Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (31)

Глава първа

Следващия ден прекарах в леглото, съборен от неудържими пристъпи на кикот. Будувах цялата нощ заради часовата разлика между Турция и Атлантик Сити, така че при всяко положение щях да спя до обяд. Но щом си помислех, че вече е време да ставам, изпадах в гърчове от смях и се въргалях под завивките.

Умният, хитрият Гобо Пиегаре! Какъв приятел имах в негово лице! Между периодите на ликуване обмислях дали не бих могъл да го възнаградя по някакъв начин. Може би да му пратя препарирана сойка, тази царица на крадците сред птичките, монтирана на златна поставка. Или да накарам сенатора Туидъл да го награди с почетния медал на американския Конгрес. А защо да не пробутам на Бери, адвоката на Роксентър, идеята да го предложи за Нобелова награда.

Гобо Пиегаре беше абсолютен връх в занаята си. Ако и когато Ломбар Хист поемеше контрола над Земята, този мошеник от галактически мащаб беше готов кандидат за щаба на Апарата на тази планета.

Най-сетне коремът ме заболя от смях и аз се сетих да поискам закуската си. Но скоро пак избухнах в кикот, защото бузата на сервитьора бе отекла от силен шамар, а Карагьоз имаше втора синина — под другото око. Мелахат, която се грижеше за къщата, изглеждаше така като че ей сега са я изнасилили. Стоеше на прага, кършеше ръце и плахо изказваше надеждата си, че кафето е точно толкова горещо, колкото желая. Мюсеф и Тургут си вършеха работата както трябва. О, какъв прелестен ден. Навън беше студено и ветровито, но тук се чувствах радостен и доволен.

Около четири часа следобед отидох в моята тайна стая и махнах покривалото от екраните. Седнах да се наслаждавам на по-нататъшните несгоди на Хелър и Крек.

В Атлантик Сити беше сутрин. Двамата се изтягаха на спалнята в разкошна стая. Над леглото им имаше бял балдахин. Сигурно беше младоженският апартамент. Навсякъде имаше цветя, а обзавеждането беше повече от луксозно.

Хелър стана и отиде в изобилно украсения хол. Дръпна шнура на завесите и откри големия панорамен прозорец. Апартаментът явно бе на по-висок етаж и даваше чудесен изглед към ледения, сивеещ Атлантически океан. Хелър гледаше бавните, сякаш намусени вълни, налитащи към безлюдните кейове. По плажа личаха останки от няколко отдавна изоставени лодки, изхвърлени на брега. Из въздуха се носеше на талази черен, мазен пушек.

Върна се в спалнята, дръпна завесите и там, откри изглед към празната крайбрежна улица. Долу само някакъв телевизионен екип снимаше нещо.

Крек седеше на ръба на леглото, полуоблечена, и разглеждаше печално раздраните си марокански ботушки, сигурно съсипани от спускането й в шахтата на пералнята. Тя вдигна очи към него.

— Те явно не знаят как да накарат животните да си отглеждат хубава кожа на гърбовете.

Крек захвърли ботушките в ъгъла, отиде в банята и започна да си чисти зъбите с роторната четка.

С пълна с пяна уста тя изфъфли на Хелър:

— Джетеро, кое е това Гениално хлапе, за което толкова приказват?

Хелър бърникаше в куфара си. Въздъхна.

— Ами това е най-тъпият „бибипец“, сключвал някога сделка… моля за извинение, мис. Не би искала да се запознаеш с такъв тип.

Тя си изплакна устата и се върна в спалнята.

— А всичко това ще ни помогне ли по-бързо да се върнем у дома?

— Ще сме големи късметлии, ако не ни изхвърлят от тази планета и не ни ритат през всичките двадесет и две светлинни години до Волтар.

Графинята леко се стъписа. Гледаше го втренчено.

— Ох, че лошо — промълви тя. — Нима ще се примирим с провала?

Знаех за какво си мислеше — за онези две фалшиви „Имперски прокламации“, за които обеща да не споменава пред Хелър. Те нямаше да й свършат работа, ако мисията завърши с неуспех. Хелър пак щеше да бъде изпращан с опасни бойни задачи, а тя щеше да си остане несъществуващ според закона човек и не можеше да се омъжи за него.

— Ох, че лошо — повтори графиня Крек.

Започна да се облича. Накрая намести на раменете си куртката от сива чинчила, сложи си бялата кожена шапка и взе бележника си. На излизане спря и каза:

— Ще отида да потърся Мейми Буумп. Имаме много за обсъждане. Ще се видим по-късно, мили.

Да, но аз повече не исках да слушам за мода, мода, мода и дрехи, дрехи, дрехи. Бях твърдо убеден, че предложеният стил за пролетта от модните дизайнери-хомосексуалисти беше абсолютна дивотия. Не исках да си развалям великолепното настроение. Изключих нейния екран. Депресията на Хелър беше достатъчен източник на душевно благополучие за мен.

Той вече ясно съзнаваше, че сам си е причинил непоправима беда. Елегантният сив костюм и копринената риза никак не подхождаха на самочувствието му в момента. Той изрови от куфара си яке и джинси. Бяха уместно облекло само за небрежни разходки по плажа, може да си е помислил, че ще бродят безгрижно по брега и само понякога ще поглеждат сивия, студен океан.

Облече се бавно. Последният вик на модата изискваше мъжките джинсови панталони и якета да са оръфани, закърпени и мърляви, точно като дрехите на някой работник. И макар да се премени с модерни одежди, ах, какъв несретник срещнаха очите му в огледалото!

После дълго, дълго седя, зареял поглед към неприветливата, безкрайна вода. Какъв празник за душата ми! О, колко е сладко да видиш падението на врага! Не само с нищо не подобри опасното си положение в Ню Йорк, но и се превърна в горд собственик на неизчислима финансова катастрофа. Не можех да се нарадвам. Не само бе спрян на място в усилията си, но и върнат доста назад!

Най-после си погледна часовника. Беше почти дванадесет часа, по източно стандартно време. Спомних си, че наближаваше мигът на конфискацията. Той погледна вратата. После изви очи към телефона. Разбрах, че чакаше новини от Изи.

Стана и отиде при телефона. Взе слушалката. Нямаше сигнал. Натисна няколко бутона. Нищо.

Аха! Знаех какво се е случило. Телефонната компания им е прекъснала връзките! Вълна от удоволствие премина през съзнанието ми.

Хелър остави слушалката върху апарата. Погледна към банята. Допреди малко осветлението там бе включено. Влезе и натисна бутона. После съседния. Нищо. Нямаше светлина!

О, прекрасно! Електрическата компания ги е изключила!

Завъртя кран на чешмата. Нищо! Плувах в блаженство. Спрели са им и водата!

Той пипна един радиатор. Явно беше леденостуден!

Той стоеше насред хола в младоженския апартамент на свръхлуксозен хотел-казино, в Атлантик Сити. Всъщност все още беше собственикът му. Но всички фирми за комунални услуги му бяха дръпнали шалтера!

Ликувах. Не след дълго всички тръби щяха да се спукат!

О, великолепие! Съдбата май бе решила да налага Хелър с ковашки чук!

Той бавно закрачи напред-назад, понякога хвърляше поглед на часовника си и към вратата. Веднъж прошепна:

— Изи, къде си?!

Стана дванадесет и половина. В стаята явно царуваше студът, защото Хелър наметна на раменете си своя черен кожен тренчкот.

Не го свърташе на едно място. Наслаждавах се на всяка секунда!

Стана един следобед. Графинята не се връщаше. Никаква вест от Изи. Хелър се свлече в близкото кресло.

— Изи, ти ме изостави и въобще не мога да те обвинявам за това.

Забеляза, че над крайбрежната улица, в далечината се издигаха димни кълба. Застана до прозореца. Не се виждаше много ясно. Нещо като горяща кола. И откъм плажа се носеха пушеци. Хелър не си направи труда да отскочи до спалнята, за да погледне от там. Предположих, че са започнали бунтове и грабежи.

Един и десет минути. Някой почука на вратата.

Хелър се втурна да отвори.

На прага стоеше един изключително тъжен Изи, по-дрипав от всякога. Шлиферът, взет от Армията на спасението, бе протъркан от носене. Куфарчето му бе пробито и разръфано. А самият Изи беше много по-печален и прегърбен от обикновено, което ми се стори почти невъзможно. Хелър го подкани да влезе.

— Ох, мистър Джет — изпъшка Изи. — Казах ви да не правите нищо безразсъдно. Не съм чувал дори за подобна катастрофа в цялата история на бизнеса. Нали все това ви повтарях — не свързвайте името си с корпорациите. А сега сте затънал до върха на косата си. Трябваше да оставите бизнеса на мен.

Хелър се сви в креслото и притисна длани към слепоочията си.

— Вече зная това.

— Да бяхте го узнал още вчера. Бизнесът е едно от най-подлите оръдия на Съдбата. Но грешката е моя. Долових блясъка в очите ви и бях сигурен, че пак ще накарате някого да стреля по вас. А сега са използвали автомати, оръдия, че и термоядрена бомба. Ой, ой, каква разруха!

Хелър промълви унило:

— Зная, зная. Какво е положението ни сега?

— Имам малко не съвсем песимистични новини, на които не вярвам, и лоши новини, които изцяло заслужават доверие. Затова първо ще ви съобщя лошите.

— Вероятно — каза Хелър, — добрата новина е, че ще ми сервират закуска, преди да ме ликвидират. Започвай.

— Трябваше да се усъмните, когато са ви оставили да печелите толкова дълго и толкова много. За да платят печелившите ви залози, които сте правил толкова трескаво, те са опразнили касите на всички казина, всяка банкова сметка на корпорацията. Дори са теглили пари от Лас Вегас. Взели са предплата от всички гости на хотелите. Изчерпали са до дъно всеки възможен източник на пари, за да си ги върнат през вас като законни загуби на корпорацията.

Ликвидността в момента е следната — минус незнайно колко милиона долара. Освен това се налага да изплатим разписките, издавани като лавина в края на вечерта, така че стигнахме до гнусната тема за задлъжнялостта ни.

Парите, които е трябвало да плащат за комуналните услуги — телефон, вода, електричество — те от много месеци са прибирали в джобовете си. Така че днес изключиха всичко, заедно с газта за парното отопление. Дори получаваме големи сметки за бензина, а корпорацията разполага с грамаден автопарк.

Целият персонал в различните клонове на корпорацията от доста време не си е виждал заплатите. Липсват и сумите, дължими на Данъчната служба — всички държавни и щатски данъци за последната една година.

Парите, внасяни в пенсионните фондове на персонала, са били прехвърлени в тайнствени начинания, които още по-загадъчно се провалили, така че тепърва трябва да възстановяваме и фонда.

По-голямата част от оборудването на хотелите е взето на лизинг и сега фирмите имат намерение да си приберат своето.

Зима е и никой не наема яхти, нито пък някой плава по канала.

Зима е и няма отпускари да запълнят хотелите.

Хелър потръпна.

— Това ли е всичко?

— Не — каза Изи. Разгъна вестник. — Този любител на спагетите, този нагъл простак Пиегаре трябва да се е раздрънкал пред репортерите още снощи, гадникът му с гадник. Видяхте ли това?

Държеше пред очите на Хелър първа страница на „Нюйоркски мръсотии“.

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ОТКРАДНА АТЛАНТИК СИТИ

Курортната столица е първият откраднат американски град, откакто индианците през 1590 година отнеха Роаноук на сър Уолтър Рели.

В невероятна среднощна престрелка, която нито полицията, нито армията успяха да прекратят, Джером Терънс Уистър, познат като Гениалното хлапе…

— О, Богове! — изрече Хелър, без дори да прочете останалото.

— Има го във всеки вестник — и национален, и местен — обясни Изи. — На първа страница!

Е, сега вече се разсмях от сърце. Изи смяташе, че Пиегаре се е разприказвал пред вестникарите. Но дали беше така или не, нямаше никакво значение. Медисън! Добрият стар Уолтър Дж. Медисън, безценният Медисън — това чудо на „връзките с обществеността“ имаше пряк достъп до компютърните бази данни за престъпността, които ползваше и Роксентър. И се бе нахвърлил върху новата възможност като хрътка, разпращайки до всички информационни средства фантазиите си.

Хелър изстена:

— Никакви добри новини ли нямаш?

Изи промълви:

— Мисля, че е добре да дойдете долу в залата за събрания. Хората от персонала се срещат днес там, а пък те са цяла четвърт от населението на Атлантик Сити. Не мога сам да се изправя срещу такова множество.

Хелър разкопча оръфаното си яке. Провери пълнителя на пистолета си и го пъхна в кобура на колана си.

Изи извика:

— О, не! Не можем да решим проблемите си, като караме още хора да стрелят по вас! Искам да бъдете там само в момента, когато се втурнат към подиума, за да ме разкъсат на парчета.

Хелър наметна кожения тренчкот, затвори и скри куфара си, след това тръгна с Изи по тъмния коридор.

Трябваше да слязат много етажи по стълбите, защото асансьорите не работеха. Накрая стигнаха до входа към голямата зала. Беше осветена само с газови лампи.

И претъпкана с хиляди хора. Сервитьори, готвачи, камериерки, крупиета, портиери, чиновници, чистачи, шофьори, танцьорки и още всякакви отрепки, необходими за работата на казина и хотели, ресторанти, барове, яхтклубове и още какво ли не. Там бяха дори хората от охраната, но явно не си вършеха работата по поддържането на реда. Каква груба сбирщина! Не бяха от мафията, но бяха служителите от всички фирми на мафията, които тя бе зарязала.

Надигна се гърлено ръмжене. Ръце показваха. Зъби се оголваха зад изпънати устни. Всички следяха с погледи Хелър, докато слизаше по прохода към подиума. Ако съдех по лицата на присъстващите, Хелър беше популярен сред тях не повече от бясно куче.

Изи не се отделяше от него. Зашепна:

— Не започвайте веднага да стреляте по тях. Ще се разбунтуват, ще трябва да плащаме и болнични разноски. А дори с болниците не сме постигнали никакво споразумение.

В шепота на Хелър се усещаше намек за свирепост:

— Ти нищо ли не си направил досега?

Изи отвърна:

— Но в такова положение е почти невъзможно да се направи нещо. Внесох иск в съда за промяна името на корпорацията. „Скалпело“ се ползва с твърде лоша слава. Но това няма да ни освободи от дълговете.

Вече се качваха по стъпалата към подиума. Беше съвсем празен. Изи продължаваше да шепне:

— Не можах да измисля кой от роднините ми да заеме директорски пост. Само вие притежавате акциите, но не бива още повече да затъвате в делата на тази корпорация. Направих каквото можах.

Хелър се канеше да застане с лице към неприязнено настроеното множество, но Изи го побутна надясно към изхода от подиума. Там имаше малка стаичка. Изи спря Хелър, точно преди да влязат. Хелър надникна през открехната врата.

Вътре седяха графиня Крек, Мейми Буумп и Том-Том. Светеше им само една свещ.

Хелър прошепна на Изи:

— Но какво нрави там и барабанистът? Вярно, снощи ни помогна в носенето на чувалите, но нали може да брои само до четири.

— Знам. Затова го назначих за ковчежник. Поне няма да умре от страх, като вижда в какво състояние е балансът на корпорацията.

Включих екрана на Крек. На него видях надничащия Хелър, дрехите му бяха измачкани под разкопчания тренчкот. Ох, че удоволствие беше да наблюдавам потиснатото изражение на лицето му! Обзе ме радостна възбуда.

Мейми Буумп каза:

— Здрасти, моряко. Имаш ли нещо против да ми заемеш за малко това работническо яке? Вече замръзвам.

Хелър я погледна. Бе облечена само с блузка и пола. И какъвто си беше джентълмен, веднага свали тренчкота си, за да й даде якето. Тя го закопча чак до шията си. Е, така наистина имаше странен вид. Приличаше на водопроводчик! А толкова се фукаше, че знае всичко за дрехите.

Изи се намеси:

— А сега, мистър Джет, понеже сте единствен притежател на акциите, ще прескочим формалностите. Моля ви, подпишете тези документи.

Той ги подреди по масата.

Хелър взе химикалка и се наведе над листовете. Прочете първите редове, Мейми Буумп получаваше поста на президент и главен мениджър на корпорацията!

Хелър вдигна глава, очите му бяха ококорени от изненада. Крек се взираше много строго в него. Направи му едва забележим знак.

Хелър подписа документите.

И незабавно Мейми Буумп, Том-Том и графинята станаха, за да излязат на подиума.

Хелър понечи да тръгне с тях. Мейми Буумп доста силно го побутна назад, накара го да седне.

— Моряко, ти чакай тук и ела да помагаш, ако ни налетят. Ще дойдеш при нас, когато ти дам знак.

Те излязоха и Том-Том уж разсеяно затвори вратата. Хелър се завъртя към Изи.

— Но защо въобще трябва да правим нещо? Нали банката „Греб-Манхатън“ ей сега ще удари ключа навсякъде.

— Ах, банката ли — сети се Изи. — Ами виж какво, като се обадих в комисията по хазартните игри на Ню Джърси и им казах, че е изпълнена заповедта Пиегаре да продаде корпорацията, те се отказаха от обвиненията си и продължиха срока на разрешителните ни.

Хелър напомни:

— Говоря ти за „Греб-Манхатън“!

— Аз също — отвърна Изи. — Разбираш ли, вече можех да съобщя на банката, че нашата корпорация ще запази разрешителните си за хазарт. А те смятаха, че парите им са застрашени, защото разрешителните ще бъдат анулирани.

— Това ли е всичко? — настоя Хелър.

— Не съвсем. Автоматично отпадаха и обвиненията за криминални деяния, които биха могли да предявят срещу Пиегаре — нали той продаде корпорацията. Аз им заявих, че ако не ни разсрочат изплащането на заемите, ще се обърна към съда за обявяване на фалит и така само ще загубят всичко, което им дължим. Затова се забавих. Те винаги събират съвета на директорите при обсъждането на заеми за около милиард и повече, размотаваха се чак до десет, за да търсят Роксентър. Но той и Бери заминали за Китай да си уреждат монопола за преработката на техния нефт. Затова заседаваха без него. Сигурен съм, че ще ги вдигне на рога, когато се върне и научи, но вече разполагаме с разсрочка на всички ипотеки и заеми.

Графиня Крек отвори вратата и кимна на Хелър.

Изи го подкани да тръгва, но самият той се сви в ъгъла.

— Ти излез — поиска той. — Аз се боя да застана срещу такава побесняла тълпа.

Хелър отиде до средата на подиума. Там беше Мейми Буумп, величествено изправена срещу гъмжилото. Внезапно се досетих защо облече якето на Хелър. Лукав психологически трик — така изглеждаше една от тях. Бе накарала събралите се хора да мълчат като мъртви. Да я „бибипам“, имаше артистичното умение да контролира публиката си — никой не подвикна срещу Хелър. Посрещнаха го само мрачни лица. Развалиха ми удоволствието. Никой не хвърляше по него гнили домати!

Мейми Буумп извика звънливо:

— Позволете да ви представя единствения акционер на тази корпорация — безупречния, забележителния флотски офицер, който положи немалко усилия да слезе на брега само за да говори пред вас. Представям ви звездата на всички звезди, приятеля на президенти, единствения и неповторимия ДЖЕРОМ ТЕРЪНС УИСТЪР!

Тя прошепна на Хелър:

— Само кажи „Да. Одобрявам.“ И се поклони. Само това и нищо друго!

Хелър, вероятно зашеметен от заплашителното мълчание на тълпата, каза силно:

— Да. Одобрявам!

Поклони се.

Залата сякаш се взриви!

УЖАСНА ВРЯВА!

Шапки хвърчаха във въздуха.

Хиляди гърла крещяха оглушително!

Като глутница гладни зверове хората нахлуха на подиума.

Сграбчиха Хелър. Вдишаха го на раменете си. Направиха тържествена обиколка на подиума и цялата зала.

И през цялото време ревяха „Да живее Шефа“!

Внезапно блеснаха и светлините над подиума.

Някакъв мъж, вероятно електротехник, се появи на странично балконче над залата и включи прожектор. Насочи го към Хелър, последователно пускаше червения, синия и жълтия филтър. Сигурно после чу сигнал от Мейми Буумп, защото прехвърли светлинния лъч към нея. Тя вдигна ръце, за да привлече вниманието към себе си. Хората оставиха на мира Хелър и се обърнаха към Мейми.

С глас, от който всеки древногръцки оратор би позеленял от завист, Мейми извика мощно:

— И така, дами и господа, горди служители на новата корпорация „Лъки Бонанза Казино“! Хващайте се за греблата и нека водата се пени зад нашата лодка! Нека тълпи се блъскат по крайбрежната улица, нека заровете и рулетките се покрият с купчини пари! Накратко, като ваш президент и главен мениджър, съветвам ви да се връщате на работа! Какво ще кажете?

Гъмжилото ревна радостно. Всички се струпаха на изходите от залата.

Хелър огледа внезапно опустялото грамадно пространство. После изгледа един по един Мейми, Том-Том и графиня Крек. Попита учудено:

— И какво всъщност одобрих?

Другите се бяха замислили за свои неща. Никой не му отговори.

Хелър пак попита:

— Как уредихте да ни включат осветлението?

Том-Том свенливо вдиша очи към Хелър.

— Ами не можех аз да отида в електрическата компания. Вярно, сега съм ковчежник и трябваше лично да оправя сметките, но откъде да знам дали ще им платя точно колкото дължим. Та затова пратих нашия китарист. Той е голям бързак, затова скоро ще ни пуснат тока, телефоните, водата и газта за парното.

Хелър се озърна.

— Но нали няма с какво да подкараме казината, нямаме с какво да купуваме необходимото.

Графиня Крек го хвана под ръка.

— Скъпи, стори ми се много угрижен, затова не ти казах. Но аз оставих три торби с пари в една вентилационна шахта. Приблизително милион и половина. Дадох парите на Мейми, за да раздвижи бизнеса на твоята корпорация.

Мейми добави:

— Много ценен дар, миличка. Стигат да си платим комуналните дългове, да оставим някакви пари при касиерите в казината и да напълним донякъде игралните автомати. Така че отново ще прибираме парите на клиентите.

Хелър не се отказваше.

— Но какво одобрих?

Но Мейми вече го побутваше към фоайето.

Вътре нахлуваха хора! ТЪЛПИ!

Хелър надникна през един прозорец. Паркингът беше претъпкан от току-що пристигнали коли. Прииждаха още.

— Но защо идват всички тези хора?

Тя го буташе към някаква стълба.

— Сигурно да разгледат полесражението. По всички телевизионни мрежи дрънкат врели-некипели. Горящи танкове, избухващи ракетни катери, свалени самолети. Показваха им останките! Ония типове от новините страшно раздухаха как си бил превзел Атлантик Сити с щурм. Дори използваха архивни кадри от десанта в Нормандия през Втората световна война. От сутринта вдигат шум по всички канали.

Изпръхтях. Медисън се развихряше!

Графиня Крек попита:

— Мили, наистина ли имаше битка? Аз се криех в пералнята и по коридорите. Чух няколко изстрела. Но не знаех, че си се сражавал на брега.

Стигнаха до бившия офис на мафиотския шеф Тобо Пиегаре. Мейми огледа внимателно стаята. Взе от бюрото прекрасно изваяна черна ръка и я пусна в кошчето за боклук, после гнусливо си избърса ръката. Свали от раменете си якето на Хелър и се настани в елегантното кресло зад бюрото. Прозорецът й даваше изглед към крайбрежната улица, където шумът се усилваше.

Тя подхвърли якето на Хелър.

— Моряко, няма спор, че си хитрец. Пуснал си двойник да раздава автографи вместо тебе. Звездите като мен знаят колко е изтощително да те обсаждат почитатели. Обаче ще ти дам един съвет, моряко — когато си избираш двойник, намери някой да прилича повече на тебе. Не понасям конските зъби на тоя.

— Двойник ли? — учуди се Хелър. — Къде е?

О, Богове. Надушвах безмилостния стремеж на Медисън да окупира всяка първа страница в страната.

— Как къде — учуди се и Мейми. — Ей го долу на крайбрежната улица, раздава автографи като луд. Умно измислено. Не си е работа да те снимат от телевизията. Ама тоя двойник добре се оправя пред камерите.

Графинята каза успокояващо:

— Мили, значи не ти се налага да слизаш долу.

Хелър погледна към крайбрежната улица. Там ГЪМЖЕШЕ от хора, продавачи с колички, репортери и оператори. Двойникът, фалшивото „Гениално хлапе“, измислено от Медисън, с очилата, щръкналата челюст, изпъкващите зъби и всичко останало, бе застанал върху повреден танк от армейските резерви, а някакъв пиротехник пак разпалваше пламъци по бойната машина.

— Да, няма да слизам за нищо на света — отрони Хелър и потрепери. Извърна се към стаята. — Моля ви, много ви моля, някой ще ми каже ли какво одобрих току-що?

Мейми се намести по-удобно в разкошното си кресло.

— Нали разбираш, никой от персонала от незнайно кога не е и помирисвал заплата. И те знаят, че корпорацията не може да им плати, а пък е зима и не се намират свободни работни места.

Тя го изгледа въпросително, сякаш се съмняваше дали наистина е необходимо да му обяснява всичко това.

— Моля ви, кажете ми — повтори Хелър.

— Накратко, моряко, обещах им, че ако ти одобриш, ще получават 100 процента от всички печалби на корпорацията, след приспадане на разходите, докато изплатим всички възнаграждения, изостаналите данъци и възстановим пенсионния фонд. А след това за тях ще остават само 60 процента от печалбите. Обаче дотогава има твърде много време…

Хелър изведнъж се свлече на най-близкия стол. Имаше от какво да му омекнат краката! Както и да погледне човек положението, ако собственикът е този, който получава доход, Атлантик Сити отново бе сменил притежателите си!

ПЕРСОНАЛЪТ БЕ ПРЕВЗЕЛ ЦЯЛАТА КОРПОРАЦИЯ!

Мейми продължи.

— Но искам да чуя мнението ти по един особено важен въпрос.

— Какъв? — безсилно прошепна Хелър.

Мейми заговори по-ласкаво.

— Как мислиш, дали мога да сложа светлинни реклами с името си на всяко казино-хотел? Ама да са от най-големите — „Мейми Буумп, президент и главен мениджър“. Според тебе как ще го приемат хората?

Хелър едва чуто отговори:

— Ще бъде чудесно.

След малко погледна графиня Крек.

— Скъпа, май е време да се прибираме в Ню Йорк.

Ох, как се давих от смях! Опитът на Хелър да отърве Изи от дългове не постигна нищо! Само добави нови неприятности към досегашните. А отгоре на всичко сега беше обезсърчен и с много ниско самочувствие.

В този момент реших да не се тревожа повече за него и да го оставя да си потъва на воля. Нямаше и най-нищожен признак, че ще напредне в каквото и да било, а когато получа съобщението от Ломбар, той и графиня Крек още ще се размотават безцелно из Съединените щати. И ще ги убия, преди да са си казали молитвите!

Блаженството ми достигна неподозирани висоти. Аз победих. Аз, аз, аз!