Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (22)

Глава първа

Мудур Зенгин ме върна в своя офис. Беше много убедителен. Смъкна палтото и шапката си, увери се, че съм настанен в най-удобното кресло и се заразхожда напред-назад по своя твърде скъп персийски килим. От време на време вдигаше своите тлъсти ръце и лицето си към тавана, сякаш призоваваше на помощ Аллах, а бузите му се тресяха от вълнение.

Накрая и аз започнах да изпитвам лека тревога.

— Сега пък какво се е объркало? — попитах го.

Той спря насред стаята.

— Тази престъпност! Видяхте ли данните — за последното тримесечие се е увеличила трикратно спрямо миналата година. Само като си помисля, че вие, синът на моя най-стар приятел, може би ще лежите бездиханен край пътя, с разбита от злосторници глава…

Пак закрачи с вдигнати нагоре ръце.

Опипах двуцевката, която лежеше на коленете ми.

— Аз съм добре въоръжен.

— О, Аллах! — Той пак се взря в тавана. — Чуй безгрижието на младостта, която не съзнава колко покварени хора се прокрадват наоколо и никакъв куршум не би възпрял гнусните им замисли.

Спря. Потърка замислено двойната си брадичка.

— Банковата охрана — промълви той. — Ако му дам цялата охрана на банката си… Не. Това не е решение на проблема.

— Може би трябва вие да ми кажете какъв е вашият проблем — подканих го.

— Парите. Вие ей сега ще ми поискате налични нари. Не, не отричайте. Искате да ми връчите един от онези сертификати и ще настоявате да ви дам срещу него равностойността на половин милион долара.

— Да, тази идея ми се мярна в ума — признах аз.

— Ах, колко безразсъдна е младостта. Чуваш ли го, о, Аллах! — той застана пред мен. — Вие наясно ли сте, че петстотин хиляди щатски долара са равни на ПЕТСТОТИН ХИЛЯДИ БАНКНОТИ ПО ХИЛЯДА ЛИРИ? Наясно ли сте, че такова количество банкноти биха напълнили ей такъв куфар? — И той широко разпери ръце. — А това означава, че навсякъде ще трябва да го разкарвате с ръчна количка, дори в банята! После ще се уморите, ще купите магаре и каручка. Обаче магаретата са подли! Не мога да позволя синът на моя приятел от детинство, на моя най-добър и скъп приятел, да се унижава, като тича по хълмове и долини след някакво си упорито магаре. Това е недостойно!

Той отново тръгна напред-назад с вдигнати ръце.

Разбрах го. Наистина бих изглеждал глупаво, ако ден и нощ се опитвам да уловя магарето. Пък и са много лукави животни. Все дебнат как да ти хвърлят някой къч.

— Но какво да правя? — попитах.

— Знаех си, че ще се съгласите с предложението ми — каза Мудур Зенгин.

С много ловко движение измъкна от джоба ми четирите сертификата по половин милион долара всеки. Остави ги на своето бюро и се настани на стола.

— Този — започна той, — отчасти ще използваме, за да открием сметката за разплащане с кредитните фирми. А тези — той вдигна останалите три, — ще вложим изцяло в текуща сметка. Значи така — ще наредя на нашия клон в Афийон да ви отпуска каквито и да е суми в турски лири по ваше желание. Можете да теглите и тук…

— Чакайте! — викнах. — Не искам никакви чекове. Някой като нищо ще подправи подписа ми! Може да дойде и никой, гримирай като мен…

— Не, не — успокои ме той. — Касиерите ще бъдат уведомени, че само вие можете да теглите пари, само вие можете да се подписвате, а аз лично ще извършвам счетоводните операции. А когато изчерпите сумата, можете да дойдете в Истанбул и да ми дадете следващия сертификат.

Охо, усетих аз клопката на този тлъст плъх. Сигурно ми пролича.

Мудур Зенгин ме изгледа с непоклатимо хладнокръвие. Неговият студен банкерски глас напълно се различаваше от досегашните му разпалени речи.

— Швейцарците ви дават само 10 процента годишно. Ако ми предоставяте краткосрочни заеми, ще ви осигуря 30 процента, дори повече.

Стори ми се, че вече знаех какво ще последва. Щеше да ми предложи да му дам всички сертификати от кутията. Отворих уста, за да предотвратя това разбойническо нападение.

Той вдигна ръка, за да ме спре.

— Могли са спокойно да ви дадат от 13 до 18 процента. Както и да е. С швейцарската лихва имате месечен доход от над два милиона долара, така че нека парите си останат там. Главното предимство е, че са на сигурно място. На кредитните фирми дължите около триста хиляди долара и аз дадох гаранция, че ще ги изплатя. Това включва и чека, който дадох на „Скуийза“. Не бих искал да си помислите, че се намесвам в отношенията ви с онази наложница. Но все пак ви съветвам повече да не използвате кредитни карти, накарайте я от време на време да идва при вас, за да взима налични пари. Ще ми предоставите оставащите милион и седемстотин хиляди. Съмнявам се, че можете да похарчите много пари в Афийон. Но дори да харчите по десет милиона лири седмично — а това са само около десет хиляди долара — ще можем да управляваме остатъка от вашите долари в тези четири сертификата така, че те да се увеличават, а не да намаляват.

— Нима? — недоверчиво попитах аз.

— Радвам се, че стигнахме до споразумение — каза той. — Ако така се оправяте с парите си, едва ли тази година отново ще се наложи да отваряте кутията. Може би никога, освен ако решите да купите половин Турция.

Мигах стъписано. Още много имаше да уча за банковите операции!

Той натисна бутона на сигнален звънец.

— Наредих да подготвят документите, докато отсъствахме. Знаех, че ще се вслушате в съвета на един стар приятел.

Чиновникът донесе документите. Носеше и огромен сак с турски банкноти.

— Все още можете да си купите много неща с турските лири, стига да не налитате на вносни стоки — отбеляза Зенгин. — През последните години се отървахме от инфлацията и лирата отново поскъпва. Цигарите местно производство пак струват по сто лири пакета, а чаша кафе е само седемдесет. Трудно ми е да си представя как ще похарчите съдържанието на този сак за една седмица, но това е именно сумата за първата седмица — десет милиона турски лири, тоест десет хиляди долара. Вие сте милионер и такъв ще си останете, ако бъдете разумен. Подпишете тук.

Значи все пак той не беше мошеник! Той ми помагаше да оправя бъркотията в личните си финанси! Вярно, щеше да положи усилия и банката да се облажи от цялата работа, но нали аз щях да съм по-богат от всякога!

С големи мъки се измъкнах от кабинета му, повлякъл тежкия сак, който едва не ми изтръгна ръката от рамото. Но се чувствах по-богат от Крез и цар Мидас, взети заедно!

А богатият Грис е изключително опасен Грис, както някои хора щяха да се уверят съвсем скоро.