Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (5)

Глава първа

Събудих се.

Разтревожи ме някакво шесто чувство.

Бях се схванал от студ.

Очите ми се стрелнаха към часовника. Пет и четвърт сутринта.

Нещо не беше наред, но не можех да усетя точно какво:

Ботушите! Ботушите, върху които бях стъпил!

Бяха ИЗЧЕЗНАЛИ!

Скочих стреснато.

Ръката ми се плъзна към дръжката на вратата. Отворих я безшумно.

ГРАФИНЯ КРЕК БЕШЕ ИЗЛЯЗЛА!

О, как само побеснях! Какво ли нечувано бедствие щеше да ми стовари на главата?

Не се съмнявах, че охраната на Спитеос е внушила на Крек и Кроуб нерушимото обещание да не разкриват съществуването на затвора и под усилен конвой ги е качила направо на борда на „Бликсо“. Нямаше никакво значение какво биха могли да разкрият пред екипажа на един кораб, пренасящ наркотици, защото той се състоеше само от вече осъдени престъпници, а и без това товарите на „Бликсо“ бяха предназначени точно за крепостта-затвор. Но в момента трябваше да се справя някак с обстоятелството, че съм позволил на затворничка от Спитеос да ми се изплъзне.

Умът ми още не мислеше много ясно, но вече изпадах в шок. Мяркаха ми се видения как щяха да ме арестуват. И всичко това преплетено с ужаса, който ми вдъхваше самата графиня Крек. А бях уморен като пребито куче и не можех да се събудя!

Втурнах се към стаята на Прахд. Нахълтах.

— Къде ти е пациентката? — креснах му аз.

Две глави се надигнаха над завивките.

Сестра Билдирджин изпъшка:

— Пак ли ти бе!

Прахд се претърколи на гръб и погледна светещия будилник. Въздъхна.

— Действието на газа изчезва само за няколко часа. Може да е излязла да подиша чист въздух.

Обърна се на хълбок с ясното намерение да заспи.

— Ти си наруши обещанието! — изсъска ми сестра Билдирджин.

Да, тук нямаше да получа нито помощ, нито съчувствие.

Излязох на бегом. Препусках по коридорите и надзъртах в стаите. Събудих дежурния на регистратурата, но на трескавите си въпроси получих само отговора:

— Безплатната поликлиника започва работа в осем.

Мятах се насам-натам още някое време.

Най-сетне разумът ми се поразмърда от усилията.

Внезапно си спомних, че сега графиня Крек носеше в себе си аудио и видео следящи устройства. И че в момента приемникът беше точно в кабинета на Прахд.

Слава на Боговете, че срещнах онзи „бибипан“^[1] покойник Спърк!

След секунди вече отварях кутиите. Сложих захранващите елементи, приемникът вече работеше и екранът светна.

Хванах я!

Тя ровеше по разни рафтове.

Гледах напрегнато.

Складът! Тя тършуваше из запасите в склада!

Оставяше на пода сгъваема медицинска чанта „Занко“, минаваше край редиците кутии с етикети и си избираше по нещо. Пускаше плячката в чантата и продължаваше нататък.

Накрая разбрах с какво се занимаваше. Събираше си комплект за първа помощ. Не взимаше по много от което и да е изделие, а и беше твърде придирчива в подбора. Разни дреболии като лепенки за незабавно лечение на порязвания и обгаряния, ампули със серум за бързо възстановяване на кръвозагуба, еднократни спринцовки за регулиране на сърдечния ритъм, все такива джунджурии. Започнах да проумявам, че според нея Джетеро Хелър е в постоянна опасност, защото тя току промърморваше:

— Може да пипне нещо нажежено.

Или пък:

— А с това се лекуват рани от бластер.

Глупачката си въобразяваше, че или той вече лежи прострелян, или ей сега предстои това да му се случи. Да не би Земята да е някакво бойно поле!

Стигна до малките машинки, всяка в спретнатата си опаковка.

— Сигурно четката му за зъби е съвсем изхабена… Или пък нервните му окончания са претоварени… Ами ако си е пуснал мустаци и иска да пораснат по-бързо…

Попадна на кутийки с прахчета и малки стъкленици с течности, направо измърка от удоволствие. Колкото и малко да познавах тези пособия, сториха ми се съставки за най-различни гримове.

Не разхвърляше нищо. Щом си вземеше малко от избраната кутия, веднага я поставяше на мястото й.

Когато мина на следващия раздел, аз се разтреперих. Хирургически електрически ножове и сонди. Тя реши, че не е зле да има няколко под ръка. Тя какво се канеше да прави — да лекува раните от бойно поле или да се втурне в битката?

От умуването вниманието ми се разсея, но изведнъж рязко се върна към екрана. Тя ахна, а от този звук косите ми вече се изправяха по навик.

В първия миг не видях какво ставаше заради мъждивата светлина в склада. Но после се свих, сякаш кобра се метна към гърлото ми!

Бе попаднала на рафтовете с изделията на „Очи и уши на Волтар“! Знаех, че са някъде там, защото бях изпразнил целия брониран сейф на вече предалата Богу дух фирма и отнесох всичко. Но заради хаоса с товарите при пристигането им на Земята, така и не видях къде ги оставиха. Някой прилежен педант бе подредил всичко по рафтовете — дузина от това, петдесет от онова. А сега графиня Крек жадно четеше етикетите!

Измишльотина, забелязваща свиването на зеницата, когато някой лъже. Двойник на виждащия през стени телескоп, който използвах в Ню Йорк. Устройство, показващо какво оръжие ще използва врагът, няколко секунди преди дори да е помислил за това. Миниатюрен радиопредавател, който можеш да зашиеш в яката на някой и ще изглежда, че той произнася казаните от тебе думи по микрофона. Предавател с мъничък приемник за ухо, за да подсказваш на някого отговори — „препоръчва се на адвокати, чиито клиенти са подложени на изтезания; допълнително се предлага устройство за двустранна връзка“. Стреличка, която „причинява усещане за горещина и сърбеж, така че хората се събличат принудително; подходяща за събиране на доказателства при бракоразводни дела“. Апарат за „внушаване на илюзорни картини, звуци и чувства; обектът на въздействие е убеден, че полудява“. Парфюм, който „принуждава обекта да отговаря на всичко с «да»; допълнително се предлага противоотрова за използващия средството“. Едва забележимо копийце, което „се изстрелва на разстояние до една миля и забива в стените подслушвателни и наблюдаващи устройства; допълнително се предлага пистолетът, побиращ се в дамска чантичка“. Претърсващо устройство, което „на разстояние до една миля сканира през дрехите на хората и създава илюзията, че са голи; допълнително се предлага фотографска приставка за непристойни снимки“. Приспособление за фарове — „при инсталиране във фаровете на вашето превозно средство принуждава другите водачи да реагират като пияни, за да бъдат арестувани“. Портативен уред, „стимулиращ желанието за кражба, така че обектът да бъде арестуван за джебчийство“.

И така нататък! Десетки дяволски хитрости!

Косата ми пропукваше от тревога! Графиня Крек се сдоби с още една чанта „Занко“ и любопитно пускаше в нея по два-три екземпляра от всичко!

Стигна до кашон с излъчватели на електронни илюзии. „Танцуващи голи момичета, приложими при снимки като повод за развод“. Взе цяла дузина. Натъкна се на ароматични бомби за внушаване на емоции, които „въздействат на хората така, че да кажат желаното от вас. Комплект от осем емоции. Внимание: когато отчупвате предпазителя, не вдишвайте!“. Взе пет-шест пакетчета!

Направо пощурях! Тези неща да попаднат в ръцете на графиня Крек! Земята още не беше полесражение, но когато излезеше тя от склада, сигурно в това щеше да се превърне!

Обзет от свирепа решимост, аз се надигнах, готов да нахълтам в склада и да пресека възможността да избие цели народи.

Но с ужас се сетих за „хипнотичната заповед“, която тя ми даде. Гласеше: „Ще ме оставиш да отида където пожелая в тази болница и близките сгради или в базата. Ще ми позволиш да взема всичко, което поискам“. И добави: „Ще ми позволиш да задържа всичко, каквото и да е то. Ще ме оставиш да си тръгна с взетото“.

Ако я спра, тя ще разбере, че хипношлемът не ми е подействал заради тайния прекъсвач. Така можех да си навлека дори смърт! Защото, ако у нея се мернеше дори сянка на подозрение с какво се занимавах, щеше да ми се стори твърде лека дори участта на онзи жълтокож, когото тя смаза до смърт в Спитеос.

Пръста си не можех да помръдна!

Но как е научила за склада? Мярна ми се мисълта, че там бяха хипношлемовете. Стигнала е до съвсем правилното заключение, че в този склад ще намери всичко останало.

Да го „бибипам“ Спърк! Още преди години е трябвало да го пречукам!

Ами хипношлемовете! Изпаднах в паника, когато разбрах, че ще вземе и тях! А щом попаднат на повече от две мили от мен, започват да работят съвсем нормално!

Имах само някакви си зашеметяващ пистолет, два 800-киловолтови бластера и специален нож. Би било самоубийство да се изправя срещу графиня Крек с такова жалко въоръжение. А може би да притичам до базата и да убедя някой от пилотите-убийци, че трябва да вдигне своето летящо бластерно оръдие и да пръсне болницата на молекули. Но после тъжно поклатих глава — това е достатъчно да се разправиш с боен космически кораб, но дали е достатъчно да победиш Крек?

Оставаше ми да направя само едно нещо и аз го направих — седях си и страдах.

Тя ме надхитри.