Алисън Пиърсън
Скъпа, няма не мога (24)

24
Триумфиращата Кейт

Офисите на „Едуин Морган Фостър“

Вторник, 9.27

Алилуя! Аз съм гуру. Превъзходната ми преценка на пазарите, иначе известна като разсеяност да продам известен брой книжа, както и избавлението ми като по чудо, ми донесоха временния статут на богиня в офиса. Мотая се около кафемашината и приемам поздравления, изказани неохотно от благоговеещите пред мен колеги.

— Сигурно си единственият човек, предвидил хода на Федералния резерв и възстановяването на пазарите, Кейт — диви се пърхотливият Гевин. Приемам изражение, както се надявам, на скромност и тиха гордост.

— Мамка му, бях с шест процента вътре. Това ни коства няколко базисни точки — простенва червендалестият Йън. — И Браян остана с петнайсет процента ликвидни. Още един пирон в ковчега му. Бедният дявол. — Кимам със съчувствено снизхождение и казвам небрежно:

— Всъщност аз имах един процент в наличност. — Опивам се от успеха и се наслаждавам на щипещия вкус на шампанско в устата ми.

Крис Бънс минава покрай нас на път за мъжката тоалетна и почти не ме поглежда. Момо идва и ми лепва една суха целувчица на бузата в момента, в който Гай все едно се кани да ме прониже с харпун между плешките. Виждам Робин Купър-Кларк, който идва от другия край на офиса развеселен, сякаш той е епископът, а аз съгрешилият млад помощник.

— И на третия ден тя възкръсна отново — казва Робин. — Е, добре, госпожо Реди. Кой казва, че Великден е лишен от смисъл?

Той знае. Знае. Разбира се, че ще знае. Най-умният мъж в Слънчевата система.

— Извадих невероятен късмет, Робин. Алън Грийнспан изтъркаля камъка от гробницата.

— Голяма късметлийка си, Кейт, и си много добра. Добрите хора заслужават добрата си участ. Между другото, Род каза ли ти, че се налага да отидеш до Франкфурт?

Когато сядам зад бюрото си, почти левитирам във въздуха и на практика нямам нужда от стол. Преглеждам набързо валутите, проверявам пазарите, после отивам на имейлите. Усмихвам се, когато виждам, че най-отгоре в пощенската ми кутия има два от най-скъпите ми приятелки.

От: Дебра Ричардсън

До: Кейт Реди

Отчаяно се опитвам да наема нова бавачка. Анка си тръгна с гръм и трясък, когато поставих ребром въпроса за откраднатите вещи. Майката на Джим идва от Съри, за да помогне за известно време, но трябва да се връща в петък. Помощ!!!! Някакви идеи? Повечето кандидатки явно имат изискване за кола, а всички останали са с тежки разстройства на личността и искат заплата колкото на главния редактор на „Вог“.

Причина да напусна работа: вече не мога да си позволя да ходя на работа!

Кога ще започнем да се наслаждаваме на живота си? Онзи момент, в който си казваш: „Ето за какво беше цялата тази борба и мъки!“

Обяд в четвъртък?????

P.S. Трябва да се опитам да погледна живота откъм положителната му страна. Знам, че има хора, които живеят в крайна нищета, нямат обувки и т.н.

 

 

От: Кейт Реди

До: Дебра Ричардсън

ДОВОЛНА СЪМ, че е напуснала. Браво на теб, че си й поискала обяснение. Скоро ще намериш друга — не се паникьосвай! Чувала съм, че австрийките са много добри. Ще ти изпратя номерата на някои агенции и ще попитам Пола дали не познава някоя бавачка, която си търси работа. Днес съм звездата на офиса. Щастлива случайност.

Ако можеш да събереш Триумфа и Бедствието и да продадеш второто все едно, че е първото — ТОГАВА ти си истинска ЖЕНА, момичето ми!

И каква е наградата ми? Командировка до Германия с второкласна авиокомпания, наречена „Го“, „Сло“, „Но“ или нещо подобно.

Auf Wiedersehen. Може ли да отложим обяда за друг ден?

Съжалявам.

С обич, К ххххх

 

 

От: Канди Стратън

До: Кейт Реди

О, мамка му. Бременна съм.

Веднага поглеждам към другия край на офиса, където седи Канди. Усетила погледа ми, тя вдига очи от работата си и лекичко ми маха — по детски смешно и в същото време тъжно.

 

 

Канди е бременна. Не просто й закъснява, а е бременна. Според клиниката на Уимпъл Стрийт, където е ходила вчера, е поне на четири месеца и половина. Цикълът й бил доста нередовен през последните години — заради прекаляването с какво ли не най-вероятно — и тя не забелязала нищо необичайно, освен че наддала малко и че гърдите й станали малко по-чувствителни, което отдала на бурния секс с Дарън, чернокожия експерт от Министерство на финансите, при последната ски ваканция.

— Ще го махна.

— Добре.

Седим в „Корни и Бароу“, както винаги на високите столчета, и гледаме към зимната пързалка. Канди си е поръчала шампанско във висока чаша, а аз бутилка минерална вода „Евиан“.

— Не се прави, че си съгласна, когато не си, Кейт.

— Само казвам, че ще подкрепя всяко твое решение.

— Решение? Това не е решение, скъпа, това е шибано бедствие.

— Просто смятам, че един закъснял аборт не е много приятен.

— А да отглеждаш сама дете в продължение на двайсет години дали е много приятно?

— Не е невъзможно, а и ти си на трийсет и шест.

— Всъщност във вторник ставам на трийсет и седем.

— Е, нямаш много време.

— Ще го махна.

— Добре.

— Какво?

— Нищо.

— Знам го твоето нищо, Кейт.

— Просто мисля, че може горчиво да съжаляваш, това е всичко.

Тя загася с ожесточение цигарата си и пали друга.

— Има едно място в Хамърсмит. Не е евтино, но там правят аборти и след третия месец, без да задават въпроси.

— Добре. Ще те придружа.

— Не.

— Не, няма да те оставя да отидеш съвсем сама.

— Не отивам на кино, а на шибан аборт.

Вглеждам се в лицето на приятелката си.

— Ами ако то плаче?

— Ти какво, Кейти, да не си от онези откачени защитници на живота?

— Има доказателства, че плодът може да плаче в тази фаза на развитие. Знам, че си мъжко момиче, но това би ме убило.

— Може ли да получим още една чаша тук? — махва на бармана тя. — Е, продължавай, разкажи ми.

— За какво?

— За децата.

— Не мога. Трябва да го изпиташ лично.

— Хайде де, Кейт, ти можеш да продадеш всичко на всекиго. Опитай се.

Изразът на лицето й. Типичен за Канди — отбранителен и раним в същото време. Погледът на седемгодишна, паднала от дървото, на което са й казали да не се качва. Въпреки че боли, тя се мъчи да не заплаче. Иска ми се да я прегърна, но по-скоро би ме отблъснала, отколкото да покаже, че се нуждае от утеха. Единственият начин да я убедя, е да го представя като възможност, от която е сглупила да се откаже.

— Нали помниш двата дни, в които родих бебетата си?

Тя кима.

— Добре, ако можех да избирам само два дни от целия си живот, бих избрала тези двата.

— Защо?

— Благоговение.

— Благоговение? — Канди избухва в смях. — Не можеш да пиеш, не можеш да пушиш, не можеш да излизаш вечер, циците ти изглеждат като мъртви гризачи, вагината ти става по-широка от шибания Холандски тунел, а тя ми говори за благоговение. Боже, какви са другите върховни моменти, мамче?

Сделката се проваля.

— Трябва да тръгвам, Канд. Пиши ми по имейла датата и часа и ще дойда.

— Махам го.

— Добре.