Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (28)

Глава седма

Около масите за зарове нямаше и едно свободно място. Весело се въртяха колелата в безкрайните редици „едноръки бандити“. Но Хелър почти не отделяше поглед от рулетките точно под него.

Топчетата се въртяха наслуки, но тази вечер той и участниците в шоуто знаеха точно къде ще спрат. И винаги залагаха на печеливши числа.

А артистите бяха достатъчно много и непрекъснато се сменяха около масите, затова останалите участници в играта нямаха никакъв шанс да подражават на залаганията им.

Тълпата наемни играчи се въртеше в неспирен кръговрат от масите към гишетата и обратно. Край опашката се движеше младеж, чието лице не се виждаше от дивашката прическа. Хелър го наблюдаваше.

Изведнъж младежът се втурна по стъпалата към мецанина. Влачеше огромен черен чувал.

Поспря до парапета, погледна Мейми и посочи Хелър. Тя кимна.

Младежът дойде при него.

— Значи ти си бил морякът-прорицател. Аз пък съм Том-Том, барабанистът на бандата „Дингъл-Пуп“. Не ми дават да припаря до рулетките, щото едва броя до четири. На мен оставиха да събирам парите и да ти ги нося. Човече, къде да ги оставя?

Хелър посочи Крек, седнала в началото на коридора отзад. Тя взе парите. А Том-Том стоеше до нея и я зяпаше.

— Е, какво има? — попита графинята.

— Ами нищо, да ме прощавате, ама де да знам, че и някоя Мис Америка участва в тая шашма. Извинявайте значи. Ей сега ще се върна с още мангизи. С още много.

Тя докосна яката си.

— Джетеро, защо наричат толкова много момичета с едно и също име на тази планета?

Хелър също докосна яката си и отговори:

— Може да е някакво родово име, с което са нарекли и страната си.

— Знаеш ли, погледнах снимките на няколко от тях във фоайето на ресторанта и две-три като че приличаха на момичетата от нашата област Аталанта. Сигурно някои от придворните на принц Кавкалсия са довели тук и съпругите си. Джетеро, той тук ли е кацнал?

— Изглежда първо е кацнал на някакъв островен континент насред океана, но той после потънал заради разместване на полюсите или нещо подобно. Оцелелите се преместили на друго място — Кавказ, на север от Турция. Обаче там не можеш да отидеш, защото руснаците не позволяват пиле да прехвръкне.

— Е, поне някои са доплавали на запад до тази земя — каза Крек. — Благодаря ти за обясненията.

Хелър изви очи към страничния вход на казиното. През него тъкмо влизаха неколцина въоръжени мъже, понесли метални сандъчета за пари. Отнесоха ги на касиерите в гишетата. Явно докарваха пари от другите казина.

Пак се загледа в артистите, които кръжаха край Мейми, около рулетките и после към гишетата. Том-Том събираше печалбите, но им оставяше десетте процента. И отново изкачи до мецанина грамаден препълнен чувал. Отиде право при Крек, зяпна я със страхопочитание, промълви. „Божичко!“ и затича надолу по стълбата.

Графинята каза по радиото:

— Тези хора ми се струват доста любезни. Чудя се защо оцелелите сподвижници на принц Кавкалсия не са ги цивилизовали малко повече, когато слезли на този бряг.

— Всъщност — отвърна Хелър, — никак не е леко да оцелееш на този бряг. Ако четеш какво е ставало тук в миналото, ще ти настръхне косата. Което ми напомня, че ти седиш на четири чувала с пари, а ще има и още. Опитът с туземците ми подсказва, че някой ще опита да ни ограби. Огледай се за някое скривалище. Само като тактическа предпазна мярка.

Но това не беше обичайната му предвидливост. Погледът на Хелър бе отделил сред тълпата двама едри типове — същите, които му поискаха документите. „Сервитьорът“, вече без червеното сако на раменете си, дойде при тях и ги заговори за малко, двамата вдигнаха глави и се вторачиха в седналия до парапета Хелър.

Пак имаше раздвижване край страничния вход. Въоръжената охрана носеше още пари за касиерите. Банките вече бяха затворени, значи парите идваха само от другите казина.

Графиня Крек бавно се разхождаше по коридора, почукваше по стените, опитваше се да отваря врати.

Том-Том донесе поредния чувал, тя се върна в края на коридора и го взе. Той пак се загледа в нея, пак промърмори „Божичко!“ и се спусна на бегом по стълбата.

Графинята пак започна да оглежда. Откри голям квадратен капак. Натисна го и той се отвори. Тя леко се отдръпна. До капака имаше надпис с дребни букви — „Шахта към пералнята“.

Тя отново докосна капака. Беше на панти и се отваряше навътре. Тя мушна глава в дупката.

Шахтата падаше право надолу! Беше дълбока поне шейсетина фута. Квадратна, широка към четири фута. Долу се виждаше бетонен под. Вероятно беше пералнята.

Крек се върна при чувалите и седна на тях.

Хелър гледаше как охраната носеше все нови и нови кутии с пари на касиерите.

Артистите от шоуто се справяха все по-добре. Том-Том притича до мецанина, даде чувала на графинята, промърмори вече привичното си възклицание и изчезна.

Хелър завъртя глава към часовника на отсрещната стена. Минутната стрелка неуморно пълзеше по циферблата. Още охрана и метални кутии, още притичвания до гишетата. Топчетата неспирно се въртяха и спираха на предсказаните числа. От време на време Том-Том носеше чували и възклицаваше.

А графиня Крек седеше на все по-висока купчина издути черни чували. Хелър пък наблюдаваше струпващите се в игралната зала биячи.

Напрежението нарастваше и заплашваше да избухне.

В един момент хората от охраната влязоха през страничния вход и започнаха да обясняват нещо на мъж в смокинг. Бяха с празни ръце и клатеха глави. Влезе още една група въоръжени мъже. Направиха същото пред мъжа със смокинга и си отидоха. Мъжът тръгна към гишетата. Каза нещо на един от касиерите. Двамата събраха остатъка от парите, затвориха гишето и прехвърлиха чакащите към съседното гише, където оставиха и парите.

Малките топчета се въртяха. Мъжът със смокинга затвори още едно гише и подкани опашката да се премести. Събраха, каквито пари имаха при последния касиер.

Беше 10 часа и 18 минути вечерта. Мъжът припряно отиде при крупиетата. Всеки от тях произнесе нещо, обърнат към играчите около своята маса. Всяка рулетка се завъртя още веднъж. Спечелилите за последен път прибраха своите чипове. После масите бяха застлани със зелени покривала.

Беше 10:20!

И тогава от високоговорителите се чу глас:

— Дами и господа, казиното е затворено!