Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (35)

Глава пета

След превъзходна закуска, поднесена от Карагьоз и сервитьора, прекосили стаята само на колене, реших да проверя какво правеха Хелър и Крек, просто да се уверя, че затъват все по-дълбоко.

С кана шира до себе си, аз се отпуснах в удобното кресло и се загледах в двата екрана.

Хелър се занимаваше с всевъзможни изчисления на бюрото си. Всякакви уравнения, повечето химически. Това не беше опасно — можеше да си смята, докато небето падне на земята, но това с нищо нямаше да промени положението на планетата.

Стана ми интересно какво кроеше графиня Крек. Намираше се в стаята за отдих на секретарките и бе затворила вратата към офиса. По тапетите бяха изрисувани лудуващи амурчета. Но тя не им обръщаше внимание. Бе съсредоточила погледа си в котарака.

Застанала на колене на йога, тя го учеше как да прави задно салто. Животинчето упорито се стараеше да го изпълни правилно.

— Нашият девиз е „елегантност“, мистър Калико — говореше му тя. — Хайде да опитаме пак. Разхождай се най-безгрижно — раз, два, три, четири. После СКОК! Така ще изненадаш публиката. Сега отново — раз, два, три, четири…

Що за глупава жена! Продължаваше да разговаря с него на стандартен волтариански, а това все пак беше земен котарак! Как ли би могъл да я разбере!

И ако с това си запълваше времето, от нейна страна също нищо не ме заплашваше.

Зверчето изглежда изпълни съвършено задното салто. Тя го погали и мистър Калико замърка.

— Добре — каза графиня Крек. — Стига толкова акробатика за днес. Сега да преговорим вчерашния урок. Донеси ми вестник.

Тя открехна вратата. Значи все пак котаракът не беше особено умен. Налагаше се някой друг да му отваря вратите.

Мистър Калико влезе в офиса. Скочи върху един от столовете до барплота. Там бе оставена купчина вестници. Животинчето стисна със зъби края на един от тях и го свали от барплота. Вестникът пльосна на пода. Котаракът също скочи долу и го повлече със зъби към стаята на секретарките.

Графинята затвори вратата.

— Това беше чудесно — Коленичи на пода. — Сега го разтвори така, че да мога да чета.

Със зъби и лапички, котаракът започна да разлиства вестника. Всъщност не се оказа вестник, а седмичното списание „Национални гафове“. Предположих, че котаракът си пада по пикантните четива.

Нещо не вървеше както трябва. Графинята трепна. Разсеяно погали котарака. Приведе се напред и зачете статията на първа страница.

ЩЕ БЪДЕ ЛИ ОПАЗЕНА МИС АМЕРИКА ОТ ПОСЕГАТЕЛСТВАТА НА ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ?

Тази тревожен въпрос през последните дни е тема за разгорещени спорове сред специалистите по изнасилванията.

След като Гениалното хлапе открадна Атлантик Сити, появи се и тази твърде неприятна възможност. Нима сегашната Мис Америка, коронясана тази есен в Атлантик Сити, няма да се отърве от сексуалните заплахи на Гениалното хлапе?

Много от специалистите предсказват, че Гениалното хлапе няма да сдържи страстите си, след като вече лесно може да сложи ръка на Мис Америка.

Други, като изтъкват физическите данни на Мис Америка, единодушно твърдят, че нито един нормален сексуален маниак не би устоял на нейния чар.

А самият агент по връзки с печата на Мис Америка направи следното изявление:

„Опитваме се да скрием нейните снимки от погледа му и я слагаме да спи в много тясно легло, което не би побрало двама, но назрява опасността той да й скочи“.

Статията бе придружена от голяма снимка в цял ръст на полусъблечена блондинка, примамващо показала крак, дълъг повече от един ярд.

Графиня Крек седна на пети. Гледаше втренчено снимката.

— Много лошо — промърмори тя. — Наистина е хубава. Ох, а ние още не сме женени.

Тя внезапно сгъна списанието и го бутна под килима. И заповяда:

— Котак! Обади се на Мейми!

На масичка до дивана бе сложен телефон. Котаракът скочи и се настани до него. Стъписах се. Котка да звъни по телефона? Но после разбрах, че нямаше нищо изключително. Апаратът имаше микрофон за разговор от всяко място в стаята, освен това се включваше с единствено натискане на бутон. След това само трябваше да избере правилния бутон от долната редица, която да включи автоматичното набиране на зададен номер. Твърде просто — само два бутона. Всеки може да се справи с това.

— Мейми Буумп, президент и главен мениджър — чу се от телефона.

— Мяу — отвърна котаракът.

Е, поне не каза нищо на волтариански. Та това би било нарушение на Кодекса!

Графинята погали зверчето и седна на дивана.

— Здравей, миличка. Джой се обажда. Нали помниш, че ни покани на вечеря тази седмица? За съжаление Джетеро е прекалено зает и едва ли ще намери време да отскочим до Атлантик Сити.

— О, колко жалко.

Крек попита:

— Как върви бизнесът, миличка?

— Прекрасно — увери я Мейми. — Ония „бибипци“ от мафията са бърникали по всички машинки за хазарт, пускали печалби само на своите подлизурковци, но ние избрахме друга стратегия и вече позволяваме само на популярни и обичани хора да печелят. На хубави момичета, които стават за рекламни снимки. Само да ги видиш как напират да играят.

— Да, ясно — произнесе графиня Крек. — Значи твърдо не можем да дойдем. Миличка, заповядай по всяко време при нас в Ню Йорк. Байбай.

Тя махна на котарака, който натисна бутона за прекъсване на връзката.

— Хъммм — изрече графиня Крек. — Мистър Калико, налага се да помислим най-сериозно. За днес приключихме с твоето обучение.

Поседя така, зареяла поглед нанякъде. После си оправи косата, приглади веждите си и нагласи скъпия си всекидневен костюм. Влезе в офиса и седна на креслото срещу Хелър.

Той усети присъствието й, вдигна глава и се усмихна.

— Мили, — започна графиня Крек, — какви са точно плановете ти за нашето по-скорошно завръщане у дома?

Сепнах се. Знаех за какво си мислеше. За онези „Имперски“ фалшификати. Тя си въобразяваше, че докато не бъдат представени за подпис, не може да се омъжи за Хелър. Най-малко от всичко желаех тя отново да го тласка към успех в Мисия Земя! Тези ще ми докарат големи неприятности! Бих искал и тя да научи, че всеки опит да представи фалшификатите в Императорския двор ще причини и на нея твърде сериозни неприятности, но не бих посмял да й кажа това.

— О, извинявай, слънце мое — промълви Хелър. — Сигурно не съм ти обяснил подробно замислите си. Разбираш ли, от мен се очаква да оправя тази планета така, че да не загине животът на нея.

Първото, от което имат нужда, е незамърсяващо гориво. Петролните компании настояват всеки да използва химически горива, които бълват дим, сажди и отровни газове в атмосферата. Докато не преминат към употребата на по-добър източник на енергия, безполезно е да се прави нещо друго за спасяването на планетата.

Освен това, за да строят, произвеждат и се изхранват, те имат нужда от повече гориво, отколкото им се предоставя. Инфлацията, с която се сблъсках тук, също е резултат от високите цени на горивата, а те поскъпват с всеки изминал месец.

И така — а) те цапат всичко и хабят въздуха, като изгарят мръсни източници на енергия; б) не им достигат истински горива и не умеят да правят евтини пречиствателни инсталации; в) не могат да контролират икономиката си, защото имат твърде скъпи горива.

Така че ще се самоунищожат, ако не разполагат с подходяща технология и не я използват.

— Много добре — каза графиня Крек. — А плановете ти как ще ни помогнат по-скоро да се приберем у дома?

— А, говориш за най-неотложните неща ли? Ами те са приблизително такива — 1) Не искат да слушат никого, който няма диплома. А аз ще я имам само след няколко месеца. 2) Работя по създаването на карбуратори и горива, подходящи за научното равнище на тази планета и скоро ще имам възможност да ги произвеждам. 3) Нужни са ми спори, които да премахнат вредните частици и отровните газове от атмосферата. Помолих Грис да ми изпрати целолог, а ти ми каза, че Кроуб учи английски и скоро ще дойде тук, значи това също ще потръгне. 4) Трябва да направя още някои неща, за да не бъдат залети континентите поради повишаващото се ниво на океаните. И 5) за да се започне огромно начинание като преминаване към други горива в планетарен мащаб, необходими са милиарди долари.

— Да, мили — съгласи се графиня Крек. — Всичко това е много интересно. Но би ли ми казал какво правиш в момента, за да се приберем у дома?

Хелър я погледна малко смутено.

— Точно в момента съставях списък на замърсителите в атмосферата — въглероден двуокис, въглероден окис, серен двуокис, флуорхлоровъглероди, азотни окиси и твърди частици. Виж какво, освен че затрудняват дишането, те пречат на топлинното излъчване на планетата, задържат отразената слънчева радиация в атмосферата. Планетата постепенно се прегрява през последния век и това е свързано с индустриализацията. Обаче основната опасност е, че тези частици пречат да се образуват водни капки с нужната големина и затова дъждовете стават все по-оскъдни. А засушаването е фактор, който е враждебен на живота…

— Джетеро, това е изключително увлекателно. Радвам се, че ми разказа. Но ако погледнем нещата откъм главата, така да се каже, какво би могъл да НАПРАВИШ, ТОЧНО СЕГА, за да ускориш програмата си? Някоя ОСОБЕНО ВАЖНА точка, където да насочиш натиска?

— Е, вероятно би трябвало да спечеля пари. Ако Изи не измисли нещо, възможно е да загубим дори тези офиси.

— Ох, Джетеро. Нали мога да купя всичко необходимо с моята кредитна карта.

— Боя се, че необходимите ни средства са далеч извън лимита на една кредитна карта. Нужни са ни милиарди. Трябва да създадем инсталации за изхвърляне на спори в атмосферата. Трябва да измъкнем „Крайстър Мотър Корпорейшън“ от лапите на Данъчната служба и да започнем там производството на карбуратори. А такива проекти изискват много милиарди и пак милиарди.

По лицето на Крек се изписа несломима решителност.

— И повече никакъв Атлантик Сити! — заяви тя.

Хелър май се стъписа.

— О, мила, в никакъв случай!

Тя чукна с показалец по ръба на бюрото.

— Плановете се изпълняват само когато поне някой работи по тях. Малко по малко. Не е нужно да чакаш да те залее поток от милиарди. — Тя насочи непоколебимо пръста си към него. — Мисля, че е най-добре да се залавяш на работа, Джетеро, и веднага да спечелиш тези милиарди. При това по начин, в който не влизат НИКАКВИ Мис Америка! Нито една!

Е, нямаше как да потисна смеха си. Да, тя го тласкаше да работи. Но след скорошния му провал не се притеснявах, че изведнъж ще се сдобие с богатство. Всичко спечелено от него досега бяха възнаграждения на наемни убийци, получили поръчка да го премахнат и той с късмет прибираше парите им. Но в света на големите пари стават съвсем друга убийства. Там стрелците носят елегантни шапки, много са изтънчени и интелигентни и хитроумно се гърмят от бюрата си. А това не му беше по силите. Според мен нямаше дори призрачен шанс да успее.

Ха, милиарди!

Какви некадърници бяха тези двамата в сравнение с мен, току-що осъществил грандиозен удар.

Заредих записващите устройства с касети. И покрих екраните с одеяла. Нека се пържат в собствен сос. Имах на какво да разчитам. Медисън щеше да си изпълни задачата. Пазех и Кроуб за всеки случай.

И един ден, както Хелър и графиня Крек се лутат безцелно, ще дойде заповедта на Ломбар, че е време да ги ликвидирам.

Крайно време беше да подишам чист въздух и да си припомня как изглежда дневната светлина!