П. Г. Удхаус
Големи пари (14)

Глава четиринадесета

— Скъпа — прошепна Бери.

— Да, слънчице?

Ан беше седнала на волана на колата, а той стоеше облегнат отвън. Мълбъри Гроув беше тиха, и тъмна, и уханна.

— Ан — започна Бери. — Имам нещо да ти казвам.

— Че ме обичаш?

— Нещо друго.

— Но ме обичаш, нали?

— Да.

— Въпреки всички ония гнусни неща, които ти наприказвах в парка?

— Ти беше права.

— Не бях.

— Аз наистина те излъгах.

— Е, няма значение.

— Има значение, Ан.

— Да?

— Имам нещо да ти казвам.

— Добре, кажи го.

Бери отвърна поглед и го насочи към езерцето.

— Става дума за онзи тип.

— Кой?

— Приятелят на Хоук.

— Какво за него?

— Ти казваше колко съм бил смел.

— Наистина беше. Най-смелият мъж на света.

— Гледаш на мен като на някакъв герой.

— Разбира се, че гледам.

— Ан — гласът на Бери потрепери. — Имам нещо да ти казвам. Знаеш ли какво стана, като излязох навън?

— Скочил си върху него и си го зашеметил.

— Ан — прекъсна я Бери. — Не съм. Когато излязох, го намерих проснат на земята, с глава в лавровия храст.

— Какво!

— Да.

— Но…

— Чакай. Ще ти кажа. Нали си спомняш моята бавачка, мисис Уисдъм?

— Симпатичната стара дама, която ми каза за нощните ти чорапи?

Бери потрепери.

— Никога не съм носил нощем чорапи — изрече пламенно. — Тя си мисли, че нося, но аз не нося.

— Е, какво за мисис Уисдъм?

— Ще ти кажа. Тя е сгодена за един местен полицай, казва се Финбоу.

— Е?

— Тя и Финбоу бяха отишли на кино в Брикстън.

— Да?

— Върнала се — продължи Бери неотклонно, — и видяла някакъв странен тип да се навърта около градината.

— После?

— Помислила го за крадец.

— И?

— И го ударила по главата с чадъра. Всичко, което аз трябваше да направя, бе да го внеса вътре. Сега знаеш.

Последва мълчание. Тогава Ан се приближи и го целуна бързо по темето.

— И ти си мислеше, че ще се разсърдя?

— Мислех си, че ще ти се прииска да не беше вдигнала такъв шум около безразсъдната ми храброст.

— И все пак ти ми каза.

— Да.

Ан отново го целуна по темето.

— Точно така. Малките момченца винаги трябва да казват истината.