Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (32)

Глава втора

На другата сутрин пискливо свистене до леглото ми прекъсна един прекрасен сън — Хелър и Крек се редяха на опашка за безплатна супа в Ню Йорк, а един Дявол от Манко размахваше черпак и не само им отказваше канче супа, но ги налагаше по главите с черпака.

Пищенето идваше от вътрешната разговорна уредба на базата. Никак не беше обичайно да ме търсят по нея, защото Фахт Бей правеше всичко възможно, за да не търси помощ от мен. Значи имаше извънредно положение.

Натиснах бутона.

Бях познал!

Фахт Бей каза напрегнато:

— Веднага идвай в хангара! Канят се да убият доктор Кроуб!

Исках да го попитам защо ме безпокои за такава дреболия, но той прекъсна връзката.

Хрумна ми, че не биваше да проявявам безгрижие. Животът е пълен с непредвидими случайности. От Бери бях се научил да подготвям резервни варианти за всеки случай. Току-виж имам нужда от Кроуб, ако Хелър и Крек някак се измъкнат от безизходицата.

Навлякох някакви дрехи. Въоръжих се солидно. Слязох надолу по тунела, за да посмачкам вирнатия нос на Фахт Бей. Положението се бе променило и беше време той да усети това.

Чакаше ме на входа за хангара.

— Откога — попитах го кисело, — аз нося отговорност за всеки тъпанар в тази база?

— Нали ти поиска да ти го изпратят от Волтар! — натърти Фахт Бей. — Я виж какво става!

Кроуб бе изкачил стената на хангара до половината, вкопчил пръсти в грапавините.

А на петдесетина фута под него бяха четиримата пилоти-убийци и петимата антиманкоси, бесни от ярост!

Крещяха псувни към доктор Кроуб. Никога не бях чувал такова сквернословие. Никой издател не би допуснал да се появи пред очите на читател! Ужасна врява!

— Не им позволих да стрелят по него — каза Фахт Бей. — Той е само на два фута от антиземетръсно устройство. Ако го засегнат, целият свод може да рухне върху нас.

Така си беше — малката кутия, излъчваща невидим опорен лъч, беше точно до главата на Кроуб.

Не исках да се въртя около пилотите-убийци — твърде опасни са дори когато са привидно спокойни. А сега бяха загубили всякакво хладнокръвие. Виеха и подскачаха от гняв.

Ръката на Фахт Бей ме изтласка на сцената.

— Какво става тук? — попитах ги.

Потоци от ругатни и хули се изсипаха към мен от всички страни. С големи усилия успях да разнищя случката.

Доктор Кроуб задигнал ключа на килията си от пазача. През нощта се измъкнал от бърлогата, където би трябвало усилено да учи английски език. Един от пилотите-убийци се събудил, когато острието на щик докоснало гърлото му. За доказателство показа кървящата драскотина.

О, милостиви Богове, доктор Кроуб бе прекалил с лудостта си — да нападне пилот-убиец!

Аз упорито ги разпитвах дали Кроуб е пожелал да даде някакво обяснение за тази своя тъпотия. Надявах се, че ако проумея докрай смисъла на инцидента, все някак ще уредя нещата.

Но никой от тях не ми даде нужните сведения. Всъщност вдигаха такъв страшен шум, че едва ли разбраха въпросите ми.

Осенен от гениално вдъхновение, аз осъзнах, че ми оставаше само да попитам доктор Кроуб.

Взех малък мегафон и го насочих нагоре.

— Защо си искал да заколиш пилота? — креснах към доктора.

Сега той се държеше за самата кутия на устройството. Впери в мен своя див, фанатичен поглед. Отвисоко гласът му звучеше тъничко и глухо.

— Аз само си учех английски! — извика на своя недодялан волтариански. — Офицер Грис, аз изпълнявах вашата заповед.

Последва нов взрив мръсотии около мен. Припряно му отвърнах с вик:

— Не съм ти заповядвал да режеш гърла!

— Но ми дадохте книги по психология и психиатрия, за да се уча по тях! А там е написано, че в основата на черепа човек има първобитна част от мозъка си, наследство от влечугите. Това беше нещо ново за мен и се опитах да проверя дали е вярно. Защо вдигат такъв скандал? Само се опитвах да приложа наученото!

Е, имаше логика в думите му. Но пилотите-убийци и антиманкосите едва ли бяха склонни да погледнат на инцидента през неговите очи.

— Значи си му дал някакви книги, от които му е хрумнало да прави такива неща? — изръмжа един от пилотите.

Стори ми се по-благоразумно да отклоня разговора в друга посока.

— Ако го свалим долу, той ще ви обясни, че само е искал да се поупражнява.

Хвърлиха се вкупом към мен. Притиснах гръб в стената и измъкнах бластер от джоба си.

— Вижте какво — казах им, — защо не отидем някъде да обсъдим това. Ще го накарам да слезе и ще поговорим като възпитани хора.

Те изгледаха преценяващо 800-киловолтовия бластер. Вдигнаха глави към Кроуб.

— По-късно — изръмжа един пилот.

Махнаха се и оставиха мен и Фахт Бей да се оправяме с Кроуб. Креснах му:

— Сега можеш да слезеш.

— Не мога. Ще падна.

— Ще разпънем спасителна мрежа! — обещах аз. — Дръж се здраво.

Работниците от хангара никакви не се виждаха по време на разгорещения спор. Фахт Бей ги измъкна от укритията им и ги накара да разпънат мрежата под Кроуб.

— Сега скачай! — креснах му.

— Ръцете ми не искат да се пуснат! — изврещя той.

Казах на Фахт Бей и работниците да почакат. Върнах се по тунела и прерових сандъка си за оръжия. Избрах иглена зашеметяваща пушка и пак слязох в хангара.

Фахт Бей я погледна само за миг.

— Недей да стреляш тук! Ще засегнеш кутията, за която се държи.

Изрекох ледено:

— Значи се съмняваш в стрелковите ми умения. С това мога да сваля от клона пойна птичка поне от половин миля. Как няма да уцеля Кроуб от някакви си петдесетина фута?

Нагласих пушката на най-ниска интензивност на лъча. Работниците притиснаха длани към ушите си. Фахт Бей избяга чак в своя кабинет и надникна оттам.

Подпрях се на коляно и притиснах приклада към рамото си.

Прицелих се безпогрешно. Точно в дясната ръка на Кроуб, сграбчила кутията на противоземетръсното устройство.

Натиснах спусъка!

ТРЯС!

Кутията избухна!

Кроуб падна!

След него паднаха и десетина тона скални отломъци!

Вихрушки от дим и прах запълниха мрачния хангар.

Фахт Бей трескаво натисна бутона за обща тревога.

ОГЛУШИТЕЛНО!

От всички кътчета на базата хората се втурнаха към бойните си позиции.

Фахт Бей бързо ги организира за спешна ремонтно-спасителна операция.

Заеха се да изровят работниците изпод камъните.

Откриха Кроуб омотан в мрежата, където се бе приземил невредим само за да бъде затрупан от последвалите го парчетии.

Явно електронната кутия бе дала на късо и лъчите престанаха да крепят стените, които предпазваха от честите земетресения в района.

Тълпата наоколо вдигаше врява за нищо. Стените на хангара бяха невредими, ако не броим няколко дупки, широки не повече от един ярд. Нямаше повредено имущество, освен една спасителна мрежа. Дори нямаше убити — само два-три спукани черепа, а Прахд можеше веднага да ги закърпи.

Но всеки ме пронизваше с напълно незаслужен зъл поглед.

Открих причината за злополуката. Батерията на иглената зашеметяваща пушка не бе презареждана от две години и лъчът не стигна до целта. Значи нямаше никакви съмнения, че боравя добре с оръжие. Но никой не искаше да ме изслуша.

Държаха се твърде неблагодарно. Нали в края на краищата свалих Кроуб от стената. Дори Бъгс Бъни не би се справил но-добре.