Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (1)

Предговор на волтарианския цензор

Не една и две са причините Короната да смята тази родена от твърде разпалено въображение творба за изключително неприемлива.

Разбира се, първо и преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че в нея се разказва за планета на име „Земя“, а не съществува такава планета нито под посоченото име, нито под фалшивото й астрографско обозначение „Блито-3“. Признавам, че твърде хитроумно са измислени несъществуващите нейни жители и местности. Но именно в това се крие опасността за нищо неподозиращия читател.

Освен това в книгата се твърди, че „Земята“ е включена в Графика за нахлуване и нейното завладяване предстои. Графикът, сътворен от нашите праотци, има силата на Божия заповед. Той ни води и напътства безпогрешно вече над 125 000 години. Промяната му по какъвто и да е начин би внесла смут във всяка област от живота на нашата Конфедерация и би ни изложила на огромни опасности. Но още от пръв поглед се вижда, че НЯМА такава планета в Графика. С тези си твърдения в търсене на правдоподобие, авторът се доближава на косъм до еретично неуважение към нашите прадеди.

Също така представянето на целологията в книгата е почти неприлично. Идеята някой от представителите на тази професия да създава изроди противоречи на всеки кодекс, приет и спазван от целолозите.

Вече изтъкнах неведнъж, че сексуалните нрави на тази уж съществуваща планета излизат извън представите ни и за най-смехотворна фантазия. Подобно поведение би отвратило дори примитивните животни на Гарч.

Освен това налага се да предупредя читателите, че авторът е прикрил тази безотговорна заблуда с неща, които са добре известни на всеки. Например, така нареченият Атлантик Сити в този том ще бъде лесно разпознат като нищожна, умалена и бледа версия на нашия Весел град, да не говорим за нашите планети на забавленията. Накратко, тази съвсем произволно съчинена измислица няма нищо общо с общоприетата представа за действителността и се опитва да подрони вярата във всичко — от завещания ни График за нахлуването до основите на науката.

Ето това е скритата опасност, ако повярвате в най-чудатото твърдение на автора — че въобще може да има планета като „Земя“.

Щом читателите прозрат измамата и се уверят, че НЕ СЪЩЕСТВУВА НИКАКВА „ЗЕМЯ“, тази наивна приказка ще заеме своето полагащо й се място.