Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (42)

Глава четвърта

В мрачния Ню Йорк беше ранно февруарско утро.

След няколко часа престой на летището в Париж, опънал докрай нервите ми, Кроуб най-после бе пристигнал.

Погледнах другите два екрана. Нямаше образ. Само звук на спокойно дишане. Аха! Хелър и Крек спяха дълбоко. Кроуб щеше да ги завари напълно неподготвени за опасността!

Двамата придружители го набутаха в един от асансьорите на Емпайър Стейт Билдинг. Стигнаха до нужния етаж. Фоайето беше празно и слабо осветено. Единият страж носеше голям сак с подръчни инструменти. Другият побърза да мине напред, за да разузнае. Явно откри търсената врата по коридора и се върна.

Избутаха Кроуб нататък. Преди последния завой извадиха бластерите си, освободиха Кроуб от ограничителя и докато единият застана на ъгъла да прикрива партньора си, другият заведе Кроуб до вратата с изрисуван реактивен самолет. Почука силно на вратата и отскочи назад.

Кроуб съсредоточи погледа си в самолета. После огледа стаята през вратата. Опита се да мине, без да натисне дръжката, блъсна чело във вратата и се дръпна. Като че се поколеба дали да не се махне, но очите му се приковаха в котарака. Животинчето спеше върху бюрото на Хелър, но сега се взираше във вратата, за да разбере какво беше това чукане и грохот. Кроуб явно не бе виждал котки. Изучаваше малкото зверче през вратата. На екрана се появи надпис:

ОЗАДАЧАВАНЕ

Още след първото чукане по вратата един от другите екрани светна. Не можах да различа чий, докато не погледнах буквата отстрани — К. Значи графинята се е събудила.

Включи слаба нощна лампа до леглото. Погледна електронния будилник — 5 часа и 39 минути. Извърна се към прозореца — сняг по перваза, а зад стъклото зеленикавата мътилка на града преди зазоряване.

Тя стана, обу чехли и се наметна с халат от червена коприна. Погледна Хелър. Той безметежно спеше с лице към стената.

Събитията не съвпадаха с плановете ми.

Тя излезе от „стаята за мислене“, затвори внимателно вратата, включи осветлението в голямото помещение на офиса, прекоси снежнобелия килим и отвори входната врата.

Кроуб отклони вниманието си от котарака. И зяпна.

— Графиня Крек! — възкликна той.

По екрана пробягаха букви:

ИЗНЕНАДА

СТРАХ

— Влизай — рече графинята на волтариански.

Той уплашено пристъпи напред. Тя затвори вратата и му изшътка да се движи по-тихо. Отведе Кроуб в стаята за отдих на секретарките. Бутна го към стол.

Но Кроуб стоеше насред стаята и я гледаше изцъклено. Всеки, работил някога в Спитеос, беше съвсем сигурен, че графиня Крек може да убие човек, без да й мигне окото.

— И така, какво правиш тук, доктор Кроуб? — попита графиня Крек.

На екрана ярко светна думата УЖАС.

Грешката беше моя. Признавам си. Не му казах, че Крек е в Ню Йорк. Само му дадох указания какво да я излъже, ако я срещне. И внезапно се сетих, че той вероятно не подозираше за връзката между „онзи мъж“ и графинята. Дали ще си спомни какво трябва да й каже? Или ще оплеска всичко, за да бъде размазан накрая по килима?

— Аз… аз… Забравих — запъна се той.

— Хъммм — произнесе графиня Крек.

Въобще не ми хареса този звук. Тя знаеше склонността на Крек да прави от хората изроди. Нали после й се налагаше да ги обучава за циркови артисти. И много добре знаеше на какво е способен милият доктор. Току-виж заподозре, че съм го пратил да осакати Хелър. Всичко щеше да се изясни от следващата й реплика.

— Какво ти заповяда Солтан? — попита Крек.

Косата ми щръкна! Ако Кроуб издрънка истината, графинята щеше да си науми, че е време да ме потърси, за да се разправи с мен!

Ох, зле потръгна.

Кроуб пелтечеше. Нишката на живота ми май вече се късаше!

Обаче чудно е какво може да направи с човешкия ум непосредствената заплаха на смъртта. Някои дори започват да мислят.

— Ами трябвало да помогна на онзи мъж в правенето на спори — избълва Кроуб.

Сети се значи.

— Аха — проточи графиня Крек. — Е, твоята помощ ще бъде от полза. Защо не седнеш все пак? — Тя посочи допрян до стената стол. — Сигурно си изтощен от дългото пътуване.

Радиостанцията изпука. Чу се гласът на единия от стражите.

— Като гледам, влезе без проблеми. Ама тоя сак остана при нас. Какво да го правим? Да го метнем в офиса и да се прибираме?

Побързах да отговоря.

— Не, не. Изчакайте, без да се показвате. Не ми харесва как потръгна.

— Той подслушва мястото — обясни стражът на партньора си. — Иска да почакаме.

Графиня Крек посягаше към горния рафт на един шкаф. Свали някаква кутия.

— Доктор Кроуб, сега малко ще те освежим. Отпусни се, за да подремнеш.

Тя извади нещо от кутията.

Хипношлем!

Започнах да се моля на Боговете. Под хипноза докторът можеше да разкрие истинските си инструкции. И това щеше да бъде моят край.

Хипношлемът веднага бе нахлупен върху главата на Кроуб. Буквите под екрана направо изгаряха очите ми:

МНОГО СИЛЕН УЖАС

Щракане на превключвател.

Буквите на екрана се промениха:

ПЪЛНО СПОКОЙСТВИЕ

После пак:

ОБЕКТЪТ Е В ХИПНОТИЧЕН ТРАНС

На екрана на Кроуб нищо не се виждаше.

Крек включи микрофона към шлема и каза:

— Седи си кротко и чакай.

Остави микрофона, мина през офиса и влезе в „стаята за мислене“.

Отпусна се на колене до леглото и нежно докосна рамото на Хелър.

— Скъпи, какви точно спори са ти необходими?

Той изведнъж се надигна в леглото, както правят хората, свикнали да действат светкавично.

— Спори ли? Какво има? Да не е дошъл някой?

— Не, мили. Само ми е любопитно.

— Ще стана — каза Хелър.

— Не, мили, не. И без това прекара половината нощ в онзи ветровит гараж, докато пригодиш новото „Порше“ за твоя карбуратор. Само ми надраскай набързо какви спори искаш. Винаги ми е интересно да знам с какво се занимаваш.

Тя вече му подаваше голяма жълта подложка за писане и химикалка. Хелър се прозя. И започна да пише. Бързо запълни целия лист. Крек го взе.

— Трябва да се движат във въздуха — Хелър посочи листа. — И да са в състояние да оцелеят в стратосферата. Трябва да се хранят с онези отровни газове и замърсяващи частици, да ги превръщат в кислород и да се размножават. Докато ветровете ги разнасят по планетата, те ще почистват атмосферата. Не разполагам с целологическите формули, за да ги синтезирам. Виж, ако толкова се интересуваш, ще стана да ти обясня подробно.

— О не, мили. Още е нощ. Легни си и поспи. Не обръщай внимание на приумиците ми.

Графиня Крек излезе, затвори вратата и се върна в стаята на секретарките. Пъхна листа в ръката на Кроуб.

— Сега ще почувстваш силно желание да създадеш спори, отговарящи на тези изисквания. И ще напишеш формулите за синтезирането им.

Тя придърпа масата пред него. Сложи бележник на нея. И пъхна молив в ръката на доктора.

Изпод шлема се чу мърморене. И после:

— Не си спомням.

А на екрана се изписа:

ОБЪРКВАНЕ

Графинята подхвърли микрофона на дланта си. После заговори в него.

— Ти отново си млад студент. Това е твоят последен изпит. Паднал ти се е въпросът как би синтезирал спорите, точно съответстващи на изискванията, посочени на този лист. Ако не ги напишеш пълно и вярно, ще се провалиш на изпита и повече никога няма да режеш и мъчиш хора.

Ах, тази лукава графиня Крек! Тя задейства основните инстинкти на доктора. И върна съзнанието му във време, когато е знаел всичко за целологията.

Кроуб веднага започна да пише. Запълни половината бележник. Графинята надникна и видя, че той посочваше известните щамове микроорганизми, които да бъдат кръстосани за получаване на новите спори.

Тя безшумно се измъкна и отиде при бюрото на Хелър. Намери книга за земните спори и я отнесе в стаята.

— Сега ще потърсиш в тази книга видовете, които написа.

Той се подчини, но много се бавеше. Знаех, че има затруднения. Тя го върна във време, когато не е подозирал за съществуването на английския език. Но книгата беше богато илюстрирана и той се възползва от това.

— Всички спори са включени в книгата — каза той.

— Сега ще напишеш процедурите за създаването на новите спори — заповяда графинята.

Кроуб веднага изпълни желанието й.

— Сега ще напишеш всичко останало, което човек трябва да знае, за да направи това.

Кроуб го написа. Свърши си работата.

Графинята го попита:

— Според тебе добре ли се представи на изпита?

— Няма никакво съмнение — заяви докторът.

— Чудесно. Значи с това приключихме. Сега ме слушай внимателно. Помниш мъжа, когото ти доведоха в лабораторията. В Спитеос. Русокос, със сини очи. От планетата Манко. Ако някога го видиш, ще изпаднеш в паника. Ще тичаш до пълна изнемога, за да се спасиш от него. Знаеш, че ако го докоснеш дори, от ушите ти ще изскочат пипала и ще те удушат. Само да допреш до него електрически скалпел и ще спреш да дишаш. Влезе ли ти това в главата?

— Да — отговори хипнотизираният Кроуб.

— Сега ще забравиш всичко, което се случи тук. Ще излезеш в офиса и ще застанеш до вратата към коридора. Там ще чакаш.

Тя прибра бележника и листа в джоба на халата си. Изключи шлема.

Кроуб стана. Гледаше я замаяно. На екрана се появи надпис:

СТРАХ

Излезе от стаята и застана до вратата към коридора.

Графинята отиде в „стаята за мислене“ и докосна рамото на Хелър.

— Мили, защо не станеш да изпиеш чаша кафе с мен?

Хелър веднага се надигна от леглото. Погледна я малко особено. Но се наметна с бяла хавлия.

Тя отвори вратата и двамата влязоха в офиса.

Там стоеше Кроуб.

Той видя Хелър.

И запищя!

Обърна се, рязко отвори вратата към коридора и побягна с всички сили!

Хелър се взря в графинята.

— Това беше доктор Кроуб. Защо пищи и бяга?

— Имаме нова Баварска ментова мока — съобщи му графинята.

— Но какво търсеше Кроуб тук? — настоя Хелър. — Защо избяга?

— А, Кроуб. Той само донесе тези формули за тебе. Не можел да остане. Имал важна среща.

Хелър се взря в отворената врата. Взе бележника и го прегледа набързо.

— Мила, ти май пак си скроила някакъв номер.

— Аз! Джетеро, как може!