Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (27)

Глава шеста

Мейми Буумп вече бе заела голямо сепаре в далечния край на голямата, разкошна зала на ресторанта. Махна им. Те стовариха чувалите върху червената кожа на полукръглата седалка около масата и се настаниха от двете страни на Мейми.

— Не можах да те чуя как пееш — призна си графинята.

— Че аз не пях — каза Мейми. — Ще стачкуваме, докато ни платят. Вярно, в шоуто сме само трийсетина човека, ама хич не ни пука от мафията, ще ги надвием. Тия бандити държат още четири казина и утре артистите там също няма да работят. Ами хайде да ядем. Може още дълго да ги сънувам тия задушени фазани.

Тъй като бяха подранили малко, обслужиха ги незабавно. Поръчаха сварени на пара миди, печени на скара омари, Хелър показваше на графиня Крек как да си служи с вилицата и как да троши щипците на раците. Мейми толкова съсредоточено трупаше до себе си празни мидени черупки, че дори не забелязваше някои странни неща — Хевънли Джой Крекъл от Слийпи Холоу в щат Ню Йорк изразяваше гласно мнението си колко е първобитно да нямаш електрически ножове, вакуумни щипки и спрейове с подходящи за храната подправки.

Но Крек все пак се отнасяше добродушно към примитивната цивилизация, където бе попаднала.

— Е, ще се престорим, че сме на екскурзия сред природата — и тя махна с вилицата към разкошната зала, — тогава е по-поносимо. Пък и тази морска храна е великолепна. Нима я приготвят на брега? Ясно усещам соления вкус.

— Но тя наистина произхожда от морето — обясни Хелър.

— Нима? — учуди се Крек. — Не я ли отглеждат в специални резервоари? Я, значи имат и морски жители в лодки, които да я ловят. Чуй, Джетеро, тъкмо си спомних, че с принц Кавкалсия тук дошли и някои от морските хора на Аталанта. Сигурно са се заселили някъде наблизо. И затова мястото се нарича Атлантик Сити. Мейми, ти за всичко знаеш отговора. Права ли съм?

— Можеш да се обзаложиш, че знам всички отговори — потвърди Мейми. — И затова те съветвам да си поръчаш торта с вишни. Аз обаче съм на диета и трябва да внимавам. Моряко, извикай оня сервитьор. Ще се задоволя с половин кокосов сладкиш, колкото да преглътна кафето.

Накрая, след като обилно се погрижи за диетата си, Мейми се облегна назад с въздишка.

— Добре, осъдената се наслади на последната вечеря, благодарение на тебе, моряко. А сега, деца, кажете ми какво сте намислили.

— Съсипах се от ходене — оплака се графиня Крек. — Мейми, никога не носи ботушки на висок ток, когато играеш хазарт. Слагай си старите маратонки.

Хелър се намеси:

— Мис Буумп, бихте ли искала да припечелите малко пари?

— Ха, пчелите дали обичат мед? Що за въпрос. Какво предлагаш? — попита Мейми.

— Да съдерем кожите на мафията в Атлантик Сити — заяви Хелър.

— Муцинка — одобри Мейми. — Да окрадем крадеца. Те не само не ни платиха, ами и заради тая работа пропуснах шанса да се снимам във филм, а има още много вреди до края на зимата, когато ще потърся нещо друго.

— Добре — каза Хелър. — Имам списък с печелившите числа на рулетки номера едно, две и три в казиното горе. Залагайте както ви кажа и можете да задържите десет процента от печалбите.

— Сериозно? Ти да не си ясновидец? Или си налучкал система?

— Имам система — кратко отговори Хелър и започна да й обяснява как да сменя масите и да прибира парите от всяка печалба.

Той извади сгънатите под сакото му боклукчийски чували и се опита да й даде хиляда долара, с които да подхване играта.

Но Мейми хвърли поглед на издутите чували до себе си, надникна в единия и измъкна пълна шепа банкноти. После се пресегна и сграбчи всички празни чували.

— Значи десет процента, а? Дадено, моряко.

Стана и на скорост се изнесе от ресторанта, без пищната вечеря да й пречи ни най-малко.

Графинята също се изправи. Взе двата пълни чувала. Хелър тръгна след нея. Тя стигна до редица снимки на бившите Мис Америка, печелили конкурса през годините.

Хелър отиде до касата да плати сметката за вечерята. Тъкмо оставиха рестото на тезгяха пред него, когато ръцете му се раздвижиха светкавично.

Извъртя се.

Лявата му ръка стискаше китката на сервитьор с червено сако, който пък държеше автоматичния пистолет на Хелър!

Бе задигнал оръжието от кобура на колана!

Но сега безчувствените пръсти на сервитьора вече разхлабваха хватката си.

Хелър стисна по-силно. И пистолетът се плъзна в дясната му ръка.

Сервитьорът — вероятно не беше никакъв сервитьор, ако се съди по копринената му риза — гледаше Хелър много измъчено. Очевидно само захватът на Хелър пречеше на коленете му да се подгънат.

— Нищо не съм поръчвал — невъзмутимо изрече Хелър.

Пъхна пистолета обратно в кобура. После набързо опипа мъжа по корема и хълбоците. Бръкна под сакото му и измъкна револвер. Огледа го. Беше „Таурус Спешъл“, 38-ми калибър, никелиран. Отмести ключалката на барабана с палец, измъкна барабана встрани, провери патроните и с едно движение върна барабана на мястото му.

— Благодаря ви — каза Хелър, — че ме подсетихте да си прибера пистолета.

Пусна револвера на сервитьора в десния джоб на сакото си.

— Рестото ви, сър — обади се касиерът.

Хелър още стискаше китката на другия мъж. Онзи сякаш се бе вцепенил. Хелър се обърна и взе един долар от рестото. Напъха го във вдървената ръка и я пусна. „Сервитьорът“ едва не падна на колене, но се задържа и на зигзаг се прибра в кухнята.

Крек беше прекалено далече, за да забележи случката.

Хелър отиде при нея и заедно се качиха по широката, застлана с килим стълба към мецанина над казиното. Пак си избраха същата ниша между квадратните колони. На този етаж нямаше други хора, но долу бе настанала истинска блъсканица. Вечерната тълпа комарджии беше облечена по-добре от следобедната, пък и несравнимо по-многобройна — като шумен цветен калейдоскоп.

— Погледни натам! — посочи графиня Крек.

Мейми Буумп седеше на висок стол до стената, зад гърбовете на крупиетата до трите маси.

В едната си ръка стискаше торба с чипове, а в другата — списъците с бъдещите печеливши числа. А около нея се въртяха другите артисти от шоуто. Даваше на всеки поредица числа и чипове за залаганията, на някои връчваше и черен боклукчийски чувал.

БЕШЕ ВПРЕГНАЛА НА РАБОТА КОЛЕГИТЕ СИ!

Хелър се разсмя.

— Страхотна приятелка си имаш тук — Той погледна Крек. — Огледа ли коридора точно зад нас? Вкарай чувалите с парите по-навътре по коридора, седни на тях и дай почивка на хубавите си крачета. Аз ще си седя тук и ще гледам как овцете ще изядат вълците.