Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (10)

Глава шеста

Самолетът кацна на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ с рев и скърцане на спирачки, в сравнение с които тръгнали към битка воини биха ви се сторили кротки като агънца.

Още можех да разчитам на едно най-често непреодолимо препятствие. Правителствените чиновници на това летище, в имиграционните служби, митницата и агенцията за борба с наркотрафика, са най-гадните и враждебни грубияни в целия свят. Така насищат с омраза първия допир на чужденеца с Америка, че една разходка на голо при минусови температури му се струва къде по-приятно преживяване.

Надявах се да открият незаписания в декларацията медальон, да го конфискуват и да хвърлят графиня Крек в зверилника на някой федерален затвор. Тя си го заслужаваше.

Когато графиня Крек застана пред гишето „Условно допускане в САЩ на завръщащи се американски граждани“, у мен замъждука очакването на радостна случка. Чиновникът там е корав мълчаливец, какъвто дори в погребално бюро трудно ще намерите. Поглежда в малката си книжка, за да провери дали не си избягал престъпник, издирван за неплатени глоби от неправилно паркиране. И ако попадне на твоето име или номер на колата, или пък ако името ти изскочи на компютърния монитор, той незабелязано дава знак и федералните полицаи те връхлитат отвсякъде като грабливи птици.

Графинята и Мейми минаха през гишето най-безгрижно, увлечени в приказки за дрехи, дрехи, дрехи и мода, мода, мода.

Графинята небрежно погледна екрана, където след въвеждането на номера на нейния паспорт се появи съобщение:

Наркотрафикантка на фирмата „И. Г. Барбен“

Мълчаливецът с изражение на престоял труп леко драсна с молив по страницата на паспорта, тресна печата и тя влезе в страната!

В митницата федералните служители принуждаваха хората един след друг да се подпират на стената с разперени ръце и да се разкрачват, после бързо и с ръмжене ги претърсваха.

Графинята и Мейми минаха направо, багажът им вече беше отбелязан като проверен, бъбреха си за мода, мода, мода и дрехи, дрехи, дрехи. Също като младенци в лъвско леговище, които дори не подозират, че наоколо се разхождат гладни зверове.

О, Богове! Право да си кажа, точно в такива моменти започвам да проклинам подкупното бездействие на бюрокрацията! Тези типове не само не намериха медальона, те даже не я претърсиха.

Накрая двете застанаха под табелата „Допускане в страната“. Купчината куфари на Мейми Буумп почти съперничеше на багажа на Крек. Но Мейми наистина се оказа опитна пътешественичка. Тупна с парижкото си чадърче по главите двама вече заети носачи и скоро багажът им беше спретнато нареден на две колички.

— Миличка, ей го тукашният магазин на „Бонбъкс Телър“. Дето витрината му е цялата в злато и диаманти. Нали виждаш онова развяващо се черно знаме отпред? Ще те оставя тук. Тази вечер имам среща с кмета, а той само дрънка врели-некипели за отвратителната си жена, та затова първо ще си почина вкъщи. Скъпа, вземи визитката ми. Потърси ме скоро и не позволявай на тези смахнати да ти боядисат главата синя.

Целунаха се и след миг графиня Крек остана сама.

Като щурмови отряд, жадуващ палежи и грабежи, графинята връхлетя „Бонбъкс Телър“.

Изпълняваше списъка точка по точка. Профучаваше предварително подготвена от щанд на щанд, тук сочеше нещо за хиляда долара, там — за десет хиляди.

Поспря по-дълго само на щанда за обувки. Там бяха красиво подредени „еднократни“ обувки по сто долара чифта, „с гаранция за един ден“, продаваха ги в удобни опаковки по тридесет чифта всяка. Изведнъж Крек стана по-сдържана и си купи само една опаковка. Тук обаче се лепна за мароканските велурени ботушки — сини, червени и бели, „придаващи пиратски вид“. Явно си каза, че по-добре да вземе по два чифта от всеки цвят, защото вървяха само по петстотин долара чифта.

Колко подходящо, мислено одобрих аз. Пиратски ботушки за най-кръвожадната бандитка, пред чиито злодеяния бледнееха всички истории за корсари, кръстосвали из Карибско море!

„Обувките за марионетки“, придаващи „истинска прилика с кукла на конци“, бяха просто парчета пластмаса, които сякаш залепваха за глезените и ходилата. Тя не ги хареса и аз веднага разбрах защо — защо да се преструва на марионетка, нали другите играеха, когато графиня Крек дърпаше конците, без да й пука! Затова си взе само двайсетина чифта.

Продавачите я следваха, сякаш чакали обикаляха край лъвица с надежда да докопат и те някоя мръвка от нейното пиршество. Съставяха свой списък на покупките и стана толкова дълъг, че повикаха още един свой колега да го носи.

О, Хелър, безмълвно възкликнах аз, ти не само загази, ами вече си и обречен. Бях мъж с опит. Бях уверен.

Във фризьорския салон избухна истински скандал. Не с участието на графиня Крек, а между двама от „майсторите“. Единият каза, че душата му ще стене, ако не му позволят да обръсне главата й и да я боядиса в синьо, а другият отбиваше посегателствата на лъскавата ножица със своята смъртоносна маша за къдрене и врещеше:

— Да не си докоснал и един косъм от това златно великолепие! Бягай да боядисваш националния флаг!

Той победи! Страховита битка! Спешно й отделиха половин час, за да превърнат косата й в „златна корона с намек за рубинено сияние“. Накрая я подкараха към счетоводния отдел, за да преброят убитите и ранените в това сражение.

Финансовият мениджър на магазина бе облечен като церемониалмайстор, но мен не можеше да измами с вида си. Съзирах пробягващите колонки от цифри в алчните му очички.

Седнала до неговото облицовано с кожа бюро, графиня Крек с нейния вехт воал и мръсна наметка сигурно му е изглеждала твърде неподходяща клиентка. Тя още не бе махнала заздравяващата лепенка над едната си вежда и от това външността й не будеше особено доверие.

Дългата цял метър сметка достигна 178 985 долара, плюс 11 процента данък добавена стойност на щат Ню Йорк. Великолепно! Цената на медальона не можеше да покрие и една трета! Ликувах. Хелър, така ти се пада!

— Адрес? — попита финансовият мениджър.

На такива места е твърде грубо направо да питаш за името. Клиентите и без това би трябвало да са известни на всички.

Графиня Крек прехвърляше списъка от Мейми Буумп точка по точка, за да провери дали не е пропуснала нещо особено важно, като например огърлица в подходящ оттенък за сутрешния халат от прозрачен морскозелен органдин за интимни закуски. Разсеяно бръкна в джоба на наметката и му подаде нещо.

Отначало помислих, че това е медальона. Не можех да видя добре, защото тя се взираше в списъка, а не в човека отсреща.

Финансовият мениджър промърмори:

— Джером Терънс Уистър, Емпайър Стейт Билдинг? Че това е офис на фирма.

Сигурно му даде късчето хартия, на което написах адреса на Хелър.

— Да — разсеяно потвърди графиня Крек. — Така предполагам. Мъжът ми е тук с много важна задача. Възложено му е да оправи нещата на тази планета и сигурно има офис някъде. Дали може да прибавим към списъка и една огърлица от аквамарин? Пропуснала съм я.

Финансовият мениджър отиде в друга стая да се обади по телефона. Винаги правят така. Би било невежливо, дори просташко да говорят за пари пред клиента.

Опитах да усиля звука, за да подслушам. Но при мен се чу само ревът на излитащ реактивен самолет.

Ох, Хелър, досега си имал неприятности, но какво те чака тепърва! 178 985 долара с нюйоркски данък, че и огърлица от аквамарин! Вече си на дъното!

След малко мениджърът се върна.

— Мис, откъде пристигнахте?

Охо, обзалагам се, че Хелър е бил стъписан от изненада! Сигурно се е побъркал от изумление. А скоро ще му прилошее, като получи сметката!

Графиня Крек бръкна в джоба и извади смачканите остатъци от билета си.

— Афийон, Турция.

— Да, самоличността съвпада и е потвърдена — заяви финансовият мениджър. — Ще впиша и огърлицата в тази сметка. Току-що ми съобщиха цената, така че, ако не възразявате, да обобщим всичко дотук.

Графинята все още се занимаваше със списъка си.

Мениджърът попълни сумата във фактура. Побутна я към графиня Крек и й подаде писалка.

— Моля ви, подпишете.

Крек взе писалката.

— Какво трябва да направя?

— Ами просто впишете името си по същия начин, без нищо да променяте. Иначе се налага да оправяме големи бъркотии.

Той показа хартията, на която написах земното име и адрес на Хелър. Обърна я от другата страна.

Очите на графиня Крек се спряха върху надписа:

„Султан Бей и/или наложницата му. Римската вила. Афийон, Турция“.

МОЯТА КРЕДИТНА КАРТА ОТ „СКУИЙЗА“!

Олюлях се. Това беше някаква страшна грешка! Трескаво измъкнах пачката кредитни карти от джоба и ги проверих. Тази от „Скуийза“ ЛИПСВАШЕ!

О, Богове, в бързината да намеря нещо, върху което да пиша, аз злощастно съм измъкнал единствената кредитна карта с празен гръб и без ламиниран калъф! А в тази кредитна фирма месечната лихва при просрочено плащане се равняваше на самата сметка! Най-гадните хрътки в цялата глутница кредитори!

Но още имах надежда! Тя можеше да се оплеска при подписването на сметката. Току-виж забележат, че това не е Утанч и я пратят в затвора за фалшифициране на документи. Затаих дъх.

Но графинята Крек изпълни точно поръката. Пък и умението да подправя почерци беше част от нейните престъпни дарби. Подписа се, както й казаха:

„Султан Бей и/или наложницата му. Римската вила. Афийон, Турция“.

С внезапен пристъп на гадене осъзнах — тя просто е сметнала, че съм й дал кредитната карта! Беше толкова „бибипски“ тъпа, та дори не разбираше, че фалшифицира нещо! И ако я хванат, ще изтъкне това за свое оправдание!

Но финансовият мениджър взе фактурата, придирчиво сравни подписа с кредитната карта и кимна. Надеждата ми умри безславно.

— Мис, — обърна се той към графиня Крек, — според централното бюро на кредитната фирма, винаги е лесно да бъде установено местонахождението на вашия господар. По всяко време можем да го намерим. Но със съжаление трябва да отбележа, че вие, тъй като разполагате с глобален мобилен телефонен номер, сте неоткриваема. Умолявам ви, понякога ни съобщавайте къде сте. Разбирате ли, така ще спестите множество проблеми на управата на нашата верига.

— Много съжалявам — изрече явно озадачената графиня Крек, решена да не реагира с изненада на нищо в този странен свят.

— Да, ние изпращаме цветя всяка събота на най-ценните си клиентки. Но все ни връщат вашите любими черни орхидеи от апартамента в „Бентли Бъкс Делукс“. Вече може ли да ги изпращаме в този офис в Емпайър Стейт Билдинг?

— Разбира се — чаровно измърка графиня Крек. — Но ви моля винаги да прибавяте и картичка от търговската верига, за да не си помисли моят любим, че ги носи някой тъп чиновник от Апарата, защото ще го убие.

— Напълно ви разбирам — съгласи се финансовият мениджър и прилежно си записа „Да не разкриваме другите любовни връзки на наложницата“. И продължи на глас: — Дискретността е нашият постоянен девиз. В края на краищата, не е наша работа къде една дама си прекарва вечерите или с кого пътува. Интересува ни само нейният мъж. Всеки момент трябва да знаем къде е с точност до един квадратен инч, нали той плаща сметките.

Той приключи канцеларската работа. Цифровите броячи, които му служеха за очи, се въртяха въодушевено. Устните му се разтегнаха в крокодилска усмивка. Сега пое ролята на рекламен агент.

— Мис, от централното бюро на кредитната фирма ни съобщиха още нещо. Според данните на „Скуийза“ вие винаги ползвате лимузини под наем. Така че, щом се преоблечете и сте готова за тръгване, настояваме да ви откараме до този адрес с лимузината на нашия президент. Но трябва да кажем на стюардесата каква напитка предпочитате, за да понесете по-леко това скучно пътуване.

— Горещ главотръс — веднага отговори графиня Крек.

Финансовият мениджър си записа „Баварска Мока с мента и малко шампанско“. Изобретателен тип, очевидно свикнал да се съобразява и с най-смахнатите привички на своите клиенти от висшите слоеве.

— Сега бих искал да ви уведомя за новата услуга, предлагана от този клон на „Бонбъкс Телър“. Нарекохме я „Рядкото удоволствие да пръскаш пари и съблазняване на богатата дама да не се преуморява с обиколки по магазините“. — Той й връчи златиста картичка с красиво изписан телефонен номер. — След като вече се срещнахме лично с вас и потвърдихме вашата самоличност, а също отново имаме честта да сте наша клиентка, тази услуга е изцяло на ваше разположение.

Тя не се сети да прибере картичката, затова той внимателно протегна ръка и я пусна в джоба на наметката.

— Опипваме се да разсеем впечатлението, че този клон на „Бонбъкс Телър“ е едно глухо, забутана местенце. Защото ние, в непосредствена близост до мощните реактивни машини на това летище, сме една отворена врата към всички магазини в света. Другият ни девиз е „Да обслужим дамите на всяка цена, която могат да си позволят“. Можем да ви спестим досадния избор на бижута в „Тифани“. Докато мигнете, можем да ви доставим кожи право от Сибир или нов „Ролс-Ройс“, току-що сглобен във Великобритания. И отсега нататък вече не е нужно всеки път да се занимаваме с тези нелюбезни формалности. Само наберете номера на картичката и „Скуийза“ незабавно ще включат цената на покупката в месечната си сметка. Толкова е лесно. Само ни се обадете и споделете с нас за какво жадувате.

Финансовият мениджър топло стисна двете й ръце.

— За нас е ТАКОВА удоволствие да работим за клиентка, разполагаща с НЕОГРАНИЧЕН кредит!

Докато той произнасяше рекламните си речи, аз трескаво обмислях начини да оспоря нейния подпис, да закрия кредитната сметка, да изтъкна, че това е една УЖАСНА грешка. Но започнах да проумявам, че не мога да направя това, без да разкрия враждебността си към графиня Крек и истинските си намерения спрямо нея и Хелър. Те щяха да ме пречукат, без да се замислят!

Но когато чух вледеняващите думи за „НЕОГРАНИЧЕН кредит“, аз загубих контрол над чувствата си.

Запасите от адреналин в моето тяло се бяха изчерпали.

Свлякох се като труп!

И както потъвах в някакви мъгливи вихри, чувах глухо отекващ задгробен глас. Моя собствен, който казваше на графинята „Купувайте, купувайте, купувайте!“ тази сутрин. Без да искам, сам си подписах присъдата.

И досега дължах на кредитните фирми стотици хиляди долари. Нямах и цент в сметките си. Нямах и възможност да се сдобия с пари.

Щяха да ми отнемат къщата. Щяха да продадат слугите ми. Но освен всичко друго щяха да продадат и мен, най-вероятно на някакъв арабин, който повече се грижи за своите камили, отколкото за робите си. Споходи ме кошмар, лишил ме дори от крехката утеха на безсъзнанието — крещях на търг „Купувайте, купувайте, купувайте!“, продавах самия себе си на господари, много по-жестоки дори от Дявол на Манко. Продавах се на кредитните фирми!