Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (26)

Глава пета

Въпреки зимния студ, излязох и обиколих двора. Сякаш имах пружини в краката си и не можех да се заседявам прекалено дълго.

Сега беше дежурен Тургут. Носеше ново палто от овча кожа, ботуши и шапка. Освен това носеше и тояга. Изглеждаше поохранен. Поклони ми се тържествено. Това беше хубаво.

Зървах за миг лицата на някои от слугите. Бяха пребледнели от уплаха. Колко доволен останах!

БМВ-то не се виждаше, нямаше и следа от момченцата. Каква приятна тишина!

Прибрах, почистих и смазах някои от оръжията, за да запълня с нещо времето. Докато се занимавах с това, пъхнаха съобщение под тайната врата.

„Уведомявам ви, че премествам предавателите в района на Атлантик Сити.

Рат“

Примигнах от изненада. Бях забравил, че Крек и Хелър ще излязат извън двестамилния обхват на предавателите. А той как бе научил?

За да компенсира липсата на своя партньор Търб, Рат сигурно бе сложил свои подслушвателни устройства в офиса. Може би дори бе прикачил устройства на самите Хелър и Крек. Окуражих се. Значи дори Рат съм уплашил достатъчно, за да си изпълнява задълженията за разнообразие. Да, животът ми потръгна в правилна посока!

Хелър и Крек нямаха дори нищожен шанс! По всяко време можех да заповядам убийството им. Само трябваше Ломбар да ми съобщи, че каналът на Хелър за връзка с волтарианското правителство вече не действа. Дотогава само трябваше да следя да продължи бавенето им, така че с нищо да не объркват плановете на Ломбар! И несъмнено вече разполагах с парите за това!

Снизходително, като човек наблюдаващ сакат кон, понечил да участва в състезание, аз насочих вниманието си към екраните.

— Но за какво служат тези глупави перки отгоре? — искаше да знае Крек.

Седяха в пътническата кабина на хеликоптер с още няколко човека.

— Те охлаждат главата на пилота — пошегува се Хелър.

— Ох, Джетеро, пак си правиш майтап с мен.

— Ами, никога. На тази планета имат много разгорещени пилоти.

— Поне едно знам със сигурност — нямат антигравитационни аеробуси. Би могъл поне да ги научиш как да правят горещ главотръс.

— Ще сложа това на първо място в списъка си — рече Хелър. — Виж, онова там е Атлантик Сити.

И двамата надникнаха през илюминаторите към мрачния зимен пейзаж. Сивите вълни на Атлантика унило се разбиваха по плажа. Ледени пръски се лепяха по кейовете. Високите сгради на хотелите стърчаха над затворените заведения по крайбрежната улица.

Хелър каза:

— Слушай внимателно. Не ме наричай с името Уистър. Казвай ми Джони. Ще се преструваме, че си някое лъскаво маце, което току-що съм свалил.

Графинята се наежи.

— Това не ми харесва много! И защо не бива да те наричам Уистър?

— Това име взе да става прекалено известно.

— Аха, знаех си аз, че ще се прочуеш тук.

— По адски неприятен начин — допълни Хелър. — Но сега няма да говорим за това. Ти просто се дръж като лъскаво маце.

— Надушвам някакъв номер — заяви Крек.

— Да, има нещо за оправяне. Разорени сме.

Крек поклати глава.

— Мога да купя всичко, което ни е нужно. Имам кредитна карта.

— Не можеш да купиш онова, което ни е нужно, за да се разплатим с Данъчната служба.

— Въобще ли няма да ми обясниш срещу какви противници ще се изправим тук?

— Мафията на Атлантик Сити контролира хазарта. И едва ли ще се отнесат много мило към намеренията ми. Специалисти са по съдиране на кожи, но този път ние ще им съдерем кожите.

— Не искам да се забъркваме в нищо криминално — отсече Крек.

— Няма. Всичко е по закона. Но съвсем случайно разполагаме с „техническо предимство“. Виж какво, може да те помоля да направиш няколко залагания и да се погрижиш за печалбите, ако нещо стане. Работи ли радиото в яката ти?

Тя докосна нещо под палтото си и произнесе:

— Проба.

Звукът като че се чу от неговата яка. Той също докосна дрехите си:

— Проба.

Сега звукът се чу от нейната яка.

Използваха миниатюрните предаватели на Спърк! Е, и това нямаше да им помогне.

Станаха, за да излязат от кацналата въздушна машина, вече можех да видя какво са облекли — важна информация, в случай че се разделят.

Примигнах. Тя беше натруфена с бяла кожена шапка, бели ботушки, чантичка и ръкавици. Панталонът й, вероятно част от костюм, беше метално син. Но коженото й яке ми опъна нервите. Сива чинчила! Макар и да беше дълго само до кръста, трябва да е струвало цяло състояние! Някой друг може би щеше да се впечатли от облеклото й, но аз усетих само удара по банковата си сметка.

Хелър бе избрал сив костюм и сива шапка с широка периферия. Сега обличаше тренчкот от черна лицева кожа.

Сред другите хора в тълпата тази двойка изпъкваше като морски фар! Още по-добре! Мафията на Атлантик Сити без затруднения щеше да ги проследи, за да им отнеме спечеленото.

Празнично настроените любители на хазарта се качиха в чакащия ги микробус.

Хората в Атлантик Сити очакваха, че ще забогатеят много бързо, когато през 1976 година щатът Ню Джърси се сдоби с правото да открива казина. И макар че в този западнал град на карнавалите бяха построени няколко нови хотела, големите му надежди не се оправдаха. При едно от предишните ми идвания на Земята се запознах с наркотрафикант, който ми разказа цялата история. Мафията постепенно сложила ръка на казината и понеже не позволявала на никой да спечели, надеждите на града да съперничи на Лае Вегас бързо се стопили.

Според мен бяха стигнали до доста отчаяно положение, щом насред зима устройваха тези шумни веселби. Вледеняващият вятър откъм Атлантическия океан едва не издухваше хората от крайбрежната улица. Трудно ми е да се сетя за нещо по-тъжно от карнавален град извън туристическия сезон.

Хелър и Крек тъкмо слязоха от микробуса и веднага забелязаха името „Мейми Буумп“. Бе написано с най-дребните букви, най-отдолу на най-голямата реклама по фасадата на най-голямото здание, където естествено беше най-голямото казино.

Пребориха се с вятъра и успяха да влязат. Оставиха палтата и шапките си на гардероба и се качиха на мецанина над голямата зала в казиното. Покрай парапета имаше няколко маси и столове. Хелър се канеше да настани графиня Крек до една маса, когато тя възрази:

— Не, не. Ти се занимавай с каквото си решил. Аз ще мина зад кулисите, дано да открия Мейми.

Хелър седна и се загледа в гъмжилото долу.

За мен беше истинска изненада да видя толкова хора, особено в ранния следобед.

Казиното беше наистина огромно. Точно под Хелър имаше наредени три маси за рулетка. Залаганията вървяха непрекъснато и макар залата да не беше претъпкана, играчи не липсваха.

Хелър се обърна да разгледа мецанина. Вдясно и вляво от него имаше големи квадратни колони, които оформяха подобие на ниша до парапета. Зад него имаше обширно фоайе, застлано с мокет. Надясно един коридор водеше навътре в хотела. А точно зад Хелър друг коридор се отдалечаваше към редица врати, може би на спални.

Хелър носеше чанта. Сложи я на масата и я отвори. Първият предмет, който извади, приличаше на голям калкулатор. Поне така изглеждаше. Той махна дъното — вътре бе поставен неговият украсен, инкрустирай със сребро и гравиран, автоматичен „Лама 45“! Досетих се, че както е бил във фалшивата сметачна машина, детекторите не са засекли пистолета преди качването на Хелър в хеликоптера. Той провери оръжието и го бутна в кобур отзад на колана си. Взе и няколко пълнителя от калкулатора, напъха ги по джобовете си.

След това измъкна от чантата няколко сгънати черни пластмасови чувала за боклук. Пак примигнах от учудване. Нима очакваше да спечели толкова пари, че ще му потрябват тези огромни чували да ги пренесе? Ако успееше да стори това, би му се наложило да води битка с цялата мафия на Атлантик Сити!

Остави на масата бележник с индиго на обратната страна на листовете, така че да има по няколко екземпляра от всичко написано. Отдолу имаше скоби. Хелър закрепи бележника на коляното си.

Отвори друга чанта. Видях етикет „Никон“. Къде ли бях го виждал преди? Аха, в Линчбърг. Нали там купи две повредени видеокамери и взе етикетите от тях.

ЗНАЧИ ТОВА БЕШЕ ВРЕМЕВАТА КАМЕРА!

Той провери батерията. С този етикет на „Никон“ волтарианската времева камера по нищо не се различаваше от овехтяло 8-милиметрово видео!

Хелър се завъртя към парапета, насочи камерата към първата маса за рулетка долу и се захвана за работа.

На далечната стена на казиното имаше грамаден часовник. Хелър надничаше в окуляра на времевата камера, завърташе някакъв регулатор, поглеждаше часовника отсреща и записваше нещо в бележника.

За да проумее човек нещо от данните на времевата камера, трябва да е много опитен, няколко минути виждах само мяркащи се за миг точки. После започнах да различавам числа.

Хелър проследяваше печелившите числа на тази рулетка за остатъка от следобеда и вечерта! И записваше времето с точност до секунда в бележника си!

Така нямаше абсолютно никакъв шанс да загуби!

Охо, та мафията на Атлантик Сити щеше да го очисти, ако той възнамеряваше да печели подобни суми!

Хелър насочи вниманието си към втората рулетка. Местеше регулатора на времевата камера с по минута-две. Пишеше, без да поглежда бележника и правеше това с такава бързина, че не успявах да видя повечето числа.

Хелър си свърши работата с втората маса и се занимаваше с третата, когато зад него се чуха гласове. Той не се обърна. Не му оставаше още много да записва.

Познах дрезгавия глас и твърде американското произношение на Мейми Буумп.

— Кмета ли? О, миличка, отидох на срещата. Но жена му така го беше изтормозила, че за нищо не го биваше. Затова ме заварваш да пея в тая дупка. И ако тая вечер пак не ни платят, няма да правим никакво шоу. Тия тук са сбирщина бандяги.

Хелър приключи заниманията си. Завъртя се към дамите. И преди Крек да го представи, Мейми вече казваше:

— А, ето го моряка. Леле, Джой, голям удар си направила. — После попита Хелър: — Е, как е във флота?

Хелър отвърна:

— Надявам се всичко да върви добре.

Той стана и любезно настани дамите около масата.

Мейми продължи:

— Значи обиколката из „Бонбъкс Телър“ си е казала думата. Е, много се радвам. Аз не мога да си позволя да пазарувам там. Сигурно и аз трябва да си намеря някое моряче, та най-после да мирясам. Младежо, добри пари ли ви плащат там?

— От доста време нищо не съм получавал от Флота — обясни Хелър.

— Ей, ама така не бива — възмути се Мейми. — Значи ставаме двама без заплата. Ако тия бандяги не кихнат малко парици… О, я виж. Имаме си компания.

Двама мъже с вид на много яки биячи застанаха до масата. Единият попита:

— Синко, какви ги вършиш с тая твоя камера?

Хелър обясни:

— Вътре няма касета.

Другият грубиян попита:

— Ще ни я дадеш ли да погледнем?

Хелър я отвори пред очите им.

— Виждате ли? Няма касета.

Биячът изсумтя:

— Добре де, прибери я. Тука не даваме да се снима. А туй к’во е? Да не е калкулатор?

— Ами аз разработвам система — обясни Хелър. — Числата излизат в небесните сфери и аз си ги записвам.

Първият бияч излая смеха си като огромно куче и погледна втория, сякаш казваше: „Ей ти още един тъпак“. Вторият се обади:

— Добре, хлапе, смятай си к’вото щеш. Само онова чудо го прибери. Айде, приятни забавления.

— О, благодаря — рече Хелър.

Биячите се махнаха.

— Е, деца, моят ред е след малко. Този следобед имаме само две представления и ако не ни платят — довечера нищо. Моряко, ще ни черпиш ли една вечеря към шест часа?

— За мен ще бъде удоволствие — отвърна безупречно възпитаният Имперски офицер и стана заедно с Мейми.

— Ще изляза на оная сцена в дъното — обясни Мейми. — Ще трябва малко да си напрегнете ушите.

Тя се отдалечи и Хелър пак седна.

— Много е мила — отбеляза графинята.

— Но не колкото тебе — вметна Хелър. — Сега, лъскаво маце, внимавай. Ето го твоя списък. Времето е отбелязано по онзи голям часовник на стената. Ето ти и хиляда долара. Отбий се до гишето долу и си купи чипове с тези пари. После седни на някоя маса и залагай. Само на отделни числа. Но никога не залагай повече от 285 долара.

— Защо?

— При познато число печалбата е в съотношение тридесет и пет към едно. А не бива да печелиш повече от 10 000 долара наведнъж. Данъчната служба регистрира печалбите над тази сума. Затова всеки път, когато спечелиш, обменяй чиповете си за налични пари. После се премести на друга маса и пак заложи на число.

— Тук все пак има нещо нередно — усъмни се графинята. — Що за списък е това?

— Това са печелившите числа с точните времена на всяка от трите маси за рулетка. По някаква неизвестна причина, тази вечер в 10 и 21 минути спират залаганията на всички маси. Но дотогава разполагаме с числата. Вземи и този чувал. Ако чантичката ти се препълни, пъхай парите в него. Готова ли си?

— И ако спечелим достатъчно пари, така по-скоро ще се приберем у дома? — осведоми се графинята.

— Правилно.

— Да започваме — рече графинята.

Тя тръгна направо към гишето да си купи чипове, но Хелър първо напъха останалите чували под сакото си, остави чантата си на гардероба, после купи чипове и застана до маса встрани от графиня Крек.

Тя изчака две залагания, за да проумее смисъла на играта. Погледна списъка с числата за тази маса, за да се увери, че последните съвпадат с написаните, озърна се към часовника и заложи чипове за 285 долара на следващото — 0.

— А малката топка все се върти — напевно каза крупието. — И никой не знае къде ще се спре. Край на залаганията.

Свистящите обиколки на топчето се забавиха. Плъзна се към 5, леко отскочи и се спря на 0.

Крупието прибра всички останали жетони, подреди на купчина печалбата на графиня Крек и я бутна по масата към нея.

Тя веднага вдигна чиповете от масата, отиде до гишето и взе парите. Пусна ги в чувала. Още отначало не искаше да си препълва чантичката.

На друга маса Хелър заложи на 13 и разбира се, падна се 13. Той си взе чиповете, размени ги за пари и ги пусна в своя чувал. Той също не смяташе да се занимава с неподходящи неща като джобовете си.

Графинята погледна часовника, надникна в списъка, премести се на съседната маса и заложи на 5. Числото се падна. Отиде да осребри чиповете. Пусна следващата печалба в чувала.

И така — те сновяха между масите и гишето, после винаги се преместваха на друга маса.

Бях сигурен, че някой ще забележи какво ставаше. Вярно, тълпата се множеше и нямаше зле облечени хора. Но Хелър със своя сив костюм, синя копринена риза и синя вратовръзка на бели точици се отличаваше от останалите. Беше по-висок и рус от всички мъже наоколо.

А туниката на графиня Крек, в тон с метално синия панталон, макар и без никакви излишни украси, сякаш я превръщаше в застанала под прожекторите манекенка сред пищните дамски одежди край масите.

Докога ли щеше да продължава това, без да се сепне управата на казиното?

След около час двама мъже внезапно се изпречиха пред Хелър. Единият го изгледа от главата до петите.

— Ей, хлапе, ти на колко години си?

— На достатъчно — отвърна Хелър.

— Тука не пускаме деца под осемнайсет — натърти вторият. — Да носиш някакви документи?

— У мен са — каза Хелър.

Извади от вътрешния джоб на сакото шофьорска книжка и паспорт. Подаде ги на мъжете.

— Джони Кативо — прочете на глас първият. — На двайсет и две години.

— Ей — обади се вторият, — при Фаустино има един Кативо. Да не сте роднини?

— Да, ама се скарахме.

Двамата мъже впиха доста особени погледи в Хелър. Върнаха му документите и се отдалечиха. Изведнъж се сетих, че Кативо беше един от бандата, която се опита да отвлече Хелър при гаража в Сприйпорт.

В същото време едно тъпо крупие най-после разбра, че вече няколко пъти изплащаше печалби на графиня Крек. Внезапно пусна топчето в противоположната посока под ръба на колелото и почти явно пъхна ръка под масата да се намеси в резултата, вероятно с някакво магнитно устройство.

Но се падна точно това число, на което Крек бе заложила чиповете си — 5. Системата на Хелър надмогваше дори мръсните номера!

Трима мъже и една жена бяха забелязали, че Хелър печелеше всеки път. Започнаха да слагат чиповете си на същите числа, за да се възползват от късмета му.

Първият път Хелър нищо не направи и остави всички да спечелят. Но при следващото залагане на друга маса той много демонстративно заложи чип за хиляда долара и загуби. Те престанаха да го настъпват по петите.

Напред-назад. Напред-назад. Големите чували се запълваха непрестанно.

На едно от гишетата Крек трябваше да почака малко. Двама мъже с оръжие се втурнаха при касиера и му оставиха плоско куфарче, пълно с пари. Той се разписа за получаването и изплати чиповете на графинята.

Напред-назад, напред-назад. Печалби, печалби, печалби!

Около пет и половина двамата мъкнеха претъпкани чували. Срещнаха се.

— Тази работа не е лека — каза графинята. — Не може ли сега да вечеряме? Толкова се увлякох, че дори не чух песните на Мейми. А пък днес си обух нови ботушки и ужасно ме стягат. Никога не съм предполагала, че ако печелиш непрекъснато, трябва да изминеш и петдесет мили!

— Добре — съгласи се Хелър. — Ще презаредим с гориво и се връщаме. Не ми се вярва във всеки от двата чувала да има по повече от половин милион. Ако успеем да избутаме до два милиона тази вечер, ще отървем Изи от неприятности.

— На тези тук няма ли да им свършат парите? — попита графинята.

— Забелязах, че докарват още пари от банката или от другите си казина — каза Хелър. — Но това си е техен проблем. Хайде да похапнем нещо.