Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (29)

Глава осма

Стихна шумът от всички залагания и машини. Тълпата млъкна за миг, после се разбъбри и тръгна към единственото отворено гише.

Опашката беше много дълга. Хората стояха, стиснали в ръце своите чипове. Мъжът със смокинга и другите двама касиери усърдно помагаха в прибирането на чиповете и изплащането им. По монитора на компютъра неспирно течаха колони от цифри.

Поредният артист застана пред пипето. Касиерът му даде всички банкноти, които му бяха останали. После се обърна към мъжа със смокинга и каза нещо. Онзи започна да пише нещо на пачка разписки. Даде горния лист на артиста.

Внезапно отекнаха високоговорителите:

— Дами и господа, за съжаление се налага да ви уведомя, че вашите чипове ще бъдат обменени срещу платежни разписки. Моля ви, проявете разбиране.

Надигна се врява. Но вече и тримата касиери събираха чипове и издаваха разписки. Мъже с вид на закоравели бандити се разхождаха край опашките с навъсени лица.

Откъм улицата нахълта някакъв комарджия с виолетово сако. Разкрещя се:

— И другите казина са затворени! Някой се е скъсал да печели!

Охраната го избута навън.

Високоговорителите затътнаха успокояващо:

— Дами и господа, моля ви да не задържате опашката.

Том-Том притича с последния чувал, връчи го на графиня Крек, ахна за последен път и изчезна.

Тълпата притихна под погледите на грубияните наоколо, чакащите безропотно приемаха разписки срещу чиповете си.

Хелър надникна иззад една колона към стълбата. Долу стояха двама едри мъжаги. Погледна към дългия коридор вдясно. И там чакаха двама едри мъжаги. Хелър огледа самия мецанин. В далечния край още двама препречваха изхода. Очевидно се бе забавил прекалено. Попадна в капан!

Последните чакащи на опашката си тръгваха един по един. Но намръщените грубияни ставаха все повече, вероятно идваха подкрепления от другите затворени казина.

Множество очи следяха всяко движение на Хелър. Неколцина от бандитите тръгнаха към стълбата.

— Скъпа — каза Хелър, след като докосна яката си, — намери ли къде да скриеш парите?

— Да, мили.

— Тогава най-добре да започваш. Имам предчувствието, че някои хора са недоволни от нас.

Пред гишето на касиера бяха останали само няколко човека. Явно управата на казиното първо искаше да отпрати нежеланите свидетели.

Прегърнах се от радост. Каква сочна сценка предстоеше. Дори започнах да съчинявам бележката, която щях да пратя на Хелър и Крек в болницата. — „Драги ми Джетеро, разбира се, аз не повярвах на слуховете, че си попаднал в моргата на Атлантик Сити…“

Вниманието ми се отклони към графиня Крек. Тя пускаше чувал след чувал в шахтата към пералнята! Ама че очебийно скривалище. Та нали биячите първо там щяха да проверят! Управата трябваше само да слезе в пералнята и да си прибере парите с количка за пране!

Хелър гледаше как и последният играч взе разписката си. Беше възрастен мъж, който свадливо настояваше да сложат на разписката му печат на казиното. Гласът му кънтеше във вече празната зала. Накрая се сдоби с печат. Двама едри груби мъжаги го изпроводиха до вратата. Други двама я заключиха.

А двамата на мецанина се запътиха към Хелър.

— Скъпа — произнесе той към ревера на сакото си, — не се показвай и се погрижи за парите. Според мен туземците са настроени недружелюбно.

— Да, мили — отвърна графиня Крек.

Пусна последния чувал в шахтата.

Мислех, че ще се скрие в някоя стая наблизо. Но тя направи нещо изумително. Хвана се за ръба над капака и промуши краката си в шахтата!

И се пусна!

Подпираше се с ботушките си в двете срещуположни стени, започна да се плъзга надолу.

Все надолу. Шестдесет фута!

Как скърцаше кожата по бетонните стени!

След секунди тя падна през отвора на шахтата в тавана на пералнята. Приземи се с меко тупване върху чувалите!

Графиня Крек се огледа. В голямата пералня край всички стени имаше машини, освен край една, където беше струпана цяла планина пране, чакащо за обработка.

Тя скочи от купчината чували. Намери наредени сгънати торби в пералнята. И бързо започна да тъпче парите от боклукчийските чували в чистите бели платнени торби.

Хелър се бе отдръпнал до мястото, където тя седеше преди малко. Виждаше стълбата, виждаше целия мецанин, както и много дългия коридор, водещ към хотела.

Попита ревера си:

— Скъпа, добре ли си?

Графинята отговори, без да се откъсва от работата си:

— Всичко е наред, Джетеро.

— Добре, скъпа, крий се. Като гледам, някой ще се опита да празнува Четвърти юли през януари.

— А какво се е случило на Четвърти юли? — попита Крек.

— Струва ми се, че се възпротивили на намерението на англичаните да им съберат данъци. Много са привързани към парите си, затова не изпускай чувалите от поглед, скъпа.

— Да, Джетеро.

Хелър се озърна. В края на коридора зад гърба му се появиха още двама мъже!

Той видя до парапета голям диван, тапициран с изкуствена кожа, до който имаше две грамадни кресла.

Двамата, прекосяващи мецанина, все още бяха на трийсетина фута от дивана.

Хелър изскочи от укритието си в коридора и се метна към дивана. Дръпна го, бутна креслата и легна зад тях.

Сега беше защитен отвсякъде, ако започнеха да стрелят по него.

Двамата, запътили се към него, спряха. В ръцете им се появи оръжие. Единият каза:

— Синко, застани така, че да те виждаме. И без това не можеш да изнесеш парите оттук. По-добре се откажи.

— А ако не се откажа? — викна Хелър иззад дивана.

— Ами тая история може да загрубее — обясни другият. — Знаем, че имаш пистолет. Хвърли го насам, иначе ще стреляме по тебе.

— И патроните ли искате? — попита Хелър.

— Разбира се — каза първият.

— Тогава ето ви един! — провикна се Хелър.

Прицели се с револвера „Таурус“, който отне от сервитьора. Натисна спусъка!

Куршумът проряза бразда в мокета.

— Исусе! — ахна единият мъж.

Вдигна пистолета си, решен да стреля.

Хелър насочи револвера към стената и рикоширалият куршум изсвири през казиното.

Той отново натисна спусъка и лампата над двамата биячи се пръсна в дъжд от стъкло.

— Sangue di Cristo! — писна някой от тях.

Хелър продължаваше да стреля!

Двамата се метнаха през парапета и с трясък паднаха върху една от масите с рулетка!

Бързо се смъкнаха от нея и се потулиха някъде.

Хелър се прикри.

Досега не бе видял двамата, които му излязоха в гръб по коридора. Наблюдаваше ъгъла между този коридор и мецанина.

Иззад ъгъла се показа глава, а под нея — револвер.

Празният барабан на „Таурус“ само прещрака. Хелър го захвърли. Стисна в ръка своя „Лама 45“. Внезапно се изправи зад дивана и стреля по стената пред надничащото лице. Мощният гръм на едрокалибреното оръжие заехтя в казиното.

Хелър за миг подаде глава над дивана. Лицето не се виждаше. Но се чуваха гласове.

— Тука има шахта за пране.

— Ами погледни вътре бе, тъпчо.

— Божичко, ама тя слиза право надолу стотина фута. На дъното нищо няма.

— Добре де, идиот такъв, провери по стаите.

Последва тряскане на врати.

Откъм дългия коридор долиташе оживена италианска реч. Неколцина се опитваха да убедят един да тръгне по коридора. Той възразяваше.

Хелър виждаше целия коридор чак до края. Прицели се внимателно. Искаше да улучи лампа на тавана, отдалечена от него на около сто и петдесет фута. Преценяваше траекторията на сравнително бавния тежък куршум. После натисна спусъка!

Страшният грохот на куршума 45-ти калибър бе последван от трясъка на строшено стъкло. Сякаш градушка се изсипа в края на коридора.

Някой изпищя.

Оттам някой отвърна на стрелбата, куршумът се заби в дивана.

В другия коридор някой кресна на италиански:

— Кажи на шефа, че парите не са тук!

Някой се развика откъм дългия коридор:

— Навсякъде ли проверихте? Може да ги е хвърлил в шахтата. Огледахте ли пералнята?

— Игнацио слезе и там. Няма никой. Навсякъде претърсихме. Никакви пари.

Задълго настъпи тишина. Беше явно за всички, че няма как да излязат и да стрелят по Хелър. Можеха само да го нападнат открито.

Обаче високоговорителите избумтяха в залата.

— Виж какво, хлапе. Ние няма как да те докопаме. Ама и ти няма как да ни се изплъзнеш, пък даже да го измайсториш някак, ще си ходиш без всичките тия пари. Шефът иска да си поприказвате.