било да се предпази!

— Нима очаквате младо момиче да знае тези неща?

— Не е чак толкова млада! — възразих.

— Достатъчно млада е баща й да побеснее от яд! Ами че тя дори не е пълнолетна.

Разтърси ме ужасна мисъл.

— Ама ние за коя говорим?

— За сестра Билдирджин — заяви Прахд. — О, офицер Грис, само като си помисля, че сте развратил непълнолетно момиче, че зад гърба ми сте я изнасилил…

— Стига бе! — изревах насреща му. — Като ще говорим за сестра Билдирджин, да знаеш, че ТЯ ме изнасили!

— Току-що си признахте колко била прекрасна и как не сте устоял на изкушението!

— Не, не! Говорих ти за друга жена! — Виеше ми се свят. Но успях да се овладея. — Ей, ами че ти всяка нощ спиш със сестра Билдирджин!

— А, не — отряза ме Прахд. — Аз съм изключително внимателен в предпазните мерки. Нали не си мислите, че един квалифициран целолог би оставил такива неща на случайността, особено щом момичето е непълнолетно. Освен това вече направих необходимите тестове за генетичната структура на зародиша — също като при вдовицата Таил, детето е ваше без никакви съмнения. И сега ми казвате, че имало и някаква друга бременна жена! Офицер Грис, длъжен сте по-добре да контролирате нагона си! Не може да бесувате наоколо и да оставяте наляво и надясно бременни жени след себе си. И на нашата планета, и на тази!

— Изслушай ме — примолих се. — Като целолог за тебе е едно нищо да прекъснеш всички бременности. Повярвай ми, светът и без това е пренаселен. Само трябва да направиш няколко аборта и край на шумотевицата.

— Това не е край на шумотевицата, а на един живот — сериозно каза младият доктор Прахд. — Подтиквате ме към убийство. А дори вие, офицер Грис, не можете да ме принудите да извърша подобно нещо. За разлика от някои мои познати, аз имам свои разбирания за морала, да не говорим пък за кодекса на целолозите. Убийството е немислимо!

— Но какво да правим? — аз вече кършех ръце.

— Питате мен, след като съблазнихте приятелката ми?

— Прахд, не забравяй, че сме приятели, а какво означава някакво си момиче между двама приятели?

— Означава големи неприятности — увери ме той. — Нямаше да е толкова зле, ако не й прилошаваше сутрин. А нейният баща е най-изтъкнатият лекар в района и забелязал веднага. Тя му разказала случката. Вероятно знаете, че любимият му спорт е стрелбата. Той е един от най-точните ловци в цяла Турция и разполага с една от най-едрокалибрените пушки в страната. Пък и тя е непълнолетна, значи може да ви пратят в затвора. Вие виждал ли сте някога турските затвори отвътре?

От гърлото ми се изтръгна стон.

А той продължаваше:

— Той май има някаква мания за рязане на тестиси, но както е настроен в момента, по-вероятно е да ви гръмне. Обаче, ако сте склонен да приемете моя съвет…

Много ми дойде. Не можех да понасям садистичната му бъбривост. Явно и той се стараеше да ме погуби!

Измъкнах се от кабинета му. Огледах коридора и в двете посоки. Слава на Боговете, бяха минали приемните часове на лекарите.

Побързах да се скрия в лимузината.

— Бързо ме откарай вкъщи! — жално казах на Терс.

Поне във вилата можех да се затворя и да отблъсквам нападенията!

Бях скочил от колата, още преди да спре насред двора. Профучах през вътрешния двор и се озовах в стаята си. Залостих вратата и опрях гръб на нея, за да си поема дъх.

Какво бедствие! Как да се отърва от безизходицата?

Някой почука. За миг помислих, че бащата на сестра Билдирджин ме е проследил. Но след малко проумях, че звукът идваше откъм тайната врата.

Бащата нямаше как да се появи от онази страна. Отворих предпазливо.

Пред вратата стоеше Фахт Бей.

Влезе, но преди това уплашено се озърна през рамо.

И заговори съвсем тихо:

— Грис, загазихме. Нали ти казах, че щом разбера какво искат, ще ти предам. За съжаление вече знам какъв е проблемът. Направо е ужасен.

Вкопчих пръсти в облегалката на леглото. Щях да посрещна катастрофата като мъж.

— Разказвай — подканих го.

Фахт Бей тъжно поклати глава.

— Сигурен ли си, че можеш да понесеш това?

— Не се притеснявай.

— Новините са изключително лоши — сподели той.

— В името на Боговете, казвай вече.

— Нали познаваш Ахмед, таксиметровия шофьор.

— Да, познавам Ахмед!

— Ще даде свидетелски показания, че само е изпълнявал твоите заповеди.

— КАКВИ заповеди? — гласът ми стържеше.

— И така може би ще отърве кожата.

— Какви свидетелски показания? — изпъшках аз.

— По-добре седни на оня стол — посъветва ме Фахт Бей. — Ей сега започва истински лошото.

Рухнах върху стола.

— Я вземи това — Фахт Бей извади патрон от пълнителя на пистолета си, измъкна куршума от гилзата и го напъха между зъбите ми. — Захапи го, за да не си изпотрошиш зъбите, докато разказвам.

Послушно захапах куршума.

— Знаеш, че Ахмед всъщност е осъден престъпник от планетата Модон.

Кимнах.

— А знаеше ли, че твоят шофьор Терс е турски комунист, който доскоро излежавал двайсет и пет години в затвора, защото пречукал оня генерал?

Завъртях глава. Ставаше по-зле.

— През последните седмици Ахмед и тоя турски убиец обикаляли района с кола, на която името ти е изписано с ей такива букви. Ето с какво се занимавали — отивали в някое стопанство, оглеждали жените и ако откриели някоя по-хубава, казвали на нейния мъж и на цялото семейство, че по твоя заповед щели да подпалят цялата ферма, ако жената не се съгласи да прекара нощта с тебе в колата. А пък ако някой се обади на полицията, ще подпалят не само фермата, но и целия район.

Стиснах куршума със зъби. Значи всяка вечер този „таксиметров шофьор“ е прибирал двата милиона лири в джоба си!

— Но това не е всичко — добави Фахт Бей. — Заплашвали жената, че ако не те задоволи, ще убият мъжа й.

Още по-силно захапах куршума. Значи това било обяснението за умоляващите погледи, които толкова ме ласкаеха!

— Всичко се разкрило, защото някой се сетил, че те познавам и решили да дойдат при мен за съвет.

Утанч! Обладана от ярост, тя ги бе насъскала срещу мен!

— Обаче и това не е всичко — продължи Фахт Бей. — Когато Терс и Ахмед докарвали жената на уреченото с тебе място, първо я изнасилвали.

Зъбите ми потъваха все по-дълбоко в оловото на куршума. Нищо чудно, че жените бяха толкова уморени. Нищо чудно, че ми се струваха прекалено влажни! Онези двама „пребибипани“ „бибипци“ са ме карали да чакам по половин час, за да се „набибипат“ до втръсване и после са ме викали да събирам останките след тях! Сигурно са се превивали от смях!

— Има и друго — безмилостно говореше Фахт Бей. — Това е прелюбодейство. А според Корана наказанието за неженените прелюбодейци е сто удара с бич. Обаче тези жени са били омъжени, така че за тебе е предвидено съвсем друго наказание. Коранът заповядва в такива случаи прелюбодеецът да бъде пребит с камъни.

Това ме довърши. Изплюх от устата си двете половинки на прехапания куршум.

Трябваше да се махна от Турция.

Нямаше друго спасение.

При това трябваше да се махна НЕЗАБАВНО!