Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (39)

Глава първа

Беше малко след обяд. Нямах какво да правя. Помотах се из моята тайна стая. Хрумна ми прищявката да се насладя на страданията на онези, които скоро щяха да умрат на арената — каквато съдба сполетявала римските гладиатори.

Махнах няколко паяжини от одеялото, покриващо наблюдателните екрани и дори смачках два-три паяка. Дръпнах одеялото и се настаних пред екраните.

За миг си помислих, че поради повреда на апаратурата гледам не каквото ми беше нужно. Беше огромна зала. Хора тичаха из нея като побъркани. Това се виждаше на екрана на Хелър. Сигурно се намираше в някоя непозната за мен сграда. На неговия етаж в Емпайър Стейт Билдинг никога нямаше такова оживление. Но не, все пак беше техният офис. Наблизо се виждаше табела — „Чудесен нефт за Майса-бонго. Главен офис“.

Какво ставаше, по дяволите? Та нали дори не разполагаха с толкова служители.

Сега Хелър минаваше край „Комуникационна централа“. Беше претъпкана до тавана с шумни машини.

Спря го мъж с бели работни дрехи. На значката отпред бе написано „Нюйоркска телефонна компания. Началник на монтажния екип. Алф Ъндъруд“.

— Ей ти — каза мъжът на Хелър, — мязаш ми на шеф. Имаме поръчка да включим още три линии оттук до „Крайстър Билдинг“. Ама не знам къде искате да монтираме превключвателното табло.

Хелър огледа комуникационната централа. Богове, до всяка машина като луд се трудеше оператор. Хелър посочи младежа при машината в дъното.

— Говорете с него. Ако не може да ви каже, отидете при мистър Епщайн в „Мултинешънъл“, по третия коридор надясно.

Хелър продължи напред. Пробиваше си път в плътен поток от чиновници и посетители. Стигна до вратата на „Мултинешънъл“ с нейната емблема — анархистка бомба.

Толкова хора влизаха и излизаха на бегом, че той спря. Накрая се нареди в опашката на хората, искащи да влязат.

Май щеше да му трябва доста време, затова се прехвърлих към екрана на Крек. Тя беше на друго място. Приличаше ми на Пето авеню. Вървеше и зяпаше по витрините. Вниманието ми се изостри в миг. Сигурно отиваше да си купи нещо — при това с моята кредитна карта от „Скуийза“. Сцената ми предвещаваше такива мъчения, че всъщност не исках да гледам. Но не можех да откъсна очи от екрана.

Подмина „Тифани“ само с небрежен поглед и аз си отдъхнах. Но тя внимателно се взираше в номерата по тази страна на улицата и пулсът ми се ускори. Видя нещо по-нататък. Внушителен транспарант във витрина.

ГОЛЕМИ НАМАЛЕНИЯ СЛЕДСЕЗОННА РАЗПРОДАЖБА

Във витрината бяха изложени облекла от КОЖИ!

А навътре личаха дълги рафтове с все същото.

Крек влезе. Един продавач веднага притича.

— Чудя се — подхвана графинята, — дали имате нещо подходящо за космическо пътешествие.

Кръвта ми нахлу в главата! Думите й означаваха едно-единствено нещо — вече се подготвяше за завръщане у дома! Ами ако са постигнали ужасяващ напредък!

— За космическо пътешествие ли, госпожо?

— Да. Нещо меко, топло и удобно, което да нося вместо скафандър.

— О, съжалявам, госпожо… — започна продавачът.

Към тях се бе присъединил висок мъж със строг костюм.

— Бийвъртейл, викат те на телефона — остро прекъсна той продавача. — Госпожо, неволно чух какво търсите. Бийвъртейл е отскоро тук, докараха го с последната пратка кожи от Канада. Не е могъл да разбере, че работите в НАСА. Случайно имаме в магазина един чудесен цял костюм от норка, който идеално подхожда на изискванията ви. Моля ви, оттук.

Бързо се прехвърлих към другия екран. Току-виж Хелър вече печели достатъчно пари за прищевки като гащеризони от норка. Та такава измишльотина сигурно е страхотно скъпа! Имах опит!

Тъкмо тогава Изи забеляза чакащия на опашката Хелър. Скочи, натика в креслото си млад служител, за да се занимава с посетителите, после издърпа Хелър и го набута в залата.

— Ох, мистър Джет. Моля за извинение, но съм толкова некадърен, че дори не ви забелязах навреме.

Хелър го поведе към едно свободно ъгълче в залата. Носеше изписан лист и докато го показваше на Изи, сниши глас като заговорник.

— Това са брокерските ти поръчки за днес. Продай мартенските договори за пшеницата. Утре при отварянето на стоковата борса в Чикаго ще паднат с десет цента на бушел. Също при отварянето на пазарите утре, продай хиляда фючърси за царевица, защото преди затварянето ще падне с тридесет цента. Още днес се отърви от целия добитък — утре няма да струва и колкото копитата си. Сега преминаваме към Нюйоркската борса. Купи злато при отварянето и обяви продажба при цена 869.15 долара за унция. Такава ще бъде утре в три и половина следобед. Днес продай целия памук, който имаме, защото цената се покачва.

Схвана ли?

— Един момент — помоли Изи.

С трескав вик призова един от чиновниците и го накара да отнесе списъка незабавно на брокерите. Погледна Хелър.

— Мистър Джет, не зная как правите тези списъци. Сигурно дори кравите на път за кланицата ви нашепват тайни, а би трябвало да познавате и председателя на Федералния резерв. Ой, ой! Какви списъци! Не се провалихте нито веднъж за тридесет дни търговия! Знаете точно какъв ще бъде пазарът след два, след двадесет и четири, след тридесет и шест часа! Продавате, купувате. И винаги печелите!

— Опитвам се да изкарам няколко милиарда — обясни Хелър. — Нужни са ни за инсталацията по изхвърляне на спори в атмосферата. Нужни са ни да си върнем „Крайстър“ от Данъчната служба и правителството. А ти имаш нужда от тях, за да осъществиш плана си за завладяване на света чрез корпорации.

— Да, да. Зная, а и вече имаме половин милиард. Но аз съм уплашен до смърт. Купуваме твърде значителни количества. Ако веднъж сбъркаме, ще ни изтрият от лицето на земята. Всяка нощ сънувам кошмари, че това ще се превърне в поредния Атлантик Сити!

Ох, как се надявах да стане така! Вече настръхвах! Значи половин милиард? Та това беше два пъти повече от моите пари! А парите са власт и ако натрупаше достатъчно, Хелър щеше да успее! И всичко това ме е връхлитало като лавина по планински склон, докато съм се забавлявал най-безгрижно.

— Успокой се, Изи — каза Хелър. — Успокой се. Ела с мен. И без това се канех да ти покажа нещо, защото не мога да стоя тук през цялото време и ти трябва да знаеш как да се оправяш.

Минаха през гъмжилото от заети хора. Хелър спря пред врата без табела и извади ключ от джоба си.

— Това е допълнителният кабинет, който те помолих да ми осигуриш преди месец. Виж какво, не започвай да ми мърмориш, че съм съсипал обзавеждането или нещо подобно, защото мога да запълня дупките в стените и пода и никой нищо няма да забележи.

Помещението наистина ми се стори твърде обширно — Хелър бе махнал преградите, служили преди да разделят бюрата на чиновниците. Бяха струпани до една стена.

Огромна, дълга дъска покриваше изцяло отсрещната стена. Бели линии я разделяха на колони. Над тях бе написано „Пшеница“, „Царевица“, „Соя“, „Добитък“ и така нататък, и така нататък — всички стоки, които се търгуваха с фючърси на борсите. Във всяка колона бяха едро изписани числа. Вляво имаше колона с дните и месеците на контрактите.

До стената вдясно бяха наредени телетайпни машини, които бълваха лентите си.

Цяло бюро бе затрупано с вестници.

Пред стената срещу огромната дъска бе поставено някакво устройство като че вкарано под стоманена броня. Вратичката отзад бе заключена с катинар. Хелър го махна.

Времевата камера!

Хелър прилепи око до окуляра и завъртя един регулатор отстрани. Не различавах появяващите се числа, но той сякаш виждаше какво да изпише на дъската за следващите тридесет часа. Поне индикаторът вдясно показваше това време.

— Изи, — каза Хелър, — това е строго секретно. Обществеността не бива да се добере до този прибор. Това е навигационна времева камера.

— Какво?

— Тя разчита бъдещето — обясни Хелър. — Чуй ме добре — ако всеки ден нанасяш новите данни на тази дъска, приборът ти показва бъдещите им стойности. Можеш да видиш какви ще бъдат днес следобед или утре в определен час. Камерата ти показва какви ще бъдат числата, изписани на дъската в близкото бъдеще.

— Магия! — със страх в гласа промълви Изи. — Божествено озарение! Ой!

— Не, не — успокои го Хелър. — Това е само машина, изобретение. Погледни през окуляра.

— Никога! — отсече Изи. — Черна магия! Некромантика! Моята майка никога не би ми простила. А моят равин ще изпадне в шок! Ще ме изпъди от еврейската общност! Човек никога не бива да се занимава с магии! Мойсей ще се завърти в гроба си толкова бързо, че ще избие масло от Червено море!

— Изи, — търпеливо заговори Хелър, — това няма нищо общо с магиите. Просто трябва да разбереш, че времето е главният фактор в тази вселена и то оформя разположението на материята в пространството. А машината използва най-обикновения принцип на обратната връзка.

Изи трепереше и се дърпаше, уплашен да не застраши бъдещото си място в Небесата.

Хелър добави:

— В момента приборът показва само доларови стойности.

— Доларови стойности ли? — недоверчиво попита Изи.

— Точно и вярно — потвърди Хелър.

— Е, това вече е друга работа — утеши се Изи.

— Слушай, Изи, трябва да идвам тук два пъти на ден и да изписвам цялата дъска с данните от телетайпа. Ако се заема с нещо друго, ще загубим всичко. Освен това трябва да сверявам с камерата какво да купим и какво да продадем. А ти с твоята научна титла по бизнес администрация ще се справиш несравнимо по-добре от мен. Вероятно ще изстискаш от този план двойно по-големи печалби.

— Искаш да кажеш, че бихме могли да печелим по един милиард на месец?

— Щом ти се струва възможно.

— Как да работя с машината? — настървено попита Изи.

— Обаче не мога да ти демонстрирам как работи, преди да произнесеш Клетвата за Държавната тайна. Флотът особено много държи на това.

Изи веднага вдигна дясната си ръка.

— Не така — поправи го Хелър. — Сложи си ръката на сърцето.

Изи се подчини.

— Повтаряй след мен — „Най-тържествено заявявам, че ми е била поверена…“

Изи повтори думите.

— „… държавна тайна и съответно се заклевам никога да не разкривам отчасти или напълно съдържанието й по какъвто и да е начин…“

Изи повтаряше усърдно.

— „… пред което и да е неупълномощено лице, дори в случай, че бъда заплашен с изтезания или смърт.“

Изи повтори и това, макар че очите му леко се разшириха зад очилата.

Хелър продължи:

— „И ако наруша тази клетва, отказвам се от всички свои права и привилегии на гражданин, от ранга си на офицер и от името си на човек.“

Леко пребледнял, Изи повтори и това.

Хелър завърши:

— „Да живее Негово Величество!“

Изи някак особено наклони глава встрани и го изгледа втренчено. Разбрах какво стана. Хелър толкова бе свикнал с клетвата за държавната тайна, че малко се престара.

Изи измънка:

— Да живее Негово Величество ли?

— Правилно! — припряно каза Хелър. — Сега мога да ти покажа как да работиш с прибора.

— Негово Величество, а? — повтори Изи. — Знаех си, че това е черна магия. Ти току-що ме принуди да се закълна в Сатаната, Княза на Тъмата!

Побързах да хвана най-близката химикалка. Хелър вървеше неудържимо към грубо нарушение на Космическия Кодекс. Сега нямаше как да не признае пред Изи, че е от друга цивилизация — Имперски офицер от Волтарианския флот, поданик на Императора Клинг Надменни.

Но той вместо това отвърна:

— Разбира се. Нима не е казано отдавна, че в парите е коренът на всички злини?

Изи помисли. После кимна.

— Как да работя с камерата?

С погнуса захвърлих химикалката. Тази планета влияеше твърде зле на Хелър!

Хелър обясняваше подробно. Долепил око към окуляра, Изи изведнъж го прекъсна:

— Чакай! Виж го само това свинско шкембе! Контрактите за март ще паднат до трийсет и четири, такава ниска котировка не съм виждал. Побързайте с обясненията, мистър Джет. Мога да ги продам на някой тъпчо за половин час и да измъкна чисти триста хиляди долара! Ха, значи свинското шкембе е звездата на търговията днес!

Опечалих се. При майсторството на Изи в сделките с фючърси, парите щяха да ги затрупат като лавина!

Загледах се в екрана на графиня Крек. Щом Хелър вземаше от стоковия пазар колкото пари поискаше, тя може би вече не използваше своята кредитна карта. МОЯТА кредитна карта.

Бре! Тя вече не беше в магазина за кожени облекла. Заварих я в автосалон — и то на „Порше“!

В дъното висеше огромен плакат:

КОЙ ЛИ ГО Е ГРИЖА ЗА ЦЕНАТА, ЩОМ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ТОЗИ ЛУКС?

Един продавач вече пърхаше към нея. А тя разглеждаше искрящо синьо „Порше 1002 Купе“.

— Имате ли кола, която мога да използвам известно време, а после да зарежа? — попита графиня Крек. — Няма да останем дълго на тази планета.

Продавачът май имаше някакви проблеми с дишането. Обаче се справи достойно с изненадата, да го „бибипам“.

— О да, госпожо. Значи кола за краткосрочна употреба? Ето, онази там.

Крек я огледа замислено.

— Струва осемдесет и пет хиляди долара — добави продавачът. — Има регулируемо турбо и за състезания, и за градско каране. Това е най-бързият модел, продаван в Америка. Ускорява до сто километра в час за по-малко от осем секунди, с пет скорости, удвоен брой клапани на цилиндър…

— Ще я взема — склони графиня Крек. — Цветът подхожда на очите му.

— С разсрочено плащане ли? — осведоми се продавачът.

— А, не. Преди месец той имаше нещо като рожден ден, но подаръкът се оказа пълна гадост. Така че искам колата веднага. Опаковайте я с хубава синя панделка и изпратете на този адрес. Ще платя с кредитната си карта.