Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (14)

Глава втора

Свлякох се на стола до масата. С никакви усилия не можех да затворя очи — бяха се изцъклили от изумление.

Минаваха много минути. В един момент установих, че все пак още дишах и сърцето ми продължаваше да бие.

Тридесет хиляди фунта злато!

За всички болнични материали, които поръчах на „Занко“, те ми дължаха подкуп от 30 000 кредита. Следователно бяха платили за метала цена на едро — по един кредит на фунт. И без това използваха големи количества злато в целологическото оборудване, защото то трудно се окисляваше и затова не отравяше клетките. Е, от това също имах полза. Всичко свърши добре.

На Волтар действаше закон, забраняващ износа на метали, които биха могли да внесат хаос в паричното обращение на примитивни цивилизации, това беше причината досега Апаратът да не е използвал злато на Земята. Но щом те бяха готови да си затворят очите в моя случай, аз бях двойно по-готов.

Сграбчих парче хартия от мръсния под и започнах да правя сметки.

30 000 волтариански фунта се равняваха на около 25 000 земни. Това правеше 300 000 тройунции.

Напоследък цената на златото бе скочила главоломно нагоре. Сега беше около 850 долара за унция, както преди много години, но тогава цената бе паднала. Сега заради инфлацията се покачваше отново. И щеше да продължи — все нагоре.

Пресметнах още нещо. Хлъцнах. 255 милиона долара!

О, БОГОВЕ!

Можех да се разплатя с кредитните фирми!

Нямаше да ми отнемат вилата. Нямаше да продадат в робство моите слуги. Нямаше да продадат и мен.

Охо! С толкова пари, можех да дърпам лостовете на властта и да сторя на Хелър и Крек, каквото пожелая!

ОЛЕЛЕ!

Дори вече нямаше значение, че тя използва моята кредитна карта!

На кой ли му пукаше от дреболии?

ОЛЕЛЕ, ОЛЕЛЕ!

Можех да купя онази бронирана лимузина!

Можех да купя и продам, когото си поискам!

Дори Утанч щеше да ми се подмазва!

О, какъв разкошен живот ми предлагаше съдбата!

ОЛЕЛЕ! ОЛЕЛЕ!! ОЛЕЛЕ!!!

Я почакай.

Тридесет хиляди фунта злато!

Та това са 12 земни тона!

А нямаше с какво дори да наема камион, за да ги превозвам!

Нито можех да ги скрия, нито да ги закопая!

Ако държиш златото на открито — губиш го, както съвсем наскоро научих за своя сметка.

Ех, Богове, защо не мога дори да го махна от хангара!

Нищо чудно, че Болц ми каза да се оправям на своя отговорност.

Имах нов проблем — ПРИТЕЖАВАХ ТВЪРДЕ МНОГО ЗЛАТО!

За момент си поиграх с идеята да приема само малка част от пратката. Но това беше немислимо. Не бих могъл да се откажа дори от една скъпоценна люспица.

Значи се налагаше да помисля!

Преди направих грешката да се вкопча в прекрасния метал. Не биваше да повтарям грешките си!

Ако се покажа в Истанбул с такива количества злато, ще ми разследват дори костния мозък. Хитроумният ми план да изкупувам злато през местния бижутерски магазин не би могъл да обясни огромните ми запаси. Доста се съмнявах дали и националната банка на Турция разполагаше с такива резерви!

Да, трябваше да превърна златото в пари. Въпреки завладяващата ми любов към красивия метал, налагаше се да обърна богатството си в налични пари, преди някой друг да го е обърнал в олово и боя, както се случи първия път. Но къде? И как?

Единственото място, където биха приели злато, без да задават въпроси, беше Швейцария, където наскоро пак приеха нови закони. Но от тук до там трябваше да пресека твърде много граници!

Граници ли? Ами ако ги прескоча? „Линейният скачач“!

Но това би означавало да го поверя на антиманкосите. Купчини злато пред погледите на пирати! Биха убили всеки и за нищожна част от това богатство.

Какъв план да съставя? Как да надхитря Стаб?

Бях длъжен да успея!

Животът ми изцяло зависеше от това.

Въпреки всички рискове, аз щях да успея.

Но Богове, каква нужда имах от спасителна идея!

Едва изрекох молитвата и желанието ми бе изпълнено! Експресно обслужване директно от Небесата!

Идеята ме удари като гръм в ясно небе!